Определение № 148 от 09.03.2026, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 148 гр. Кюстендил, 09.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Хр. Костадинова

Членове:

Веселина Д. Джонева

Елисавета Г. Деянчева като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно частно гражданско дело № 20261500500046 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Глава Двадесет и първа „Обжалване на определенията“, чл.274 – чл.279 от ГПК във вр. с чл.248 ал.3 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба, подадена от М. И. К., ЕГН **********, с адрес в гр.Кюстендил, общ.Кюстендил, ул.„Отец Паисий“ №21, ап.39, чрез адв.А. Д. от САК, с адрес за връчване в гр.София, район „Средец“, ж.к.„Яворов“, ул.„Хан Омуртаг“ №74, ет.1, ап.1, насочена против определение №1432 от 22.12.2025г., постановено от Районен съд – Кюстендил по гр.д.№20251520100444 по описа на съда за 2025г., в частта, в която съдът е изменил постановеното по делото решение рег.№1200/29.10.2025г. в частта за разноските, като е намалил размера на присъденото в полза на адв.А. Д. адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на М. И. К. от сумата 1 452 лева, с ДДС, на сумата от 400.00 лева, с включен ДДС.

Жалбоподателят счита, че атакуваното определение в посочената му част е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че неправилно КнРС е изменил решението си в частта за разноските, намалявайки адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищцата от 1452 лева на 400 лева. Изразява несъгласие с доводите на съда, че спецификата на производство е причина за посоченото намаляване. Позовава се на множество съдебни актове на ВКС, формиращи актуална съдебна практика при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение, когато са предявени множество искове в условията на обективно и кумулативно съединяване. Релевира се оплакване, че съдът не е подложил на преценка разумният размер на разноските за адвокатско възнаграждение, тъй като не взел предвид и допълнителните административни разходи, съпътстващи дейността му – описани подробно, а и печалбата, която да му позволи да води достоен начин на живот. Счита се, че разноски в размер на 400 лева не са пропорционални и на заведените искове. Прави се искане за отмяна на определението в обжалваната му част и отхвърляне на молбата за намаляване на адвокатското възнаграждение на адв.Д., а евентуално – за уважаване на същата до размер от 1 178.89 лева с ДДС.

В срока по чл.248 ал.2 от ГПК насрещната страна „Вива Кредит“ АД, ЕИК 207343548, със седалище и адрес на управление в гр.София, не е подала отговор на частната жалба.

ОС-Кюстендил, след като се запозна с доводите на страните и взе предвид данните по делото, приема следното:

1

Частната жалба е допустима, като подадена в срок, от лице, което има право и интерес от обжалването и срещу акт на районния съд, който подлежи на въззивна проверка, по силата на изричното предписание на чл.248 ал.3 от ГПК.

Преценена по същество частната жалба е неоснователна, поради следното:

Производството пред РС-Кюстендил по гр.д.№20251520100444 по описа на съда за 2025г. е било образувано по исковата молба на М. И. К., с ЕГН ********** от гр.Кюстендил, подадена чрез пълномощника й адв.А. Д. от САК, с адрес в гр.София, район „Средец“, ж.к.

„Яворов“, ул.„Хан Омуртаг“ №74, ет.1, ап.1, против „Вива Кредит“ АД, с ЕИК 207343548, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Люлин, ж.к.„Люлин 7“, бул.

„Джавахарлал Неру“ №28, бл. Силвър център, ет.2, ап.73Г.

С исковата молба е бил предявен иск с правна квалификация по чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД за прогласяване за недействителен сключен между страните договор за паричен заем Standart_14 №6094191/07.11.2024г.

При условията на обективно евентуално съединяване, в случай на отхвърляне на иска за обявяване недействителността на целия договор, с исковата молба са били предявени още три иска: 1/ за прогласяване нищожност на клаузата в чл.1 ал.3 от процесния договор, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане; 2/ за прогласяване нищожност на клаузата в чл.5 ал.2 от процесния договор, предвиждаща заплащане на неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение и 3/ за прогласяване нищожност на клаузата в чл.3 ал.1 т.5 от процесния договор, предвиждаща заплащане на възнаградителна лихва, поради противоречие с добрите нрави.

