Решение № 56 от 21.05.2026, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. С., 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Екатерина Вл. Баракова като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Административно наказателно дело № 20261870200072 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.

Образувано е по жалба на В. С. М., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 25-0338-000951/18.11.2025 г., издадено от В. Н. П. началник РУ в ОДМВР С., РУ С., с което на основание чл. 638, ал. 3 КЗ и чл.

53 ЗАНН му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400,00 лева за нарушение по чл. 638, ал. 3 КЗ.

В жалбата наказателното постановление се атакува като незаконосъобразно, издадено в нарушение на процесуалните правила и норми.

Жалбоподателят твърди, че не е извършил посоченото нарушение, като същото не е установено по безспорен начин. В тази връзка се позовава на нормата на чл. 143, ал. 10 ЗДвП и посочва, че в случая е налице съществено процесуално нарушение, тъй като собственика на автомобила никога не бил уведомяван за прекратената регистрация на автомобила. Така, според жалбоподателя, доколкото не е собственик на автомобила, административно наказващия орган е следвало да приложи разпоредбата на 171, ал. 2 от ЗДвП.

С тези аргументи се иска отмяна на оспорваното наказателно постановление.

В проведеното публично съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв. Б., който поддържа подадената жалба на основанията посочени в нея. Претендират се и разноски в производството.

Ответникът по жалбата - Началник РУ в ОДМВР С., РУ С. - редовно 1 призован, не се явява и не се представлява.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебен контрол акт на административнонаказващия орган, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 27.01.2026 г., а жалбата е подадена на 30.01.2026 г.), като отговаря и на изискванията по чл. 320 НПК, поради което е процесуално допустима.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите на жалбоподателя и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че разгледана по същество, жалбата е изцяло неоснователна.

От фактическа страна, съдът установи следното:

На 11.10.2025 г., в 10:26 часа, в гр. С., на ул. Т., с посока на движение към бул. И., В. С. М. управлявал чужд лек автомобил марка и модел „В. С40“ с рег. № *******, като собственика - Б. В. Г., ЕГН **********, също бил в автомобила. За управлявания от жалбоподателя лек автомобил нямало сключен и действащ договор задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

На същата дата свидетелите П. и Г. - полицейски служители в РУ- С., изпълнявали служебните си задължения по съблюдаване спазването на законовите изисквания, свързани с управлението на МПС и предприели действия по проверка на процесния автомобил. В хода на проверката, след извършването на справка в специализирана система чрез служебно предоставения им таблет, свидетелите установили обстоятелството, че за управлявания от жалбоподателя лек автомобил, който не бил негова собственост, няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

За извършеното нарушение свидетелят П. на длъжност старши полицай при РУ, в присъствието на свидетеля при установяване на нарушението – Г., съставил АУАН серия GA № 4199364/11.10.2025 г., за това, че жалбоподателят, като лице, което не е собственик, управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите, с което си поведение виновно нарушил чл. 638, ал. 3 КЗ. На място АУАН бил предявен на жалбоподателя, като последният го подписал без възражения. Възражения не били депозирани в срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Непосредствено след извършената проверка собственикът на процесния автомобил Б. В. Г., сключил застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите със срок 12 месеца, считано от 11.10.2025 г., 11:10 ч. до 11.10.2026 г., 23:59 часа.

Въз основа на съставения акт и при идентичност на фактическата обстановка, В. Н. П. - началник РУ в ОДМВР С., РУ С.,в качеството си на АНО, издал атакуваното Наказателно постановление № 25-0338000951/18.11.2025г., с което на основание чл. 638, ал. 3 КЗ и чл. 53 ЗАНН, на жалбоподателя М. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2

400,00 лева за нарушение по чл. 638, ал. 3 КЗ.

Изложената фактическа обстановка се установява от съвкупния анализ на събраните в хода на делото доказателства и доказателствени средства, а именно: писмените доказателства- Заповед № 517з-189/15.01.2016 г. на директора на ОДМВР- С.; Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи; Заповед № 8121К-14 от 04.01.2018 г. на министъра на вътрешните работи; Акт за встъпване в длъжност от 09.01.2018 г.; Заповед рег.

№ 517з-3703 от 01.09.2025 г. на директора на ОДМВР- С.; разпечатка от информационната система на „Гаранционен фонд“ за превозно средство с регистрационен номер

Е6301КА;

Застрахователна полица

№

BG/22/125003420422/11.10.2025 г.; заверено копие на месечен график за работа на патрулно-постова дейност; справка за служебна промяна на регистрация на МПС; както и от гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите П. М., Г. П., Б. Г. и обясненията на самия жалбоподател.

От посочените писмени доказателства безпротиворечиво се установява, че към момента на извършената полицейска проверка, за процесното МПС не е имало сключен и действащ договор за задължителна застраховка гражданска отговорност.

