Определение № 584 от 29.06.2023, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 584 гр. Перник, 29.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ

Членове:

НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20231700500366 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – 279 вр. чл. 413 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по частна жалба от „А1 България“ ЕАД – София, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1309, район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, представлявано от А.В.Д. – Главен изпълнителен директор и М.М. – Изпълнителен директор, чрез адв. Л. Р., със съдебен адрес: *** против Разпореждане № 5888/12.05.2023г., постановено по ч. гр. д. № 1771/2023г. по описа на Районен съд – Перник, ІІ състав, в частта, в която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против „Г. В. Р Транс“ ЕООД, ЕИК:

205998626, с адрес на управление: гр. Перник, 2300, ж. к. „Бели брег“, бл. 5, ап. 12 за сумата от 392,00 лева – неустойка за неизпълнеине на Договор ***, партида ***, ID на договор М *** от ***, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане и сумата от 14,67 лева – мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода от 04.08.2022г. до 24.04.2023г.

В частната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане по подробно изложени съображения, като се иска отмяна на разпореждането в обжалваната му част, вкл. в отхвърлената част на претендираните разноски, като се иска постановяване на съдебен акт, с който да бъде уважено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК изцяло за претендираните неустойка, както и направените по делото разноски и мораторна лихва в пълен размер. Релевират се оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на приетото от съда, че неустоечната клауза по договора е нищожна поради противоречие с добрите нрави и излиза извън присъщите на неустойката обезпечителна, 1 обезщетителна и санкционна функции, за което съдът се е основал на трайна практика на ВКС.

Счита се, че неоснователно съдът обвързва нищожността на неустойката със забрана за разместване на блага, какъвто критерий не е посочен в цитираното Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Жалбоподателя се позовава на Тълкувателно решение № 7/2013 г., като излага твърдения, че уговаряне на неустойка вместо обезщетение при разваляне на двустранен договор е допустимо при договорите с продължително и периодично изпълнение и служи за обезщетяване на всички вреди, включително и на бъдещите вреди от предсрочно прекратяване на договора. Сочи се практика на СЕС/ Решение на съда на ЕС от 22.11.2018г. по дело С-295/2017г./ и Директива (ЕС) 2018/1972 на Европейския парламент и на Съвета, според които сумата е дължима при неспазване на минимален срок на обвързаност и е неразделна част от общата цена, става незабавно изискуема в случай на неизпълнение на задължението за плащане. Счита, че първоинстанционният съд е пренебрегнал факта, че неустойката е компенсаторна по своя характер, както и, че разпоредбата на чл. 79 от ЗЗД, дава възможност при неизпълнение кредиторът да претендира изпълнение, ведно с обезщетение за забава, или обезщетение за неизпълнение. В тази насока е отчетен както компенсаторния характер на договорената неустойка, така и качеството на страните – търговци, които са ги договорили, с оглед нормата на чл.309 ТЗ. Извършва се позоваване на сключена и одобрена съдебна спогодба на жалбоподателя с КЗП , която има сила характер на влязло в сила съдебно решение на основание чл.234, ал.3 ГПК. Поддържа се тезата, че да се приеме, че неустоечните клаузи в договорите, сключени с търговци, са нищожни поради нарушаване на закона и добрите нрави и не пораждат действие, а в същото време по договорите с физически лица-потребители неустойки да се дължат, би означавало поставяне на физическите лица-потребители в неравноправно и по-неблагоприятно положение от търговците, които сключват договори във връзка със своята търговска дейност и по отношение на които важи чл.309 ТЗ.

В заключение, в частната жалба са изложени съображения за неправилност на съдебния акт досежно вземане в размер на 2.00 лева – обезщетение за обработка на просрочени задължения и доколкото такова вземане не е претендирано, респ. липсва произнасяне от страна на първоинстанционния съд в тази насока, то същите не следва да бъдат разглеждани.

Пернишкия окръжен съд, след като взе предвид доводите на страните, доказателствата по делото и съобрази относимата нормативна уредба, намира следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в законовия срок по чл. 275 ГПК, във вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК, поради което и се явява процесуално допустима.

Производството пред Районен съд – Перник е образувано въз основа на депозирано от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК за издаване на сумата от 256.48 лв. /двеста петдесет и шест лв. и 48 ст./ представляваща месечни такси и потребление за използване на услуги по договор ***, партида ***, ID на договор М*** от *** за периода 07.06.2022-07.12.2022, сумата от 351.00 лв. /триста петдесет и един лв. и 00 ст./ представляваща месечни вноски по договор за продажба на изплащане от 24.01.2022 г. за периода 07.06.2022-07.01.2023 2 към договор ***, партида ***, ID на договор М*** от ***, сумата от 392.00 лв. – неустойка за неизпълнение на договор ***, партида ***, ID на договор М*** от *** , ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане и сумата от 41,81 лева – мораторна лихва върху посочените вземания, изчислена от датата, представляваща първи ден на забава за плащане по всеки отделен счетоводен документ, до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението.

