Определение № 84 от 20.05.2026, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 84 гр. Бургас, 20.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Яни Г. Гайдурлиев

Светлин Ив. Иванов като разгледа докладваното от Светлин Ив. Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20262000600087 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.440 ал.2 вр. чл.341 ал.2 и следващите от НПК и е образувано по частна жалба от лишената от свобода П. Д. Д. ЕГН **********, чрез упълномощения й защитник адв. М. Д. от АК-Сливен, против Определение рег. № 167 от 16.04.2026г., постановено по ЧНД № 186/ 2026г. по описа на Окръжен съд - Сливен, с което молбата на осъдената за условно предсрочно освобождаване е оставена без уважение.

В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на съдебният акт, тъй като окръжният съд не е посочил конкретните факти и обстоятелства, въз основа на които достигнал до извод за липсата на предпоставки за условно предсрочно освобождаване на Д..

Критикува се становището на затворническата администрация, в което се съдържали само общи и характерни да читието на осъдената в затвора, но не и конкретни съображения за липсата на поправяне на осъдената в степен, позволяваща предсрочното й освобождаване. Изтъква се, че Д. не е осъдена за тежко престъпление, не са й налагани дисциплинарни наказания, изтърпяла е повече от половината от срока на наказанието, полага труд и участва в културно-масовите мероприятия в затвора. Претендира за отмяна на оспореното първоинстанционно определение и постановяване на друго, с което жалбоподателката да бъде условно предсрочно освободена от изтърпяване на остатъка от наказанието.

В становище на прокурор от Апелативна прокуратура - Бургас жалбата е оценена като неоснователна и се предлага да бъде оставена без уважение.

Акцентира на оценката на осъдената и индивидуалния план за изпълнение на наказанието, съгласно които целите на наказанието не са постигнати в нужната степен, корекционното въздействие не езавършено, стойностите на риска от рецидив и вреди в текущата атестация са повишени в сравнение с предходната оценка. Не е постигната категорична промяна в мисленето, 1 нагласите и мотивацията на Д. за справянесъс злоупотребата с алкохол, създаване на самокритичност и умения да открива, осъзнава и разрешава проблемите по обществено приемлив начин, а прогнозата за ресоциализация не е оптимистична. Предвид неизпълнение на целите, поставени в индивидуалния план за изпълнение на наказанието и липсата на категорично и трайно поправяне на осъдената прокурорът предлага оспореното определение да бъде потвърдено.

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като изхожда от легимирано лице, подадена е в преклузивния срок по чл.342 ал.1 от НПК срещу годен за инстанционен контрол по този ред съдебен акт, и пред надлежния съд. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Установено е по делото, че лишената от свобода П. Д. Д. ЕГН ********** е родена на 29.10.1990г. в гр.Нова Загора, с постоянен адрес в същия град, ул. „*“ № *, ет. *, ап. * е българка, българска гражданка, със средно образование, неомъжена, осъждана.

С Определение № 95 от 01.08.2025г., постановено по НОХД № 304/ 2025г. по описа на Районен съд - Царево, в сила от 01.08.2025г., съдът на одобрил споразумение за решаване на делото, с което Д. се признала за виновна в извършването на престъпление по чл.343б ал.2 вр. ал.1 от НК, за което й е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, търпимо ефективно при първоначален „общ“ режим, и „глоба“ в размер на 490 лева. След одобряване на споразумението, с Определение № 190 от същата дата съдът на основание чл.68 ал.1 от НК привел в ефективно изпълнение наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца, наложено на осъдената П. Д. по НОХД № 144/ 2024г. по описа на Районен съд – Нова Загора, в сила от 15.04.2024г., чието изпълнение е било отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за изпитателен срок от 3 години.

Осъдената постъпила в Затвора – Сливен на 15.08.2025г., и до 21.11.2025г. включително изтърпяла наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца по НОХД №144/2024г. по описа на Районен съд – Нова Загора. Считано от 21.11.2025г., Д. започнала изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца по НОХД №304/ 2025г. по описа на Районен съд – Царево, което търпи и понастоящем.

Към датата на проведеното от първата инстанция открито съдебно заседание осъдената е изтърпяла фактически 4 месеца и 27 дни, със зачетени от работа 1 месец и 2 дни и приспаднат арест 9 дни, или общо 6месеца и 7 дни. Остатъкът от наказанието към същата дата е възлизал на 1 месец и 23 дни. Съгласно изисканата от въззивния съд нопълнителна справка, към 22.05.2026г. осъдената е изтърпяла фактически 6 месеца и 1 ден, от работа 1 месец и 13 дни, и търпим остатък 16 дни към същата дата.

След постъпването й в затвора, на 10.09.2025г. осъдената била устроена в Затворническо общежитие от открит тип „Сливен“. Осъдената полагала доброволен труд на външен работен обект „Карио“ ООД от 15.09.2025г. до 20.02.2026г., а след това участвала в поддържането на общите части на 2 затворническото общежитие. Не е допускала нарушения на трудовата дисциплина и работния процес. В рамките на общопенитенциарните активности молителката участвала преобладаващо в ролята на зрител и слушател и предпочитала да не участва активно, с изключение на няколко случая, когато сама проявила инициатива. Отказала неколкократно предложение да се включи в инициатива за споделяне, организирана от Сдружение „Анонимни алкохолици“, с оглед високите стойности на риска в тази зона. Д. проявявала избирателност само към форми на въздействие, които биха редуцирали престоя й в затвора.

Предвид наличието на завършено от осъдената средно специално образование, осъдената не е включена в общообразователното обучение в затвора.

