Решение № 4499 от 10.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4499 гр. София, 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Г.а

Д. Ковачев при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Мариана Г.а Въззивно гражданско дело № 20241100512583 по описа за 2024 година

Производството е образувано е след отменително решение на ВКС, постановено по гр.д. № 3660/2023г. по описа на Четвърто ГО, като делото е върнато на СГС за ново разглеждане с указания по приложението на процесуалния закон.

С решение от 12.10.2022г., постановено по гр.дело № 67393/2021г. по описа на СРС, ГО, 71 състав, е признато на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за незаконно уволнението на Д. Г. Д. от длъжността „отчетник измерване на уреди“ при „ЕЛЕКТРОЗАПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ АД, извършено със заповед № СВ-ORD-96/12.10.2021г. и ищецът е възстановен на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ на заеманата преди уволнението длъжност.

С решение от 28.11.2022г. по същото дело, постановено по реда на чл. 250 от ГПК, е допълнено основното решение от 12.10.2022г., като ответникът „ЕЛЕКТРОЗАПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ АД е осъден да заплати на ищеца Д. Г. Д. на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ сумата от 6 422, 61 лева – обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 16.10.2021г. до 16.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното 1 изплащане.

Срещу двете решения са подадени в законоустановения срок въззивни жалби от ответника „ЕЛЕКТРОЗАПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ АД, в които се поддържат оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон.

Излага, че наведените в исковата молба доводи за незаконосъобразност на процесното уволнение са неоснователни. Твърди, че при налагане на наказанието работодателят е спазил изискванията по чл. 193 от КТ, чл. 195 от КТ, наказанието било наложено в преклузивния срок по чл. 194 от КТ, както и същото съответства на тежестта на извършеното нарушение. Изразява несъгласие с приетото от първоинстанционния съд, че ответникът не е доказал с допустимите доказателствени средства, че ищецът е извършил вменените му с процесната заповед нарушения. Сочи, че по делото са представени множество писмени доказателства, неоспорени от насрещната страна, които установяват по несъмнен начин извършените нарушения. Посочените в тях обстоятелства били потвърдени и от разпитаните в първоинстанционното производство свидетели. Оспорват се и формираните изводи, че не е доказано предаването на процесното мобилно устройство на ищеца за отчитане на показанията на клиентите за изразходената от ел. енергия. Излага, че в представените писмени обяснения служителят не оспорва факта, че констатираните нарушения при отчитането на показанията на клиентите са допуснати от неговия мобилен терминал, като ги обосновава с допуснати от него грешки поради недоглеждане, с неправилна работа на терминала, с липса на обхват на GPS спътник, със заслепяване и др., като не оспорва факта, че тези грешни отчети са направени от него при използването на неговия служебен терминал, който му е бил предоставен за изпълнение на служебните му задължения. Оспорване на това обстоятелство не е било въведено надлежно от ищеца в първоистанционното производство. Освен това служителят не е заявил оспорване и на факта, че именно той е управлявал служебния автомобил на посочените в уволнителната заповед дати, по отношение на който били констатирани нарушения относно скоростта на управление. В този смисъл счита, че обжалваното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, включително и поради произнасяне по невъведени в исковата молба пороци 2 на уволнителната заповед. Изложени са подробни доводи и по приложението на критериите по чл. 189, ал. 1 от КТ, като е аргументирано становище, че извършените нарушения на трудовата дисциплина са тежки, а съобразно обстоятелствата, при които са извършени, сочат, че наложеното наказание е съразмерно. По тези съображения е направено искане за отмяна на постановените основно и допълнително решение, и за отхвърляне на предявените искове.

Въззиваемата страна Д. Г. Д. оспорва подадените въззивни жалби като неоснователни. Счита първоинстанционното решение /основно и допълнително/ за правилно и обосновано като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни норми. Поддържа всички наведени в исковата молба доводи срещу законосъобразността на процесната уволнителна заповед, а именно: заповедта не била връчена по законоустановения ред, предвиден в чл.

195, ал. 2 от КТ; не била мотивирана съобразно изискванията по чл. 195 от КТ; не били спазени сроковете за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 194 от КТ; не били спазени критериите по чл. 189 от КТ; ищецът не е извършил вменените нарушения на трудовата дисциплина. Излага, че представените писмени доказателства не могат да служат за годно доказателство, което да удостовери положителните факти, които са разпределени в доказателствена тежест на ответника. Този извод е аргументиран с обстоятелството, че същите са частни документи, които не са подписани от служителя и не могат да му бъдат противопоставени. По тези съображения е направено искане за потвърждаване на обжалваните решения.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Между страните по делото няма спор, а и от представения трудов договор и допълнително споразумение към него се установява, че между тях е съществувало валидно трудово правоотношение, в рамките на което ищецът заемал длъжността „отчетник измервателни уреди“ в дирекция „Мерене и управление на данните“, направление „Отчитане на данните“, в регион „Регион Плевен и София област“, район/ОЦ „Оперативен център Ловеч – Враца“ и с месторабота гр. Тетевен.

