Решение № 286 от 09.05.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 286 гр. София, 04.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Николай Метанов при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Николай Метанов Въззивно търговско дело № 20221001001048 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 76064 от 14.11.2022г. по описа на Софийски градски съд на „Корен – 2014“ ЕООД, чрез адв. Д. Д. К., САК - особен представител, срещу решение № 1206 от 02.11.2022г., постановено по т.д.№ 1428 по описа за 2022 година на

Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-16 състав, с което е прекратено, по предявения от Прокуратурата на Република България иск, с правна квалификация чл.155, т.3 ТЗ, „КОРЕН-2014“ ЕООД, ЕИК 203290824, със седалище гр.София, и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Дървеница“, бл.48, вх.В, ет. партер, и „КОРЕН-2014“

ЕООД, ЕИК 203290824, е осъдено да заплати по сметка на софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 380 лв., от което 80 лв. – държавна такса и 300 лв.

—заплатено от бюджета на съда възнаграждение за назначен особен представител.

В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност - недопустимост на обжалваното решение, като постановено в нарушение на закона, по подробно изложени съображения, като се иска отмяната му и постановяване на съдебно решение, с което да бъде прекратено производството, като недопустимо.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК Софийска градска прокуратура не е представила отговор на въззивната жалба.

Софийският апелативен съд, след като обсъди посоченото в жалбата във връзка с атакувания съдебен акт, намира следното:

1

Софийска градска прокуратура е предявила иск по чл.155, ал.1, т.3 ТЗ срещу „КОРЕН-2014“ ЕООД, ЕИК 203290824.

Ищецът твърди, че ответното дружество няма управител повече от 3 месеца.

П. Г. П., ЕГН ********** - управител на „КОРЕН-2014“ ЕООД, ЕИК 203290824, е починал на ********г., видно от приложено заверено копие на препис-извлечение от акт за смърт.

Ответникът „КОРЕН-2014“ ЕООД, ЕИК 203290824, чрез адв. Д. Д. К., в качеството й на особен представител, оспорва предявения иск, като процесуално недопустим. Твърди, че със смъртта на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството същото е прекратено по силата на закона – чл.157, ал.1, т.3 ТЗ.

В обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че е предявен иск по чл.155, т.3 ТЗ от Прокуратурата на Република България за прекратяване на „КОРЕН-2014“ ЕООД, ЕИК 203290824.

Прието е за безспорно установено по реда на чл.23, ал.6, вр. с чл.34, ал.2 ЗТТТЮЛНЦ, че ответното дружество „КОРЕН-2014“ ЕООД, ЕИК 203290824, е капиталово търговско дружество с вписан капитал от 1000лв., притежаван от П. Г. П., ЕГН **********, който е и негов управител.

Съгласно представен препис-извлечение от акт за смърт № 742 от 30.09.2021г. П. Г.

П., ЕГН **********, е починал на ********г., като от справка в търговския регистър към предявяване на исковата молба и към приключване на устните състезания по делото не е извършено вписване на нов управител на дружеството.

Съдът е приел предявеният иск за допустим, като е обсъдил противоречивата съдебна практика и липсата на решение по тълкувателно дело № 1/2020 на ОСТК на ВКС.Съгласно чл.155, т.3 ТЗ с решение на окръжния съд по седалището му търговско дружество може да бъде прекратено по иск на прокурора, когато в продължение на три месеца няма вписан управител.

Всяко търговско дружество е правен субект, който формира и изразява волята си чрез своите органи, съответно се представлява от управителя, който осъществява и оперативното му ръководство. С настъпилата смърт на П. Г. П., ЕГН ********** – управител на дружеството, същият е престанал да бъде правен субект, като е прекратена право и дееспособността му, съответно е осъществен фактът, предвиден в хипотезата на посочената правна норма-дружеството няма вписан правосубектен управител, като това фактическо състояние е продължило много повече от три месеца- от ********г. до приключване на устните състезания в производството. При това положение дружеството не може да волеизявява, съответно не може да бъде участник в търговския оборот и съществуването му е безпредметно, затова следва да бъде прекратено и да бъде извършена процедура по ликвидация. Законът се интересува единствено от създаденото обективно състояние на липсващ управител, продължило повече от три месеца, за да бъде приложена най-тежката санкция – прекратяване на търговеца.

2

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят по фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, а по направените от съда правни изводи, въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, поради което относно правилно установената фактическа обстановка по правния спор между страните настоящият въззивен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл.272 ГПК.

Във въззивното производство не са представени нови доказателства, които да водят до промяна на установената от градския съд фактическа обстановка.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение, обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно посочените от въззивника основания за неправилност на първоинстанционния акт, прие следното:

По допустимостта на въззивната жалба:

Жалбата е допустима, подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК от страна в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от обжалването, срещу подлежащо на въззивно обжалване решение по силата на чл.258 ГПК.

При служебно извършена от въззивната инстанция проверка не се констатират пороци, поради това следва да се приеме, че атакуваното решение е валидно и допустимо.

Неоснователно е възражението за недопустимост на обжалваното решение, поради липса на правен интерес.

