Решение № 668 от 19.07.2023, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 668 гр. С., 19.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадеС.и юни през две хиляди двадеС. и трета година в следния състав:

Председател: И.Р. при участието на секретаря Владимира Ст. Писюзева И.а като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20225530103048 по описа за 2022 година

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК. и. А. твърди в исковата си молба, че о. работела при него по силата на трудов договор № 201703472/02.05.2017 г., като изпълнявала длъжноС.а: „-“. През септември 2020 г. получила аванс от 320 лева, но тъй като трудовият й договор бил прекратен на 01.02.2021 г., и поради факта, че от момента на получаване на аванса до прекратяването му отсъствала от работа, като ползвала неплатен отпуск, а през януари 2021 г. била и 10 дни в самоотлъчка, заработеното от нея трудово възнаграждение не можело да покрие по размер получения аванс. Същата ползвала и неплатен отпуск за месеците 09.2020 г., 10.2020 г., 11.2020 г., 12.2020 г. и 01.2021 г., по свое желание, поради което дължала и възстановяване на сумите, които и. бил превел за покрИ.е на здравните й осигуровки за дните на неплатен отпуск, които съгласно чл. 40, ал. 1, б. „б“ ЗЗО, били за сметка на осигуреното лице. Поради тези причини о. останала задължено лице към и. за следните суми: сумата от 320 лева главница и законна лихва върху същата от подаване на исковата молба в съда до изплащането й, с 41.12 лева мораторна лихва от 02.02.2021 г. до 09.05.2022 г., сумата от 24.40 лева главница и законна лихва върху същата от подаване на исковата молба в съда до изплащането й, с 3.11 лева мораторна лихва от 02.02.2021 г. до 09.05.2022 г., сумата от 24.40 лева главница и законна лихва върху същата от подаване на исковата молба в съда до изплащането й, с 3.11 лева мораторна лихва от 02.02.2021 г. до 09.05.2022 г., сумата от 24.40 лева главница и законна лихва върху същата от подаване на исковата молба в съда до изплащането й, с 3.11 лева мораторна лихва от 02.02.2021 г. до 09.05.2022 г., сумата от 24.40 лева главница и законна лихва върху същата от подаване на исковата молба в съда до изплащането й, с 3.11 лева мораторна лихва от 02.02.2021 г. до 09.05.2022 г., сумата от 13 лева главница и 1 законна лихва върху същата от подаване на исковата молба в съда до изплащането й, с 1.66 лева мораторна лихва от 02.02.2021 г. до 09.05.2022 г. След като задължението на о. било установено, се направили многократни опити да се установяла връзка с нея, но не отговаряла на телефонните обаждания. и. й изпратил и уведомително писмо-покана за доброволно изпълнение, указващо произхода и размера на задължението й, както и срока и мястото за плащането. Опитите на пощальона от „Български пощи“ да доставел поканата за доброволно изпълнение, били неуспешни и писмото се върнало в пощенския клон, а след определено време и. получил и обратната разписка, в която било указано, че о. не била потърсила пратката си. Инициирал заповедно производство по чл. 410 ГПК и било образувано ч.гр.д. № 20225530101807 по описа на С. районен съд, който издал заповед за изпълнение, която била връчена на о. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и в тази връзка съдът му указал възможноС.а, в едномесечен срок от съобщението да предявял иск за установяване на вземането си. Искането по същество е да се признае за установено по отношение на о., че дължи на и. сумата от 320 лева за главница от подлежащ на връщане, поради неотработването му, аванс от трудово възнаграждение за септември 2020 г., с 41.12 лева мораторна лихва от 02.02.2021 г. до 09.05.2022 г., сумата от 24.40 лева за главница от невъзстановени здравни осигуровки за септември 2020 г. по чл. 40, ал. 1, т. 1, б. „б“ ЗЗО за сметка на о., с 3.11 лева мораторна лихва от 02.02.2021 г. до 09.05.2022 г., сумата от 24.40 лева за главница от невъзстановени здравни осигуровки за октомври 2020 г. по чл. 40, ал. 1, т. 1, б. „б“ ЗЗО за сметка на о., с 3.11 лева мораторна лихва от 02.02.2021 г. до 09.05.2022 г., сумата от 24.40 лева за главница от невъзстановени здравни осигуровки за ноември 2020 г. по чл. 40, ал. 1, т. 1, б. „б“ ЗЗО за сметка на о., с 3.11 лева мораторна лихва от 02.02.2021 г. до 09.05.2022 г., сумата от 24.40 лева за главница от невъзстановени здравни осигуровки за декември 2020 г. по чл. 40, ал. 1, т. 1, б. „б“ ЗЗО за сметка на о., с 3.11 лева мораторна лихва от 02.02.2021 г. до 09.05.2022 г., сумата от 13 лева за главница от невъзстановени здравни осигуровки за януари 2021 г. по чл. 40, ал. 1, т. 1, б. „б“ ЗЗО за сметка на о., с 1.66 лева мораторна лихва от 02.02.2021 г. до 09.05.2022 г., и законна лихва върху главниците от подаване на исковата молба в съда до изплащането им, за които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1807 по описа за 2022 г. на С. районен съд. Претендира за сторените в настоящото и заповедното производства разноски. о. -, чрез назначеният й от съда особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, заема по същество становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове, които моли съда да отхвърли заедно с искането на и. за присъждане на разноски, с възражения и доводи, изложени подробно от същият й представител в подадения в срок отговор и в хода на делото по същество.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:

На 10.05.2022 г. и. е подал за процесните вземания заявление за издаване на заповед 2 за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу о.. За разглеждането му е образувано приложеното ч.гр.д. № 1807 по описа за 2022 г. на С. районен съд, по което на 09.06.2022 г. е издадена исканата от него заповед, която е връчена на о. при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Поради това на 20.07.2022 г., в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, и. е предявил по делото процесните искове, които поради това се смятат предявени на 10.05.2022 г., когато е предявил в съда заявлението си за издаване на заповедта по чл. 410 ГПК срещу о. (чл. 422, ал. 1 ГПК).

Въз основа на сключен от страните на 02.05.2017 г. трудов договор по чл. 68, ал. 1, т.

2 КТ, с уговорен в него в полза на работодателя 6-месечен срок за изпитване по чл. 70 КТ, о. е работила по трудово правоотношение при и. на длъжноС.а „-” до 01.02.2021 г., когато същото е прекратено със заповед № 2021081/01.02.2021 г. на пълномощник на изпълнителния му директор, на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, по взаимно съгласие на страните (л. 12-13).

От представеното с исковата молба извлечение от 11.09.2020 г. от банковата сметка на о. е видно още, че на 10.09.2020 г. и. й превел аванс от 320 лева за месец септември 2020 г. (л. 17). Това обстоятелство се установява и от т. 1 на заключението на назначената по делото съдебно – икономическа експертиза (л. 121-122).

По делото обаче няма несъмнени доказателства на о. да е поискала и да й е бил разрешен към тази дата на получаване на този аванс на 10.09.2020 г. неплатен отпуск по чл.

160, ал. 1 КТ, както твърди и.. Вярно е, че в подкрепа на това си твърдение същият представи по делото нейно заявление да й бъде разрешен такъв отпуск от 20 дни от 01.09 до 30.09.2020 г. и заповед на и., с която й е разрешено да ползва 20 дни неплатен отпуск от 01.09 до 30.09.2020 г. (л. 18). Но също така е вярно, че нито това й заявление, нито тази заповед на и. имат дата (л. 18). Поради това, понеже представляват частни документи, за достоверна дата на съставянето им следва да се приеме съгласно чл. 181 ГПК тази на превода за същия отпуск от и. на 26.10.2020 г. на здравноосигурителната вноска от 24.40 лева по чл. 40, ал. 1, б. „б“ ЗЗО за сметка на о., която дата на превода е установена от вещото в таблицата по т. 4 от ЗСИЕ (л. 123). Аргумент в подкрепа на този извод е и обстоятелството, че в представения фиш за заплата на о. за същия месец септември 2020 г., е отразен не само преведеният й още на 10.09.2020 г. процесен аванс от трудовото й възнаграждение за този месец, но и преведената й от и. едва през следващият месец на 26.10.2020 г. здравноосигурителна вноска по чл. 40, ал. 1, б. „б“ ЗЗО за същия отпуск по чл.

