Решение № 1116 от 11.12.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 1116 гр. Стара Загора, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Свилен Жеков при участието на секретаря Маргарита Огн. Николова като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело № 20255530103340 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Предявени са обективно евентуално съединени установителни искове както следва: с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.146, ал.1 ЗЗП вр. чл.22 ЗПК чл.21, ал.1 ЗПК и чл.9, ал.1 ЗПК /установителен иск за нищожност/ за прогласяване недействителността на договор за кредит „Бяла карта“ от *******г. като нарушаващ разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК /в евентуалност претендира за нищожни следните клаузи: 1/ чл.4, ал.1, т.2 от договор за кредит „Бяла карта“ от *******г., 2/ чл.20, ал.1 от договор за кредит „Бяла карта“ от *******г., 3/ чл.21, ал.4 от договор за кредит „Бяла карта“ от *******г., 4/ чл.21, ал.5 от договор за кредит „Бяла карта“ от *******г.

Ищецът К. С. твърди, че с „Аксес Файнанс“ ООД сключили Договор за кредит „Бяла Карта“ от ******* г. По силата на този договор, кредиторът е следвало да предостави револвиращ кредит с максимален размер от 1000,00 1

/хиляда лева/ на ищеца, който се усвоява чрез международна платежна карта „Бяла Карта“, а кредитополучателят се задължава да го ползва и върне, съгласно условията на договора. Съгласно чл.4, ал.1, т.2 от договора, фиксираният годишен лихвен процент по кредита бил в размер на 43,2 %, а годишният процент на разходите е 45,9 %. Тъй като процесният договор за кредит намирал правната си регламентация в ЗПК, съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/ - § 1, т.1 от ДР от ЗПК. В настоящия случай, действително приложеният в кредитното правоотношение годишен процент на разходите бил различен от посочения в Договор за кредит „Бяла Карта“ от ******* г. от 45,9 %. Това било така, защото съгласно чл.20 от Договора се дължала „неустойка“ в размер на 10 % от усвоената и непогА.а главница, ако в срока по чл.15 от договора, кредитополучателят не предостави обезпечение. Видът на това обезпечение бил разписан в чл.15 - поръчителство на едно физическо лице, което следва да отговаря на изрично посочени условия или представяне на банкова гаранция с бенефициер кредитодателя, със срок на валидност - две години от датата на сключване на договора за кредит. Кредитодателят, залагайки като клауза чл. 20 в Договор за кредит „Бяла Карта“ от ******* година, всъщност целял заблуда на потребителя.

Ответникът в настоящото производство, използвайки заблуждаваща търговска практика създавал неравноправност, която благоприятства Кредитодателя и уврежда Кредитополучателя. Твърдяното се подкрепяло и от факта, че съгласно чл .20 от Договора, ищецът дължал „неустойка“ в размер на 10 % от усвоената и непогА.а главница, ако в срока по чл.15 от договора, кредитополучателят не предостави обезпечение. Видът на това допълнително обезпечение бил разписан в чл.15 - поръчителство на едно физическо лице, което следва да отговаря на изрично посочени условия или предоставяне на банкова гаранция с бенефициер кредитодателя, със срок на валидност - две години от датата на сключване на договора за кредит. Въпросната „неустойка“ се дължала пропорционално към всяка вноска по кредита и е отразена в погасителния план и представлявала неразделна част от договора. Като уточнява, че според него този договор има погасителен план. С клаузата на чл.15, ал.1 от Договора длъжникът се задължавал в срок от 5 дни, считано от 2 активиране на предоставения платежен инструмент, да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1/ банкова гаранция с бенефициер кредитодателя, със срок на валидност - две години от датата на сключване на договора за кредит или 2/ едно физическо лице - поръчител, което да отговаря на следните изисквания: да е над 21 години и да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; брутният размер на дохода му да не е по-малък от 1500,00 лева; да работи по безсрочен трудов договор от минимум 6 месеца; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем с „Аксес Файнанс“ ООД; да няма кредитна история в ЦКР към БНБ или да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни “; да не е член на домакинството на кредитополучателя. Отделно и с цел постигане на още по-голяма печалба, кредиторът уговаря в договора с разпоредбата на чл.21, ал.4, че при забава от страна на кредитополучателя за плащане на текущото му задължение или на сумата по чл.12, ал.1, последният се задължава да заплати на кредитора и разходи за действия по събиране на задълженията в размер на 2,50 /два лева и петдесет стотинки/ за всеки ден до заплащане на съответното текущо задължение или на сумата по чл.12, ал.1 от договора. Съгласно чл.21, ал.5 от Договор за кредит „Бяла Карта“ от ******* година, ищецът е поел и задължение след настъпване на предсрочна изискуемост да заплати на кредитора такса в размер на 120,00 лева за дейността на служител, който осъществява дейност по извънсъдебно събиране на задължението. Изложената теза се потвърждавала и от разпоредбата на чл.68г ЗЗП и чл. 68д от същия закон. Така в чл.20 от Договора е уговорено заемът да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител, отговарящи на условията посочени по-горе. В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията, визирани в чл.15 от договора, същият дължал „неустойка“ от договора на кредитора в размер на 10 % от усвоената и непогА.а главница. Тоест се кумулирала месечната вноска за „неустойка“, с която неустойка падежното вземане нараствало значително. Същото това кумулиране на неустойката към погасителните вноски водело до скрито оскъпяване на кредита. Към тази неустойка и възнаградителната лихва се прибавяли и таксите по чл.21, ал.4 и чл.21, ал.5 от Договор за кредит „Бяла Карта“ от ******* г. Трябвало да се посочи, че „неизпълнението“ на задължението да се представи банкова гаранция или поръчител, отговарящи на конкретни условия, вдигало лихвения процент на кредита на месец 3 неколкократно, тъй като тази „неустойка“ представлявала прикрита възнаградителна лихва. Това се потвърждавало и от факта, че тази „неустойка“ била уговорена и в погасителния план по договора. В заключение, посоченият лихвен процент в договора от 43,2 %, не отговарял на действително приложения лихвен процент, тъй като уговорената неустойка“ в чл. 20 представлявала добавък към договорната лихва, а последната не била добавена в ГПР като разход по кредита. При евентуалност твърди, че уговорената договорна лихва по правоотношението противоречала на добрите нрави по смисъла на чл.26 ЗЗД. Видно от съдържанието на договора, страните уговорили заплащане на възнаградителна лихва в размер на 43,2 %.

