Решение № 106 от 03.12.2021, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. ЛЕВСКИ, 03.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Стойка Г. Манолова Стойкова при участието на секретаря Ваня Н. Димитрова като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова Административно наказателно дело № 20214410200272 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от СН. Й. ГР., ЕГН**********, с адрес: гр. *****, срещу НП №21-0938-001929, издадено от началник сектор към ОДМВР Плевен, сектор „Пътна полиция“ - Плевен.

В жалбата се твърди, че издаденото НП е незаконосъобразно. Наведени са подробни съображения. Твърди се, че автомобилът е собственост на В.Н.Б., че последният е подал декларация, в която е посочил, че към датата на извършване на нарушението е предоставил автомобила за управление на жалбоподателката. Във връзка с подадената от собственика декларация, на 21.08.2020г. жалбоподателката е получила покана за съставяне на АУАН. На 02.07.2021г. й бил връчен АУАН № АВ109953, съставен на 14.06.2021г.

Счита, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, от категорията на абсолютните, тъй като е нарушена императивната разпоредба на чл.34, ал.1 от ЗАНН, според която не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя. В настоящия 1 случай, АНО е узнал кой е автора на нарушението още с подаване на декларацията от собственика на автомобила. Позовава се на Тълкувателно решение № 48 от 28.12.1981г. по н.д. № 48/1981г., ВС, ОСНК, според което тримесечният срок по чл.34, ал.1, пр.2 от ЗАНН започва да тече за всички контролни органи, натоварени паралелно да водят борба против едни и същи нарушения, от деня в който за пръв път е открит нарушителят. Изтичането на този преклузивен срок сочел, че административнонаказателната преписка е следвало да бъде прекратена от АНО, което не е сторено. Счита, че издаденото въз основа на този АУАН наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

На следващо място твърди, че съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както АУАН, така и НП следва задължително да съдържат датата и мястото на нарушението, както и описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено; че мястото на нарушението е задължителен реквизит съобразно изискванията на чл.42, т.З и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Липсата на точното му описание нарушавало правото на защита на санкционираното лице и било основание за отмяна на наказателното постановление. Липсата на задължителни реквизити на АУАН и НП, които да индивидуализират пряко твърдяното нарушение, като непосочването им по ясен и категоричен начин винаги представлявало съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като санкционираното лице било лишено от възможността да разбере в извършването на какво точно нарушение е обвинено, при какви приети за установени факти, за да организира адекватно защитата си срещу административното обвинение. Сочи, че защитата се осъществява срещу факти, а не срещу правна квалификация. Твърди, че нито в АУАН, нито в НП е описано точното място на извършване на нарушението, че посоченото „с.

Българене, ул. „Васил Левски" с посока на движение гр. Бяла", било крайно недостатъчно с оглед яснотата на мястото, където според административнонаказващия орган е било извършено нарушението.

На следващо място твърди, че в случая АУАН е съставен от неочевидец, а вписания като свидетел по акта, също не бил очевидец, а е само такъв по съставяне на акта. Позовава се на разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, че актът за установяване на административно нарушение следва да бъде съставен в присъствието на свидетели, присъствали при извършването или констатирането на нарушението. Когато липсват такива свидетели 2 очевидци, актът следвало да бъде съставен в присъствието на други двама свидетели, като това обстоятелство съгласно нормата на чл.40, ал.З от ЗАНН се отразявало изрично в самия акт. Присъствието на свидетели при съставянето на акта не било необходимо единствено в хипотезата, когато самото нарушение е установено, въз основа на официални документи /чл.40, ал.4 от ЗАНН/. Твърди, че при съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на чл.40, ал.З от ЗАНН. Тъй като в случая, и актосъставителят и свидетелят по акта не са очевидци на нарушението, актосъставителят е следвало да осигури присъствието на двама свидетели, което обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в акта. Това не било сторено. При така установената фактическа обстановка, била налице хипотезата на липса на втори свидетел в АУАН, което се явявало съществено нарушение на административнонаказателната процедура и е основание за отмяна на НП, като незаконосъобразно.

Счита, че са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до опорочаване на производството по налагане на административно наказание. В конкретния случай административното наказание било наложено с АУАН, въз основа на заснето със система за видеоконтрол нарушение. Административнонаказателното производство, което започвало със съставянето на АУАН, нарушенията се установявали от длъжностното лице, осъществяващо контрола и тогава изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в процеса /чл.189, ал.15 от ЗДвП/. Предвиденият от законодателя облекчен ред за ангажиране на адм.наказателната отговорност по чл.189, ал.4 била във връзка с изпълнението на задължението на контролните органи да контролират спазването на правилата за движение по пътищата в обхвата на средствата за видео наблюдение, като обозначат тези места с поставяне на пътни знаци и техника за видео наблюдение. В случая липсвали доказателства, че са поставени пътни знаци или каквато и да е друга схема, от която да може да се установи наличие на обозначение, че в обхвата на пътя се осъществява видеоконтрол.

