Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1003 от 03.08.2018, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 5138/2017
Вид
Решение № 1003
Подписан
03.08.2018
В сила
29.09.2018
Състав
ЦВЕТАНКА ТРЕНДАФИЛОВА ВЪЛЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.212 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.362 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.362 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.362-364 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.362-364 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.364 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.69 ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.144 ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.183 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.19 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.19 ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.44 ал.1 · Закон за местните данъци и такси
  • чл.45 ал.1 · Закон за местните данъци и такси
  • чл.49 ал.2 · Закон за наследството
  • чл.56 ал.1 · Закон за наследството
  • чл.56 ал.2 · Закон за наследството
  • чл.85 · Закон за нотариусите и нотариалната дейност
  • чл.97 ал.1, т.1 · Закон за нотариусите и нотариалната дейност

Р Е Ш Е Н И Е

№

,гр.Пазарджик, 03.08.2018 год.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

ПАЗАРДЖИШКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на трети юли през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА при секретаря Стоянка Миладинова, като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №5138 по описа на съда за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД – за обявяване на предварителен договор за окончателен и инцидентен установителен иск с правно основание чл.56 ал.1 от ЗН - за проглясяване недействителност на направен отказ от наследство.

Подадена е искова молба от Б.Р.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез И.Г. - адвокат от Софийската адвокатска колегия, съдебен адрес:***, офис №9, адв.И.Г. против К.Г.Ч., с ЕГН **********, с адрес: ***, в която ищецът, чрез пълномощника си, заявява, че на основание чл.362 и сл. от ГПК предявява конститутивен иск за обявяване на предварителен договор за окончателен, с правна квалификация чл.19 ал.3 ЗЗД. Претендира и сторените по делото разноски.

Ищецът твърди, че на 01.11.2017г. между него, в качеството му на купувач и ответника и неговия баща - Г. Д.Ч., в качеството им на продавачи, е бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на лек автомобил М. А 160 ***с ДК №***, рама №***срещу цената от 1000,00 (хиляда) лева. Твърди, че видно от регистрационния талон на автомобила, същият е бил собственост на И.И.Ч., с ЕГН ********** и е придобит на 11.02.2008г.

Регистрираният собственик - майка на ответника и съпруга на втория продавач, е починала на 27.09.2017г., видно от приложеното удостоверение за наследници. Сочи, че доколкото вещта е придобита по време на брака, тя преминава по наследство към двамата продавачи при квоти - 1/4 за ответника и 3/4 - за втория продавач. Посочва, че при сключването на договора продавачите са заявили, че ще им е необходим един месец, за да оформят документите на автомобила пред компетентните органи и да бъдат вписани като собственици в регистрационния талон. Поради тази причина и датата за сключване на окончателния договор е била определена за 01.12.2017г.

На тази дата обаче, на предварителната уговорка за среща при нотариус, се явил единствено първият продавач - бащата на ответника. Същият бил подготвил всички необходими документи за изповядване на сделката. От страна на ответника обаче, било отказано всякакво съдействие, като при многократните последващи обаждания, същият отказвал категорично да се яви пред нотариус и да съдейства за изповядване на сделката.

Твърди, че сключеният между страните договор има за цел подготовката на окончателния договор - в изискуемата от закона форма, а именно - писмен договор с нотариално удостоверяване на подписите - чл.144 ал.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Липсата на съдействие от страна на ответника, препятства изпълнението на договора - прехвърлянето на собствената му 1/4 идеална част от процесния лек автомобил. Сочи, че видно и от самия договор, платежната цена е в общ размер от 1000,00 (хиляда) лева, която съобразно дяловете на продавачите в съсобствеността се разделя на 750,00 (седемстотин и петдесет) лева - за първия продавач и 250,00 (двеста и петдесет) лева - за ответника. Доколкото само ответникът отказва да сключи окончателен договор, то за ищеца е налице правен интерес от предявяването на настоящия иск само по отношение на съсобственика, притежаващ 1/4 идеални части от процесния автомобил. Сочи, че на основание чл.69 ал.1, т.4 ГПК, цената на иска се определя от стойността на договора, която по отношение на ответника е 250,00 (двеста и петдесет) лева.

