Решение № 1750 от 24.04.2019, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№1750/24.4.2019г. гр.

Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на пети април, през две хиляди и деветнадесета година, проведено в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

МИХАИЛ МИХАЙЛОВ при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №10512 по описа на Варненски районен съд за

2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени обективно и кумулативно съединени искове от М.С.С., ЕГН ********** ***, СО „Пчелина“ №324 срещу А.И.Г., ЕГН ********** *** за осъждане на ответника да заплати сумата от 557,10 лева – съставляващи обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие на ПТП, при което на 12.01.2017г. в гр. Варна, на бул. „Осми Приморски полк“, ищеца в качеството му на пешеходец е блъснат от управлявано от ответника МПС марка БМВ, рег. № В0405РТ, както и сумата от 1000 лева – обезщетение за неимуществени вреди вследствие на инцидента, изразяващи се в причинени боли и страдания вследствие на уврежданията, тревожност, страх и безпокойство, на осн. чл. 45 ЗЗД.

В исковата молба се излагат твърдения, че на така посочения дата и час в гр. Варна е осъществено ПТП, при което ищеца, като пешеходец е блъснат от управляваното от ответника МПС, при което са причинени увреждания в областта на зъбите – счупване на горни два зъба, контузни рани и травми по коляно и рамо. Предвид проведеното лечение ищеца е заплатил сумата от 557,10 лева за медикаменти и съпътстващо лечение, чието възстановяване от делинквента претендира. Желае заплащане и на причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в причинени боли и страдания вследствие на уврежданията.Посочва, че не е претендирал заплащане на обезщетение към застрахователя по застраховка „ГО“ на виновния водач.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, който сочи, че исковете са недопустими, а в условията на евентуалност неоснователни. Намира, че надлежна пасивно процесуално легитимирана страна е следвало да бъде застрахователя на ответника по застраховка „Гражданска отговорност“.Не оспорва настъпването на ПТП при посочения дата, част и място в исковата молба, но оспорва механизма на настъпване на уврежданията. Излагат се съображения, че наличието на заледен участък от пътното платно и неправилно спрял в спирка л.а., до който се намирал ищеца станали причина за невъзможност да бъде овладян управлявания от ответника л.а, при което намира, че е налице съпричиняване доколкото ищца се намирал отвън до неправомерно спрелия на пътното платно автомобил, управляван от трето лице. Твърди, че поведението на ищеца е било неправомерно, доколкото същия е стоял подпирайки се на л.а. на самото пътно платно.Намира претендираните вреди за завишени по размер.Счита, че не се съдържат достатъчно доказателства за осъществени плащания за медицински услуги, съобразно размера на претендираните суми.

С определение №11602/11.10.2018г., постановено по делото е конституирано „Застрахователно акционерно дружество ************************“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***- Г.М. Димитров №1, като трето лице – помагач на ответника – А.И.Г., ЕГН********** ***, на основание чл.219, ал.1 от ГПК, срещу което на осн.чл.219, ал.3 ГПК е предявен обратен иск в условията на евентуалност, като в случай, че ответникът бъде осъден да заплати сумата от 557,10 лева – съставляващо обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие на ПТП, при което на 12.01.2017г. в гр. Варна, на бул. „Осми Приморски полк“, ищеца в качеството му на пешеходец е блъснат от управлявано от ответника МПС марка БМВ, рег. № В0405РТ, както и сумата от 1000 лева – обезщетение за неимуществени вреди вследствие на инцидента, изразяващи се в причинени боли и страдания вследствие на уврежданията, тревожност, страх и безпокойство, на осн. чл. 45 ЗЗД, то трето лице – помагач да бъде осъдено да заплати застрахователно обезщетение в размер на 1557,10 лева, представляваща покрит риск по застраховка „Гражданска отговорност“, обективирана в застрахователна полица №BG/30/116002377252, с период на валидност 15.09.2016г.-14.09.2017г., на осн. чл. 435 КЗ.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор от третото лице – помагач, в който се сочи, че иска е недопустим, доколкото претенция към застрахователя не е отправяна от пострадалото лице. В евентуалност излага възражения за неоснователност. Не оспорва, че между него и ответника е възникнало валидно застрахователно правоотношение по договор застраховка „Гражданска отговорност“, обективирана в застрахователна полица №BG/30/116002377252, с период на валидност 15.09.2016г.-14.09.2017г.Сочи, че липсва причинно – следствена връзка между настъпилите увреждания осъщественото ПТП. Сочи, че ответникът, като водач на л.а. няма вина за настъпилото ПТП, като в евентуалност намира, че е налице съпричиняване при настъпване на уврежданията, което се установява от неправомерно поведение на ищеца.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

От представената по делото справка от „Гаранционен фонд“ се установява, че л.а. с рег. №В0405РТ е с валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“, оформена в застрахователна полица №BG/30/116002377252 при застрахователя „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД.

