Решение № 1322 от 15.09.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1322 гр. Плевен, 15.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла Илм. Замфирова при участието на секретаря Валя Х. Стоянова като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело № 20264430101672 по описа за 2026 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по подадена искова молба от адв. М. В. М., **** с адрес на кантора и съдебен адресат: *** в качеството на пълномощник на П.

П. К., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ****, съдебен адресат по делото:

***** против: ****ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление в **** ***, представлявано от ***** Цена на иска: 588.58 евро, с правно основание чл.26 ал. 1 от ЗЗД.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответната страна, като се оспорва исковата молба като неоснователна и недоказана.

Ответникът изразява следното становище:

Претенциите на ищеца за обявяване на недействителност на договора за кредит поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, както и за нищожност на клаузата от договора, уговаряща неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, са неоснователни. На първо място следва да се посочи, че на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, 1 доколкото същият може да се прилага и без нея. Настоящият случай е именно такъв. Неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем, напротив тя самата е договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя. Евентуално, ако неустойката се приеме са нищожна, то същата ще се счита изначално за неуредена между страните, респективно твърдението за нищожност на целия договор поради това, че тя не е включена в ГПР са неоснователни.

Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за безспорно от правна и фактическа страна следното:

Правната квалификация на предявените искове е чл. 22, вр. чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. *** т.10 и т. 11 от ЗПК, чл. 1*** ал. 5 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1, пр.

1 и пр. 3 от ЗЗД. Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да обяви Договор за кредит №****/ 07.12.2023 г, сключен със **** за нищожен на основание чл.26 ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК. В условията на евентуалност, да обяви за нищожна клаузата на чл.29 ал.1 от Договор за кредит №****/ 07.12.2023 г., сключен със **** предвиждаща заплащането на неустойка, на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП и на основание чл. 146 ал. 1 от ЗЗП и направените в настоящото производство разноски. В тежест на ищеца е да докаже, че клаузите на договора противоречат на закона и добрите нрави.

Ответникът следва да докаже, че клаузите са договорени индивидуално и са равноправни.

Безспорно е наличието на валидно сключено облигационно правоотношение между страните. П. П. К., е страна по Договор за кредит №*** / 07.12.2023 г., сключен със *** Съгласно чл. 1 от Договора за кредит Кредитодателят се задължава да предостави на Кредитополучателя кредит в размер на 800 лева, а Кредитополучателят се задължава да върне сумата от 858.53 лева, съгласно условията на договора. Твърденията в исковата молба се установяват от приложените писмени доказателства: Договор за кредит № *** / 07.12.2023 г., Погасителен план към Договор за кредит №*** и др.

Съгласно договор за кредит № *** / 07.12.2023 г., ГПР по кредита е в размер на 30.60 %, а ГЛП в размер също на 27%.

В чл.27 ал.1 от договора е предвидено, че ако П. П. К., не предостави 2 допълнително обезпечение дължи на КРЕДИТОРА неустойка в размер на 0.9 % (нула цяло и девет на сто) от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Съгласно ал.2 от същата разпоредба неустойката се заплаща периодично заедно с всяка погасителна вноска.

В тази връзка на П. П. К., е начислена неустойка в общ размер на 292.63 лева, разпределена на 5 вноски, всяка от който добавена към дължимата главница и лихва по Договора за кредит, като по този начин общата месечна погасителна вноска нараства на 230.23 лева. Това е видно и от предоставения погасителен план към Договор за кредит № *** /

2023. г. Законът за потребителския кредит въвежда императивни изисквания по повод формата и съдържанието на сключените между потребител и кредитор договори, нарушаването на които води до тяхната недействителност. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал.

1, т. 7 - *** договорът за потребителски кредит е недействителен.

Договор за кредит №*** / 07.12.2023 г., сключен със *** е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22

2024. от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК.

На първо място, Договорът за кредит №*** / 07.12.2023 г ., сключен със *** е недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК. Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11,ал.1,т.9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в Договор за кредит № *** / 07.12.2023 г.,сключен със *** е посочен годишен лихвен процент, но липсват каквито и да е било условия за прилагането му. Липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целия срок за кредита, или е променлив.

Нарушението е още по – съществено, доколкото нито в договора, нито в погасителния план има отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и неустойката, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. Визираната неяснота съществено ограничава правата на ищеца и е основание за недействителност на Договор за кредит №*** / 07.12.2023 г.,сключен със ***

3

На следващо място, процесният договор не отговаря на изискванията на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Разпоредбата на чл.11 ал.1 т. 10 от ЗПК сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В Договор за кредит № *** / 2023. г.,сключен със *** е посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

В настоящия случай не става ясно какво точно е включено в процента на ГПР, освен лихвата, доколкото е предвидена дължимостта на неустойка.

Не става ясно дали същите са отразени в ГПР. Не става ясно, изобщо какво все включва в ГПР. В случая, в договора за кредит яснота досежно тези обстоятелства липсва. Следва да се има предвид, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от заК.ия, е недопустимо. Тези съставни елементи обаче, остават неизвестни, при което се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост и на неустойка. От изложеното не може да се направи еднозначен извод, че разходите са включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени. Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран, неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. Наред с това Договора за кредит е нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, чл. 11 ал.1 т.10, вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като сумата, която се претендира за неустойка в размер на 292.63 лева не 4 е включена в ГПР и ГЛП. В договора за кредит е посочен ГПР, но чрез включването на възнаграждението за неустойка към ГПР и ГЛП, то действителните такива биха нараснали двойно, та дори и повече, с което потребителят е въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита. С предвиждането за заплащане на сумата за неустойка се заобикаля и разпоредбата на чл.1*** ал.4 ЗПК. Безсъмнено събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите. Съгласно чл.1*** ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/ , изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1. Точка 1 от ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. С оглед цитираната разпоредба заплащането на сумата за неустойка следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя. Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.1*** ал.4 от ЗПК, като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по Договора за поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г. Поради невключване на уговорките за заплащане на разходи за неустойка в размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 1*** ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.