Решение № 153 от 20.11.2023, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. Велико Търново, 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ГАЛИНА КОСЕВА при участието на секретаря МИЛ. СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно търговско дело № 20234001000138 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивно производство по чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 13 от 03.02.2023г., постановено по т.д. № 74/2022г., Окръжен съд-Плевен е осъдил на основание чл.432 ал.1 от КЗ Застрахователно еднолично акционерно дружество ДаллБогг Живот и здраве АД, със седалище и адрес на управление в гр.София, Район Изгрев, ж.к.Дианабад, *********, да заплати на К. Л. Б., роден през 2005г., от гр.Долни Дъбник, действащ лично и със съгласието на майка си Л. П. Б., сумата от 12 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – резултат на пътно транспортно произшествие причинено виновно на 06.11.2020г. от Н. Б. А. като водач на лек автомобил Ситроен Ксара, с рег.

№ЕН 90****, със задължителна застраховка гражданска отговорност, сключена с ответното дружество, заедно със законната лихва върху сумата считано от 08.07.2021г. до окончателното й изплащане. Отхвърлил е иска за неимуществени вреди за разликата над присъдените 12 000 лева до пълния предявен размер от 50 000 лева, като неоснователен и недоказан. Осъдил е З. ДаллБогг Живот и здраве АД-гр.София да заплати държавна такса в размер на сумата от 480 лева, както и сумата 168 лева разноски по делото, по сметката на ПлОС по съразмерност с уважения иск. Осъдил е К. Л. Б., лично и със съгласието на майка му Л. П. Б. да заплати на З. ДаллБогг Живот и здраве АД-гр.София сумата 988 лева, депозити за вещи лица и 1 юрисконсултско възнаграждение, по съразмерност с отхвърления иск. Осъдил е по реда на чл.38 ал.2 от ЗА З. ДаллБогг Живот и здраве АД-гр.София да заплати на адвокат И. В. Ю., от Адвокатска колегия София сумата от 1 480 лева, адвокатско възнаграждение.

Постъпила е въззивна жалба от ответника З. Д.Богг Живот и здраве АД-гр.София.

Предмет на жалбата е първоинстанционното решение на Плевенския окръжен съд в частта му, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди над сумата от 7 000 лева до присъдените 12 000 лева, както и в частта, с която са осъдени да заплатят законна лихва върху застрахователното обезщетение в размер на сумата от 7 000 лева.

Въззивникът ответник моли Апелативният съд да отмени обжалваното решение в частта, с която са осъдени да заплатят на ищеца, лично и със съгласието на майка му Л. Б. застрахователно обезщетение за сумата над 7 000 лева и да постанови друго решение с което да отхвърли иска над 7 000 лева до 12 000 лева, както и да приеме че законна лихва върху застрахователното обезщетение от 7 000 лева не се дължи за периода след 12.04.2022г.

В обжалваната част първоинстанционното решение било неправилно.

Присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 12 000 лева не било съобразено с критерия за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД.

Окръжният съд не бил отчел обстоятелството, че е настъпило пълно възстановяване на пострадалия. Окръжният съд не бил съобразил, че на 12.04.2022г. застрахователят превел по посочената от ищеца банкова сметка сумата от 7 000 лева, застрахователно обезщетение, поради което след тази дата не дължи законна лихва. Първоинстанционният съд не бил отчел съпричиняването от страна на пострадалия, което се изразява в това, че същият пътувал на средна задна седалка без поставен обезопасителен колан.

Претендира за присъждане на всички направени по делото в двете инстанции разноски.

Въззиваемият ищец К. Л. Б., непълнолетен, лично и със съгласието на майка си Л. П. Б., двамата от гр.Долни Дъбник, чрез адвокат И. Ю., от САК, в писмен отговор оспорват изцяло въззивната жалба на ответника и молят Апелативният съд да я остави без уважение, като уважи тяхната насрещна въззивна жалба. Жалбата на застрахователното дружество считат за неоснователна и недоказана.

Постъпила е насрещна въззивна жалба от ищеца К. Л. Б., непълнолетен, лично и със съгласието на майка си Л. П. Б., чрез адвокат И. Ю., Въззивникът ищец моли

Апелативният съд да отмени първоинстанционното решение на Окръжен съд-Плевен в частта му, с която е отхвърлен предявеният от него иск по чл.432 от КЗ за разликата над уважените 12 000 лева до претендираните в настоящата инстанция 25 000 2 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху тази сума от 08.07.2021г. до окончателното й изплащане.

Претендира за присъждане на всички направени от него разноски по делото в двете инстанции.

В случая нямало съпричиняване. Към момента на ПТП бил с поставен предпазен колан. Претърпените от него неимуществени вреди – болки и страдания, следвало да бъдат обезщетение със сумата от 25 000 лева.

Присъдените 12 000 лева били силно занижен еквивалент на претърпените от него вреди. Законната лихва върху обезщетението се дължала именно от 08.07.2021г., а не от 12.04.2022г., както пледира ответникът, тъй като преведената от него сума от 7 000 лева му била върната чрез адвоката, който я е превел.

Не е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба от насрещната страна З. ДаллБогг Живот и здраве АД-гр.София.

В съдебното заседание, проведено в Апелативния съд, не се явяват процесуалните представители на страните. Същите са депозирали писмени молби с характер на писмени защити, в които поддържат вече заетите от тях в жалбите становища.

Като разгледа направените във въззивните жалби оплаквания, взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение в границите на правомощията си Апелативният съд приема за установено следното:

Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са допустими, тъй като са подадени от страните по делото, при наличен интерес да обжалват конкретното съдебно решение в обжалваните му части, насочени са против подлежащ на обжалване съдебен акт и са подадени в срок.

