Решение № 5282 от 04.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5282 гр. София, 04.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Катя Н. Велисеева Въззивно гражданско дело № 20251100513224 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ищеца „Минолби“ ЕООД ЕИК 201995159 срещу решение № 16328 от 01.09.2025 г. постановено по гр.д. №72417/2024 г. по описа на СРС, 53 състав, с което е отхвърлен предявеният против „А1 България“ ЕАД ЕИК 131468980 осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 6,00 лева без ДДС, представляваща получена от ответника без основание сума по Договор №503554975 с Приложение №1 от 03.12.2021 г. за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефон с номер ****, едностранно начислена от ответника по фактура №443580296 за периода 28.11.2021 г. до 27.12.2021 г., ведно със законна лихва от 04.12.2024 г. до окончателното плащане.

Във въззивната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост с твърдения, че съдът неправилно е възприел изложеното от вещото лице по приетото заключение на съдебно – счетоводната експертиза, че ответникът е издал кредитно известие през месец февруари за сумата 18,00 лева с ДДС, с която е извършено прихващане от последващо задължение на ищеца.

Поддържа, че по делото не са представени доказателства подкрепящи заявеното от вещото лице, а именно фактура, издадена след процесната, от която да е видно твърдяното прихващане, както и самото кредитно известие за сумата 18,00 лева с ДДС. Сочи, че такова кредитно известие въобще не е било издавано, а и ответникът не твърди да е издал такова.

Заявява, че доколкото процесната фактура обхваща суми за 14 мобилни номера, то не може да се установи с кои точни суми е направено твърдяното прихващане. Евентуално поддържа, че липсва годно правно основание за насрещно прихващане. Поддържа, че е без правно значение кой е фактически платец на сумата по фактурата, за която между страните не е спорно, че е била заплатена и сумата е получена от ответника. Счита, че като микропредприятие подлежи на потребителска защита. Посочва, че размерът и основанието 1 на претенцията се установяват от събраните доказателства като няма данни сумата да е била приспадната от последваща фактура, поради което моли исковата претенция да бъде уважена в цялост и да му се присъдят разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, в който са изложени доводи за неоснователност на същата. Счита възраженията на ищеца по отношение на приетото заключение на съдебно – счетоводната експертиза за преклудирани. Поддържа, че плащането на процесната сума не е извършено от ищеца, а от трето лице, поради което ищцовото дружество няма право да иска връщането й. Поддържа, че кредитното известие не може да се тълкува като признание касаещо платеца на фактурата. Счита, че независимо от издаването на кредитно известие в тежест на ищеца по иска е да докаже, че имуществото му е намаляло. Ето защо моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно. Претендира присъждането на разноски за въззивното производство.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените с въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните намира следното:

При извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. Предвид горното съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор, в рамките на заявените с въззивната жалба доводи, съобразно нормата на чл. 269, изр. 2 ГПК.

Предявената искова претенция се основава на твърдения, че ищецът е потребител на мобилни услуги, съгласно договор № 503554975 с приложение №1 от 03.12.2021 г., сключен с ответното дружество „А1 България“ ЕАД, въз основа на който е ползвал мобилен номер ****. По делото се установява, че за периода на фактуриране 28.12.2021 г. – 27.01.2022 г. ответникът е издал фактура №443580296/01.02.2022 г., в която е начислил месечни абонаментни такси за посочения мобилен номер **** в размер на 16,51 лева без ДДС или 19,81 лева с ДДС за период 28.01.2022 г – 27.02.2022 г. Не е спорно, че месечните абонаментни такси се предплащат. При така конкретизираните фактически твърдения в тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е да докаже факта на плащане на търсената сума в полза на ответника, а в тежест на последния – наличие на правно основание за получаване, респ. за задържане на сумата.

За установяване релевантни за спора факти по делото е прието заключение на съдебно – счетоводна експертиза, според което начислената за мобилен номер **** сума в размер на 16,51 лева без ДДС включва 6,51 лева без ДДС за пакетна услуга – МАТ за тарифен план S, посочен в раздел III на приложението, 5,33 лева месечна такса – А1 М клас S, намалена с дадена отстъпка, 1,18 лева мобилен интернет с отстъпка и 10,00 лева без ДДС пакет мобилен интернет 5GB на максимална скорост. Вещото лице е констатирало, че сумата за пакет мобилен интернет 5GB на максимална скорост е начислена и фактурирана без отстъпка, която възлиза на 6,00 лева без ДДС. Разпитана в съдебно заседание вещо лице Стоянова заявява, че ищецът е имал сключен тарифен план за мобилен интернет 5 GB на промоционална цена, но в процесната фактура не е дадена тази отстъпка от 6,00 лева без ДДС, като в следващия месец февруари е издадено кредитно известие за сумата 18,00 лева с ДДС, включващо и тази сума от 6,00 лева без ДДС.

