Решение № 395 от 19.11.2021, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 395 гр. Перник, 19.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВААЛЕКСОВА

КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Въззивно гражданско дело № 20211700500553 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Предмет на настоящето производство е въззивна жалба, подадена от адв.Е.К. - САК, със служебен адрес: със служебен адрес: *** пълномощник на Х.Г.Т.,с адрес по лична карта:

*** СРЕЩУ Решение № 260613 от 26.05.2021г. на Районен съд - Перник, постановено по гр.д. № 5581 /2020г.. С това решение ПРС е отхвърлил заявения иск в първоинстанционното производство, като неоснователне и недоказан, а именно иска на Х.Г.Т., с ЕГН: **********, постоянен адрес: *** и настоящ адрес: *** срещу ЕМ. Д. Т., с ЕГН: ********** и адрес: ***, за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от общо 2400 лева, представляваща стойността на необходими разноски за ремонт на покрив на съсобствен на страните недвижим имот - къща със ЗП от 60 кв.м., находяща се в *** съобразно идеалната част на ответницата в съсобствеността, възлизаща на %, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата. Осъдил е и Х. Г. Т., с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на Е. Д. Т., с ЕГН: ********** сумата от общо 520 лева, представляваща разноски в настоящото исково производство - за експертиза и един адвокат.

С жалбата се моли обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени 1 нарушения на съдопроизводствените правила, като предявените искове бъдат уважени.

В подадената въззивна жалба се излагат доводи, че Решението е постановено без обсъждане на събраните в хода на прозводството писмени и гласни доказателства съществено процесуални нарушения съгласно чл.235, ал.2, и чл.236, ал.2 от ГПК. Сочи се, че съдът е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение относно релевантни за делото факти и обстоятелства, в резултат на неправилно използване на правилата на формалната логика, опита и правната теория. Нарушен е според изложеното в жалбата и материалния закон и решението е необосновано, като изводите на съда са описани, като неправилни и необосновани. Решението е посочено, че е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Първоинстанционият съд се твърди, че едностранчиво е възприел фактите по делото, превратно е изтълкувал писмените и гласните доказателства и е достигнал до неправилни правни изводи, които са в противоречие със събрания по делото доказателствен материал.

На следващо място се излага, че за да отхвърли изцяло иска с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС, с който се иска да бъде осъдена ответницата да заплати направените от ищеца необходими разноски за ремонт на покрив на съсобствен имот, съдът е приел, че ответницата е предоставила средства на ищеца за ремонта на покрива още през 2017година.

Според първоинстанционният съд макар процесния ремонт да е бил реално извършен през м. юли 2019г., то ответницата била предоставила средства на ищеца за същия още през 2017г., като този извод косвено се потвърждавал и от установената по делото фактическа обстановка за неотложен характер на ремонта към м.юли 2019г. Също така според първоинстанционния съд, доколкото не били наведени твърдения за събитие рязко влошило състоянието на покрива непосредствено преди това, то следвал извода, че покривът е имал нужда от ремонт известен период от време преди извършването му и затова твърденията на ответницата,че ищецът имал намерение да ремонтира покрива още през 2017г.,но се наложило да го отложи заради влошаване на здравословното му състояние се явявало житейски правдоподобно. И на последно място първоинстанционният съд е достигнал до правния извод, че ответницата е предала сумата от 3200 лева на ищеца през 2017г., позовавайки се на гласните доказателства, които според съда са процесуално допустими, доколкото се касае за средства под 5000 лева. Изцяло във възивната жалба не се споделят така направените изводи на първоинстанциония съд, по следните изложени в жалбата съображения:

Основното твърдение на ищеца се сочи, че е било,че ремонтът е бил неотложен през 2019г., а не през 2017г.,както е приел първоинстанционният съд. Това обстоятелство безспорно се установява от разпитаните по делото свидетели - Б. и свид. М./ свидетели на ищеца/, които са заявили, че течът е възникнал края на 2018година, а преди това не е имало проблеми с покрива. От разпита на свидетелите на ответницата - свид. Т./дъщеря на ответницата/ и свид.А. не може да се установи, че е имало теч през 2017 година, тъй като свид.Т. е заявила ,че през 2017 година не е била в България, а свид. А. е заявила, че никога 2 не е ходила в къщата в ***.Ето защо се твърди, че изводът на първоинстанционния съд, че е имало теч от покрива на процесния имот още през 2017г. е неправилен и необоснован.

Според изложеното в жалбата, неправилно първоинстанционният съд е достигнал до правния извод, че ответницата е заплатила на ищеца общо сума в размер на 3200 лева, дадена на ръка на 04.07.2017г.- 2000 лева и на 05.09.2017г. още 1200 лева за ремонт на покрива. За да достигне до този извод съдът е кредитирал показанията на свид. Т. - дъщеря на ответницата и заинтересована от изхода на делото и свид. А.. Същите показания били подкрепени и с извлечение от банкови сметки на ответницата. От показанията на свид. Т., се установявало, че същата не е присъствала на предаването на парите, а само е била уведомена от майка си за това. От показанията на свид. А., дадени в с.з. на 22 март 2021г.се установява следното: първо къщата в *** никога не я е виждала, така че няма как да знае че е имало теч през 2017г. На второ място ответницата споделила, че ищецът имал нужда от ремонт на покрива на тази къща и затова на 4 юли 2017г. свидетелката била повикана от ответницата и дала на ръка 2000 лева на ищеца.След това на 5 септември 2017г. отново я повикала, за да даде на ищеца пари за ремонт на покрива още 1200 лева. Тогава ответницата казала на свидетелката, че е дала тези пари на ищеца за ремонт на покрива. От тези показания на свидетелката се установява единствено, че ответницата й е казала, че дава тези пари за ремонт на ищеца. Съдът се твърди, че едностранчиво, нелогично и необосновано е кредитирал показанията на свид. Т. и свид. А. относно предаването на сумата от 3200 лева от ответницата на ищеца през 2017г., позовавайки се единствено на обстоятелството, че предаването на сума до 5000 лева е допустимо да се доказва със свидетелски показания.