Ответното дружество е подало отговор на исковата молба, в който е оспорило основателността на предявените искове, като в същия срок, твърдейки, че М. К. не заплатила никакви суми по договора, е предявило и насрещен иск по реда на чл.211 от ГПК за присъждане на дължимата главница в размер на 3 000 лева, при обявена с насрещната искова молба предсрочна изискуемост на същата.

С постановеното по делото решение с рег.№1200/29.10.2025г., КнРС е: 1/ прогласил за недействителен, на основание чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД, във вр. с чл.22 от ЗПК, във вр. с чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, договора за паричен заем Standard_14 №6094191-07.11.2024г., сключен между М. И. К., с ЕГН **********, в качеството й на кредитополучател и „Вива Кредит” АД, ЕИК 207343548, като кредитодател; 2/ осъдил е М. И. К. да заплати на „Вива Кредит“ АД сумата от 2900.00 лева, представляваща дължима главница по договора за паричен заем Standard_14 №6094191- 07.11.2024г., сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба – 08.04.2025г., до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил насрещния иск за сумата над 2900.00 лева до претендираните 3 000.00 лева; 3/ осъдил е „Вива Кредит“ АД да заплати на М. И. К. сумата от 280.00 лева, представляваща съдебни разноски в производството по делото; 4/ осъдил е М. И. К. да заплати на „Вива Кредит“ АД сумата от 357.00 лева, представляваща съдебни разноски в производството по делото и 5/ осъдил е „Вива Кредит” АД да заплати на адв.А. Д., член на САК, личен №1000768210, със съдебен адрес и адрес за призоваване: гр.София, район „Средец“, ж.к.„Яворов“, ул.„Хан Омуртаг“ №74, ет.1, ап.1 сума в общ размер на 1452.00 лева, с вкл. ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ

По реда и в срока по чл.248 от ГПК и двете страни са направили искания за изменение на решението в частта за разноските, като ответното дружество е поискало то да бъде изменено, посредством намаляване на адвокатския хонорар на адв.Д., определен за предоставена безплатна правна помощ от присъдената сума в размер на 1 452 лева на сумата от 400.00 лева, което е възнаграждение за един иск, а не за предявените в условията на евентуалност четири иска.

2

С обжалваното определение в относимата за настоящото производство част, КнРС е изменил постановеното по делото решение, като е намалил присъденото на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв., в полза на адв.А. Д. възнаграждение от 1452,00 лева с ДДС, на 400.00 лева с ДДС.

За да постанови този резултат, районният съд е приел, че когато между същите страни са предявени евентуално съединени искове, дължимата държавна такса е една, респ. едно следва да бъде и адвокатското възнаграждение. Посочил е, че следващото се възнаграждение по чл.38 от ЗА трябва да се определи по аналогия, като се е позовал разрешенията в съдебната практика, съдържащи се в определение №4027/28.12.2018г. на САС по в.ч.гр.д.

№6519/2017г., определение №284/06.04.2012г. на ВКС по ч.гр.д.№238/2012г., IV гр.о., определение №477/04.11.2016г. на ВКС по ч.т.д.№2516/2017г., I т.о. и др. Посочил е, че когато исковете са съединени при условията на евентуалност, отговорността за разноски се определя от изхода на делото по главния иск, ако не се е сбъднало поставеното от ищеца условие за разглеждане на евентуалния, или от изхода на делото по евентуалния, ако същият е бил разгледан (така определение №99/10.06.2019г. по ч.гр.д.№1132/2019г. на ВКС, I гр.о. и др.). Поради това, макар и да е от значение защитимият материален интерес при определянето на дължимото по реда на чл.38 ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение, е приел, че следващото такова трябва да изхожда от разгледания, респ. уважен главен иск, без да се взема предвид евентуално поддържаната претенция, която не е била разглеждана. Поради горното е счел, че недължимо се явява възнаграждение за предявените в условията на евентуалност, но неразгледани три иска, за които съдът вече е определил дължимо такова в размер на 300.00 лева за всеки без ДДС. Приел е, че общият размер на определеното на адв.Д. възнаграждение следва да бъде редуциран със сумата от 1 080.00 лева (900.00 лева такова по предявените в условията на евентуалност три иска, ведно със 180.00 лева, определен за дължим ДДС), но съобразявайки искането на насрещната страна за намаляване до сума от 400.00 лева, е намерил, че възнаграждението следва да бъде намалено именно до този размер.

