Определение № 541 от 28.06.2024, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 541 гр. ХАСКОВО, 28.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско дело № 20245600500340 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 5583/10.06.2024 г. от адв. М. М. в качеството на пълномощник на въззиваемия Н. Д. Т., с която са отправени едновременно две искания – по чл. 250 ГПК за допълване на решението по делото в частта, в която съдът не се е произнесъл по частна жалба срещу неприсъждане от районния съд на ДДС в размер на 80 лв. върху определеното адвокатско възнаграждение за първа инстанция от 400 лв. и второ искане по чл. 248 ГПК за изменение на решението по делото в частта за разноските и осъждане на въззивника да заплати дължимото ДДС в размер на 40 лв. върху адвокатското възнаграждение, определено за втора инстанция.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК въззивникът по делото е депозирал писмен отговор. Възразява срещу изменението на решението по делото в частта относно ДДС в размер на 40 лв. върху присъденото адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Съдът, като взе предвид постъпилата молба и съобрази данните по делото, намира следното:

Молбата е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Първоинстанционното производство е образувано по иск, предявен от Н. Д. Т., чрез адв. М. М., срещу „Сити Кеш“ ООД с искане за обявяване на договор за кредит №*** г. за нищожен, а при условията на евентуалност за обявяване за нищожна на клаузата на чл. 11 от същия договор относно заплащането на неустойка в размер на 797.78 лв. С решение № 383/30.11.2023 1 г. съдът е уважил исковата претенция и е прогласил договора за нищожен поради противоречие със закона, като е осъдил ответното дружество да заплати на адв. М. М. сума в размер на 285.83 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. Подадена е молба по чл. 248 ГПК от адв. М. с искане за изменение на решението и присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 585.60 лв. с ДДС. С определение № 108/30.01.2024 г. по чл. 248 ГПК районният съд е изменил решението и е осъдил ответното дружество да заплати на адв. М. адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. В мотивите към определението съдът е посочил, че адвокатската помощ е безплатна, не е възмездна и затова е извън обхвата на ЗДДС, което не трябва да се начислява върху присъдената сума за разноски.

Решението по делото е обжалвано и наред с това е подадена частна жалба срещу определението по чл. 248 ГПК, с която се възразява срещу определения размер на адвокатското възнаграждение, както и срещу това, че върху сумата не е присъдено и исканото ДДС.

Настоящият съдебен състав е разгледал въззивната жалба и е постановил решение № 241/07.06.2024 г., с което обжалвания съдебен акт. С въззивното решение съдът разгледа и въпросите, повдигнати с частната жалба, като прие, че постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено по отношение размера на определеното възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА, предвид фактическата и правна сложност на делото. Настоящият съдебен състав обаче е пропуснал да се произнесе по исканията, свързани с присъждане на ДДС върху размера на адвокатското възнаграждение.

По този въпрос въззивната инстанция намира, че молбата е основателна. В хода на първоинстанционното производство ищецът е представил списък с разноски по чл. 80 ГПК и е приложил към него договор за правна защита и съдействие, както и доказателства за регистрация по ЗДДС пред НАП (на л. 53 - 55 от делото). Възможността за присъждане и на ДДС е предвидена изрично в § 2а от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като е посочено, че за регистрираните дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. Липсва норма, която да не позволява прилагането на това правило по отношение на адвокатското възнаграждение, което се присъжда по реда на чл. 38 ЗА.

Следователно, върху присъдената в първоинстанционното производство сума в размер на 400 лв. следва да се начисли и дължимото ДДС, което е в размер на 80 лв. (или общо 480 лв.), а към присъдената с въззивното решение сума в размер на 200 лв. следва да се начисли и дължимото ДДС в размер на 40 лв.

(или общо 240 лв.), в каквато насока следва да бъде изменено и допълнено въззивното решение.

Водим от горното, Окръжен съд-Хасково

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА Решение № 241 от 07.06.2024 г., постановено по в. гр. д.

2

№ 340/2024 г. по описа на ОС – Хасково, като изменя определение № 108/30.01.2024 г., постановено по гр.д. №

552/2023 г. на РС –

Димитровград:

„ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД да заплати на адв. М.В. М., АК – Пловдив, възнаграждение в размер на 480 лв. (четиристотин и осемдесет лева) с включен ДДС“

ИЗМЕНЯ Решение № 241 от 07.06.2024 г., постановено по в. гр. д.

№ 340/2024 г. по описа на ОС – Хасково в частта за разноските във въззивното производство, като:

„ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр. *** да заплати на адв. М. В. М., гр. *** сумата в размер на 240 лв. (двеста и четиридесет лева) възнаграждение по делото с включено ДДС“.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 250, ал. 3 и чл. 248, ал. 43 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3