Моли се съдът след като повторно преценени доказателствата по делото, на основание чл.271 от ГПК да отмени Решение № 260613 от 26.05.2021г. на Районен съд - Перник, постановено по гр.д. № 5581/2020г., 11 състав, да реши спора по същество, като приеме, че искът е основателен. Претендират се и разноските по делото.

Насрещната страна, не е изразила становище по въззивната жалба.

Въззивният съд е намерил, че жалбата е допустима и е насрочил делото за разглеждане в открито с.з.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят редовно призован се е явил лично и със своя представител- адв. К.. Вместо въззиваемата се е явява адв. Б.. По същество адв. К., моли съда като прецени повторно доказателствата по делото да отмени решението на Пернишки районен съд и приеме, че искът е основателен и доказан, видно от събраните по делото доказателства. Претендира разноски. Адв. Б. в пледоарията си моли съда да постанови решение, с което да остави без уважение въззивната жалба като неоснователна и недоказана и потвърди първоинстанционното решение по съображенията, които е изложила в писмената защита. Моли съда да ни присъди направените разноски за въззивната инстанция, съгласно списък по чл. 80 от ГПК. Представя писмена защита.

Пернишкият окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за 3 установено следното:

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от Х.Г.Т., с ЕГН:

**********, подадена чрез процесуалния му представител – адв. Е.К., срещу Е. Д. Т., с ЕГН: **********, с която се иска ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от общо 2400 лева, представляваща стойността на необходими разноски за ремонт на покрив на съсобствен на страните недвижим имот – къща със ЗП от 60 кв.м., находяща се в ***, общ. *** съобразно идеалната част на ответницата в съсобствеността, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се ищецът е посочил, че страните са бивши съпрузи като съсобствеността на върху процесната сграда възникнала помежду им след развода им вследствие на прекратяване на съпружеската имуществена общност /СИО/. Разяснява се, че обикновената съсобственост се притежава при следните квоти: ¼ идеална част за ищеца и ¾ идеални части за ответницата, доколкото последната притежавала ½ част от имота на лично основание още преди сключване на брака между страните.

На следващо място се е твърдяло в исковата молба, че през 2019 г. се наложило ищецът да извърши ремонт на покрива на постройката поради значителни течове, които застрашавали същата. В тази връзка и ищецът счита, че ремонтът бил неотложен и необходим. Посочва, че закупил материали на обща стойност 1600 лева и наел майстор, на когото заплатил за премахване на стария и изграждане на нов покрив 2000 лева. Така ищецът счита, че за ремонт на покрива и изразходвал средства в общ размер от 3600 лева. От тази сума ищецът счита, че 2400 лева следвало да се покрият от ответницата съобразно дела й в съсобствеността. Допълва, че уведомил ответницата за необходимостта от ремонта и извършването на същия, но тя отказала да поеме каквито и да било разходи в тази връзка.

Излагат се подробни доводи, че извършените разходи по ремонта представляват необходими разноски за поддържане и запазване на имота, поради което и за извършването им не било необходимо съгласие на другите съсобственици. С тези аргументи се иска претенцията да бъде уважена.

Представени са били пред първата инстанция следните писмени доказателства: удостоверение за сключен граждански брак, разписка от 15.07.2019 г., нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение № 7, том II, рег. № 1182, нот.д. № 200 от 2005 г. на нотариус Б.К., фактура от 01.07.2019 г., нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот № 101, том II, рег. № 1529, нот.д. № 270 от 2005 г. на нотариус Б.К., Решение № 1092/04.11.2013 г. по гр.д. № 4026/2012 г. по описа на Пернишкия РС.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото Е.Т. е постъпил писмен отговор – чрез адв. Б. Б.. В същия исковата претенция се оспорва по основание и размер. Признава се, че страните действително са били в граждански брак, прекратен с развод, в резултат на което е възникнала съсобствеността върху процесната постройка в посочените от ищеца квоти.

Оспорват се твърденията, че е имало необходимост през 2019 г. покривът на сградата да бъде ремонтиран, за което ищецът поискал пари от ответницата, но същата му отказала. В тази връзка се посочва, че през 2017 г. ищецът се разболял, което наложило да му бъде извършена спешна операция. Същият се обърнал за помощ към ответницата, която му намерила лекар и го настанила в болница, а след изписването го 4 прибрала да живее при нея в апартамент в гр. *** в продължение на два месеца. През това време ищецът обяснил на ответницата, че процесната постройка в *** има нужда от ремонт на покрива. В тази връзка и ответницата дала на ищеца „на ръка“ сумата от 3200 лева – на два пъти: веднъж 2000 лева – на 04.07.2017 г. и веднъж 1200 лева – на 05.09.2017 г. С посочените пари обаче вместо да ремонтира покрива ищецът покрил разходи по операцията и лечението си.