Представен по делото е протокол за ПТП №118/12.01.2017г. от ОД на МВР гр.Варна, от който се установява, че на 12.01.2017г. в гр.Варна, около 1,10 часа на бул. „Осми Приморски полк“, през спирка на гдански транспорт е настъпило ПТП, при което л.а.марка ************, управлявано от ответника А.Г., удря спрелия пред спирка на градски транспорт л.а. марка **** вследствие на което на ищеца М.С. са нанесени увреждания в областта на зъбите.

Съставен е акт за установяване на административна отговорност от 12.01.2017г., в който се посочва, че при несъобразяване скоростта с пътните условия, вследствие на което губи управление над автомобила, ответникът осъществява ПТП при което пострадал от травма на зъбите е ищецът.

Съставено е наказателно постановление №17-0819-00302/15.02.2014г., с което на ответника е наложена глоба в размер на 140 лева, за нарушение на чл.179, ал.2, пр.1-во ЗДвП и чл.183, ал.1, т.1, пр.2-ро ЗДвП.

От представения по делото лист за преглед на пациент в спешно отделение при ******************, се установява, че на 12.01.2017г., около 02,20 часа е приет като пациент ищецът, като на същия е снета анамнеза – травма в областта на зъбите. При допълнителен първичен преглед на пациента е констатирано, че на същия са счупени два преди зъба, установена е контузия на коляно и ръка.

Представено е медицинско удостоверение №38/2017г. от отделение по Съдебна медицина при ************, от което се установява, че обективното състояние на ищеца при осъществения преглед се характеризира с отчупване на фрагменти от короните на 1-ви горен десен и 1-ви горен ляв зъб, контузия на дясна коленна става, охлузна рана по дясно коляно, кръвонасядания и ожулвания по дясна предмишница. Удостоверението е придружено с доказателства за заплащане на сумата от 40 лева за сторения преглед.

Представена по делото е фактура № 20170113/20.01.2017г. издадена от Дентална практика на ************ за осъществени зъболекарски услуги на стойност от 245,10 евро, както и фактура №20170114/20.01.2017г. за осъществена справка за зъбния статус на стойност от 19 евро.

Разпитан по искане на ищеца е свидетеля **************** – без дела и родство със страните. Свидетеля посочва, че на 12.01 е управлявал МПС, като е осъществил десен завой на „Червения площад“ в гр. Варна посока „Чаталджа“, при което ищецът си изпуснал мобилния телефон, с оглед на което свидетеля спрял автомобила пред спирката на градски транспорт на пътното платно. Часът бил около 1.00, а и тъкмо бил паднал сняг. Ищецът излязъл през предна дясна врата на автомобила, като стойки на пътното се навел да си търси телефона, при което ответникът управлявайки своя л.а. ударил автомобила на свидетеля, при което и след удар в спрелия автомобил на ищеца били нанесени увреждания. Посочва, че зъбите на ищеца са били счупени, имал травма на крака и се оплаквал от болки в дясната ръка. Посочва, че бил откаран в болницата с линейка за преглед. Свидетеля посочва, че след инцидента ищецът бил обездвижен предвид подутина в областта на дясното коляно, изпитвал болки в областта на гърба и рамото. След две седмици заминал за Германия, като по телефона споделял на свидетеля в продължение на четири –пет месеца, че изпитва болки предизвикани от травми от катастрофата. За Германия отпътувал със счупени зъби, при което и доколкото тройно живее в чужбина, там провел и лечението.

Разпитана по искане на ответника е свидетеля Д. С. Б. – без дела и родство със страните. Същата посочва, че на 17.01 се е возила като пътник в л.а. управляван от ответника, като същите се движили по бул. „Осми Приморски полк“ в гр. Варна. Времето било студено, като пътя бил заледен.При предприемане на маневра – ляв завой управлявани от ответника МПС попаднал на заледен участък, при което поднесъл, а ответникът осъществявал действия в този момент по овладяването му, като в момент в който автомобила се изправил блъснал спрелия пред спирка на градски транспорт друг автомобил. Свидетеля сочи, че спрелия автомобил е бил без включени светлини.