В заявлението са изложени твърдения, сочещи на сключен между страните Договор за използване на електронни съобщителни услуги ***, партида ***, ID на договор М*** от ***, въз основа на който са издадени и дължими шест фактури за периода от 07.06.2022г. до 07.12.2022г. . Сочи се още, че към договора, на 24.01.2022г. е закупен на изплащане апарат Handset Xiaomi Redmi 10 4/128 Blu+HF TTE MT в пакет с тарифен план за номер ********** за сумата от 468,00 лева, с първоначална вноска от 19,50 лева и 23 месечни вноски по 19,50 лева. Посочено е, че поради неизпълнение на задълженията на абоната за заплащане на използваните мобилни услуги договорът е бил едностранно прекратен, считано от 09.12.2022 г., на основание т. 54.12 от ОУ за взаимоотношенията между „А1 България“ ЕАД и абонатите и крайните ползватели на обществени мобилни наземни мрежи на „А1 България“ ЕАД и/или т. 83.1 от ОУ за взаимоотношенията между „А1 България“ ЕАД и крайните ползватели на широколентов достъп до интернет, чрез обществена електронна съобщителна фиксирана мрежа за пренос на данни, поради забава за заплащане на задълженията над 124 дни. Посочено е също, че неустойката за предсрочното прекратяване по вина на абоната е определена във фиксиран размер или като сбор от стандартните месечни абонаментни такси за мобилните планове без отстъпки, дължими от абоната за съответните SIM карти, считано от датата на прекратяване на договора, до изтичане на посочения в договора срок за всеки мобилен номер.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 392.00 лв. – неустойка за неизпълнение на договор ***, партида ***, ID на договор М*** от ***, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане и сумата от 14.67 лв. – мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода 04.08.2022 г-24.04.2023 г. Първоинстанционният съд е приел, че досежно тези вземания е налице обоснована вероятност същата да е неравноправна клауза в договор, предвид начина на уговаряне на размера й. С оглед отхвърляне на част от претенциите са определен по съразмерност за присъждане и претендираните разноски.

Настоящия съдебен състав намира, че частната жалба е неоснователна по следните съображения:

С оглед наведените възражения, настоящия съдебен състав намира, че найнапред следва да бъде изяснено следното:

На следващо място, задължение на заповедния съд преди да издаде заповедта за изпълнение служебно да извърши проверка на основание чл. 411, ал. 2, т. 2, от ГПК, за съответствие на искането със Закона и добрите нрави. Съобразно данните по делото настоящият състав на съда споделя приетото от районния съд, че искането в конкретния случай за присъждане неустойка за предсрочно прекратяване на договора, 3 в посочения й по-горе размер, е в противоречие с добрите нрави, доколкото неустойката за предсрочно прекратяване на договора се равнява на сумата, която операторът би получил и при действащ договор, но без да предоставя уговорените услуги. Споделя се също и фактическият и правен извод, че така уговорената неустойка и начина на формирането й противоречи на добрите нрави, като е уговорена извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и съдът е съобразил задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение №1/15.06.2010 г. по тълкувателно дело № 1/2009г. на ОСТК. Принципът за съответствие с добрите нрави на уговорената неустойка, изхождайки от присъщите и функции, е относим към всички договори. Тълкувателно решение № 7/2013 г., на което жалбоподателят се позовава, както и съдебната практика в насока на това, че уговаряне на неустойка, вместо обезщетение при разваляне на двустранен договор с продължително и периодично изпълнение, поради неизпълнение, е допустимо, както и, че само по себе си обстоятелството за прекомерността на неустойката не я прави нищожна и цитираната практика на КЗП, е неотносима към конкретния спор относно действителността на коментираната клауза за неустойка. В случая искането на заявителя е в противоречие и с добрите нрави, защото по отношение на оператора претендираната неустойка би заместила дължимото от клиента изпълнение на задължението да заплаща цена за договорените мобилни услуги, независимо дали договорът ще е действащ и дали ще се предоставят такива услуги. И след като при действащ договор заплащането на месечни такси е срещу престирано от оператора изпълнение на задължението му за предоставяне на мобилни услуги, то така уговорената неустойка при прекратяване, би довела до недопустимо неоснователно обогатяване на оператора, което нарушава както принципа на справедливостта, така и добрите нрави, в какъвто смисъл е цитираната тълкувателна практика. Некоректно в частната жалба в случая се цитира и решение на СЕС от 22.11.2018 г. по дело С-295/17, MEO – Servicos de Comunicacoes e Multimedia SA срещу Autoridate Tributaria e Aduaneira, въз основа на което се прави извод, че сумата, дължима при неспазване на минималния срок на обвързаност, разделена на месечни вноски, става незабавно изискуема в случай на неизпълнение, независимо от квалификацията на сумата по националното право. Посоченото от жалбоподателя решение на СЕС е постановено по преюдициално запитване относно тълкуването на разпоредби от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006г. относно общата система на данъка върху добавената стойност, като със същото СЕС приема, че чл. 2, § 1, б. „в“ от Директивата трябва да се тълкува в смисъл, че предварително определената сума, получавана от икономически оператор при предсрочно прекратяване по искане или по вина на негов клиент на договор за предоставяне на услуги с предвиден минимален срок на обвързаност и съответстваща на сумата, която операторът е щял да получи през останалата част на посочения срок, ако договорът не беше прекратен – обстоятелство, което запитващата юрисдикция трябва да провери, следва да се приеме за възнаграждение за извършена възмездно доставка на услуги, което поради това подлежи на облагане с този данък. Съдът приема също по т. 2, че за квалификацията на сумата, предварително определена в договора за предоставяне на услуги, която клиентът дължи при предсрочно прекратяване на договора, не са решаващи фактът, че целта на тази предварително определена сума е да бъдат възпирани клиентите да нарушават задължението си да останат обвързани с договора през минималния срок и да бъдат поправени вредите, претърпени от оператора вследствие на неспазването на 4 посочения срок, фактът, че търговският представител получава по-високо възнаграждение за сключването на договори, предвиждащи минимален срок на обвързаност, отколкото за сключването на договори без такъв срок, както и фактът, че по националното право посочената сума се квалифицира като неустойка.