Решение № 6296 от 20.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6296 гр. С., 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следН. състав:

Председател: Десислава Зисова при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело № 20261100100800 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба от Г. П. Х., с която е предявен срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата от 15 000 евро, представляващ обезщетение за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите от произшествие, осъществено на 24.09.2025 г. Претендира законната лихва от 17.10.2025 г., както и сторените по делото разноски.

Ищецът твърди, че на 24.09.2025 г. в гр. С., около 15:00 часа е пострадал при пътнотранспортно произшествие в качеството му на полицай и пътник в полицейски патрул „Опел Астра”, с peг. № ********, осъществило се при следН. механизъм: лек автомобил „Дачия Докер”, с рег. № ********, управляван от Т.Б.Б., се е движил по бул. „Ботевградско шосе”, с посока на движение от бул. „Александър Екзарх” към ул. „Летоструй”. В района на бл.3, поради движение с несъобразената скорост, не спира и удря отзад полицейския автомобил, който се измества напред и удря спрял пред него лек автомобил „БМВ 118Д“. В следствие на произшествието ищецът е получил травматични увреждаН.: мозъчно сътресение, навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийН. отдел на гръбначН. стълб, контузия на главата и лицето с оток и кръвонасядане в окосмената част на челната област, разкъсноконтузни рани и охлузваН. в областта на дясната вежда и горН. десен клепан, обширни оток и кръвонасядане на дясната вежда и клепачите на дясното око с ангажиране и на значителна част от скулната област, причинявайки лицева асиметрия; повсеместна инекция на кононюнктивата на дясното око (зачервяване на окото, причинено от разширяване и препълване с кръв на кръвоносните съдове), придружена с усилено сълзотечение, преразтягане на 1 мекотъканни сухожилни и мускулни структури в областта на шията и горната част на гърба, навяхване на шията с ограничени движеН. на главата, поради изразен болков синдром, контузия и кръвонасядане на дясна хълбочнакоремна област, контузия на левия долей крайник с обширни охлузваН. и кръвонасядане на лявата подбедрица. Претендира обезщетение за понесените неимуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от датата на уведомяване на ответника с извънсъдебната претенция – 17.10.2025 г., както и направените по делото разноски.

Ответникът оспорва иска по основание и размер. Признава, че е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на лекия автомобил „Дачия“ към момента на процесното ПТП. Оспорва наличието на основание за ангажиране отговорността на застраховаН., оттам и на застрахователя, поради липса на противоправно деяние от страна на водача на лек автомобил „Дачия“, оспорва и настъпилите вреди и причинно-следствената им връзка с произшествието, евентуално – позовава се на случайно деяние, а не на противоправно поведение. Оспорва иска по размер. Счита претенцията за прекомерно висока и неотговаряща на принципа за справедливост. С оглед на предоставената медицинска документация становището на ответника е, че адекватната сума за обезщетение, съобразно съдебната практика, е около 5 000 – 6 000 евро, без да се отчита евентуално съпричиняване. Прави и възражение за съпричиняване – счита, че ищецът е пътувал без поставен предпазен колан. Оспорва и началН. момент, от който се претендира законна лихва върху обезщетеН.та – с предявяване на претанцията ищецът не е бил представил всички необходима документи и са изискани допълнителни такива от застрахователя.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

По иска по чл.432, ал.1 КЗ:

Установява се от писмените доказателства (Констативен протокол от 24.09.2025 г., АУАН № 4347020 от 24.09.2025 г. и скица и писмена декларация), показаН.та на свидетеля Н. В. К., както и от приетата и неоспорено от страните авто-техническата експертиза по делото, че на 24.09.2025 г., в гр. С., на бул. „Ботевградско шосе“, е настъпило ПТП с участието на полицейски патрул „Опел Астра”, с peг. № ********, „Дачия Докер”, с рег. № ******** и лек автомобил „БМВ“ при следН. механизъм: лек автомобил „Дачия Докер”, управляван от Т.Б.Б. се е движел по бул.

„Ботевградско шосе ”, в дясната пътна лента, с посока от бул. „Александър 2

Екзарх“ към ул. „Летоструй“, със скорост на движение 50 км/ч. В същото платно е бил спрял и обозначен със светлинна сигнализация лек автомобил „Опел Астра” (с включена синя премигваща лампа) и пред него лек автомобил „БМВ“ – спрян за полицейска проверка. Пострадалият ищец се е намирал на предната дясна седалка на патрулН. автомобил. По не установени причини водачът на лелия автомобил „Дачия“ не е намалил скоростта си, като е продължил движението си в първоначалната му посока й скорост, при което достигнал до спрелия пред него автомобил „Опел Астра“ и го ударил с предната си част – челно, като вследствие на удара, автомобилът „Опел Астра“ се е преместил напред и достигайки до спрелия пред него л.а. „БМВ“ е реализирал удар в задната му част. В заключението е прието, че водачът на лек автомобил „Дачия“ е имал възможност да предотврати настъпване на ПТП, като намали скоростта си с служебно спиране и спре преди да достигне автомобил „Опел Астра“. Предвид изложеното съдът приема, че Т.Б.Б. е нарушила правилата за движение – чл.20, ал.2 от ЗДвП, като не е изпълнила задължението си при избиране скоростта на движението да се съобрази с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозваН. товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. Когато възникне опасност за движението, незабавно да намали скоростта, а при необходимост - да предприеме аварийно спиране, като не извършва маневри, с които може да застраши своя живот или здраве, живота или здравето на други лица, както и да причини значителни материални вреди.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че от произшествието Х. е получил Травма на шийН. отдел на гръбначН. стълб, Травма в областта на главата и Травма на опорно-двигателН. апарат.