Твърди, че превишението на скоростта като административно нарушение, принципно е възможно в две различни самостоятелни хипотези на разрешена скорост, регламентирани съответно в чл.21, ал.1 от ЗДвП. Във втората 3 хипотеза от съществено значение за съставомерността на нарушението са обстоятелствата за вида на пътния знак, конкретната стойност на ограничението, въведена с този пътен знак, месторазположението на този пътен знак спрямо мястото на извършване на нарушението, с оглед обхвата му на действие. В конкретния случай лаконичното описание на нарушението не позволявало еднозначен извод относно точния вид на нарушението.

Намира, че в случая липсва субективна страна на нарушението за управлението на МПС със скорост от 121 км/ч., тъй като липсват доказателства за наличие на съответните пътни знаци, че се навлиза в пътен участък в населено място, където ограничението за скоростта е 50 км/ч.

Счита, че фактическата обстановка е била неправилно установена и извършеното от жалбоподателя е лишено от умисъл, поради което издаденото НП следвало да се отмени изцяло. Искането е да бъде отменено Наказателно постановление № 21-0938-001929, издадено на 15.07.2021г. от Началник сектор към ОДМВР - гр. Плевен, сектор „Пътна полиция" гр. Плевен, като неправилно и незаконосъобразно.

За административнонаказващия орган – редовно призован – не се явява представител.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна и като такава следва да бъде уважена, а наказателното постановление – отменено.

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на 14.06.2021г. АУАН против жалбоподателя за това, че на 28.06.2020 г. в 11:43 часа, в с. Българене, обл. Плевен, ул. Васил Левски, с посока на движение гр. Бяла, управлява л.а. ***, с посочен рег. номер със скорост 125 км/ч, при максимално разрешена скорост за населено място 50 км/ч. наказуемата скорост след приспаднат толеранс от 3% е 121км/ч.

Скоростта измерена, фиксирана и заснета с АТСС TFR 1M585 – приложена снимка. Посочено е, че автомобилът е собственост на В.Н.Б. и че е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателката на основание чл. 182, ал.1, т.6 от 4

ЗДвП е наложена глоба в размер на 900 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца.

В показанията си актосъставителят Р. Р. Ж. сочи, че работи в ОДМВР Плевен в сектор ПП, група Автоматизирани средства и системи за контрол на скоростта и използват устройство TFR1 M, монтиран на служебния автомобил. В случая собственикът на автомобила е попълнил декларация, че е управлявало посоченото в акта лице, на което е съставен акт. Заявява, че автомобилът се е движел в населено място, в посока гр. Бяла. Според показанията, актосъставителят е работел сам, поради което не е предприел спиране.

Свидетелят В. е служител в ОДМВР Плевен, сектор ПП. Същият е свидетел на съставянето на акта.

Съдът намира за основателни твърденията в жалбата за незаконосъобразност на наказателното постановление.

Разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН установява сроковете, в които може да бъде съставен акт за установяване на административно нарушение, като тяхното начало се определя спрямо откриването на нарушителя и извършване на нарушението.

Съгласно чл.34, ал.1 от ЗАНН, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя, или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Оттук следва, че по-дългият давностен срок от една година за съставяне на АУАН е винаги субсидиарен спрямо по-краткия тримесечен срок и приложението на единия от двата срока се поставя в зависимост от това кога личността на нарушителя е станала известна на актосъставителя.

Изтичането на тези срокове е абсолютна пречка да се образува административно наказателно производство, респ. абсолютно основание вече образуваното да се прекрати. С изтичането им се погасява правото на субектите, оправомощени от закона да осъществяват наказателното преследване - актосъставителят да състави акта, а административнонаказващият орган - да издаде наказателното постановление.

В случая на 10.07.2020г. е подписана декларация от собственика на МПС с рег. №***, в която е посочил, че на 28.06.2020г. около 11:43часа автомобилът му е бил управляван от жалбоподателката СН. Й. ГР.. Предвид 5 изложеното, от тази дата - 10.07.2020г. е открит нарушителят и тече срокът по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на акта за установяване на административно нарушение.

Няма спор, че нарушението е извършено на 28.06.2020г., както и че на 10.07.2020г. е открит нарушителят, както и че АУАН е съставен на 14.06.2021г. При така установените факти може да се направи извод, че не е спазен тримесечният срок давностен срок за съставяне на АУАН.

Предвид изложеното съдът намира, че констатираната незаконосъобразност води до отмяна на атакуваното наказателно постановление, без да разглежда спора по същество.

С оглед изложеното съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Съдът счита, че в хода на административно наказателното производство са допуснати и други съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. В разпоредбите на чл.40, ал.1-4 от ЗАНН се предвижда в присъствието на кои лица се съставя акта за установяване на административно нарушение.Освен нарушителят и/или негов представител, следва да присъстват към момента на съставяне на акта и свидетелите, присъствали при извършване или установяване на нарушението, което е първата хипотеза и тя предвижда присъствие на повече от едно лице, като свидетел или свидетели-очевидци, било на извършване на административното нарушение, било на констатирането му от актосъставителя. В чл.40 ал.3 от ЗАНН е предвидено, когато отсъстват такива свидетели или няма възможност актът да се състави с тяхно участие, той се изготвя в присъствието на други двама свидетели, като това изрично се отбелязва в него. Видно от данните по делото нарушението е констатирано от един свидетел. В този смисъл са и показанията на актосъставителя, който в показанията си заявява, че е работел сам, която е и причината да не предприема спиране н автомобилите.