Присъда № 32 от 08.12.2025, Районен съд - Самоков

МОТИВИ към Присъда № 31 (№ 32 по ЕИСС) на Самоковския районен съд от 8 декември 2025 г. по НОХД № 426/2025 г. по описа на същия съд

С обвинителен акт на Самоковската районна прокуратура А. М. Е. от гр.

Д. е обвинена в престъпления по чл. 183, ал. 1 от НК.

С протоколно определение от разпоредително заседание, проведено на 08.12.2025 г. малолетните Я. В. С. и М. В. Я., действащи чрез техния баща и законен представител В. Я. С., са конституирани като частни обвинители по делото.

Пред съда подсъдимата, в присъствието на защитника й заявява, че признава изцяло всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласието си за тези факти да не се събират доказателства.

В хода на съдебните прения прокурорът поддържа обвинението и отправя искане за всяко от престъпленията по чл. 183, ал. 1 от НК на подсъдимата да бъде определено наказание „пробация“ за срок от 8 месеца като на основание чл. 23 от НК на същата да бъде определено общо наказание за тези престъпления и да й бъде наложено най-тежкото от тях, а именно „пробация“ за срок от 8 месеца.

В. Я. С. – баща и законен представител на частните обвинители, заявява, че вината на подсъдимата за извършените от нея деяния е доказана и моли да й бъде наложено справедливо наказание.

Адвокат М. Т. – упълномощен защитник на подсъдимата изразява становище, че с оглед провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на Глава ХХVІІ от НПК индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимата следва да се извърши при условията на чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55 от НК като й бъде наложено наказание „пробация“ при пробационни мерки с вид и продължителност по преценка на съда. Изтъква смекчаващи вината обстоятелства – че подсъдимата не получава собствени доходи, отглежда още едно малко дете и след привличането й като обвиняема е започнала да плаща месечна издръжка на частните обвинители. Счита, че подсъдимата е осъзнала вината си и предвид ниската й степен на обществена опасност като извършител на престъпление такава индивидуализация на наказанието й ще бъде от естество да постигне целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.

Подсъдимата се солидаризира с речта на защитника си.

При упражняване на правото си на последна дума подсъдимата не прави конкретно изявление.

Въз основа на доказателствата по делото и закона съдът достигна до 1 следните фактически и правни изводи:

Подсъдимата А. М. Е., ЕГН **********, е родена на ... г. в гр. Д., българска гражданка, с постоянен и настоящ адрес гр. Д., К. област, ул. „О.

П.“ № .., неомъжена, неосъждана, с начално образование, не работи.

Въз основа на направеното от подсъдимата самопризнание по реда на чл.

371, т. 2 от НПК, което се подкрепя от доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство № 145/2025 г. по описа на РУ - Самоков, на основание чл. 373, ал. 3 от НПК съдът приема за установени по несъмнен начин обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, без да е нужно да ги преповтаря.

Въз основа на тези установени по този процесуален ред обстоятелства се налагат следните изводи:

От обективна страна за времето от 19.05.2023 г. до 19.09.2025 г. в с. К., Община С. подсъдимата А. М.Е., след като е осъдена с решение № 80/26.04.2023 г. по гр. д. № .. г. по описа на Районен съд (РС) – С., влязло в сила на 11.05.2023 г., да издържа свои низходящи, а именно малолетните си деца Я.В. С., ЕГН **********, роден на .. г. и М. В. Я., ЕГН **********, родена на .. г., не е изпълнила задълженията си към всяко от тези нейни деца в размер на повече от две месечни вноски, а именно по 28 месечни вноски за издръжка на всяко от децата, всяка вноска – в размер по 162 лв.

Трайно продълженото в горепосочения период бездействие на подсъдимата, изразяващо се в неизпълнение на задълженията й за плащане на издръжка децата й на месечни вноски, е осъществено от нея съзнателно, тъй като подсъдимата безспорно е знаела, че с влязъл в сила съдебен акт е определена по размер месечна издръжка на всяко от децата й и тя е осъдена да им я заплаща, но не е платила изискуемите вноски за издръжките. Поради това деянията, изразяващи се в неплащане на повече от две месечни издръжки на всяко от децата, са извършени от подсъдимата при пряк умисъл – подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на деянията при извършването им.

С оглед предназначението на издръжката да осигурява средства за задоволяване на личните нужди на конкретно лице от парични средства съзнателното неизпълнение на задължението в размер на две или повече месечни вноски към всяко лице, на което деецът е осъден да плаща издръжка, поотделно е съставомерно като престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

Обстоятелството пък, че деянията на подсъдимата съставляват трайно продължено бездействие за плащане на издръжка на децата й Я. В. С. и М. В.

Я. в един и същ времеви период – от 19.05.2023 г. до 19.09.2025 г. - изключва правна квалификация на деянията като продължавано престъпление по чл. 26 от НК. Затова, като съзнателно не е изпълнила задълженията си за издръжка към двете деца в този период в размер на две и повече месечни вноски, след като е била осъдена да ги издържа с решение № 80/26.04.2023 г. по гр. д. № .. г. по описа на Районен съд (РС) – С., влязло в сила на 11.05.2023 г., подсъдимата е извършила две отделни престъпления по чл. 183, ал. 1 от НК.

2

За престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК алтернативно са предвидени наказания „лишаване от свобода“ до една година или „пробация“.

С оглед изявлението на подсъдимата по чл. 371, т. 2 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието й, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Ето защо и на основание чл. 373, ал. 2 от НПК съдът определи наказанието на подсъдимата за всяко от извършените от нея престъпления по чл. 183, ал. 1 от НК при условията на чл. 58а от НК.

