Решение № 165 от 05.05.2022, Районен съд - Ловеч
- Съд
- Районен съд - Ловеч
- Дело
- Гражданско дело 752/2021
- Вид
- Решение № 165
- Подписан
- 05.05.2022
- В сила
- 03.06.2022
- Състав
- ИРЕНА ВАСИЛЕВА РАБАДЖИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.195 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.48 · Закон за наследството
- чл.49, ал.2 · Закон за наследството
- чл.51, ал.1, изр.2 · Закон за наследството
- чл.5, ал.1 · Закон за наследството
- чл.18, ал.5 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 165 гр. Ловеч, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА при участието на секретаря ПРЕСЛАВА СТ. ДИЧКОВА като разгледа докладваното от ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА Гражданско дело № 20214310100752 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД, седалище/адрес на управление: гр. София, район „Витоша“, ул.“Оковръстен път“№260, представлявано от Димитър Шумаров и Петя Димитров – Изп.директори, чрез адв. Д.Х. Е., съд.адрес: *** против наследниците на починалото лице А. А. М., както следва: М.А. М.А, ЕГН **********, с адрес: ***, П. А. А., ЕГН **********, с адрес: *** и АН. АНДР. АС., ЕГН **********, с адрес: ***.
От страна на ищеца са наведени твърдения, че на дата 16.02.2016 г. между „Юробанк България“АД от една страна като кредитор и от друга – А. А. М., като кредитополучател е сключен Договор за кредит №FL 797572 с разрешен размер на кредита 5 185,40 лв. и срок за ползване и погасяване до 16.02.2019 г.
Твърди се, че на 16.05.2018 г. кредитополучателят е преустановил плащане на дължимите вноски по Договора за главница, а на дата 16.06.2018 г. и за лихва, като е изпаднал в забава. Посочва се, че е допуснато просрочие на дължимите вноски за главница и лихва, считано от датата на изпадане в забава. Ищецът излага, че на 16.02.2019 г. е настъпил падежа по Договора, с оглед на който факт вземанията по кредита са станали изискуеми в пълен размер. Отбелязва, че към датата на изготвяне на приложеното към исковата молба извлечение от счетоводните книги на Банката, размерът на дълга по Договора за кредит е, както следва: 1 509,54 лв. – главница по Договора; 77,47 лв. – възнаградителна лихва за периода от 18.06.2018 г. до 13.04.2021 г., дължима съгласно чл.3 от Договора; 525,86 лв. – мораторна лихва за периода от 16.06.2018 г. до 12.03.2020г, съгласно чл.9 от Договора;
343,33 лв. – мораторна лихва за периода от 14.05.2020 г. до 13.04.2021 г., съгласно чл.9 от Договора и 109,00 лв. – дължими такси по кредита за периода от 18.05.2018 г. до 13.04.2021 г., съгласно чл.2, т.2 и т.3 от Договора.
1
С оглед на допуснатите просрочия по Договора и настъпилия падеж, Юробанк България АД е предприела действия по връчване на покана за доброволно изпълнение до длъжника и по възлагане съгласно чл.18, ал.5 от ЗЧСИ чрез ЧСИ Велислав Петров. В производството по връчване на покана до длъжника съдебният изпълнител е установил, че същият е починал. Поради това и на основание чл.5, ал.1 от ЗНасл. във вр. с чл.60, ал.1 от ЗНасл. счита, че е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск срещу наследниците на починалото лице.
В петитумната част е изведено искане съдът да постанови решение, с което да осъди разделно всеки от ответниците – като наследници на починалото лице А. А. М. да заплатят следните суми: 503,18 лв. – представляваща 1/3 от общия размер на задължението за главница по Договора, 25,82 лв, представляваща 1/3 от общия размер на задължението по Договора за възнаградителна лихва за периода от 18.06.2018 г. до 13.04.2021 г., дължима съгласно чл.3 от Договора; 175,29 лв., представляваща 1/3 от общия размер на задължението по Договора за мораторна лихва за периода от 16.06.2018 г. до 12.03.2020 г, съгласно чл.9 от Договора; 114,44 лв., представляваща 1/3 от общия размер на задължението по Договора за мораторна лихва за периода от 14.05.2020 г. до 13.04.2021 г., съгласно чл.9 от Договора;
36,33 лв., представляваща 1/3 от общия размер на задължението по договора за дължими такси по кредита за периода от 18.05.2018 г. до 13.04.2021 г., съгласно чл.2, т.2 и т.3 от Договора.