С Определение №302 от 28.06.2018г. на ВКС по ч.т.д.№1280/2018г., I т.о., ТК, е прието, че искът по чл.155, ал.1, т.3 ТЗ е конститутивен иск, чиято правна последица - прекратяване на търговското дружество настъпва по силата на съдебното решение, което е основание за вписване в търговския регистър на подлежащите на вписване обстоятелства при прекратяване и ликвидацията на търговско дружество, на основание чл.14 ЗТРРЮЛНЦ. В хипотезата на чл.157, ал.1 ТЗ правото да подаде заявление за вписване на горепосочените обстоятелства, принадлежи единствено на наследниците на починалия едноличен собственик на капитала на дружеството, на основание чл.15, ал.1, т.3 ЗТРРЮЛНЦ, вр. с чл.157, ал.1 ТЗ. Следователно при твърдение за настъпила смърт на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството и за липса на данни лицата, които имат правен интерес от това, да са поискали установяване на настъпило прекратяване на дружеството по чл.157, ал.1 ТЗ, респ. вписване на същото обстоятелство по партида на дружеството повече от три месеца след настъпване на смъртта, прокурорът като надлежно легитимирано от закона лице има правен интерес да предяви иск по чл.155, ал.1, т.3 ТЗ.

Настоящият състав на съда споделя цитираната практика на ВКС, и предвид 3 обстоятелството, че в случая след смъртта на едноличния собственик на капитала на ответното дружество, в дружествения договор на което не е предвидено друго от посоченото в разпоредбата на чл.157, ал.1, предл.1 ТЗ – „дружеството, в което капиталът се притежава от едно физическо лице, се прекратява със смъртта му“, и при липса на данни за вписване на това обстоятелство по партидата на ответното дружество в търговския регистър по искане на заинтересованите лица - наследниците на починалия, за прокурорът е налице правен интерес да предяви иск по чл.155, ал.1, т.3 ТЗ, а възраженията във въззивната жалба в подкрепа на противното, обосновани с неприложимост на разпоредбата на чл.155 ТЗ по отношение на еднолични търговски дружества; тълкуването на разпоредбата на чл.157 ТЗ; легитимацията на наследниците на едноличния собственик на капитала да искат вписване на прекратяването на дружеството и ликвидацията на имуществото му, се явяват неоснователни.

По основателността на въззивната жалба:

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.141, ал.2 ТЗ, дружеството с ограничена отговорност се представлява от управителя, като за едноличното дружество с ограничена отговорност - това е едноличният собственик на капитала или определено от него лице - чл.147, ал.1, изр.1 ТЗ. По изричното разпореждане на закона - чл.119, ал.2 ТЗ, управлението и начинът на представителство е обстоятелство, което подлежи на вписване в търговския регистър. когато

Съгласно разпоредбата на чл.157, ал.1, т.3 ТЗ - п о решение на окръжния съд по седалището на дружеството то може да бъде прекратено по иск на прокурора, в продължение на три месеца дружеството няма вписан управител.

Страните не спорят, а и от доказателствата по делото се установява, че на ********г. е починал П. Г. П., ЕГН ********** - едноличен собственик на капитала и управител на ответното дружество/ препис - извлечение от акт за смърт от 25.07.2022г., издаден от Столична община/.

В чл.10, ал.3 от учредителния акт на дружество е предвидено, че дружеството не се прекратява автоматично при смърт на едноличният собственик на капитала.

Наследниците му в шестмесечен срок от откриване на наследството решават дали да продължат дейността на дружеството.

И към момента наследниците на починалия едноличен собственик на капитала и управител на ответното дружество не са поискали установяване на настъпило прекратяване на дружеството по чл.157, ал.1 ТЗ, съответно вписване на същото обстоятелство по партида на дружеството повече от три месеца след настъпване на смъртта на едноличния собственик на капитала и управител на ответното дружество, поради което настоящият състав на съда приема, че предявеният иск е основателен поради наличие на предпоставките на чл.157, ал.1, т.3 ТЗ, до който извод е стигнал и градския съд.

4

Поради съвпадане на изводите на градския и апелативния съд обжалваното решение следва да бъда потвърдено, като правилно и законосъобразно.

При този изход на спора ответното дружество следва да бъда осъдено да заплати на съда на основание чл.78, ал.6 и ал.7 ГПК държавна такса в размер на 40лв., дължима на основание чл.71, ал.1, изр.2 ГПК, вр. с чл.3 и чл.18, ал.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, и сумата от 300лв. - възнаграждение за особения представител пред въззивната инстанция.

По тези съображения и на основание чл.271, ал.1, предл.1 ГПК и чл.272 ГПК, Софийският апелативен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1206 от 02.11.2022г., постановено по т.д.№ 1428 по описа за 2022 година на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-16 състав.

ОСЪЖДА „КОРЕН-2014“ ЕООД, ЕИК 203290824, да заплати в бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски апелативен съд сумата от 340лв. /триста и четиридесет лева/ държавна такса и депозит за особен представител за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд на Република България.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5