Настоящият съд споделя изцяло изложените в обжалваното определение доводи, поради което намира подадената частна жалба срещу него за неоснователна.

За разрешаването на възникналия по делото спорен въпрос следва да се изхожда от особения характер на представителството, в хипотезата на чл.38 от ЗА, според която норма адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на определени категории лица. Когато адвокатската защита се предоставя по този ред и има основание за присъждане на деловодни разноски в полза на безплатно представляваната страна, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което се определя от съда, като в този случай присъденото възнаграждение цели да възмезди положения от него труд, а не представлява присъждане на разноски (по своята правна същност обезщетение) на спечелилата делото страна по чл.78 от ГПК. В хипотезата по чл.38 ал.2 ЗА очевидно липсва уговорен и реално заплатен адвокатски хонорар от представлявания като предпоставка за неговото заплащане, съгласно т.1 от ТР №6/6.11.2013г. по т.д.№6/2012г. на ВКС, ОСГТК, а меродавен за определяне размера на възнаграждението по този ред, при съобразяване с нормативно предвидения минимален размер, е принципът за възмездност на адвокатския труд (чл.36 ал.1 от ЗА). Предпоставките за присъждането на такова възнаграждение са посочени в разпоредбата на чл.38 ал.1 и ал.2 ЗАдв.: адвокатът да е оказал безплатна правна помощ на някое от основанията по чл.38 ал.1 т.1 – т.3 от ЗА; в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски, т.е. да е постановено позитивно решение за страната, представлявана от съответния адвокат (чл.38 ал.2 от ЗА във връзка с чл.78 от ГПК). При осъществяване на посочените предпоставки и заявено своевременно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение съдът е длъжен да определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат, като осъди другата страна да го заплати.

3

Наред с това, понастоящем е формирана съдебна практика, която сочи, че подходът при определяне на адвокатското възнаграждение по делото трябва да е конкретен, като съдът следва да го определи въз основа на цялостна преценка на релевантните за съответния случай обстоятелства: вид и предмет на делото, фактическа и правна сложност на спора, материален интерес, обем и съдържание на осъществената от процесуалния представител адвокат правна защита на страната и др. Същевременно, размерите на възнагражденията по Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа могат да служат за ориентир, като от значение за определяне възнаграждението за предоставените адвокатски услуги е най-вече фактическата и правна сложност на делото. В този смисъл са редица съдебни актове определение №4056/11.09.2025г. по гр.д.№3074/2024г. на ВКС, II г.о., определение №887/19.03.2025г. по ч.т.д.№1884/2024г. на ВКС, II т.о., определение №50015 от 16.02.2024г. по търг.дело №1908/2022г. на І-во т.о. на ВКС и определение №343 от 15.02.2024г. по търг.дело №1990/2023г. на ІІ-ро т.о. на ВКС.

Броят на предявените от ищеца искове, също е обстоятелство, релевантно при определяне на дължимото се адвокатско възнаграждение, с пояснението, че когато исковете са съединени при условията на евентуалност, отговорността за разноски се определя от изхода на делото по главния иск, ако не се е сбъднало поставеното от ищеца условие за разглеждане на евентуалния, или от изхода на делото по евентуалния, ако същият е бил разгледан – в т.см. е цитираната съдебна практика от КнРС.