Решение № 297 от 20.05.2022, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 297 гр. Горна Оряховица, 20.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Илина В. Джукова при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова като разгледа докладваното от Илина В. Джукова Гражданско дело № 20214120101108 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ.

Ищецът М. Й. М. твърди, че на 04.07.2020 г., при управление на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А3“, с рег.№ ВТ *** КН в гр.Г.О. по ул.***, КР. СТ. Д. предприел маневра завиване наляво без да пропусне управлявания от него и движещ се насрещната пътна лента мотоциклет „Пиаджо Х9“, с рег.

№ ВТ *** К. Твърди се, че за да избегне удар, ищецът предприел аварийно спиране, от което паднал на пътното платно. Плъзгайки се по него, се ударил в задната дясна гума на автомобила, от което получил телесни увреждания.

Сочи се, че след пътно-транспортното произшествие (по-долу ПТП) ищецът получил медицинска помощ от Център за спешна медицинска помощ – гр.Г.О., където били установени контузии в областта на дясната предмишница, дясната подбедрица и дясната тазобедрена става, а на 06.07.2020 г. посетил ортопед-травматолог заради продължаващи болки.

Лекарят констатирал охлузни рани в травмираните области, накуцваща походка с щадене на десен крак, невъзможност за стоеж върху десен крак заради изпитвана болка, ограничен клек, ограничени и болезнени движения в дясна тазобедрена става, за които изписал болкоуспокояваща терапия. На 12.07.2020 г. на ищеца било издадено съдебномедицинско удостоверение, отразяващо констатираните при прегледа белези от охлузни рани в областта на дясната предмишница, дясна китка, дясна подбедрица, кръвонасядане по дясно бедро и дясно седалище, както и куцаща походка поради болка в дясна подбедрица, невъзможен моноподален стоеж и ограничен клек. Твърди се, че 1 протекъл болезнен възстановителен процес, свързан с много неудобства и ограничения при извършване на всякакви действия с дясна ръка, затруднения при самообслужването, в ежедневните дейности и служебните ангажименти, трудности при ходене и стоеж. Твърди се, че телесните увреждания влошили качеството на живот на ищеца, тъй като преди настъпването им той бил активен, спортуващ и работещ, в добро здравословно състояние. Сочи се, че ищецът изживял силен стрес при настъпване на произшествието, който се отразил негативно на психичното и емоционалното му състояние. Това било констатирано при консултациите на ищеца с психолог и психотерапевт.

Твърди се, че за причинени вреди от управлението на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А3“, с рег.№ ВТ *** КН бил сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника „ЗД „Бул инс“ АД с период на застрахователно покритие от 08.08.2019 г. до 07.08.2020 г. Сочи се, че по претенция на ищеца от 30.07.2020 г., ответникът образувал щета № 2010021976, но към настоящия момент не било изплатено обезщетение за претърпени от ПТП неимуществени вреди. Счита, че заплащане на такова обезщетение му се следва и моли за постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати такова в размер на 5 000 лв. – частично от общо 30 000 лв., заедно с лихва за забава от деня на уведомяването, сторените в производството разноски и адвокатски хонорар по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв с ДДС. Възразява за прекомерност на сторените от ответника разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение и моли за намаляването му.

Ответникът „ЗД „Бул инс“ АД признава, че е страна по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с твърдяното от ищеца съдържание. Оспорва сочения от ищеца механизъм на настъпване на ПТП, като твърди, че вина за него има ищецът, който не упражнил контрол над управлявания от него мотоциклет. Посочва, че за водача на автомобила не е била налице обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите, поради което не ги е причинил противоправно и виновно, а се касае за случайно деяние. Твърди, че ищецът е управлявал мотоциклета с превишена и несъобразена с интензивността на движението скорост, по осевата линия и без протектори, с което допринесъл за резултата от произшествието. Оспорва на ищеца да са причинени телесни увреждания и счита, че описаните в исковата молба наранявания са повърхностни. Твърди, че ако ищецът е претърпял болки и страдания, те се дължат на предходни негови заболявания, от които е страдал преди ПТП. Оспорва възстановителния процес да е бил продължителен, а ако се установи продължителност – твърди, че тя е резултат от неспазване на лекарските предписания и на несвързани с ПТП предходни заболявания на ищеца.

Оспорва да е изживян стрес от произшествието, като в случай, че се установят негативни психични изживявания, твърди че са резултат от лабилна психика и предхона обремененост. Счита, че претенцията е завишена по размер и не отговаря на критерия за справедливост. Счита, че не дължи 2 обезщетение за забава, защото ищецът не е предявил претенцията надлежно – не е посочил данни за банковата си сметка. Моли за отхвърляне на предявения иск, а в условията на евентуалност – за присъждане на обезщетение в по-нисък от претендирания размер. Претендира присъждане на разноски и възразява за прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен от ищеца.

С протоколно определение от 13.04.2022 г. искът е изменен, като размерът му е увеличен на 15 000 лв., частичен от 30 000 лв.

Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 114/04.07.2020 г., показанията на свид.Д., признанията на ищеца и заключенията по приетите автотехнически експертизи, се установява, че на 04.07.2020 г. около 16,00 часа свид.Д. управлявал лек автомобил марка „Ауди“, модел „А3“, с рег.№ ВТ *** КН в гр.Г.О. по ул.***, в посока към центъра на града в полагащата му се северна пътна лента. Улицата представлявала асфалтов, двупосочен, четирилентов път с обща широчина 14 м. и по две летни в посока, разделени с маркировка М2 „Двойна непрекъсната линия“. Общата широчина на лентите за движение във всяка посока била 7 м., като средните ленти били от по 3,6 м., а крайните – по 3,4 м. Двете ленти за движение във всяка посока били разделени с маркировка М3 „Единична прекъсната линия“. Времето било слънчево и ясно, нямало интензивно движение.