Противоречива на добрите нрави се явявала уговорката за възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а когато възнаградителната лихва е уговорена по обезпечено задължение надвишаващата двукратния размер на законната лихва, определен с акт на Министерски съвет /съответно ПМС/. При евентуалност претендира нищожност на уговорената „неустойка“ в чл.20 от Договора. С така уговорената неустойка се целяло единствено да се постигане неоснователно обогатяване, като с тази разпоредба се излиза извън присъщите функции на неустойката, посочени в т.3 от Тълкувателно дело №1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС. Процесната неустойка била и неравноправна по смисъла на чл.145 от ЗЗП и съответно нищожна на основание чл.146 от Закона за защита на потребителите. Потребителят не е могъл да влияе върху съдържанието й, тъй като е предварително изготвена от дружеството-ответник и съответно не е индивидуално уговорена. При евентуалност претендира нищожност на уговорената клауза в чл.21, ал.4 от Договор за кредит „Бяла Карта“ от ******* г. на основание чл.10а, ал.2 ЗПК и на уговорената клауза на чл.21, ал.5 от Договор за кредит „Бяла Карта“ от ******* г.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че I.

Договор за кредит „Бяла Карта“ от ******* г., сключен между „Аксес Файнанс“ ООД, което дружество е преобразувано с правоприемник „Аксес Файнанс“ АД, и К. Е. С., е изцяло недействителен, при евентуалност, че следните клаузи по сключения между „Аксес Файнанс“ ООД, с което дружество е преобразувано с правоприемник „Аксес Файнанс“ АД и К. Е. С., Договор за кредит „Бяла Карта“ от ******* г., с КИД са нищожни: 1. Чл.4, ал.1, т.2 от Договор за кредит „Бяла Карта“ от ******* г., 2. Чл.20, ал.1 от 4

Договор за кредит „Бяла Карта“ от ******* г., 3. Чл.21, ал.4 от Договор за кредит „Бяла Карта“ от ******* г., 4. Чл.21, ал.5 от Договор за кредит „Бяла Карта“ от ******* г.

В законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника, като заема становище за недопустимост, респ. неоснователност на исковете. Признава, че на *******г. К. Е. С., е сключил с „Аксес Файнанс“ АД Договор за кредит „Бяла Карта“ № ****** по силата на който „Аксес Файнанс“ АД е Кредитодател, а ищеца Кредитополучател. По силата на Договора Дружеството е предоставило на ищеца револвиращ кредит в максимален размер от 600 лева, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез платежен инструмент - платежна карта, а Кредитополучателят се е задължил да го ползва и върне съгласно условията на Договора. Предоставеният кредитен лимит е увеличаван неколкократно от 100 лева на 900 лева, дистанционно, по телефон. Считано от 15.02.2024г. и въз основа на подписано Приложение №1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 30.11.2023г., сключен между „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, /Купувач/ и „Аксес Файнанс“ АД /Продавач/, кредитор на ищеца не било „Аксес Файнанс“ АД, а „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Съгласно сключения договор „Аксес Файнанс“ АД е прехвърлило вземането си от ищеца към въпросното трето лице, като е и упълномощило „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД от негово име да уведоми длъжниците, за прехвърлянето на техните задължения по смисъла на чл.99, ал.3 ЗЗД, в частност да уведоми и ищеца. След извършена справка при дружеството купувач се установи, че „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, е изпратило уведомления до длъжниците, вземанията от които е придобило по силата на Приложение №1 от 15.02.2024г. към Рамковия договор. Във връзка с договорните отношения по Рамковия договор, след направена справка от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД уведомили ответника, че ищецът гжа Параскевова не е извършвал плащания по задължението си пред „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. С оглед изложеното по-горе, счита че искът се явява недопустим, поради обстоятелството, че „Аксес Файнанс“ АД не е надлежна страна. По основателността сочи, че претенциите на ищеца към договора за паричен заем били неоснователни и следвало да се оставят без уважение. Клаузите на договора били в съответствие с изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 от Закона за потребителския кредит. Както 5 се виждало от разпоредбите на чл.19 ЗПК дори надвишаването на максимално допустимия размер на годишния процент на разходите, не водело до нищожност на договора за кредит. Клаузите, надвишаващи максимално допустимия размер се считали за нищожни, а платеното по тези клаузи се приспадало при последващи плащания по кредита. С оглед изложеното погоре, възразява срещу искането на ищеца целият Договор да бъде обявен за нищожен, както и срещу исканията отделни негови клаузи да се обявяват за нищожни. По отношение на твърдението за нищожност на клаузата за възнаградителна лихва, с която бил уговорен фиксиран годишен лихвен процент, поради противоречие с добрите нрави, нарушаване на изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК и внасяне на неравноправие между правата и задълженията на страните сочи, че към момента на сключване на Договора в действащото законодателство никакво ограничение относно допустимите размери на възнаградителната лихва не било предвидено. Ищецът твърдял още, че уговореният лихвен процент създавал неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансовата услуга, но това твърдение не отговаряло на разбирането за неравноправие, заложено в закона.