Във връзка с преценка на тяхната основателност въззивният съд приема, че Окръжният съд е отразил в решението си подробно и обективно съдържанието на исковата молба и отговора по чл.131 ГПК, поради което не ги повтаря в настоящото решение.

Като прецени събраните доказателства, взе предвид становищата на страните и извърши цялостна служебна проверка на обжалваното решение, Апелативният съд приема за установено следното:

При проверката по реда на чл.269 ГПК, която въззивната инстанция е длъжна да извърши служебно, се констатира че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като постановено от законен състав, в рамките на правораздавателната власт на съда, и тъй като е изготвено в писмена форма, на ясен и разбираем български език, както и е подписано от съдията.

След констатацията за валидност и допустимост на първоинстанционното решение, въззивният съд пристъпи към проверка на 3 правилността на същото.

При тази проверка Апелативният съд намира, че фактическата обстановка е изяснена правилно от първоинстанционния съд, въз основа на всестранен, обективен и подробен анализ на събраните по делото доказателства, достатъчни за изясняването й, поради което в настоящото решение не повтаря същата.

Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на посочената обективно и подробно установена фактическа обстановка в обжалваното решение първоинстанционният съд е формулирал правилни правни изводи, които Апелативният съд споделя.

Предявеният иск е с правно основание чл.432 КЗ и е основателен и доказан, така както е уважен от първата инстанция.

Въззивната инстанция споделя основния правен извод, направен от Окръжния съд, че с оглед на конкретните правно значими обстоятелства, изложени от първоинстанционния съд и преди всичко с оглед вида, характера и интензитета на получените от ищеца при процесното пътно транспортно произшествие увреждания, а именно извадена лакътна става с изтръгване на костен сегмент от вътрешната надставна изпъкналост на раменната кост, оперирана и обездвижена за около месец, с последващо настъпило пълно възстановяване, с оглед възрастта на пострадалия – на 15 години към момента на пътния инцидент, преживяни моментна паника и краткотраен остър стрес, в случая обезщетение в размер на сумата 12 000 е подходящото, необходимо и достатъчно застрахователно обезщетение, като се имат предвид социално икономическата обстановка в страната, нивата на застрахователно покритие и присъжданите обезщетения за аналогични случаи.

Правилно първоинстанционният съд е приел липса на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, тъй като по делото има свидетелски показания на двама свидетели, че същият е бил с поставен обезопасителен колан и тъй като вещите лица, както автоинженера, така и доктора установяват, че дори попострадалият да не е бил с предпазен колан, това е нямало да предотврати травмата.

По делото няма данни, които да налагат определяне на друг размер обезщетение, в смисъл по-високо или по-ниско от 12 000 лева, както искат съответно ищецът и застрахователят.

4

Предявеният иск е с правно основание чл.432 от КЗ във връзка с чл.45 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие ПТП, настъпило на 06.11.2020г.

Пътно транспортното произшествие е безспорен и доказан по делото факт. Причинено е вследствие противоправното и виновно поведение на водача на лекия автомобил Ситроен Ксара, описан подробно, Н. А., който автомобил към датата на пътния инцидент е бил валидно застрахован по застраховка гражданска отговорност при ответното З. ДаллБогг Живот и здраве. Ищецът е пътувал на задна средна седалка, с поставен обезопасителен колан. Вследствие на инцидента е получил посочените по-горе увреждания, които следва да бъдат обезщетени от застрахователя в размер на 12 000 лева за причинените вследствие уврежданията болки и страдания т.е. неимуществени вреди. Подходящото, необходимо и достатъчно обезщетение е в размер на сумата от 12 000 лева.

По изложените съображения предявеният иск по чл.432 от КЗ се явява основателен и доказан до размер на сумата от 12 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, с посочения произход.

Апелативният съд, в настоящият състав споделя мотивите, изложени от Окръжен съд-Плевен в обжалваното решение и по реда на чл.272 от ГПК препраща към тях, тъй като ги намира законосъобразни, обосновани, ясни, подробни и съответстващи на съдебната практика.

Апелативният съд споделя и мотивите на първоинстанционния съд относно началния момент на дължимост на законната лихва, а именно считано от 08.07.2021г. Неоснователно е възражението на въззивника ответник, че бил превел сумата от 7 000 лева по банкова сметка на ищеца на 12.04.2021г., поради което след тази дата не следвало да се начислява лихва.

Да, преведена е от застрахователя сума от 7 000 лева в полза на ищеца, но същият я е върнал на адвоката на ответника, от който са били оттеглени пълномощията, на датата 20.04.2022г., така че понастоящем няма доброволно плащане от страна на застрахователното дружество в полза на ищеца във връзка с процесното ПТП, съставляващо застрахователно събитие.

Предвид изложеното решението на Плевенския окръжен съд следва да бъде потвърдено и в частта му за присъдената лихва считано от 08.07.2021г.

5

Във връзка с изложените съображения, възраженията и доводите на въззивниците относно пороци на обжалваното решение, в обжалваните му части, направени във въззивните жалби, не са основателни и не са доказани, поради което следва да бъдат оставени без уважение.

Като правилно обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Първоинстанционното решение е правилно и в частта за присъдените разноски, поради което следва да бъде потвърдено и относно разпределението на разноските.

Обжалваното решение е влязло в сила в частта му за присъдените по реда на чл.432 от КЗ по предявения иск 7 000 лева като обезщетение за неимуществени вреди, тъй като в тази част няма подадена жалба.