Участъкът между номер 40, вход „Б“ и номер 42 на ул.*** бил прав с видимост около 200 м. Перпендикулярно и южно спрямо ул.*** била разположена улица с широчина 4,5 м., представляваща изход от междужилищно пространство. В зоната на това Т-образно кръстовище хоризонталната пътна маркировка била М4 „Двойна прекъсната линия“ и липсвала вертикална пътна маркировка. Когато свид.Д. достигнал кръстовището, подал светлинен сигнал за завиване наляво. Преди започване на маневрата погледнал в посока пътната лента за насрещно движение.

Видял, че от кръстовището с ул.***, намиращо се на разстояние 85 м. западно (в посока към центъра на града), един камион започва да завива надясно, за да се включи в движението в посока към гр.Д.О.. Свидетелят решил, че разстоянието е достатъчно голямо и ще има време да завърши маневрата си преди да премине камиона. Пред камиона преминал управляваният от ищеца и движещ се със скорост между 35 и 50 км/ч в посока към гр.Д.О., мотоциклет „Пиаджо Х9“, с рег.№ ВТ *** К. Мотоциклетът не бил забелязан от свид.Д. нито преди, нито по време или след разминаването му с камиона.

Свид.Д. започнал да извършва маневрата си, навлизайки в платното за насрещно движение със скорост около 10 км/ч. Когато ищецът видял, че автомобилът „Ауди“ прави ляв завой, започнал да намалява скоростта си на движение. Поради бавната скорост на движение на лекия автомобил, ищецът 3 решил, че неминуемо ще настъпи удар и за да предотврати сблъсък на двете превозни средства, взел решение да събори мотора, при което паднал на пътното платно на дясната си страна и започнал да се плъзга по посока към лекия автомобил. В същото време лекият автомобил спрял за да пропусне пресичащи в пресечката пешеходци. Автомобилът бил в покой когато моторът и тялото на ищеца се ударили в задната дясна гума със скорост под 10 км/ч.

Фактическите изводи относно времето, мястото и начина настъпването на ПТП, както и участвалите автомобили, водачите и поведението им преди и по време на произшествието, съдът основа на съвкупната преценка на писменото доказателство – констативен протокол за ПТП, показанията на свид.Д., признанията на ищеца и заключенията по експертизите. Протоколът за ПТП съставлява официален свидетелстващ документ и като такъв съгласно чл.179, ал.1 ГПК се ползва с материална доказателствена сила за удостоверените в тях непосредствено възприети от длъжностните лица факти и извършените от и пред тях действия – в случая времето, мястото и участниците в ПТП, щетите по превозните средства (които в случая не са част от спора) и видимите наранявания на ищеца. Протоколът не би могъл самостоятелно да установи механизма на настъпване на произшествието – пътната обстановка и действията на водачите на превозните средства, доколкото ПТП нито се е случило пред длъжностното лице, нито съдържа направено пред него изявление за неизгодни за някого от участниците факти (извънсъдебни признания). За установяване на спорния между страните механизъм на настъпване на ПТП протоколът може да установи само фиксираните в него последици от произшествието, въз основа на които и заедно с гласните доказателствени средства и при приложение на опитните и научните правила (чрез заключенията по експертизите), съдът изгради фактическите си изводи. Тук е мястото отново да се акцентира върху това, че свидетелските показания и обясненията на страната нямат идентична процесуална природа и не биха могли да бъдат белег за приложение на принципа на равнопоставеност между страните, както претендира ищецът.

Посочването на изгодни за страната факти, макар и по реда на чл.176 ГПК, по доказателствената си стойност се приравнява на въвеждане на твърдение, което на общо основание може да бъде прието за установено, ако се подкрепя и не се опровергава от доказателствения материал. Посочването на неизгоден за страната факт (съдебно признание) ангажира страната дори и да не е направено по реда на чл.176 ГПК и съдът дължи преценка по реда на чл.175 ГПК – пак въз основа на останалите събрани доказателства. От друга страна, свидетелските показания подлежат на преценка за тяхната достоверност по реда на чл.172 ГПК – въз основа на обстоятелствата, от които би могло да се счете, че свидетелят е повлиян в полза или във вреда на някоя от страните. В случая отговорността на свид.Д. за ПТП вече е съставен акт за установяване на административно нарушение, серия GA, № 217900/04.07.2020 г., а наложената му за него глоба е платена, с което и отговорност за 4 действията/бездействията му е реализирана. Договорните му отношения с ответника по застраховката, чийто срок към момента е изтекъл, също не биха могли да се приемат за основание за заинтересованост в полза на застрахователя. Така няма основание да се счете, че свид.Д. е бил повлиян от някое от обсъдените обстоятелства. Предвид съдържанието на двата вида гласни доказателствени средства и начинът, по който се ценят, е възможен само един фактически извод – свидетелят не е видял ищеца, поради недостатъчно внимание при оглеждането надясно (преценил пътната обстановка само до първото кръстовище) и заедно с това забавил придвижването си през платното за насрещно движение, без повече да погледне в дясна посока. Само при това положение е възможно свидетелят да е видял само завиващ камион, но не и моториста, който се е движил със скорост до 50 км/ч при видимост 200 м. Този извод е и съответен на посоченото от самия ищец, че маневрата била извършвана от Д. много бавно.

Последното неоснователно се счита в писмената му защита като неустановено, доколкото самият той сочи това обстоятелство като причина за неговото поведение („той се движеше бавно, правеше маневрата супер бавно и не бързаше…), признавайки едновременно с това времето за своята реакция.