Претендирани са и сторените в настоящото производство разноски.
На основание чл.47, ал.6 от ГПК на ответниците е назначен особен представител.
В срока по чл.131 от ГПК назначения на тримата ответници особен представител – адв. Ст.Давидова е депозирал писмен отговор. Счита, че искът е предявен от активно легитимирано лице, страна по договора за банков кредит от 16.02.2016 г., против наследниците на кредитополучателя – техния баща А. А. М.. Изтъква, че по делото не са представени доказателства, че ответниците са приели наследството на своя баща. Наред с това, не са представени доказателства, ищецът да е връчвал на ответниците покана за доброволно изпълнение и че е налице отказ от тяхна страна за погасят възникналото задължение, който отказ да обоснове правния интерес на ищеца да образува съдебното производство.
В о.с.з. ищeцът“ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД, редовно призован, не изпраща представител. В писмена молба, подадена преди съдебното заседание, преупълномощеният процесуален представител –адв.Делян Джуров заявява, че поддържа предявения иск.Във връзка с възражението на ответната страна моли да се вземе предвид следното: както е посочено още в исковата молба, Банката е изпратила до кредитополучателя покана за доброволно изпълнение, въпреки факта, че всички погасителни вноски са били падежирали.
Именно в рамките на процедурата по връчване по чл.18, ал.5 от ЗЧСИ ищецът е научил, че кредитополучателят е починал. Отбелязва, че искът е предявен срещу наследниците на кредитополучателя, като кои конкретно са тези лица, ищецът е узнал благодарение на издаденото от съда удостоверение за наследници. Данните на всеки един от наследниците, 2 респ.размерът на претендираните от всеки от тях суми е конкретизиран с молба от 20.05.2021 г. С оглед на така посочените обстоятелства и като се вземе предвид, че вземанията по кредита са изцяло изискуеми, ищецът не твърди да е изпращал покана до всеки от наследниците, още повече, че дори и да не бяха изцяло изискуеми задълженията по договора, такова значение щеше да има предявяването на иска.
Ответниците М.А. М.а, П. А. А. и АН. АНДР. АС. не вземат лично участие в процеса. Представляват се от особен представител – адв. Давидова, която по същество застъпва становище за неоснователност на предявения иск, като моли същия да бъде отхвърлен, като неоснователен. .
Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не е спорно, на 16.02.2016 г. между „ „Юробанк България“АД, от една страна като кредитор, и наследодателя на ответниците – А. А. М., от друга страна, като Кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит № FL 797572. На кредитополучателя е предоставен потребителски кредит в размер на 5185,40 лв. за текущи нужди, като същият се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора. Сумата е предоставена по сметка с IBAN BG30BPBI79281064485701 Банката на името на Кредитополучаателя. Съгласно договора, за усвоения кредит Кредитополучателят дължи на Банката променлива годишна лихва, която се определя като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка на 8,860%, като за референтен лихвен процент се ползва лихвен индекс за кредити в лева 6 – месечен СОФИБОР, приложим за съответния период на начисляване на лихвата по методиката, определена съгласно ал.4 и сл. Към момента на сключване на договора референтният лихвен процент 6М СОФИБОР, приложим за кредити в лева, е в размер на 0,590%. Видно от договора /чл.3, ал.8/ Годишният процент на разходите /ГПР/ е 13,42%, а общата сума, дължима от Кредитополучателя, е 6253,58 лв, изчислени към момента на сключване на договора.
С клаузата на чл.5 е предвидено, че Кредитополучателят заплаща на Банката следните такси и комисиони:1. Такса за разглеждане на искане за кредита в размер на25 лв; 2.
Месечна такса за обслужване на разплащателна сметка в размер на 3,50 лв и 3. Такса за администриране на просрочен кредит в размери, уговорени според допуснатото просрочие.