Ищецът твърди, че е заплатил изцяло продажната цена и няма други задължения по договор, които да следва да изпълни.

Независимо от надлежното изпълнение на договорните задължения, ответникът бездейства, с което препятства правото на ищеца да се ползва от процесния лек автомобил в качеството си на собственик.

Моли съда да обяви за окончателен, на основание чл.19 ал.3 ЗЗД, Предварителния договор от 01.11.2017г., сключен между К.Г.Ч., с ЕГН **********, с адрес: *** и Г. Д.Ч., с ЕГН **********, с адрес:

***, 3-та част, бл.31, вх.В, ет.3, ап.86, в качеството им на продавачи от една страна, и Б.Р.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството му на купувач от друга, в частта, в която К.Г.Ч., с ЕГН ********** прехвърля своите 1/4 (една четвърт) идеални части от правото си на собственост върху лек автомобил М. А 160 ***с ДК №***, рама №***срещу цената от 250,00 (двеста и петдесет) лева, която сума купувачът е изплатил изцяло при подписване на предварителния договор. Моли съда да осъди, на основание чл.78 ал.1 ГПК, К.Г.Ч., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Б.Р.Д., с ЕГН **********, с адрес: *** разноските за настоящото производство.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства, подробно описани и е направено доказателствено искане.

В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, в който изразява становище, че предявеният иск, макар и допустим, е неоснователен и като такъв, счита, че следва изцяло да бъде отхвърлен от решаващия съд. Заявява, че не оспорва, че на 01.11.2017г. е бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на лек автомобил "М. А 160 ***" с ДК №***, рама №***между ищеца Б.Д. като купувач и ответника и баща му Г. Ч. като продавачи, наследници на И.И.Ч., починала на 27.09.2017г., по който е получил сумата от 250 /двеста и петдесет/ лева. Не оспорвам и обстоятелството, че и датата за сключване на окончателния договор е била определена за 01.12.2017г. и че на тази дата се е явил единствено баща му Г. Ч.. Същият бил подготвил всички необходими документи за изповядване на сделката.

Ответникът оспорва твърденията, че е отказал всякакво съдействие, както и че при многократните последващи обаждания, е отказал категорично да се яви пред нотариус и да съдейства за изповядване на сделката. Твърди, че не е отказал никакво съдействие. Сочи, че причина за неявяването му пред нотариус е обстоятелството, че е направил отказ от наследството на починалата му майка И.И.Ч., вписан в особената книга на Софийски Районен Съд под №1466/15.11.2017г. по гр.д. №80286/2017г. Това обстоятелство не му позволявало да се яви пред нотариус за изповядване на сделка с ищеца, тъй като вече не е съсобственик на описания по-горе лек автомобил.

Заявява, че не оспорва представените с исковата молба писмени доказателства. Противопоставя се на направеното доказателствено искане за допускането до разпит на един свидетел.

Моли съда да отхвърли предявения срещу него иск изцяло като недопустим и неоснователен. Претендира и направените по делото разноски, включително и адвокатски хонорари, за което ще представи допълнително и списък на направените разноски съгласно чл.80 от ГПК. Представя писмено доказателство.

С писмена молба с вх.№13095/31.05.2018г., ищецът, чрез пълномощника си, предвид направеното изявление в отговора на исковата молба и представените доказателства към него, на основание чл.212 ГПК, във връзка с чл.56 ал.1 от ЗН и в законоустановения срок – първото заседание за разглеждане на делото - е предявил инцидентен установителен иск с искане да бъде прогласена недействителността на направения от ответника отказ, постановен по гр.д. №80286/2017г. на СРС, вписан в особената книга на съда под №1466/15.11.2017г., тъй като същият е извършен след като наследството вече е било прието. Сочи съдебна практика. Твърди, че ответникът и към настоящия момент се ползва от процесния автомобил по отношение, на който се иска обявяване на предварителния договор за окончателен.

Твърди, че ответникът сключва застраховки и заплаща данъците, дължими за леката кола. Твърди, че освен това преди да заяви отказа си от наследство, ответникът лично е изнесъл голяма част от имуществото на наследодателката си в собствения си апартамент, с които фактически действия е приел наследството по реда на чл.49 ал.2 ЗН.