160, ал. 1 КТ от 01.09.2020 г. до 30.09.2020 г. А в същото време в исковата молба не се твърди негов служител да е направил грешка при превода на този аванс за септември 2020 г. на о., въпреки, че на същата е бил вече разрешен към този момент неплатен отпуск за същия месец. Тъкмо напротив. и. твърди в исковата си молба само, че към момента на получаване на този аванс о. е отсъствала от работа, като ползвала неплатен отпуск (л. 6). Вярно е също така, че според чл. 160, ал. 1 КТ, този отпуск може да се ползва само след писмено разрешение от работодателя по искане на работника или служителя (аргумент от чл. 62, ал. 1 и чл. 173, ал. 1 и 2 КТ). Но също така е вярно, че и. е представил с исковата си молба и друга своя заповед № 1178/20.10.2020 г., с която със задна дата е разрешен на о. такъв неплатен 3 отпуск по чл. 160, ал. 3 КТ за периода от 15.10.2020 г. до 15.01.2021 г. (л. 19). Поради това съдът намери за недоказано от същия, чиято е тук тежеС.а да обори презумпцията на чл. 8, ал. 2 КТ за добросъвестно получаване от о. на този аванс за септември 2020 г., твърдението му, че същата е получила този аванс на 10.09.2020 г., след като вече й е бил разрешен искания със заявлението й без дата неплатен отпуск по чл. 160, ал. 1 КТ от 01.09.2020 г. до 30.09.2020 г. със заповедта на и. също без дата (чл. 154, ал. 2 ГПК). и. е представил и друго заявление на о. без дата, с което е поискала да ползва 10 (поправено след това на 11 - б.р.) дни неплатен отпуск от 01.10 - до неясно коя точно дата на октомври 2020 г. (защото първата цифра на същата е поправена от 12 на 14 или обратно – б.р.) в това й заявление, както и друга своя заповед по същото й заявление, с която й е разрешил да ползва 10 дни неплатен отпуск от 01.10 – отново неясно до коя точно дата от октомври 2020 г., защото и в тази заповед е налице след това поправка на същата дата (л.

18). Тези поправки в това заявление и заповед, не са отбелязани с изрична забележка преди подпиС.е под тях. Последното разколебава формалната им доказателствена сила по чл. 180 ГПК, защото не става ясно кой е автор на същите поправки (чл. 178, ал. 2 ГПК). Поради това, доколкото такъв неплатен отпуск може да се ползва само след писмено разрешение/заповед на работодателя, а деС. работни дни от 01.10.2020 г., са именно до 14.10.2020 г., съдът намери, че о. е поискала С.ова си заявление, а и. й е разрешил С.ази си заповед да ползва само 10 дни неплатен отпуск по чл. 160, ал. 1 КТ от 01.10.2020 г. до 14.10.2020 г. (чл. 178, ал. 2, изр. 1, във вр. с чл. 180 ГПК). С оглед изложеното, за достоверна дата и на това заявление и заповед съдът намери съгласно чл. 181 ГПК датата на превода от и. на 25.11.2020 г. на здравноосигурителната вноска по чл. 40, ал. 1, б. „б“ ЗЗО за този неплатен отпуск на о., видна от таблицата в т. 4 на ЗСИЕ (л. 123). и. твърди, че о. е ползвала и разрешен й по нейно желание неплатен отпуск по чл.

160, ал. 3 КТ за периода от 15.10.2020 г. до 15.01.2021 г. За доказване на това си твърдение обаче е представил с исковата си молба само заповед № 1178/20.10.2020 г. на изпълнителния му директор, с която й е разрешено да полза такъв неплатен отпуск по чл. 160, ал. 3 КТ, който не се зачита за трудов стаж, за същия период от 15.10.2020 г. до 15.01.2021 г. (л. 19), а пълномощникът му представи с личното й трудово досие и заверен препис от молба от 15.10.2020 г. с нейните имена, с която моли да й бъде разрешено да ползва такъв неплатен отпуск от 15.10.2020 г. до 15.01.2021 г. (л. 151 и 181). Върху тази й молба обаче няма неин подпис (л. 151 и 181). Поради това същата въобще не доказва, че изявленията й в нея са нейни и че тя е поискала от и. със същата да ползва такъв отпуск (чл. 180 ГПК). А няма други доказателства в подкрепа на това твърдение на и. по делото, а е негова и тук тежеС.а да ги представи (чл. 154 ГПК).