Съгласно чл.6 от Договора, крайният срок за погасяване на кредита е последната падежна дата посочена в погасителния план, неразделна част от договора – в случая 16.02.2019 г. Предвидено е / чл.7/, че Кредитополучателят погасява кредита на анюитетни месечни вноски, включващи лихва и главница и посочени като брой, размер и падежна дата в Погасителния план. Според приложения погасителен план, неразделна част от договора, кредитът е следвало да бъде погасен на 36 месечни вноски всяка в размер на 165,98 лв., като падежът на първата вноска е с дата16.03.2016 г., а падежът на последната погасителна 3 вноска е с дата 16.02.2019 г.
Установява се, че след изтичане срока на договора, от страна на Банката до Кредитополучателя е изпратена Покана за изпълнение чрез ЧСИ Велислав Петров с Рег. № 879 и Район на действие – ОС – Ловеч. Поканата съдържа уведомление, че поради забава в плащанията по Договора за потребителски кредит № FL 797572/16.02.2016 г., а именно пропуснати вноски за главница и договорни лихви в периода от 16.05.2018 г. до 16.12.2020 г., вземанията на банката по цитирания договор се обявяват да предсрочно изискуеми.
Отправена е покана в срок от пет работни дни от получаването й да се заплати в полза на Банката сумата от 2442,77 лв., представляваща: главница в размер на 1509,54 лв, договорни лихви в размер на 824,23 лв. и такси в размер на 109,00 лв.
В хода на връчване на поканата за доброволно изпълнение ЧДИ Велислав Петров е установил, че длъжникът е починал. Съставен е протокол, според който на 15.12.2020 г. е издадена справка ГРАО, от която е установено, че лицето Адриан А. М. е починало, поради което не може да се извърши връчване на Поканата за доброволно изпълнение и уведомление по Договора за потребителски кредит № FL 797572. С придружително писмо с изх.№29994/22.12.2020 г. документите са върнати в цялост на „Юробанк България“АД.
От приложеното по делото удостоверение за наследници с Изх.№ 1715/17.05.2021 г.се установява, че кредитополучателят АНДР. АС. М. е починал на 21.08.2016 г., като към момента на настъпване на смъртта му призовани към наследяване са трите му деца – ответниците М. АНДР. АС., П. АНДР. АС. и АН. АНДР. АС..
На основание чл.195 от ГПК по делото е реализирана съдебно-икономическа експертиза, която е дала заключение, че размерът на задълженията по пера към датата на изготвяне на Извлечението от счетоводните книги на Юробанк България АД – 14.04.2021 г. и към датата на предявяване на исковата молба / 18.04.2021 г./ са отразени в приложената справка към експертизата и са както следва: Към 14.04.2021 г. – общо 2577,26 лв, в т.ч. главница 1509,54 лв., възнаградителна лихва -77,47 лв, наказателна лихва – 881,25 лв. и такси – 109 лв.; към дата 18.04.2021 г. – общо 2 581,21 лв, в т.ч. главница 1 509,54 лв., възнаградителна лихва 77,47 лв., наказателна лихва -885,20 лв. и такси -109.00лв.
Експертизата е установила, че непогасените просрочени задължения, със съответните последни падежни дати към 14.04.2021 г. и към датата на предявяване на исковата молба / 18.04.2021 г. са както следва: главница – последна падежна дата 16.02.2019 г., възнаградителна лихва с последна падежна дата – 18.02.2019 г., наказателна лихва – последна падежна дата 14.04.2021 г./респ.18.04.2021 г. и такси – 19.02.2019 г. Видно от заключението, след датата на Извлечението / 14.04.2021 г./ и след датата на предявяване на исковата молба / 18.04.2021 г./ не е налице информация за извършени погасявания по процесния кредит.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Заявени са осъдителни претенции с правно основание чл.430, ал.1 от ТЗ за 4 заплащане на дадена в кредит сума, съответно с правно основание чл.430, ал.2 от ТЗ за заплащане на лихви по кредита.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл.154, ал.1 от ГПК/, ищецът следва да установи при условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти: че спорното право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на облигационно правоотношение между Банката - ищец и наследодателя на ответниците, настъпване изискуемостта на паричното задължение на последния, изпълнение на задължението на ищеца по конкретното правоотношение, съответно наличието на соченото наследствено правоприемство между кредитополучателя и ответниците по делото.
Разпечатката съдържа 33 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e1cb820c-19b2-42cc-afc6-f3fe99f59ef2