По отношение на осъдената до момента са извършени две оценка на риска от рецидив и значителни вреди. Според първоначалната оценка, изготвена на 09.09.2025г., величината на риска възлиза на 53 точки, с установен риск от рецидив в средни нива по отношение на обществото, ш нисък риск от вреди. Идентифицираните проблемни зони с нужда от въздействие включват начин на живот и обкръжение, употреба на алкохол, мисловни умения и поведение и нагласи. В плана на дейностите за осмисляне на престоя в затвора са набелязани съответни мероприятия и форми на въздействие по всяка от зоните с дефицит.

Последващата оценка от 20.03.2026г. отразява увеличение на риска до 55 т., отново в средните стойности, с повишение основно в зони с първоначално по-ниски стойности – управление на финанси и доходи, и употреба на наркотици, при запазване на високите стойности в първоначално идентифицираните зони с дефицит, изброени при първоначалната оценка По време на изтърпяването на наказанието осъдената не е награждавана и не е наказвана за извършени дисциплинарни нарушения.

Според докладите за оценка на осъден правонарушител, експресното психологическо заключение, становището на началника на затвора и другите събрани доказателства, рискът от рецидив за обществото при живот на свобода остава среден. Според тези източници провежданите до момента с осъдената корекционни дейности са довели до постигане само на част от поставените цели – най-вече включването на осъдената в трудова дейност.

Други, по-съществени цели не са били постигнати – изграждане на устойчива мотивация за справяне с алкохолната злоупотреба, формиране на нагласи за критичност към собственото поведение, повишаване емпатията и уважението към различните гледни точки.

В организираните позитивни общопенитанциарни дейности Д. предпочита да не се ангажира с активно участие, освен ако такива участия не биха й донесли непосредствена полза.

Липсват значителни и видими позитивни промени в нагласите и поведението на жалбоподателката, които да бъдат отчетени в насока понижаване стойността на риска от рецидив и вреди. Изнесени са данни за нейно провокативно и манипулативно поведение спрямо пенитенциарния персонал и другите осъдени, изразяващи се в създаване и стимулиране на 3 междуличностни конфликти на битова и персонална основа между други лишени от свобода, при изявен стремеж Д. да остане встрани от възникналите последици. Поради провокиране на конфликти осъдената е била преместена в друго спално помещение, констатирани са нейни опити за нерегламентирани контакти с осъдени от други групи, както и непровокирано грубо отношение към лишено от свобода лице с дефицити в емоционално-волевата сфера.

При правилно установените релевантни факти, окръжният съд достигнал до обосновано и законосъобразно заключение, че по делото е налице само формалната предпоставка по чл.70 ал.1 т.1 от НК – осъдената Д.а действително е изтърпяла фактически повече от половината от наложеното й наказание „лишаване от свобода“.

Осъщественият от първата инстанция подробен, обективен и цялостен анализ на събраните по делото доказателства, напълно споделен и от настоящия съд, води до извод за липса на достатъчно и убедителни доказателства молителката да се е поправила в степен, оправдаваща предсрочното й освобождаване.

Такива доказателства, съгласно неизчерпателното изброяване в чл.439а ал.1 от НПК, са всички обстоятелства, които сочат за настъпила положителна промяна у осъдената по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, обществено полезни прояви, които се установяват, според ал.2 от същата норма, с всички възможни източници на информация за поведението на осъденото лице по време на изтърпяване на наказанието, основно от оценката за осъдения по чл.155 от ЗИНЗС, както и от работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от същия закон.

Установените по настоящото дело факти не са достатъчни за извод, че в съзнанието и поведението на П. Д. са настъпили трайни, съзнателни и цялостни положителни промени, свидетелстващи за нейното превъзпитание и поправяне. Макар да признава виновно поведение, осъдената не демонстрира пълно осъзнаване на вредите от деянията, не съзира проблемни и дефицитни зони в манталитета и поведението си, не осъзнава в пълнота факторите, способствали за извършените правонарушения, нито вероятните рискови последици от подобно поведение. Наред с това липсват данни за видимо и решително подобрение на показателите по която и да е от идентифицираните зони с дефицит, което обосновано е довело окръжния съд до извод, че целите на наказанието по отношение на молителката все още не са постигнати в нужната степен.

Правилно е съобразено наличието и на положителни ефекти от изтърпяната част от наказанието – спазване на режимните изисквания, положителните нагласи към трудовата ангажираност, липса на дисциплинарни нарушения, което дава основание да се счита, че при осъдената действително е започнал поправителен и превъзпитателен процес, който обаче не е завършен и не е достигнал в пълнота целите си.

Обосновано и в съответствие с тълкувателните разрешения, дадени с 4

ППВС № 7/ 1975г. изменено с ППВС № 8/ 1987г., първоинстанционният съд е приел, че макар да е видима положителна промяна вследствие изтърпяната до момента част от наказанието, целените с него поправителен, превъзпитателен и възпиращ ефект все още не са постигнати в необходимия обем и дълбочина, за да се приеме, че изтърпяването на останалата част от присъдата вече не е необходимо. Напротив–не е налице благоприятна прогноза за ефективна ресоциализация на Д. поради липсата на умения за структуриране на свободното време, за поемане на отговорност и критичност към собственото й поведение. При тези факти обосновано и законосъобразно съдът е счел, че корекционната работа с молителката следва да продължи в условията на пенитенциарното заведение съобразно плана за изпълнение на присъдата, с оглед постигането на трайни, устойчиви и видими положителни промени в ценностната система и поведението й.