Решение № 77 от 09.07.2021, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Велико Търново , 07.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно гражданско дело № 20214000500016 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивно производство по чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №260138 от 20.11.2020г., постановено по гр.д. №358/2020г., Окръжен съд-Плевен е признал за установено на основание чл.422 ал.1 във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК по иск на Обединена българска банка АДгр.София, със съдебен адрес офис гр.Плевен, против Н. В. Б. от гр.Червен бряг, че Н. В. Б. дължи на Обединена българска банка АД-гр.София по договор за кредит от 30.05.2007г. следните парични суми: сумата от 44 617,89 евро, представляваща просрочена главница по договора за кредит, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 18.03.2019г. до изплащане на вземането; сумата от 3 030,12 евро, представляваща договорна лихва за периода от 28.02.2018г. до 05.03.2019г. и сумата от 136,54 евро, представляваща наказателна лихва за просрочие за периода от 01.03.2018г. до 17.03.2019г., които суми са част от паричните суми, за които е издадена заповед за изпълнение №155/19.03.2019г. по ч.гр.д. № 289/2019г. по описа на Районен съд-Червен бряг. Осъдил е на основание чл.78 от ГПК Н. В. Б. да 1 заплати на Обединена българска банка АД-гр.София сумата 2019,20 лева, направени разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №289/2019г. на Районен съд-Червен бряг, както и сумата 5 844,20 лева, направени разноски в настоящото дело. Прекратил е производството по делото по отношение на оттеглената искова претенция за сумата от 110,65 евро, представляваща претендирана наказателна лихва за просрочие за периода от 01.03.2018г. до 17.03.2019г., като разлика над сумата от 136,54 евро – намалена цена на иска – до сумата от 247,19 евро – първоначално предявена цена на иска и е обезсилил издадената заповед за изпълнение №155 и издаденият въз основа на нея изпълнителен лист, в тази им част. Постановено е да се изпрати препис от решението, след влизането му в сила на ЧСИ Т. К., рег. №815, от района на Окръжен съд-Плевен, по изп.д. № 1224/2019г. за съобразяване на подлежащия на изпълнение размер на вземанията.

Постъпила е въззивна жалба от ответника Н. В. Б., чрез назначения му от Плевенския окръжен съд особен представител по реда на чл.47 ал.6 от ГПК адвокат И.Н.. Предмет на същата е само частта на първоинстанционното решение, с която е уважен иска по чл.422 от ГПК за сумата по кредита за разликата над 52 000 лева до 52 000 евро.

Моли Апелативният съд да отмени първоинстанционното решение на Плевенския окръжен съд, в обжалваната част за сумата от 49 703,65 лева, като неправилно и да постанови друго решение по съществото на спора, с което да отхвърли иска в тази му част, като неоснователен.

Направил бил възражение за нищожност на договора за кредит в посочената му част, предвид липсата на посочена в договора цел за отпускане на сумата по кредита за разликата над 52 000 лева до 52 000 евро. Не спори, че предоставената по кредита сума е в размер на 52 000 евро, преведена е в този размер и е предоставена в евро. Няма спор, че тази сума е използвана за закупуване и ремонт на посочените имоти. Въззивникът спори по въпроса дали от съдържанието на договора може да се направи извод за целта, за която се отпуска сумата от 49 703,65 лева. Според него не била посочена такава цел, поради което договорът за банков кредит бил частично нищожен по отношение разликата между сумите от 52 000 евро и 52 000 лева. Без значение било, че в допълнителните споразумения ответникът бил признал 2 дълг в размер на 52 000 евро. Не можело да се новира нищожен договор за кредит.

Въззивникът, чрез процесуалния представител адвокат И.Н., в съдебното заседание на Апелативния съд и в писмена защита поддържа изцяло жалбата..

Ответникът по жалба, ищец в Първата инстанция, Обединена българска банка АД-гр.София, чрез юрисконсулт Е. Г., в писмен отговор, моли Апелативният съд да остави без уважение въззивната жалба, като неоснователна и да потвърди обжалваното решение, в обжалваната му част, като правилно.

