Определение № 3724 от 17.07.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3724 гр. Варна, 17.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Ралица Каменова като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело № 20263100501455 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 26422/01.04.2026 г. на „Юробанк България“ АД срещу Решение № 895/10.03.2026 г. по гр. д. № 56/2025 г. по описа на ВРС, с което 1. е прието за установено в отношенията между ищеца, настоящ въззиваем, А. М. Р. и ответника, настоящ въззивник, „Юробанк България“ АД, че Договор за потребителски паричен кредит № ****-******** от 30.12.2021 г., по който същите са страни, е нищожен, поради противоречие със закона, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК; и 2. „Юробанк България“ АД е осъдено да заплати на А. М. Р., сумата от общо 2017,08 евро, платена без основание по сключения между страните Договор за потребителски паричен кредит № ****-******** от 30.12.2021 г., ведно със законната лихва върху вземането, считано от датата на предявяване на иска – 20.08.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

В жалбата се отправя искане за отмяна на атакуваното като неправилно първоинстанционно решение в обжалваните му части и постановяване на ново, с което исковете да бъдат отхвърлени изцяло. На първо място, въззивникът заявява, че счита за изцяло неправилни доводите на ВРС за нарушаване на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Твърди, че преди сключване на договора за кредит, на ищеца е била предоставена необходимата нормативно изискуема информация за сравняване на различните предложения и за взимане на информирано решение за сключване на договора. Поддържа и че съглашението ясно посочва всички разходи по кредита, като те са отразени в ГПР, както и че на ищеца е било разяснено, че са налице два договора – за кредит и за застраховка, по които са налице отделни разходи, платими едновременно с една обща месечна вноска. Твърди, че общо дължимата сума за застраховката е била отразена в договора за кредит и в преддоговорната информация. Жалбоподателят намира, че няма основание за включване на застрахователната премия в ГПР, тъй като застраховката е сключена по желание на клиента, не представлява условие за отпускането или усвояването на кредита, като ищецът е могъл да се откаже от нея, без това да влече негативни за него последици, а освен това спрямо застрахователното правоотношение, той е действал само като застрахователен посредник. В тази връзка жалбоподателят поддържа, че от ВРС не са взети предвид посочената от ответника съдебна практика и представените от него договори за кредит, сключени без застрахователна 1 закрила, респ. без договори за такава. Въззивникът счита, че доколкото плащанията по застрахователния договор са били насочени към конкретни трети за кредитното правоотношение лица, то той се явява ненадлежен ответник по иска за връщане на застрахователните плащания, респ. искът в тази си част е недопустим. Жалбоподателят изразява несъгласие и с извода на районния съд за неспазване на изискванията на чл. 10а, ал.

2 от ЗПК, доколкото таксата ангажимент не е нито свързана с усвояването, нито с управлението на кредита, а представлява по съществото си допълнителна услуга, която чл.

10а, ал. 1 от ЗПК позволява. Счита за неоснователно оплакването за необоснованост на размера на таксата, както и за противоречието й с добрите нрави. Претендира деловодни разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК от насрещната страна постъпва отговор по жалбата, с който се моли за потвърждаване на обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно. Претендират се разноски, а в евентуалност се релевира възражение за прекомерност.

Депозирана от „Юробанк България“ АД е и частна жалба с вх. № 36765/08.05.2026 г. срещу считаното за неправилно Определение № 5949/21.04.2026 г. по гр. д. № 56/2025 г. по описа на ВРС, с което без уважение е оставена молбата на дружеството за изменение на постановеното по делото Решение № 895/10.03.2026 г. в частта за разноските, на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК. По същество се отправя искане за изменение на решението посредством намаляване на възнаграждението на ищцовия адвокат. На първо място частният жалбоподател твърди, че неправилно ВРС не е счел адвокатския хонорар за прекомерен с оглед ниската правната и фактическа сложност на делото, формираната трайна съдебна практика по ЗПК, и в частност по чл. 22 от ЗПК и обема на извършеното от адвоката. Акцентира и че Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа служи само като ориентир за размера на адвокатските възнаграждения.

Жалбоподателят възразява срещу преценката на ВРС относно начина на определяне на цената на иска за недействителност на договора за кредит, респ. срещу размера на цената, послужила като ориентир за определяне на размера на хонорара. Релевира и оплакване, че неправилно не е взето предвид решението по дело C-438/2022 г. на СЕС.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК, по частната жалба постъпва отговор, допълнен с отделно становище, от другата страна, с който се оспорва нейната основателност.

Ответникът по жалбата пояснява се, че решението на СЕС по дело C-438/2022 г. не създава задължение, а само възможност за националния съд да намали размера на възнаграждението, като излага подробни доводи относно при отчитането на какви критерии това може да бъде сторено. Поддържа и че в конкретния случай, определеното възнаграждение е разумно и пропорционално.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от активно легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

Страните не са направили искания за събиране на нови доказателства.

Предвид допустимостта и редовността на жалбите и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 26422/01.04.2026 г. на „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: град София, район Витоша, Околовръстен път № 260 срещу Решение № 895/10.03.2026 г. по гр. д. № 56/2025 г. по описа на ВРС, с което 1. е прието за установено в отношенията между ищеца, 2 настоящ въззиваем, А. М. Р., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: град В, район А., ул. „С. г." № * и ответника, настоящ въззивник, „Юробанк България“ АД, че Договор за потребителски паричен кредит № ****-******** от 30.12.2021 г., по който същите са страни, е нищожен, поради противоречие със закона, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК; и 2. „Юробанк България“ АД е осъдено да заплати на А. М. Р., сумата от общо 2017,08 евро, представляваща платена без основание сума по сключения между страните Договор за потребителски паричен кредит № ****-******** от 30.12.2021 г., ведно със законната лихва върху вземането, считано от датата на предявяване на иска – 20.08.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба с вх. № 36765/08.05.2026 г. срещу Определение № 5949/21.04.2026 г. по гр. д. № 56/2025 г. по описа на ВРС, с което без уважение е оставена молбата на дружеството за изменение на постановеното по делото Решение № 895/10.03.2026 г. в частта за разноските, на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 23.09.2026 г. от 14:00 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение.

ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищцовата страна.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3