Решение № 20872 от 17.11.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 20872 гр. София, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20241110168577 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.124 ГПК.

„Минолби“ ЕООД е предявило срещу „А1 България“ ЕАД иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за сумата от 1,70 лева – платена без основание сума с ДДС, представляваща недължимо платена сума като сбор от месечни абонаментни такси за мобилни услуги за мобилен номер *** и мобилен номер ***, която сума е начислена във фактура № 442398509 за отчетен период 28.11.2021г. – 27.12.2021г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (14.11.2024г.) до окончателното плащане.

В исковата молба ищецът излага, че с ответника са сключили договор за мобилни услуги № 503554975 с Приложение № 03.12.2021г. Твърди, че ответникът е издал фактура № 442398509 за отчетен период 28.11.2021г. – 27.12.2021г., в която са начислени месечни абонаментни такси (МАТ) за мобилни услуги за мобилен номер *** в размер на 7,96 лева без ДДС и за мобилен номер *** в размер на 13,92 лева без ДДС, които суми били изцяло платен от ищеца. След заплащане на сумата ищецът направил справка и установил, че е платил повече от действително дължимите МАТ за договорените пакети за мобилни услуги, като надплатената сума била общ размер от 1,42 лева без ДДС. При това посочената сума била платена без основание на ответника.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва иска. Не оспорва наличие на договорно правоотношение между страните съгласно сключен между страните договор № 503554975, ведно с приложения към същия, както и че е заплатена претендираната сума в размер на 1,70 лева с ДДС, начислена във фактура № 442398509 за мобилни услуги № 0882707152 и № 0887682474. Възразява, че в процесната фактура всички задължения са начислени правилно, като било съобразено предоговарянето на тарифния план за услугата. Възразява, че не е доказано именно ищцовото дружество да е платец на задължението по фактурата, вкл. и спрямо претендираната сума, като в тази връзка се позовава на обстоятелството, че договорът между страните е сключен за предоставянето на 2161 услуги, а ищецът имал по – малко от 10 души персонал. При това сумата била заплатена от трето лице – действителен ползвател на услугата. При евентуално неоснователно начисляване на суми във фактурата, платеното в повече следвало да се 1 възстанови именно на лицето, извършило плащане по фактурата, а не в полза на ищцовото дружество.

С молба – становище, изпратено по пощата на 17.06.2025г. (л.57 и сл.), ищецът посочва, че ответникът е признал неоснователно начисляване на претендираната сума в процесната фактура, като е издал кредитно известие в размер на претендираната сума от 1,42 лева без ДДС или 1,70 лева с ДДС. Кредитно известие съгласно чл.115, ал.2 ЗДДС следвало да се издаде в 5 – дневен срок от връщане на сумата, като ищецът възразява, че сумата по кредитното известие не е върната. Кредитното известие следвало да съдържа и номера на фактурата, чиято данъчна основа то намалява. За пръв път пред РП – Бургас ответникът заявил, че има издадено такова кредитно известие.

Софийски районен съд, като взе предвид предявения иск и доказателствата по делото, намира следното:

От събраните по делото доказателства се установява, че на 03.12.2021г. между ищеца „Минолби“ ЕООД в качеството на абонат и „А1 България“ ЕАД в качеството на мобилен оператор е подписано Приложение № 1 към договор № 503554975. Към договора за мобилни услуги страните са подписали Приложение № 1 от 14.10.2019г., в което са описани цени на мобилни услуги и месечни абонаментни такси, параметри на тарифните планове/пакети, а телефонните номера, до които се отнасят, са посочени в Приложение № 2.

От приетите доказателства се установява, че ответникът е издал фактура № ********** заедно с приложение А (л.37 и сл.), в която в тежест на ищеца е начислил задължения за месечни абонаментни такси за мобилен номер *** в размер общо на 7,96 лева без ДДС и за мобилен номер № 0887682474 в общ размер от 13,92 лева без ДДС.