Възражението за частична нищожност на договора за кредит било направено още в отговора на исковата молба т.е. в срок. Същото било неоснователно. Целта на договора била посочена още в неговото заглавие:

Договор за предоставяне на кредит за закупуване и ремонт на недвижим имот от 30.05.2007г. Видно е, че целият кредит се отпуска за закупуване и ремонт на недвижим имот. Друга цел не е описана, тъй като е нямало и не е било необходимо. Съдебно икономическата експертиза установила, че целият кредит е отпуснат в евро, обслужван е в евро и остатъкът от него е претендиран в заповедното производство в евро. Била допусната техническа грешка като вместо 52 000 евро било посочено лева и тази техническа грешка правилно била отчетена от Окръжния съд. Във всички допълнителни споразумения фигурирала валута евро. Заключението на съдебно икономическата експертиза не било оспорено от особения представител.

Поради това правилно Първоинстанционният съд го кредитирал изцяло.

Въззиваемият

Апелативния съд. не се представлява в съдебното заседание на

Като разгледа направените във въззивната жалба оплаквания, възраженията в отговора, прецени събраните по делото доказателства, взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното първоинстанционно решение в границите на правомощията си Апелативният съд приема за установено следното:

3

Въззивната жалба е допустима.

При обсъждане на нейната основателност приема за установено следното.

Ищецът Обединена българска банка АД-гр.София, със съдебен адрес офис гр.Плевен, твърди в исковата молба и по делото, че на 30.05.2007г. сключили с ответника договор за кредит за закупуване и ремонт на недвижим имот, по който Банката като кредитодател предоставила на ответника като кредитополучател кредит в размер на сумата 52 000 евро, който е усвоен от кредитополучателя. За кредитополучател договорът е сключен чрез пълномощника му И. П. Т.. Договорено е ответникът да върне изцяло дадения му заем до 28.02.2032г. на 300 равни месечни анюитетни вноски. За обезпечение на кредита е оформена договорна ипотека като кредитополучателят е ипотекирал апартамент и гараж, негова собственост, намиращи се в гр.Плевен, ********. Към договора за кредит страните сключили 4-ри допълнителни споразумения, съответно от 13.09.2010г., 26.06.2013г., 13.04.2017г. и 26.04.2017г., с които били предоговорени начинът на издължаване на кредита, в смисъл размерът на вноските, както и срокът за плащане, като в последното споразумение бил променен годишният лихвен процент на 6%. Ответникът не изпълнил задълженията си по договора.

Поради това Банката обявила целият кредит за предсрочно изискуем по реда на чл.18 от договора. Изпратила уведомително писмо на ответника изх.№ ИД 6475-19.02.2019, което ответникът получил лично. Банката се снабдила по ч.гр.д. №289/2019г. по описа на Районен съд-Червен бряг със заповед за изпълнение №155/19.03.2019г. С нея е разпоредено ответникът да заплати на Банката сумата от 44 617,89 евро, представляваща просрочена главница по договора за кредит, сумата от 3 030,12 евро, представляваща договорна лихва за периода от 28.02.2018г. до 05.03.2019г., сумата от 247,19 евро, наказателна лихва за просрочие за периода от 01.03.2018г. до 17.03.2019г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 18.03.2019г. до изплащането й, както и сумата от 1 873,50 лева заплатена държавна такса в заповедното производство и 150 лева за юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на заповедта за изпълнение на 19.03.2019г. бил издаден изпълнителен лист, по който било образувано изп.д. №1224/2019г. по описа на ЧСИ Т. К., рег. №815, от района на Окръжен съд-Плевен. Копие от заповедта за изпълнение е 4 връчено на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК – чрез залепване на уведомление, на 25.05.2019г. като Районният съд е приел че няма редовно връчване, тъй като не била спазена процедурата адресатът да бъде търсен наймалко 3-пъти в продължение на поне 1-месец, поради което Районният съд приел ,че няма данни заповедта за изпълнение да е влязла в сила. С определение от 27.04.2020г. по ч.гр.д. №289/2019г. Районен съд-Червен бряг е указал на Банката да предяви установителен иск по чл.422 от ГПК в едномесечен срок, както и е спрял изпълнението по изпълнителното дело, тъй като липсвала влязла в сила заповед за изпълнение респективно изпълнителен лист. Тези обстоятелства обосновавали правният интерес на Банката да предяви установителния иск по чл.422 ал.1 от ГПК.