При така установените фактически положения настоящият състав намира, че предвид констатираното от вещото лице, че ответникът е издал кредитно известие към процесната фактура за сума в общ размер 18,00 лева с ДДС, то той е намалил фактурираната сума за мобилен номер **** за период на потребление 27.11.2021 г. - 27.12.2021 г., поради което следва да се приеме, че ответникът е признал, че е начислил в повече за доставената услуга, а именно за мобилен интернет 5 GB на максимална скорост. Това е така, защото издаването на кредитно известие, което е първичен счетоводен документ е във връзка с намаляване на задължението, за което е издадена фактурата (арг. чл. 115, ал. 1 ЗДДС). С оглед на изложеното, настоящият съд намира, че процесната сума в размер на 6,00 лева без ДДС или 2

7,20 лева с ДДС по фактура № 443580296/01.02.2022 е платена в полза на „А1 България“ ЕАД при начална липса на основание. По делото няма доказателства, а и не се твърди от вещото лице нито в прието по делото заключение, нито в съдебно заседание по реда на чл.

200, ал. 2 ГПК, че със сумата по издаденото кредитно известие ответникът е направил прихващане с последващи задължения на ищеца. Възприетото от първоинстанционния съд, че сумата по издаденото кредитно известие стои по партидата на ищеца като аванс за следващата фактура и счетоводно е било извършено прихващане с последващо задължение на ищеца не намира опора в доказателствата по делото, вкл. и в прието заключение на съдебно – счетоводната експертиза. С оглед на изложеното, настоящият съд намира, че процесната сума в размер на 6,00 лева без ДДС по фактура № 443580296/01.02.2022 г. е платена в полза на „А1 България“ ЕАД при начална липса на основание, като предвид възраженията на ответника спорно по делото е обстоятелството дали е налице обедняване в тежест на ищеца, което да бъде компенсирано с връщане на процесната сума.

По делото не се спори, че сумата е била заплатена в полза на ответното дружество, но последното оспорва това да е било извършено от ищеца, като твърди, че задължението е погасено от трето лице и обедняването не е настъпило в патримониума на „Минолби“ ЕООД. От приетите писмени доказателства е видно, че задължено лице по процесната фактура е „Минолби“ ЕООД, като същата е издадена по договор № 503554975, сключен между страните. Съобразно разпоредбата на чл. 73 ЗЗД, задължението може да бъде изпълнено от трето лице дори против волята на кредитора, освен ако той има интерес, то да бъде изпълнено лично от длъжника. В този случай, погасителният ефект на плащането настъпва в правната сфера на длъжника, като последният отговаря пред лицето, платило вместо него задължението, за връщане на платената сума. Ето защо, дори и задължението да е фактически погасено чрез плащане от трето лице, обедняването е настъпило в тежест на „Минолби“ ЕООД, тъй като е погасено парично задължение на ищцовото дружество и последното дължи да върне сумата на фактическия платец съобразно вътрешните им отношения (арг. чл. 74 ЗЗД). Във връзка с доводите на въззиваемия следва да се отбележи и че по аргумент от противното от разпоредбата на чл. 56 ЗЗД, изпълнението на чуждо задължение, което не е поради грешка, а е целено, не дава права на платилия срещу кредитора по правилата на неоснователното обогатяване, а евентуално срещу длъжника поради погасителното действие на плащането (чл. 73 от ЗЗД), т.е. в случая фактическият платец на сумата не би могъл да иска от кредитора връщане на платеното без основание за погасяване на чуждо задължение, а титулярът на това задължение е единствено легитимиран по правилата на неоснователното обогатяване.

Следователно, в отношенията между страните по договора за предоставяне на мобилни услуги имущественото разместване на блага е настъпило пряко именно в тяхната правна сфера – мобилният оператор е получил сумата от 6,00 лева без ДДС за погасяване на задължението на „Минолби“ ЕООД, което е обедняло с посочените парични средства. При липсата на проведено от ответника пълно и главно доказване за наличие на основание за това плащане или за задържане на сумата, същата следва да бъде върната на ищеца, поради което искът по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД се явява основателен. Като е достигнал до различни правни изводи, СРС е постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено, а исквоата претенция да бъде уважена в цялост.

При този изход на спора въззивникът има право на направените по делото пред двете инстанции разноски за платени държавна такса – 50,00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 150,00 лева съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 22.12.2024 г. пред районния съд и за платена държавна такса за въззивното обжалване – 25,00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 50,00 лева съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 19.09.2025 г. пред настоящата инстанция.

Съгласно чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, считано от 01.01.2026 г. официалната парична единица на Република България е еврото, поради което присъдените с решението суми следва да бъдат посочени в евро след превалутирането и закръгляването им съгласно правилата по чл. 12 и съответно по чл. 13 от същия закон.

3

На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 16328 от 01.09.2025 г. постановено по гр.д. №72417/2024 г. по описа на СРС, 53 състав изцяло вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, да заплати на „МИНОЛБИ“ ЕООД, ЕИК 201995159, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Славейков“, бл. 22, вх. 2, ап. 8, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата 3,07 евро (6,00 лева) без ДДС, представляваща получена от ответника без основание сума по Договор №503554975 с Приложение №1 от 03.12.2021 г. за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефон с номер ****, едностранно начислена от ответника по фактура №443580296/01.02.2022 г. за периода 28.11.2021 г. до 27.12.2021 г., ведно със законна лихва от 04.12.2024 г. до окончателното плащане.