3

По делото е представен протокол за извършени проверки на Д. Д. за м.07. и м.08 2021г.; справка за работно време по терминал за Д. Д. за периода от 03.02.2021г. до 21.06.2021г.; справка за отчетите с изключен GPS Агент на 02.02.2021г.; доклад от Е.Б. – координатор ОД, ОЦ – Ловеч-Враца до О.К. – заместник-ръководител направление „Отчитане на данни“ за констатирани нарушения от Д. Д. при извършена проверка на качеството на отчитане на СТИ в ОЦ Ловеч-Враца в периода от 01.07.2021г. до 20.08.2021г.; доклад от О.К. до ръководителя на Направление „Отчитане на данни“ - В. Г., в който са описани констатирани при извършена проверка на качеството на отчитане в ОЦ Ловеч, нарушения от страна на ищеца Д. Д. при работата с мобилното му устройство, с потребителски № 5422 и начина на отчитане на показанията на конкретно посочени СТИ; доклад от В. Г. до И.М. - директор на Дирекция „Мерене и управление на данни“ за констатирани нарушения на трудовата дисциплина, както и доклад от 31.08.2021г, изготвен от И.М. до изпълнителния директор на ответното дружество за констатираните нарушения.

Във връзка с констатациите в цитираните документи на ищеца е връчено на 07.09.2021г. искане за даване на обяснения по изложените в доклада от И.М. с вх. № СВ-DOС-2958/31.08.2021г. обстоятелства. Като приложение към искането на ищеца е връчено и копие от цитирания доклад. В посочения доклад са описани 20 нарушения в процеса на отчитане на показанията на СТИ /с цитирани дати и конкретни часове/, в които GPS агентът на мобилното терминално устройство служителя е било изключено. Описани са и шест неправилни отчета за консумирана ел. енергия, въведени като показания в мобилния терминал /индивидуализирани по дати, абонатен номер, данни за дневна и нощна тарифа/, един от които касае 17 броя електромера от гр.

Тетевен. Вписано е още твърдение, че на 05.06.2021г. и на 07.08.2021г. служителят е управлявал с превишена скорост служебен автомобил „Дачия Дъстър“ с рег. № *********.

На 08.09.2021г. ищецът е депозирал писмени обяснения, в които е посочил, че не е изключвал GPS агента на мобилното терминално устройство, тъй като не знае как да извърши това, но дори и да е констатирано, това вероятно е в резултат на липса на обхват, което не е по негова вина. По отношение на констатираните грешки при отчитането на консумираната ел.

4 енергия е посочил, че „за това имам вина, но не е направено нарочно, а поради недоглеждане или заслепяване“. За GPS координатите, снети от гр.София, ищецът е заявил, че не може да обясни как е станало това, може би е имало проблем в сателитната доставка, тъй като не може да е в София и да отчита СТИ на друго място; относно отчета на 17 бр. електромери, находящи се в с.

Български извор, а отчетени от гр.Тетевен, заявява че „това също е невъзможно“ и сигурно се дължи на мобилния терминал, с който извършва работната си дейност. Направено е волеизявление, че никога не му е налагано административно наказание за допуснати нарушения при управлението на служебни автомобили.

Трудовото правоотношение между страните било прекратено със заповед CB-ORD- 96/12.10.2021г. на двама члена на Управителния съвет на ответното дружество, с която било наложено дисциплинарно наказание „уволнение” за нарушения на трудовата дисциплина на основание чл. 187, ал.

1, т. 3 и т. 7 КТ /неизпълнение на възложената работа и законните нареждания на работодателя/, чл. 187, ал. 1, т. 8, изр. 1 КТ /злоупотреба с доверието на работодателя/ и чл. 187, ал. 1, т. 10 /неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение/. Като фактически основания за налагане на дисциплинарното наказание са посочени следните нарушения, които могат да бъдат обобщени в три основни групи: 1/. 20 броя изключване на GPS агента на мобилното терминално устройство при отчитане на показанията на клиентите в период от 03.02.2021г. до 21.06.2021г.; 2/. 23 броя неправилни отчети за консумирана електрическа енергия и въвеждане в мобилния терминал неточни показания за дневна и нощна тарифа в периода от 02.02.2021г. до 10.08.2021г. и извършване на това от разстояние, а не на място;

3/. шофиране на посочения в заповедта служебен автомобил с превишена скорост на 05.06.2021г. и на 07.06.2021г.

За установяване на твърдените нарушения на трудовата дисциплина в първоинстанционното производство са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите О.К., изготвил един от докладите за констатирани нарушения, и на свидетеля А.Ч. – ръководител ОЦ Ловеч-Враца.

Обстоятелството, че същите са служители на ответното дружество и имат отношение към процеса по установяване на конкретните нарушения, вменени 5 като извършени от ищеца с процесната уволнителна заповед, не е достатъчно за да разколебае тяхната достоверност при преценката им по реда на чл. 172 от ГПК. Настоящият съдебен състав счита, че техните показания следва да се кредитират като пълни, отразяващи непосредствени възприятия относно релевантните за спора обстоятелства и неопровергани от останалите доказателства по делото. В практиката на Върховния касационен съд е застъпено разбирането, че показанията на свидетелите относно спорните факти следва да бъдат ценени от съда по вътрешно убеждение с оглед всички останали доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност. Когато се ценят показанията на свидетел, възможно заинтересован от изхода на делото, съдът следва да подходи към тях със завишена критичност; да съобрази доколко те са повлияни от тази заинтересованост, съдържат ли вътрешни противоречия или неясноти и уклончивост относно определени факти или противоречия с останалите доказателства по делото. В аспекта на изложеното при преценка на показанията на разпитаните свидетели по реда на чл. 172 от ГПК, се налага извод, че същите следва да бъдат кредитирани. Те не са опровергани от други доказателства по делото, като същевременно следва да се съобрази, че в тях липсват вътрешни противоречия и неясноти относно спорните факти.