Предвид изложеното ищецът ОББ АД-гр.София моли на основание чл.422 ал.1 от ГПК съдът да постанови решение, с което да признае за установено съществуването на вземанията, уточнени в обстоятелствената част на исковата молба и произтичащи от договора за кредит от 30.05.2007г. и допълнителните споразумения към него спрямо ответника Н. В. Б., за които е издадена заповед за изпълнение №155/19.03.2019г. по ч.гр.д. №289/2019г. по описа на Районен съд-Червен бряг, и изпълнителен лист от същата дата.

Претендира за присъждане на направените разноски по делото, както и на направените разноски по заповедното производство.

Ответникът Н. В. Б. от гр.Червен бряг, чрез назначения му особен представител по реда на чл.47 ал.6 от ГПК адвокат И.Н., от Адвокатска колегия-Плевен, в писмен отговор и по делото, оспорва иска по основание и по размер.

Моли съдът да го отхвърли изцяло, като неоснователен и недоказан.

При условие на евентуалност прави възражение за изтекла погасителна давност на вземането за лихви за период с падеж повече от три години преди подаване на исковата молба, в това число капитализирани, падежирали и непогасени лихви по кредита.

Прави възражение за нищожност на частта от договора за кредит, с която е отпусната сумата от 49 920 лева, представляваща левовата равностойност на 25 469,38 евро, поради липса на посочена цел за отпускане 5 на кредита. Поради нищожност на тази част на договора за кредит, сумата от 25 469,38 евро, не се дължала на договорно основание, в какъвто смисъл бил предявеният иск. Евентуално можело да се търси на извъндоговорно основание.

Като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение в границите на правомощията си Апелативният съд приема за установено следното:

Преди всичко Въззивният съд следва да се произнесе по валидността и по допустимостта на решението в неговата цялост. В този смисъл е разпоредбата на чл.269 ал.1 от ГПК

Апелативният съд намира обжалваното решение за валидно и допустимо, тъй като е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо, както и като постановено по допустим иск.- всяка страна може да предяви иск за защита на твърдяно от нея оспорено й от другата страна нейно право, включително има възможност да предяви положителен установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК при наличие на правен интерес и при спазване на 1-месечния срок за неговото предявяване, изискуем от посочената законова разпоредба.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК С ПРАВНО

ОСНОВАНИЕ ЧЛ.422 ОТ ГПК.

Апелативният съд намира, че в случая предявеният иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК е допустим. С него ищецът Обединена българска банка АД-гр.София, чрез офис в гр.Плевен моли на основание чл.422 ал.1 от ГПК съдът да приеме за установено съществуването на следните взамения на ищеца спрямо ответника Н. В. Б. от гр.Червен бряг, произтичащи от договор за кредит от 30.05.2007г. и четири допълнителни споразумения към него, а именно: сумата от 44 617,89 евро, представляваща просрочена главница по договора за кредит, на основание чл.86 от ЗЗД сумата от 3 030,12 евро, представляваща договорна лихва за периода от 28.02.2018г. до 05.03.2019г., сумата от 247,19 евро, наказателна лихва за просрочие за 6 периода от 01.03.2018г. до 17.03.2019г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 18.03.2019г. до изплащането й – по реда на чл.86 от ЗЗД, както и сумата от 1 873,50 лева заплатена държавна такса в заповедното производство и 150 лева за юрисконсултско възнаграждение.