При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимата поотделно за всяко от извършените от нея две престъпления по чл. 183, ал. 1 от НК съдът взе предвид като смекчаващи отговорността й обстоятелства твърде младата й възраст в инкриминирания период, липсата на предходни осъждания, това, че е родила още едно дете – А. Е. Я., родена на .. г., което отглежда в инкриминирания период, както и това, че до приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд е платила две месечни вноски за издръжката на децата си Я. В. С. и М. В. Я., съответно на 22.10.2025 г. и на 22.11.2025 г., което макар и крайно недостатъчно за прилагане на чл.

183, ал. 3 от НК, а и предвид нуждите на децата, все пак сочи в известна степен на нейна критичност към деянията й. Предвид тези смекчаващи обстоятелства и с оглед ниската степен на обществена опасност на подсъдимата като извършител на престъпления, съдът счете, че за всяко от престъпленията по чл. 183, ал. 1 от НК на подсъдимата следва да се определи по-лекото предвидено в закона наказание, а именно „пробация“. Тези смекчаващи обстоятелства обаче не са нито изключителни, нито многобройни, поради което не обосновават извод, че и най-лекото предвидено в закона наказание – „пробация“, ще се окаже несъразмерно тежко за подсъдимата, за да бъде то заменено с глоба от 100 лв. до 500 лв. на основание чл. 55, ал. 1, т.

2, б. “в” от НК. Това е така, защото в инкриминирания период подсъдимата, ако и да е била неосъждана и млада майка на още едно дете, изобщо не е плащала издръжка на други две свои деца. Отделен е въпросът, че обременяването на имуществената сфера на подсъдимата с публично задължение за заплащане на глоба предвид имотното й състояние ще я затрудни прекомерно в изпълнението на задълженията на издръжка на децата й занапред, поради което налагането на наказания „глоба“ за извършените от нея престъпления противоречи на целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. От друга страна, след като съдът не определя на подсъдимата наказание „лишаване от свобода“ за което и да е от извършените от нея престъпления по чл. 183, ал. 1 от НК, то на основание чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. чл. 58а, ал. 5 от НК правилата по чл. 58а, ал. 1 – 4 от НК не намират приложение. Казано иначе и в обобщение, съдът приема, че за всяко от двете извършени от подсъдимата престъпления по чл. 183, ал. 1 от НК, наказанието й следва да бъде индивидуализирано на основание чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. чл. 58а, ал. 5, вр. чл. 54 от НК като „пробация“.

При определяне на конкретния брой, видове и продължителност на 3 пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 – 6 от НК за всяко от престъпленията по чл. 183, ал. 1 от НК, съдът взе предвид вече изложените смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства, както и нейното социално и материално положение. Съдът обаче отчете и продължителния период на инкриминирано неизпълнение на задълженията на подсъдимата за заплащане на издръжка на всяко от двете й деца Я.С. и М. Я. – като обстоятелство, което е релевантно като отегчаващо такова не за избора на вида наказание измежду алтернативно предвидените в закона „лишаване от свобода” и „пробация”, а за определяне на вида и продължителността на пробационните мерки.

Поради това и все пак при превес на смекчаващите обстоятелства съдът определи на подсъдимата поотделно за всяко от двете извършени от нея престъпления по чл. 183, ал. 1 от НК наказание „пробация“ при следните пробационни мерки с продължителност над минималната (6 месеца), но и значително под средната (1 година и 9 месеца) съгласно чл. 42а, ал. 3, т. 1, вр. ал. 2, т. 1 и 2 от НК - “задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 8 месеца, изразяваща се в явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице в периодичност два пъти седмично;

“задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 8 месеца, а така също определи на подсъдимата и пробационна мярка „безвъзмезден труд в полза на обществото” с продължителност 100 часа годишно за срок от 1 година, чиято продължителност е минималната съгласно чл. 42а, ал. 3, т. 3, вр. ал. 2, т. 6 от НК. Определянето на пробационната мярка безвъзмезден труд в полза на обществото с минимална продължителност съгласно закона е според съда наложително, за да допринесе за осъзнаване от подсъдимата, че с раждането си децата престават да бъдат само естествен резултат на стремеж за възпроизводство и стават отговорност преди всичко за родителите си. Подсъдимата е млада, здрава и безработна, поради което тази пробационна мярка нито е неизпълнима, нито ще ограничи някаква нейна сериозна трудова заетост, за каквато няма данни по делото, нито ще я лиши от възможност да отглежда детето си Анастасия, която вече е почти на 3годишна възраст.

С оглед изложените по-горе съображения за съотношението между смекчаващите и отегчаващите отговорността на подсъдимата обстоятелства, съдът намери за неподходящо определяне за което и да е от двете престъпления по чл. 183, ал. 1 от НК на пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т.

3 – 4 от НК – “ограничения в свободното придвижване” и “включване в курсове за професионална квалификация, програми за обществено въздействие”. Подсъдимата не работи по трудов договор, поради което съдът не й определи пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 5 от НК, а именно „поправителен труд”, която съгласно чл. 43, ал. 1 от НК се изпълнява по конкретната месторабота на осъденото лице. Затова и с оглед липсата на трудова заетост на подсъдимата съдът й определи, както се посочи по-горе, пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 6 от НК – „безвъзмезден труд в полза 4 на обществото”.

Съдът намира, че така определеното на подсъдимата наказание поотделно за всяко от двете престъпления по чл. 183, ал. 1 от НК, а именно “пробация” при пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 8 месеца, която да се изпълни чрез явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице в периодичност два пъти седмично, „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 8 месеца и „безвъзмезден труд в полза на обществото” с продължителност 100 часа годишно за срок от 1 година, е справедливо и е от естество да постигне целите на наказанието, визирани в чл.