Определение № 1483 от 07.05.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1483 гр. София, 07.05.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мина Мумджиева

Членове:

Кирил Г. Димитров

Василена П. Мидова като разгледа докладваното от Мина Мумджиева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20251100602726 по описа за 2025 година Производството е по реда на гл. ХХI НПК.

Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от адв. С.А. – САК (с пълномощно –л.5, СГС), защитник на подсъдимия Я. В. С. на подсъдимата М.

С. Л. срещу присъда на СРС, НО, 131 състав, постановена на 21.10.2024г. по НЧХД 1655 /2023г., с която подсъдимите Я. В. С.и и М. С. Л. са признати за виновни по обвинението за извършено престъпление по чл. 130,ал. 1 вр. чл.

20, ал. 2, вр. ал 1 от НК, като на основание чл. 304 НПК съдът ги признава за невиновни и ги оправдава по обвинението за това телесната повреда да е нанесена по особено мъчителен начин , респективно по квалификацията по ал.

131, ал.1, т. 5 от НК.

На основание чл. 78а НК съдът е освободил подсъдимия Я. В. С., ЕГН:

********** от наказателна отговорности му е наложил административно наказание глоба в размер на 2500 лв /две хиляди и петстотин лева/.

На основание чл. 78а НК съдът е освободил подсъдимата М. С. Л., ЕГН:

********** от наказателна отговорност и й наложил административно наказание глоба в размер на 2000 лв /две хиляди лева/.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК Я. В. С., ЕГН: ********** е осъден да заплати в полза на Е.Т.М. , сумата от 656 лева, съответната част от сторените по делото разноски , както и в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на СРС сумата от 383, 96 лева , сторени по делото разноски.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК М. С. Л., ЕГН: ********** е осъдена да заплати в полза на Е.Т.М. , сумата от 656 лева, съответната част от сторените по делото разноски , както и в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на СРС сумата от 383, 96 лева , сторени по делото разноски.

В жалбата се твърди, че постановената присъда е незаконосъобразна, 1 необоснована и неправилна. Защитата сочи, че съдебния състав в хода на съдебното следствие не е положил необходимите усилия, за да установи обективно и правилно фактическата обстановка по случая, което да доведе до изясняване на обективната истина, както и че не са разпитани всички свидетели и не са проверени някои от доказателствата по делото. Твърди се, че при неправилно установена фактическа обстановка съдът е формирал неправилни правни изводи относно наличието на престъпление, авторството на деянието, както и относно формата на съучастие. Алтернативно се предлага въззивният съд да провери правилността на първоинстанционната присъда в частта относно наказанието, като се твърди, че наложените глоби са твърде високи.

Постъпило е и допълнение към въззивната жалба, в което се посочва, че е изготвено запознаване с мотивите към присъдата. В допълнението защитникът поддържа вече направените искания във въззивната жалба и допълва, че съда е установил фактическата обстановка единствено на базата показанията на трима свидетели М.О., Д.О. и Б.М.. Изразява се становище, че така изброените свидетели били заинтересовани от изхода на делото с оглед близкото си родство с частния тъжител, тъй като били негови съпруга, дъщеря и зет. В допълнението се посочва, че съпругата на ЧТ (Б.М.) действително е свидетел – очевидец, но нейните показания не кореспондират със съдържанието на представеното от ЧТ СМУ, както и със заключението на СМЕ. Навеждат се доводи, че първият съд е отхвърлил напълно необосновано и е подценил показанията на свидетелите Л.Т., Е.Т. и Е.Б., които като съседи са станали неволни очевидци на инцидента и по никакъв начин не са заинтересовани от изхода на делото, а е надценил показанията на св. М.О. и Д.

Оронова,които били възприели факти след началото на конфликта. Подлага се на критика отказ на първоинстанционния съд да назначи допълнителна СМЕ на базата на допълнително установени в съдебното производство факти и обстоятелства. Навеждат се доводи за липса на мотиви, като в допълнението към въззивната жалба се твърди, че не е ясно какви противоречия, празноти и несъответствия е установил първият съд при анализ на показанията, дадени от свидетелите Л.Т., Е.Т. и Е.Б.. Твърди се, че мотивите на първия съд са неубедителни и в частта, в която били отхвърлени като недостоверни показанията на св. Е.И. въпреки факта на близкото й родство с частния тъжител и факта, че не била повлияна от този факт, за да съобщи за грубо, агресивно и арогантно поведение от негова страна към двамата подсъдими. В допълнението към въззивната жалба се твърди, че първоинстанционният съд е отбелязал, че именно пострадалият е инициатор на конфликта, но значението на този факт не било обсъдено при формиране на крайните изводи. В допълнението към въззивната жалба се твърди, че изводите на първия съд подсъдимата да си е самопричинила констатирани в СМУ телесни увреждания, не се основават на конкретни доказателствени източници и че в този смисъл първият съд бил направил предположения едностранчиво само и единствено в тежест на подсъдимите. Защитата навежда довода, че хипотезата 2 на самопричиняване на телесни увреждания, би могла да се обсъжда и по отношение на частния тъжител.