Ищецът е заявил искане за доказване на твърденията си по предявения инцидентен установителен иск да бъде допуснато събирането на гласни доказателства, чрез разпита на един свидетел при режим на довеждане. Ако ответникът изрично признае констатираните обстоятелства, моли да бъдат отделени за безспорни като се даде ход на делото по същество и се уважат предявените искове. Претендира сторените по делото разноски.

По предявения от ищеца инцидентен установителен иск, ответникът в съдебно заседание изрази становище, че същият следва да бъде приет, тъй като е своевременно подаден. Заяви, че не вижда какво отношение има този иск към основния иск – за обявяване на договора за окончателен. Не оспорва твърденията, че ползва лекия автомобил и че заплаща застраховки и данъци. Не оспорва и другите обстоятелства, изложени от ищеца, във връзка с предявения инцидентен установителен иск.

С протоколно определение от 03.07.2018г., постановено в производството по делото, на основание чл.212 от ГПК е приет за съвместно разглеждане в настоящият процес, предявения от ищеца инцидентен установителен иск с правно основание чл.56 ал.1 от ЗН с искане да бъде прогласена недействителността на направения от ответника отказ от наследство, постановен по гр.д. №80286/2017г. на СРС, вписан в особената книга на съда под №1466/15.11.2017г.

Съдът, след като се запозна с твърденията на ищеца и становището на ответника и като обсъди и анализира събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

По предявения инцидентен установителен иск с правно основание чл.56 ал.1 от ЗН:

Искът е допустим, тъй като е предявен в срока по чл.56 ал.2 от ЗН.

По съществото си искът е основателен, по следните съображения:

С писмения отговор на исковата молба, ответникът е представил Съдебно удостоверение, издадено от Софийски районен съд, от което е видно, че ответникът К.Г.Ч. е подал молба с вх.№2028504/10.11.2017г., с която се отказва от наследството на наследодателя му И.И.Ч., с ЕГН **********, бивш жител ***, починала на 27.09.2017г. и че отказът му е вписан в особената книга на съда под №1466/15.11.2017г.

С молбата, с която е предявил инцидентния установителен иск, ищецът е изложил твърдения, че ответникът и към настоящия момент се ползва от процесния автомобил по отношение, на който се иска обявяване на предварителния договор за окончателен; че ответникът сключва застраховки и заплаща данъците, дължими за леката кола; че ответникът лично е изнесъл голяма част от имуществото на наследодателката си в собствения си апартамент.

Тези твърдения не са оспорени от ответника. В съдебно заседание същият изрично заяви, че не ги оспорва.

Предвид горното, съдът приема, че в конкретния случай, извършените от ответника действия, несъмнено не само предполагат, но и установяват неговото намерение да приеме наследството на починалата си майка и негов наследодател. Налице е приемане на наследството по смисъла на разпоредбата на чл.49 ал.2, изр.1-во, предл.1-во от ЗН /чрез конклудентни действия/.

При тези данни се налага извода, че отказът от наследството на починалия наследодател е направен от ответника К.Ч. след като той вече е бил приел наследството, оставено от покойната му майка. Това прави отказът му от наследство недействителен.

Направеният отказ от наследство не е произвел действие и наследството е прието.

В този смисъл Решение №577 от 30.09.2010г. на ВКС по гр. д. №732/2010г., IV г. о., ГК на ВКС.

Инцидентният установителен иск като доказан и основателен ще следва да се уважи.

По предявения иск с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД – за обявяване за окончателен на предварителен договор за покупко-продажба на лек автомобил и във връзка с нормите на чл.362-364 от ГПК.

Така предявеният иск е допустим, тъй като всеки може да предяви иск, за да защити правата си, които счита, че са нарушени.

За да се уважи искът по чл.19 ал.3 от ЗЗД следва да са налице елементите от фактическия състав на тази разпоредба, а именно: писмено съглашение, съдържащо всички клаузи на договор за продажба, изпълнение на задълженията на купувача, както и доказано право на собственост на продавача.