Относно проверка за това дали начислените месечни абонаментни такси (МАТ) за мобилни услуги за процесните мобилни номера са начислени съобразно договорените абонаментни планове по делото е изслушано и прието заключение по съдебно – счетоводна експертиза (л.87 и сл.). Вещото лице е дал заключение, че по отношение на начислените месечни абонаментни такси (МАТ) спрямо мобилен номер *** са налице следните несъответствия : 1/ на 3- ти ред от стр. 3 от приложение А към фактурата – за такса за пакет мобилен интернет 5 ГБ за максимална скорост от 20.12.2021г. – 27.12.2021г. не е начислена дължимата отстъпка за тази такса, която е в размер на 1,60 лева; 2/ на 4 – ти ред от стр. 3 от приложение А към фактурата – за такса за мобилен интернет 5 ГБ на максимална скорост за периода 28.12.2021г. – 27.01.2022г. е начислена в повече отстъпка за 1 лев. При това общо за мобилен номер *** в процесната фактура е начислено в повече задължение в размер на 0,60 лева (1,60 – 1,00). По отношение на мобилен номер *** са налице следните несъответствия при начисляване на МАТ за мобилни услуги: 1/ на 4 – ти ред от стр. 4 от Приложение А към фактурата за такса за пакет мобилен интернет 10 ГБ на максимална скорост за периода 20.12.2021г. – 27.12.2021г. таксата е начислена при грешна база – 15 лева месечно, вместо договорената такса от 9 лева месечно и затова начислената такса в повече е 2,40 лева без ДДС ; 2/ на 5 – ти ред от стр. 4 от Приложение А към фактурата за такса пакет мобилен интернет 10 ГБ на максимална скорост за периода 28.12.2021г. – 27.01.2022г. начислена е такса в по – малко с 1,50 лева; 3/ на 6 – ти ред от стр. 4 от Приложение № А към фактурата за пакет Плюс 1000 МБ мобилен интернет на максимална скорост е начислена отстъпка с 0,01 лева по – малко от дължимото. При това за мобилен номер *** начислените в процесната фактура МАТ за мобилни услуги е в повече с 0,89 лева (2,40 лева – 1,50 лева - 0,01 лева). В обобщение за двата процесни мобилни номера във фактурата начислените в повече такси възлизат в общ размер от 1,49 лева без ДДС или 1,70 лева с ДДС. За посочената в процесната фактура МАТ в повече, а именно сумата от 1,49 лева без ДДС / 1,70 лева с ДДС ответникът е издал кредитно известие № 0652959213 в намаление на задължението по процесната фактура. Пълната стойност на процесната фактура за всички услуги и за всички сим карти е в размер на 48,59 лева с ДДС, а с оглед издаденото кредитно 2 известие стойността на задължението по фактурата възлиза на сумата от 46,89 лева с ДДС. В справката към заключението на вещото лице е поместен обяснителен текст и е посочена конкретната клауза от договора и приложения към него, съобразно която е формира цената на начислените такси. Вещото лице е посочил, че е основал изводите си на приложения към договора за мобилни услуги, на данните от предходната фактура № ********** от 02.12.2021г., на следващата фактура с № 0443577675 от 01.02.2022г. и на справките на билинг системата на ответното дружество относно процесния мобилен номер.

По делото няма спор, а и от събраните по делото доказателства, вкл. и заключението на вещото лице, се установява, че за претендираната сума от 1,42 лева без ДДС/ 1,70 лева с ДДС ищецът е издал кредитно известие № 0652959213 към процесната фактура. Със същото кредитно известие е намалено задължението по процесната фактура със сумата от общо 1,42 лева без ДДС / общо 1,70 лева с ДДС. Информация за издаване на такова кредитно известие вещото лице черпи от справка в билинг системата на мобилния оператор. Сведения за издаването на цитираното кредитно известие се съдържат и в справка, дадена от ответника (мобилния оператор) пред орган на полицията – писмо с рег. № 9990/30.05.2022г. (л.63 и л.64), в което ответникът посочва, че по повод постъпили оплаквания на клиента на мобилния оператор „Минолби“ ЕООД и разглеждане на подадената от клиента информация били проверени услугите и своевременно били издадени кредитни или дебитни известие.

Към писмото е приложена справка, в която фигурира кредитно известие № 652959213 за сумата общо от 1,42 лева без ДДС (0,52 лева за мобилен номер 359882707152 и 0,90 лева за мобилен номер 359887682474) към процесната фактура относно процесните мобилни номера. По искане на ищеца ответникът бе задължен по реда на чл.190 ГПК да представи цитираното кредитно известие. След като съдът уважи искането, ответникът представи екранна снимка от билинг системата на кредитно известие № 652959213 (л.81) с посочена дата на издаване : 31.01.2022г., към процесната фактура, на стойност 1,42 лева без ДДС / 1,70 лева с ДДС. С молба от 05.08.2025г. (л.81) мобилният оператор уточнява, че представя само „екранна снимка“ от билинг системата, защото била невъзможна визуализацията на самото кредитно известие от билинг системата. Съдът цени издаденото кредитно известие като извънсъдебно признание на това, че в процесната фактура са начислени без основание задължения в повече от дължимите МАТ по отношение на процесните мобилни номера, което извънсъдебно признание се подкрепя от останалите събрани по делото доказателства (заключение на вещо лице по ССчЕ) и затова съдът приема, че същото отговаря на действителното положение – арг. чл.175 ГПК.

Вещото лице е дал заключение, че в билинг системата на мобилния оператор било отразено, че част от задължението по процесната фактура в размер на 46,89 лева (размер на задължението след сторнирането – издаването на кредитното известие) е заплатена по банков път на 27.01.2022г. Размерът на вземането от 1,70 лева с ДДС е отразено като погасено със стойността на издаденото кредитно известие № 0652959213. Според вещото лице оставала дължима сума в размер на 0,08 лева без ДДС или 0,09 лева с ДДС.