Съдът кредитира показанията на свидетелите П. М. и Г. П.. Същите сочат, че не си спомнят конкретния случай, но разказват обичайно по какъв начин извършват проверка по редовността на документите на водачи и МПС, как установяват извършени нарушения, свързани с липсата на задължителна гражданска отговорност – чрез справка в специализирана система РСОД чрез таблет, както и че по принцип извършват както рутинни проверки, така и проверки по сигнал. Свидетелите посочват също, че работните им смени са по 12 часа, като за това време извършват средно 15 проверки на автомобили.

Показанията на двамата свидетели – полицейски служители, кореспондират с приетите по делото писмени доказателства, като липсата на спомен относно конкретиката на случая, съдът обосновава със спецификата на извършваната от контролните органи дейност и многобройността на осъществяваните от тях проверки.

Обстоятелството, че именно жалбоподателят е управлявал процесното МПС се установява както от съставения АУАН, така и частично от обясненията, дадени от него в хода на проведеното съдебно следствие. Така жалбоподателят посочва, че на 11.10.2025 г. спрял до една железария за да закупи пирони, като на тръгване за работа полицаите го спрели. Начина по който жалбоподателят пресъздава обстановката и използваните от него глаголни форми „тръгнах“, „спрях“, „спряха ме“, категорично сочат на осъществено от него управление на МПС.

Разпитаният като свидетел собственик на автомобила – Б. В. Г., също не отрича обстоятелството, че жалбоподателят е управлявал МПС-то.

Изложените твърдения от този свидетел и от жалбоподателя, че непосредствено преди проверката автомобилът не е бил в движение и шофьорът не се е намирал в него, не се подкрепят от другите събрани в хода на производството доказателства. Подобно оспорване на фактическата страна на 3 нарушението не е направено и с подадената жалба срещу наказателното постановление. За първи път подобно твърдение се прави в хода на съдебното производството от самия жалбоподател в дадени от него обяснения, поради което съдът го намира единствено за защитна теза, но доказателствено неподкрепена.

С оглед посоченото съдът намира за доказано извършеното от жалбоподателя нарушение на нормата на чл. 638, ал. 3 КЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1, във вр. с чл. 84 от ЗАНН, вр. с чл.

314 от НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В тази връзка при извършената служебна проверка съдът констатира, че при съставянето на АУАН и издаване на атакуваното НП не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на нарушителя така, че той да не може да упражни същото в пълен обем. Както АУАН, така и издаденото въз основа на него НП, съдържат законово определените реквизити, като са спазени и предвидените в закона срокове досежно тяхното съставяне, респективно издаване, като същите са издадени от лица в кръга на компетенциите им.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че в случая приложение следва да намери нормата на чл. 143, ал. 10 ЗДвП, доколкото в случая не се установява управление на МПС със служебно прекратена регистрация, а на МПС, за което не е сключена задължителната застраховка гражданска отговорност и то от водач, който не е собственик на автомобила.

Съгласно нормата на чл. 638, ал. 3 КЗ "Лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв. ", т.е. посочената норма предписва правило за поведение на определени субекти - адресати на разпоредбата, а именно водачи на МПС, което не е тяхна собственост. В конкретния случай безспорно е, че жалбопдотелят М. не е собственик на управлявания от него автомобил.

Безспорно установено е и, че в момента на управление на автомобила санкционираното лице не е имало сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, което като водач е длъжно да има съгласно чл. 638, ал. 3 КЗ. В тази връзка жалбоподателят не ангажира доказателства за наличие на валиден и действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на процесния автомобил към конкретния момент на нарушението- 11.10.2025 г., 10.26 часа.

Както се посочи по-горе, съгласно нормата на чл. 638, ал. 3 КЗ, санкцията при за извършване на това нарушение е фиксирана от законодателя в размер на 400,00 лева (204,52 евро съгласно чл. 11,ал. 2, вр. с чл. 52, ал. 1 от Закона за въвеждане на еврото в Република България). Предвид това нито съдът, нито наказващият орган биха могли да променят посочения размер, от което следва и че наложената санкция е законосъобразно определена.

4

Не на последно място - настоящата съдебна инстанция приема, че по отношение на настоящия случай приложение не може да намери разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.

Според настоящия съдебен състав процесното деяние не се отличава от останалите такива с идентична фактическа обстановка. Същото не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други подобни случаи – управляван е лек автомобил, в градски условия от правоспособно лице, в дневната част на денонощието. Обстоятелството, че непосредствено след издаване на АУАН е сключен договор за задължителна застраховка гражданска отговорност не може да обоснове по-ниска степен на обществена опасност на дееца и на деянието в сравнение с обичайните за подобни нарушения.

Предвид всичко гореизложено съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1-во ЗАНН, вр. чл.

334, т. 6 и чл. 338 НПК, Районен съд- гр. С.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 25-0338000951/18.11.2025 г., издадено от В. Н. П. - началник РУ в ОДМВР С., РУ С., с което на В. С. М., ЕГН **********, на основание чл. 638, ал. 3 КЗ и чл. 53 ЗАНН му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400,00 лева (204, 52 евро), за нарушение по чл. 638, ал. 3 КЗ.

Решението подлежи на обжалване пред АС – С. област в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.