При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. В този смисъл елементите на фактическия състав на деликтната отговорност са: противоправно поведение, настъпването на вреди, причинна връзка между тях и вина у причинителя. И докато наличието на последния от четирите елемента се предполага по силата на оборимата презумпция на ал. 2 от цитираната разпоредба, то останалите три подлежат на доказване чрез предвидените в ГПК способи. Доказателствената тежест за тяхното установяване, съобразно общото правило на ГПК, се носи от ищеца-при условията на пълно и главно доказване.

По отношение възраженията за допустимост релевирани в отговора на исковата молба от ответника, съобразно които се сочи,че надлежна пасивно процесуално легитимирана страна е следвало да бъде застрахователя на ответника по застраховка „Гражданска отговорност:

С Тълкувателно решение от

30.01.2017г., постановено по тълкувателно дело №1/2016г. на ОСГТК на ВКС се прие разбирането, че увреденото лице по своя преценка може да потърси обезщетение за причинените му преди било то от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност “ на виновното лице, било то срещу самия делинквент.

Това му право срещу кого да предяви иск за репариране на причинените му вреди е уредено в отношение на алтернативност, поради което изборът е на увреденото лице.

Съдът не споделя възражението на третото лице – помагач на ответника, че предявения от ищеца иск не недопустим, доколкото извънсъдебно не е релевирана претенция към застрахователя. Настоящия съдебен състав на Варненския районен съд приема, че задължителната процедура по доброволно уреждане на отношенията по чл.498, ал.3 КЗ е предвидена като предпоставка за допустимост единствено на прекия иск на пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Както вече бе посочено увреденото лице може в хипотезата на алтернативност да избира към кого да предяви искането си за обезвреждане на причинената му вреда, било то към нейния причинител или към неговия застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, поради което извънсъдебната процедура в настоящата хипотеза не е условие за допустимост на иска.

Не се оспорва от ответника, а и се установява от съвкупния анализ на събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, че на 12.01.2017г. в гр. Варна, на бул. „Осми Приморски полк“ е реализирано ПТП, при което ищецът е пострадал. От разпитът по искане на ищеца е свидетеля Георгиев, от чийто разпит съдът приема, че управлявания от свидетеля автомобил е приведен в покой пред спирка на градски транспорт находяща се на бул. „Осми Приморски полк“ в гр. Варна. Този факт се установява и от протокол за ПТП №118/12.01.2017г. съставен от служители на сектор ПП при ОД на МВР гр. Варна при посещение на инцидента. Спрелият л.а. **************** е бил ударен от управлявания от ответника л.а. марка „БМВ“. Към момента на удара ищецът бил напуснал автомобила на свидетеля Георгиев, като стъпвайки на платното за движение, търсил своя вещ в купето на приведения в покой автомобил. Вследствие на настъпилия удар между двете МПС, ищецът се ударил в автомобила на свидетеля Георгиев, при което получил увреждания характеризиращи се с отчупване на фрагменти от короните на 1-ви горен десен и 1-ви горен ляв зъб, контузия на дясна коленна става, охлузна рана по дясно коляно, кръвонасядания и ожулвания по дясна предмишница.С. бил откаран за преглед в ************, като след осъществени медицински манипулации бил изписан от болничното заведение. Инцидентът е осъществен през тъмната част на денонощието в осветен участък на главен булевард в гр. Варна. От анализа на гласните доказателства събрани както по почин на ищеца, така и по почин на ответника се установява, че пътната настилка била заледена вследствие падналия непосредствено преди момента на инцидента сняг, който към този момент не бил изчистен.Тези гласни показания в тази им част се подкрепят от писмените такива и в частност АУАН от 12.01.2017г., при който фактическата обстановка на осъщественото ПТП е включено е наличието на заледен участък от пътното платно за движение, върху който е попаднал управлявания от ответника МПС. Последния е санкциониран по реда на ЗДвП, като с НП №17-0819-000302/15.02.2017г. на сектор ПП при ОД на МВР Варна му е наложена глоба за осъщественото ПТП, възникнало поради несъобразяване на скоростта на движение с пътните условия, вследствие което и поради попадане на заледен участък загубване на контрол върху автомобила и реализиране на сблъсък със спрял вдясно МПС.