Относно правните изводи в допълнението към въззивната жалба се предлага, ако все пак съдът намери, че подсъдимите са съпричастни към извършеното престъпление, за което са били осъдени от първата съдебна инстанция, да приеме, че се касае за реторсия.

В заключение в допълнението към въззивната жалба защитата моли въззивният съд да отмени първоинстанционната присъда и да се постанови нова оправдателна такава по отношение на Я. В. С. и на М. С. Л.. Моли и да се прецени дали не са налице основания за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СРС.

Съдът, след като обсъди доводите във въззивната жалба и допълнението към нея и след като служебно извърши проверка на приложените доказателства за администриране на делото, намира за установено следното.

Делото е било администрирано в СГС в нарушение на разпоредбата на чл.321 НПК. По делото е постъпила въззивна жалба от упълномощен защитник на двамата подсъдими (л.5, СГС) и допълнение към нея. Наличието на сезираща въззивния съд жалба срещу първоинстанционната присъда, когато е редовна и допустима, като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поражда както суспензивен, така и деволутивен ефект. За да могат всички страни да организират участието си в производството пред въззивния съд обаче, още повече в съответствие с чл.12, ал.2 НПК, следва да бъдат изпълнени предписанията на чл.321 НПК. Всички заинтересовани страни следва да бъдат уведомени за изготвените мотиви, както и за постъпилите съдебни книжа, които биха довели до търсения суспензивен и деволутивен ефект, респективно за постъпили приложения и допълнения към тях. По арг. от чл. 253, т.2 НПК подсъдимият и защитникът са самостоятелни страни в съдебното производство, респективно могат самостоятелно да упражняват предвидените в НПК процесуални права, както и самостоятелно да ангажират искания, бележки, възражения, доказателства. За това и правилно СРС е издал разпореждане препис от въззивната жалба, постъпила от защитника на подсъдимите, доколкото същата не е приподписана от тях, да се администрира, като се изпрати и на подсъдимите (л.3, л.7, л.8, СП). Това разпореждане на районния съдия е изпълнено. Спазена е процедурата по чл.321 НПК с връчването на препис от въззивната жалба на частния тъжител чрез упълномощения от него повереник. Поради факта на постъпило допълнение към въззивната жалба, в което се обсъждат мотивите към присъдата, както и факта, че са приложени доказателства препис от това допълнение да е било получено от частния тъжител чрез упълномощен повереник, въззивният съд приема за установено, че защитникът, частният тъжител и повереникът са били уведомени за изготвените мотиви. Отделно от това, повереникът и частният тъжител са уведомени за допълнението към въззивната жалба.

3

От друга страна, районният съдия не е дал указания допълнението към въззивната жалба да бъда администрирано по същия начин, както и въззивната жалба, а именно – с препис за двамата подсъдими, които, както се посочва по-горе, са самостоятелни страни в съдебното производство. Липсват каквито и да е доказателства подсъдимите да са били уведомени и за факта на изготвени мотиви към първоинстанционната присъда, за да бъде обезпечено правото им, ако желаят, да допълнят исканията, бележките и възраженията, които вече са изложени от упълномощения от тях защитник. Нарушението на чл.321 НПК е отстранимо в производството пред първоинстанционния съд.

Ето защо съдебното производство следва да се прекрати и делото да се изпрати на СРС, който с оглед констатациите на въззивния съд следва да даде указания за уведомяване на подсъдимите за факта на изготвени мотиви, с препис от допълнението към въззивната жалба, както и с указания за процесуалната възможност при условията на чл.320, ал.4 НПК да внесат искания, бележки и допълнения към доводите, изложени от техния защитник.

Така мотивиран, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по ВНЧХД 2726/25г. по описа на СГС, НО, VІІІ въззивен състав.

ВРЪЩА делото на СРС за изпълнение на дадените в обстоятелствената част на определението указания за администрирането му.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4