Решение № 36 от 21.01.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Пловдив, 21.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно търговско дело № 20215001000572 по описа за 2021 година за да се произнесе, намери за установено следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Обжалвано е решение № 21036 от 28.05.2021г., постановено по т.д.№ 38 по описа за 2020г. на ОС Смолян, с което е отхвърлен предявения от Т. С.

ЕМ. ЕГН ********** с адрес *** иск да бъде признато за установено по отношение на „Д.“ ЕООД, ЕИК ********* с. Е., община Н. и ЗДР. Й. Д. ЕГН **********, че съществува вземането му в размер на 35 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.02.2020г. до окончателното й заплащане, дължима на основание запис на заповед, издаден от „Д.“ ООД на 24.08.2018г. с падеж 31.01.2020г. и авалиран от ЗДР. Й. Д., за която сума е издадена Заповед № ** от 10.03.2020г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 64/2020г. по описа на РС Златоград и в тежест на ищеца са възложени разноски.

Решението е обжалвано от ищеца Т. С. ЕМ. ЕГН ********** с адрес *** с твърдения за неправилност, поради нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон и поради необоснованост, а искането отправено до въззивния съд е обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго, с което искът изцяло уважен. Претендира разноски за първата инстанция и за настоящата.

1

В срока за отговор е постъпил такъв от ответниците „Д.“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с. Е., Община Н., обл. С. и ЗДР. Й. Д. ЕГН ********** от с. Е., Община Н., представлявани от адв. В.Р. и адв. С. Н., с който жалбата е оспорена като неоснователна, а искането е обжалваното съдебно решение да бъде потвърдено. Претендират разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност и при съобразяване предметните предели на въззивното производство, намери за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по иск на Т. С. ЕМ.

ЕГН ********** с адрес *** против „Д.“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с. Е., Община Н., обл. С. и ЗДР. Й. Д. ЕГН ********** от с. Е., Община Н. с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 415 ГПК вр. с чл. 124 ГПК. Твърденията са, че на 24.08.2018 г. дружеството „Д.“ ООД, представлявано от управителя си ЗДР. Й. Д. е издало запис на заповед, с който се е задължил, без протест, да заплати на ищеца сумата от 35 000 лв. на падеж 31.01.2020г., което задължение е авалирано от ЗДР. Й. Д.. Въпреки настъпване на падежа и предявяване на записа на заповед дължимата сума не е платена. Затова и като сочи, че по ч.гр.д. № 20205420100064 по описа на РС Златоград се е снабдил със Заповед № ** за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от 10.03.2020г. и изпълнителен лист за сумата от 35 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 27.02.2020г., но е депозирано възражение от длъжника, че не дължи изпълнение по издадената заповед, ищецът настоява съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията му с ответниците, че съществува вземането му в размер на 35 000 лв., дължимо на основание запис на заповед от 24.08.2018г., ведно със законната лихва, считано от 27.02.2020г. до окончателното му заплащане, както и вземането в размер на сумата от 1925 лв., представляващи разноски в производството по ч.гр.д. № 20205420100064 по описа на РС Златоград. Претендира разноски.

Ответниците – „Д.“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с. Е., Община Н., обл. С., представляван от ЗДР. Й. Д. и ЗДР. Й. Д.

ЕГН ********** с адрес с. Е., Община Н., обл. С., чрез от адв. В.Р. и адв. С.

Н. – С. са депозирали писмен отговор, с който оспорват предявения иск.

Твърдят, че през 2015г. Дружеството ответник, като купувач е сключило предварителен договор с „Г. - К.“ АД в качеството му на продавач, за закупуване на недвижим имот в гр. К., представляващ самостоятелен обект в сграда с предназначение за търговски дейност с площ от 267.290 кв.м., съставляващ търговски обект на партерен етаж на жилищна сграда с идентификатор № *********, разположена в ПИ ********* с адрес гр. К., ул.

***, за което е заплатило 80 000 лв.. Сочат, че към момента на подписване на договора обекта е бил в строеж, който строеж по възлагане от „Г. - К.“ АД е изпълняван от „А.“ ООД, чийто управител е бил бащата и наследодател на ищеца. След като разбират, че между двете дружества съществуват неуредени 2 финансови отношения, датиращи отпреди сключване на договора, ответниците твърдят, че ищеца, като представляващ строителя се легитимирал като лице, на което купувача на имота следва да заплати цената за същия, поради което и след като купувача заплатил аванса на продавача „Г. - К.“ АД, бил уведомен от ищеца, че строителя не е получил нищо от платения аванс. Така между страните възникнал спор за дължимостта на цената, която според купувача се дължи на продавача и затова липсва основание за заплащането й на строителя. Твърди, че ищеца настоявал да бъде уведомен за датата, на която ще се извърши плащане по окончателната сделка, в т.ч. и съдействал на дружеството купувач за осигуряване на финансиране чрез кредитиране. Именно, поради тези отношения З.Д. твърди, че бил принуден, заставен и заплашен да държи в течение Т. Е. и „А.“ ЕООД за датата на окончателното сключване на договора. Твърди, че през м.08.2018г. е бил заплашван, че ако не плати на строителя ищеца ще съдейства за прекратяване на договорните отношения с продавача, съответно за отказ за кредитиране, въпреки което З.Д. е платил на продавача, но подписал и процесния запис на заповед. Твърди, че подписването на ценната книга е станало при заплахата, отправена му от ищеца, че сделката няма да бъде финализирана, както и че ответника няма да си получи платения аванс, а също и че Т. Е. ще намери друг купувач, който ще се съгласи да плати сумата на строителя. Ответниците сочат, че проектираните отношения са финализирани на 28.08.2018г., когато между страните е сключен окончателен договор, обективиран в НА том **, № **/****г., цената по който е платена с отпуснатия кредит и върху имота е учредена ипотека. Като твърдят, че „Г. – К.“ АД е изпълнил задълженията си по отношение на ищеца, а и по отношение на дружеството строител, с което обезпечителната функция на издадения запис на заповед, ако се приеме, че е действителен е отпаднала, настояват иска да бъде отхвърлен. Като допълнителен аргумент за несъществуване на вземането по абстрактната сделка ответниците навеждат твърдението, че същото не е осчетоводено от „Д.“ ООД, както и че между страните не са съществували никакви други отношения, освен посочените, които да обосноват задължаване с плащането на сумата, за която записа на заповед е издаден. Навеждат възражение за нищожност на записа на заповед, поради заобикаляне на закона и като сключен при абсолютна симулация, евентуално като недействителен, сключен при заплашване, принуда и умишлено въвеждане в заблуждение.