Заключението на вещото лице е оспорено от ищеца с писмено становище, изпратено по пощата на 13.09.2025г. (л.84 и сл. от делото). Ищецът възразява, че справките в билинг системата не се ползват с обвързваща съда доказателствена сила. Възразява, че е заплатил първоначалната стойност, на която е издадена фактурата. От страна на ответника не били представени първични счетоводни документи – фактури, кредитни известия и платежни документи. Невярно било твърдението, че плащането е извършено след намаляване на задължението по процесната фактура. В кредитното известие, което не било представено от ответника, следвало да се съдържа дата на издаване и начин на възстановяване на сумата на ищеца. От писмото до прокуратурата ставало ясно, че корекцията във фактурата е била извършена именно по повод оплаквания на ищеца и то през м.05.2022г., а не през м.01.2022г., поради това и плащането на задължението по фактурата не било извършено след сторниране на задължението. Освен това нямало и подписан протокол за прихващане 3 на насрещни задължения. На основание чл.115, ал.2 ЗДДС кредитното известие следвало да се представи в 5 – дневен срок от връщане на сумата. Отделно от това ответникът потвърдил, че е получил пълния размер на стойността по фактурата. Оспорва като неоснователен и довода за това, че спорната сума не подлежала на връщане на ищеца, защото фактическият платец на задължението било трето лице, доколкото вътрешните отношения между лицето, платило задължението, и ищеца били без значение при установяване на фактическия състав по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.

Съдът кредитира заключението на вещото лице в частта относно констатациите за начислени без основание (без да съответстват на договореното съгласно сключения между страните договор, както и подписаните към договора приложения) суми в процесните фактури за месечни абонаментни такси, като в посочената част заключението на вещото лице е подробно, мотивирано и обстойно.

В частта относно погасяване на претендираната сума съдът намира следното :

Безспорно, е че кредитно известие на претендираната стойност към процесната фактура е издадено, но същото не беше представено по делото, а се представи само справка за издадено кредитно известие от билинг системата. След като ответникът не представи кредитното известие към процесната фактура, който е първичен счетоводен документ, не могат да се установяват негови съществени реквизити – като дата на издаване и основание, на което е издадено – чл.115, ал.4, вр. чл.114, ал.1, т.3 и чл.115, ал.4, т.2 ЗДДС. Съдът в тази връзка не кредитира за достоверно отбелязването от справката в билинг системата на мобилния оператор, че кредитното известие е издадено на 31.01.2022г., т.е. преди крайния срок за плащане на задължението по процесната фактура, който е 09.02.2022г. (видно от отбелязването върху фактурата – л.37). Данните в билинг системата – по съществото си информационна система, която представлява софтуер, използван от мобилния оператор за улеснение на дейността му, не се ползват с доказателственото значение на счетоводните записвания – чл.182 ГПК. Съдът не приема за доказано по делото, че задължението е платено след сторнирането (след като данъчната основа на фактурата е намалена с издаденото кредитно известие). От една страна в писмото си от 30.05.2022г. до полицейски орган ответникът е признал, че във връзка с оплаквания на клиента – ищцовото дружество и последваща проверка е издал кредитни известия. При това се установява, че кредитните известия, вкл. и процесното, са издадени след постъпили оплаквания от ищеца и при започнала проверка от компетентните държавни органи. От друга страна по делото не се установява на коя дата ответникът е установил грешката в начислените задължения по процесната фактура и на коя дата същият е издал процесното кредитно известие, с което на практика признава допуснатата грешка в начислените задължения за месечни абонаментни такси по процесните мобилни номера. Кредитното известие е следвало да се издаде в 5 – дневен срок от откриване на грешката – арг. чл.115, ал.2, вр. ал.1 ЗДДС. Въз основа така обсъдените доказателства съдът приема, че сторнирането на задължението (чрез издаване на кредитното известие) е извършено след плащането на първоначално начислената стойност на задълженията по процесната фактура. В тази връзка съдът не кредитира заключението на вещото лице в частта относно извода, че по процесната фактура е постъпило плащане само на част от стойността на фактурата или в размер на 46,89 лева. Вещото лице е направил този извод само от справка в билинг системата на мобилния оператор и както се посочи по – горе, данните в същата, не е ползват с доказателствена сила. По делото няма други доказателства, от които безспорно да следва, че кредитното известие към процесната фактура е издадено преди плащането на задължението по фактурата. Отделно от това в отговора на исковата молба ответникът е признал, че сумата по фактурата, вкл. и оспорената като начислена без основание сума в размер от 1,70 лева с ДДС за МАТ за процесните мобилни номера, е заплатена изцяло. Съдът цени това признание с оглед всички събрани по делото доказателства и намира, че то отговаря на действителното фактическо положение – арг. чл.175 ГПК. Отделно от това в заключението на вещото лице е видно, че от справка в 4 билинг системата плащането на част от задължението (след приспадане на стойността на кредитното известие) е извършено на 27.01.2022г., т.е. преди датата, на която в билинг системата е отразено издаване на кредитното известие – 31.01.2022г., което опровергава извода, че плащането на фактурата е направено след сторниране на задължението чрез издаване на кредитно известие в размер на претендираната като недължимо платена сума. С оглед изложеното съдът приема, че сумата в размер на 1,70 лева с ДДС е дължима и е останала непогасена.