Решение № 362 от 29.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 362 гр. София, 29.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВИАНА ДИМЧЕВА при участието на секретаря ЗАРИНА С. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА ДИМЧЕВА Административно наказателно дело № 20241110211587 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.

Образувано е по жалба на **** (чрез адв. Х.) срещу Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата (на кратко : Електронен фиш) с № **********, с който на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция” в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева, както и такса по чл.10б, ал.5 от Закона за пътищата (ЗП) в размер на 167 (сто шестдесет и седем) лева.

В жалбата се твърди, че Електронният фиш е незаконосъобразен, издаден в противоречие на материално-правните норми, при допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила и в разрез с целта на закона. Заявява се, че чл.189ж, ал.1 от ЗДвП е неприложим за нарушение на чл.179, ал.3б от ЗДвП. Според жалбоподателя в случая не е следвало да се издаде Електронен фиш, а е следвало да бъде издаден Акт и Наказателно постановление. В жалбата се посочва, че нормите на чл.179, ал.3 от ЗДвП и чл.179, ал.3б от ЗДвП имат различно съдържание, насочени са към различни адресати, визират различни по естество нарушения и предвиждат различни наказания. От тук се прави извод, че е нарушено правото на защита на санкционираното лице, вкл. и да възрази по чл.42, т.8 и чл.44, ал.1 от ЗАНН и да представи доказателства в подкрепа на твърденията си. Във връзка с това се посочва, че разпоредбата на чл.46, ал.3 от Закона за нормативните актове забранява обосноваването на наказателна, административна или дисциплинарна отговорност чрез разширително тълкуване при непълнота или неяснота на 1 съществуващата правна уредба. На следващо место в жалбата се посочва, че предвидената в чл.179, ал.3б от ЗДвП санкция е абсолютно определена и не предвижда възможност за преценка на конкретните факти и тежестта, т.е. размерът на наказанието е еднакъв, без да се прави разлика дали е налице отсъствие на каквото и да е плащане на таксата или плащането е било частично. В този смисъл се сочи, че предвиденото в чл.179, ал.3б от ЗДвП наказание противоречи на чл.9а от Директива 1999/62 поради нарушение на изискването за пропорционалност. На следващо место в жалбата се казва, че в Електронния фиш липсва ясно и конкретно описание на нарушението. В тази насока се посочва, че не става ясно дали в случая превозното средство няма валидна маршрутна карта или валидна ТОЛ декларация за преминаване. Според жалбоподателя е недопустимо при ангажиране на административно – наказателната отговорност на дадено лице да се съдържа алтернативност на изпълнителното деяние. По-нататък в жалбата се посочва, че в Електронния фиш липсват обстоятелства относно вида на техническото средство, неговия модел, годност и др., които са от значение, тъй като всяко едно техническо средство подлежи на задължителни периодични проверки, установяващи годно ли е то да бъде използвано от контролните органи, съгласно законовите изисквания на чл.38 - чл.46 от Закона за измерванията. Липсвало и посочване на мястото на извършване на нарушението. Поради това се твърди, че не може да се направи преценка дали Електронният фиш е издаден от компетентен орган. Жалбоподателят счита, че словесното описание на нарушението не отговаря на посочената за нарушена правна норма. Сочи се и че жалбоподателят не е извършил нарушението. Излагат се твърдения, че между ****, ***** и **** е сключен тристранен договор с отложено плащане, като разрешеният на едноличния търговец кредитен лимит е в размер на 50 000 лева.

Жалбоподателят се позовава на фактура № 0434511794, издадена от ***** за периода 01.07.2021 – 31.07.2021г., според която таксите, свързани с ТОЛ услуги на **** са в размер на 13 192.45 лв., т.е. в размер значително под разрешения на едноличния търговец кредитен лимит. Твърди се, че при движението на процесния товарен автомобил монтираното бордово устройство е било включено и е било в изправност. По договора е съществувал баланс със статус „активен“, като не е бил достигнат предупредителният лимит, нито е бил изчерпан балансът по договора. Според жалбоподателя това означава, че от **** не е допуснато преминаването през платена пътна мрежа на собствено превозно средство без да бъдат заплатени съответните ТОЛ такси. Жалбоподателят счита, че съществува разминаване между описанието на нарушението и изписаната правна квалификация, т.к. съгласно словесното описание едноличният търговец не е заплатил дължимата такса за ползването на платената пътна мрежа, а съгласно правната квалификация е допуснал управлението на пътно превозно средство /ППС/ по платената пътна мрежа без да са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса. Жалбоподателят се позовава и на чл.2, §7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28.11.2019г. и заявява, че доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване /ЕУЕПТ/ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за 2 отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такива са предвидени в националното законодателство. Жалбоподателят сочи, че цитираната разпоредба задължава Агенция „Пътна инфраструктура“ преди да започне административно-наказателно производство да изпълни процедурата, разписана в чл.2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2020/2004г. на Комисията от 28.11.2019г. В случая липсват доказателства, дори и доводи за изпълнението й. Във връзка с горното се цитират и разпоредбите на чл.10б, ал.7 - ал.9 от ЗП (в редакция : ДВ бр. 14 от 2023г., в сила от 01.01.2024г.) като по-благоприятни за жалбоподателя. Поради всичко това се иска СРС да отмени обжалвания Електронен фиш. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.