Травмата на шийН. отдел на гръбначН. стълб се изразява в навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийН. отдел на гръбначН. стълб (контузия на шията) без рентгенови данни за счупване на тела, израстъци на прешлени, разместване на стави (луксация) и клинични данни за травма на нервни корени и подлежащая гръбначен мозък

Травмата в областта на главата се изразява в сътресение на главН. мозък - диагнозата е поставено по анамнестични данни при преглед в деня след травмата, разкъсно-контузна рана вдясно челно и в горН. десен клепач, оток и мораво кръвонасядане в челната област на главата в окосмената част, дъговидна рана в областта на дясна вежда срединно и непосредствено под нея 3 надлъжно разположена дъговидна рана със сравнително равни ръбове и заоблени ъгли със скосен срединен и подкопан страничен ръбове, рана на горН. клепач на дясното око, множество охлузваН., оток и мораво синкаво кръвонасядане на клепачите на дясно око, силно зачервена конюктива на дясно око с повишено сълзотечение.

Травмата на опорно-двигателН. апарат се изразява в кръвонасядане в дясната хълбочно-коремна област, охлузване по предната повърхност на лява подбедрица.

УвреждаН.та са в причинно-следствена връзка с произшествието.

Вещото лице сочи, че при заден удар в спрял автомобил, какъвто е процесН.т случай, вследствие на инерционН. отговор на тялото от трансфера на енергия върху него, главата и шията са подложени на движение без директен удар и навяхването и разтягането на свързващия апарат на шийН. отдел на гръбначН. стълб (контузия на шията) е най-честата травма.

След произшествието е предписано медикаментозно лечение и носене на мека шийна яка. Ищецът е търпял болки и страдаН. за период от двадесет дни, най-интензивни в първите десет. От травмата е изминала една година, ищецът е в добро общо състояние, не съобщава оплакваН. от страна на шийН. отдел на гръбначН. стълб и главата. Експертизата заключава, че лечението за описаните травматични увреждаН. е приключила успешно, без усложнеН..

От показаН.та на свидетеля Ц. П. Х., брат на ищеца, се установява, цялата нощ след произшествието ищецът се е чувствал зле, повръщал е, което наложило повторното посещение на болница. Първите дни е прекарал вкъщи, на легло, отказвал да излиза, имал световъртежи, свидетелят му помагал в ежедневието – за придвижване до баня и тоалетна. Имал болки в краката, ожулваН. и синини, както и силни болки в шията, които продължили 15-20 дни. И към момента при пътуване с автомобил реагира с притеснение.

По изложените съображеН. съдът приема, че е налице деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. Установи се деянието на водача на лекия автомобил „Дачия Докер”, с рег. № ********, което съдът намира за противоправно – в нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП. От констативН. протокол за ПТП и от съдебно-медицинската експертиза безпротиворечиво се установява причинната връзка между ПТП и травмите на ищеца. Поради това следва да се приеме, че е налице деликт, извършен от Т.Б.Б. при управление на автомобил „Дачия Докер”, с рег. № ********.

Безспорно е по делото, че към момента на процесното ПТП за автомобил „Дачия” е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между собственика на автомобила и ответника, поради което съдът приема, че към момента на произшествието е било налице валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между собственика на автомобила и ответника, по силата на което ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента вреди на трети лица.

По изложените съображеН. съдът приема, че в полза на ищеца е 4 възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди, представляващи физически болки и страдаН..

При определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото факти: вида на увреждаН.та, интензитет и продължителност на болката, периода на възстановяване и наличието или липса на пълно възстановяване и прогнози за в бъдеще.

Съобразно така посочените критерии обезщетението на ищеца следва да отчита лекия характер на увреждаН. – шийна травма, мозъчно сътресение, повърхностни охлузваН. и одраскваН., без счупваН. на кости, краткият възстановителен период (продължил по-малко от месец) и настъпилото пълно възстановяване. Справедливото обезщетение възлиза на сумата от 8 000 евро.

Посочената сума е съобразена както с конкретните обстоятелства по делото, така и със съдебната практика като ориентир на присъжданите обезщетеН. за подобни травматични увреждаН. (напр. решение № 49 от 17.02.2025 г. по т. д.

№ 370/2024 г., Т. К., І Т. О. на ВКС и решение № 50075 от 21.02.2024 г. по т. д.

№ 843/2022 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС), както и социално-икономическите условия и стандарта на живот към момента на настъпване на произшествието.

Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване, изразяващо се в нарушение на задължението на ищеца да пътува с поставен предпазен колан. От събраните доказателства (свидетелски показаН. и експертиза) се установява, че към момента на настъпване на произшествието автомобилът „Опел Астра”, представляващ полицейски автопатрул, не е бил в движение – бил е спрян в най-дясна лента по повод извършвана проверка. Ето защо за ищеца не е съществувало задължение да бъде с поставен предпазен колан, поради което поведението му не е неправомерно.

Върху така определеното обезщетение ответникът дължи законна лихва.

Разпоредба на чл.429, ал.3 КЗ ограничава отговорността на застрахователя за дължимите от делинквента лихви върху обезщетението, като началото на периода на забава се поставя, считано от датата на уведомяването на застрахователя от застраховаН. за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е найранна. На 17.10.2025 г. ищецът е отправил до застрахователя писмена претенция за изплащане на обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди (придружена с писмени доказателства за настъпване на произшествието и вредите), поради което съдът приема, че това е моментът на уведомяване на застрахователя и от този момент ответникът дължи на ищеца законна лихва върху определеното застрахователно обезщетение.