В срока по чл. 372 ГПК е постъпила допълнителна искова молба от ищеца, с която оспорва твърденията за отношения между страните и третото неучастващо по делото лице, като счита отношенията между „А.“ ЕООД и „Г.

- К.“ АД за неотносими. Оспорва твърдението за обезпечителен характер на издадения запис на заповед, като твърди, че между издателя, поемателя и авалиства липсва договорна връзка. Твърдението за неосчетоводяване на записа на заповед коментира като неоснователно и сочи, че никой не може да черпи ползи от своето недобросъвестно поведение. Заявява, че записа на 3 заповед като едностранна сделка не може да се оспорва като недействителен, поради издаването му при заобикаляне на закона. Оспорва и останалите възражения за недействителност като твърди, че по отношение на тези касаещи унищожаемост на сделката не са посочени конкрени факти, с настъпване на които е изпълнен фактическия състав на заплаха, принуда или измама.

В срока по чл. 373 ГПК е постъпила допълнителен отговор от ответниците, с който признават, че писмена уговорка между дружеството издател, поемателя и авалиста не съществува, но подържат заявеното в отговора. Уточняват, че издателя е подписал записа на заповед под натиска, осъществен от ищеца, че плащане се дължи на строителя, а не продавача и при липса на такова окончателен договор няма да бъде сключен. Издавайки записа на заповед „Д.“ ЕООД е бил с очакване, че двете дружества ще уредят отношенията помежду си, както и че платената от него цена на имота на продавача, на когото е била дължима от купувача ще послужи именно за това.

Въз основа на изложеното и като твърди, че след като е платил уговорената цена друго не дължи, счита, че образуваното производство е злоупотреба с права.

От приложеното ч.гр.д. № 64/2020г. по описа на РС Златоград се установява, че със заявление от 27.02.2020г. Т. С. ЕМ. е поискал да му бъде издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК въз основа на запис на заповед от 24.08.2018г. за сумата от 35 000 лева. Искането е удовлетворено като на 10.03.2020г. е издадена срещу длъжника, ответник в настоящото производство, заповед за изпълнение на парично задължение за сумата от 35 000 лева, дължима по запис на заповед, издаден на 24.08.2018г. с падеж 31.01.2020г., ведно със законната лихва, считано от 27.02.2020г. до окончателното й заплащане и разноски в размер на 1925 лв., представляващи заплатена държавна такса в размер на 700 лв. и 1225 лв. адвокатско възнаграждение.

На 11.03.2020г. е издаден изпълнителен лист, а на 12.03.2020г. същия е получен от заявителя.

На 09.04.2020г. са постъпили възражения от длъжника и поръчителя, за което заявителя е уведомен на 01.06.2020г. с нарочно съобщение. В срока по чл.415, ал.1 ГПК е предявен и настоящия иск, който предвид изложеното, съдът намира за процесуално допустим.

Със запис на заповед, издаден на 24.08.2018г. „Д.“ ЕООД, представляван от управителя ЗДР. Й. Д. се е задължил безусловно и неотменимо да заплати на Т. С. ЕМ. на падежа 31.01.2020г. или на негова заповед сумата от 35 000 лв., което задължение е авалирано от ЗДР. Й. Д..

По правило – чл. 535 ТЗ записът на заповед, който съдържа реквизитите, посочени в цитираната разпоредба, удостоверява наличието на валидно възникнало задължение на основание именно едностранно издадения 4 документ. Основанието, с оглед на което се поема задължението стои извън абстрактната сделка, но издаването й винаги е свързано с конкретно каузално правоотношение, за чиято цел е създадено. Няма пречка записът на заповед да е издаден от длъжник, който не е страна по каузалното правоотношение, след като е установена връзката между каузалното правоотношение и записа на заповед.

От ответниците са наведени каузални отношения, за обезпечаване задълженията, по които е подписан записа на заповед. Установяване на тези отношения е в тежест на страната, която ги е навела и конкретно ответниците.

Видно от представения предварителен договор от 02.04.2015г. е, че „Г.

– К.“ АД в качеството му на продавач се е задължил да сключи окончателен договор за покупко – продажба с „Д.“ ЕООД в качеството му на купувач на 270/590.90 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ************** по кадастралната карта и регистри, одобрени със Заповед № РД-**-** от 18.10.2006г. на Изпълнителния директор на АК, находящ се в сграда № *, разположена в ПИ с идентификатор ********* с предназначение – самостоятелен обект за търговска дейност, целия с площ от 590.90 кв.м. с прилежащи части 14.234 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж срещу насрещното задължение на купувача да заплати цена от 245 700 евро, по начина определен в чл.2 от договора, а именно 50 000 лв. капаро, платимо в деня на сключване на предварителния договор и остатъка от 220 135.41 евро при окончателното сключване на договора.