Жалбоподателят **** и неговият процесуален представител адв. Х. не се явяват пред СРС, НО, 10 състав и не вземат становище по спора в съдебното заседание на 29.10.2024г.

В молба с вх. № 338730 от 24.10.2024г. адв. Х. посочва, че към месец септември 2022г. на път А-6 „Европа“ не е имало километър 50+427. Претендира се и за неспазване на 6-месечия срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН. Възразява се срещу приемането на приложените справки за нарушения и за нарушител, както и снимките на ППС-то. Посочва се, че от снимковия материал се вижда, че на него има повече от едно превозно средство и не ставало ясно дали нарушението е извършено с превозното средство, което е собственост на жалбоподателя. Освен това на снимката не се виждал и регистрационният номер на ППС.

Релевират се доводи и за заверката на документите, респ. за компетентността на направилото ги лице. В молбата се преповтарят и аргументите от жалбата. Допълва се, че настъпилата законодателна промяна в чл.189ж, ал.1, изр.1 от ЗДвП означава, че за нарушения на чл.179, ал.3-3б от ЗДвП след 13.02.2024г. може да се издава Електронен фиш. Цитира се и §6, т.63 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. Посочва се, че ТОЛ таксите се определят в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на ППС, броя на осите, екологичните му характеристики и се определят за всеки отделен път или пътен участък. Поради това се приема, че дължимата ТОЛ такса следва да е посочена конкретно в издадения Електронен фиш, а не размерът й да подлежи на допълнителни тълкувания и изчисления. Не било ясно и в какво се изразява неправомерното поведение на едноличния търговец – дали, че е нарушил забраната по чл.102, ал.2 от ЗДвП като е допуснал движението на ППС без едновременно да са изпълнени задълженията по установяване размера и по заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП или заради това, че не е заплатил дължимата пътна такса. Прави се извод, че несъответствието на фактите, сочени като установени, с посочените като нарушени законови разпоредби, вкл. и тези, с които се регламентират вида и размера на наказанието, е основание за отмяна на Електронния фиш поради допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, препятстващи възможността на лицето да разбере обвинението и да осъществи ефективно правото си на защита. Освен това в хода на производството наказващият орган не е представил доказателства за разстоянието, което е преминал товарният автомобил без да е начислена ТОЛ такса, съответно размерът на 3 дължимата ТОЛ такса и е наложил имуществена санкция в размер на 2500 лева на основание чл.179, ал.3б от ЗДвП. На следващо място адвокатът сочи, че не били представени доказателства за изправността на техническото средство - устройство № 10181, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП. Като не е представил доказателства за изправността на техническото средство, наказващият орган не би могъл да се ползва от презумтивната доказателствена сила на представените от него доклад от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, заедно с приложените към него изображения във вид на снимков материал. А без доклада и двата броя статични изображения във вид на снимков материал остава недоказано и нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят. Освен това наказващият орган не би могъл да се ползва от представените по делото 2 бр. снимки от 05.07.2021г., тъй като те не доказвали по безспорен начин, че нарушението, за което е издаден Електронният фиш, е извършено от едноличния търговец. На следващо място адвокатът посочва, че от представените по делото материали по никакъв начин не се извежда, че представените по делото 2 бр. снимки са заснети с техническо средство – устройство № 10181, тъй като никъде в съдържащата се в снимките информация не фигурира запис на устройство с № 10181. Сочи се, че на тях има отбелязване „SCP_1018“, което не съвпада с номера на устройството. Уникалният номер на снимките също не съдържа информация, която по някакъв начин да свърже снимката с устройството. Поради това и по аргументи, изнесени в жалбата и преповторени в молбата с вх. № 338730/24.10.2024г., адв. Х. иска от съда да отмени обжалвания Електронен фиш като незаконосъобразен, както и да осъди Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) да заплати на жалбоподателя направените от него разноски по делото.

Пред СРС, НО, 10 състав въззиваемата страна Агенция „Пътна инфраструктура“ се представлява от юрк. Г., която в съдебно заседание на 29.10.2024г. заявява, че оспорва жалбата. По време на съдебните прения пред СРС процесуалният представител на АПИ моли съда да остави без уважение жалбата като неоснователна и недоказана. Твърди се, че Електронният фиш е правилен и законосъобразен, издаден в съответствие с изискванията на закона, съдържащ всички изискуеми реквизити и е издаден съгласно утвърден образец от упълномощен орган. Според юрк. Г. нарушението е доказано и е налице правилна правна квалификация на извършеното. Процесуалният представител на АПИ претендира и юрисконсултско възнаграждение.

В писмо с вх. № 261206 от 14.08.2024г., с което жалбата е препратена от АПИ – Национално ТОЛ управление на СРС, заедно с административно – наказателната преписка, се посочва, че обжалваният Електронен фиш е издаден в съответствие с разпоредбите на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, за нарушение, което е установено и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, в отсъствие на контролен орган и на нарушител, по образец, утвърден от Управителния съвет на АПИ. Твърди се, че обжалваният Електронен фиш притежава всички задължителни реквизити, изброени в чл.189ж, ал.1 от ЗДвП. Посочва се, че подадената от **** жалба е неоснователна и недоказана, като се иска съдът да потвърди 4 процесния Електронен фиш като правилен и законосъобразен.