Решение № 899 от 28.04.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 899 гр. Бургас, 28.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ Гражданско дело № 20222120102859 по описа за 2022 година

Производството е образувано по повод исковата молба на В. Д. Л., Д. Д. Ф., Д. Д. Л., Н. П. П., депозирана чрез адв. К. Я., против Р. Д. Л., за делба на УПИ кв.63, по плана на гр.

К,с площ от 370 кв.м., при граници и съседи: улица, УПИ УПИ и УПИпри квоти: 11/12 ид.части за ищците и 1/12 ид.част за ответника. Твърди се, че страните са съсобственици на имота, собствеността върху който са придобили по наследяване от Д. Д. Л., като първият от ищците – В. Д. е негова съпруга, а втория и третият – негови деца. Твърди се, че ответникът е собственик на процесния имот по наследяване от своя баща Д. Д. Л. и своята майка Г. Й.

Л..

С уточнителна молба от 31.05.2022г., ищците са насочили иска си и срещу ответника Н. П. П., като наследник на М. Й. П..

В срокът по чл.131 от ГПК e постъпил писмен отговор от Р. Д. Л., с който не се оспорва съсобствеността, като се заявява, че Н. П. не следва да участва в производството. На основание чл.341, ал.2 от ГПК се моли да бъдат включени в делбената маса и двуетажна жилищна сграда, ведно с полумасивна сграда, находящи се в имота, като на основание чл.344, ал.2 от ГПК се моли да бъдат осъдени ищците да заплатят на ответника обезщетение за самостоятелно ползване на делбените имоти в размер на 150 лв. месечно, считано от 05.08.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

По повод дадената на ищците възможност за становище, същите са заявили, че полумасивната сграда била съборена. Навежда се и обстоятелството, че ищците не ползвали делбените имоти, поради което претенцията за заплащане на обезщетение е оспорена като неоснователна.

В съдебно заседание от ищците В. Д. Л., Д. Д. Ф., Д. Д. Л., лично се явява ищцата В.

Л.. Всички ищци се представляват от своя пълномощник - адв. Я., който поддържа исковата молба. Същият пледира делбата да бъде допусната при посочените от него квоти, а искането за постановяване на привременна мярка да бъде отхвърлено като неоснователно.

В съдебно заседание, ответникът Р. Д. Л. не се явява. Представлява се от своя 1 пълномощник – адв. И, която поддържа отговора на исковата молба. Уточнява, че не претендира присъждане на обезщетение за лишаване от ползване, а желае съда да постанови привременна мярка, считано от датата на постановяване на съдебния акт.

В съдебно заседание, ответникът Н. П. П. не се явява и не изпраща представител.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна:

На основание чл. 34, ал. 1 от Закона за собствеността всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта.

По делото е представен нотариален акт за продажба на недвижим имот № 49, том III, дело № 656/1968г. от 05.04.1968г., от който се установява, че Й. Ст.Б, е придобил въз основа на продажба от М. С. М и Т. С. М, дворно място от 430 кв.м., намиращо се в с. К, Б.обл., съставляващо парцел I, кв.63 по плана на с. К, който парцел регулиран е от 400 кв.м. със собствено място в същия парцел 350 кв.м., с граници на парцела : изток – улица, север – парцел на С, Я. и М. М, запад – парцел XXII на А Г. К юг – парцел II на В.Г. К. В нотариалния акт е посочено още, че 50 кв.м. място му се предават, а 80 кв.м. от дворното място се предават по регулация към парцел II, като регулационните сметки не са уредени и ще се уреждат от купувачите.

По делото е представена скица за УПИ, кв.63 по плана на гр. К, образувано от поземлен имот 983, с площ от 370 кв.м., който имот е записан на наследниците на Д.Д. Л. и др. От скицата се установява и обстоятелството, че в урегулирания поземлен имот са нанесени две сгради – двуетажна масивна жилищна сграда (в източната част ) и полумасивна жилищна сграда (в западната част).

От представеното по делото Удостоверение за наследници № 94-00-3150/17.11.2021г., издадено от Община К, е видно, че Й. С. Б е починал на г. и е оставил за свои законни наследници Р. Д. Б негова съпруга, починала на ..... М. Й. П. – негова дъщеря (починала на 2) и Г. Й. Л. – негова дъщеря (починала на .). От представеното удостоверение се установява и обстоятелството, че след своята смърт М. Й. П. (дъщеря на Й. С. Б) е оставила като свой законен наследник своя син – Н. П. П.. От представеното по делото удостоверение се установява и обстоятелството, че след своята смърт Г. Й. Л., е оставила за свои законни наследници двама сина – Р. Д. Л. и Д. Д. Л. (починал .). От представеното удостоверение са установява и обстоятелството, че след смъртта си, Д. Д. Л. е оставил за свои законни наследници своята съпруга – В. Д. Л., своята дъщеря – Д. Д. Ф. и своя син – Д. Д. Л..

При това положение и с оглед правилата на наследственото правоприемство, съдът намира, че след смъртта на Й. С. Б, неговото наследство е преминало в патримониума на неговите законни наследници – съпругата му Р. Д. Б. (поч. на .), дъщеря му М. Й. П. (поч. .) и дъщеря му Г.Й.Л. (поч. на .), като всеки един от тях е получил по 1/3 ид. ч. от наследството на своя баща или общо 185/370 кв.м. идеални части.

С нотариален акт от 21.06.1977г. за дарение на недвижим имот № 172, том III, дело № 1342/1977г. Р. Б, М. П. и Г.Й, са извършили дарение в полза на Д. Д. Л. на 180/370 кв.м. идеални части от притежаваните от тях 185/370 кв.м. идеални части или 18/37 ид. части от собствеността върху процесния поземлен имот, който имот са придобили по наследство от Й. С. Б. Останалите 5 кв.м., представляващи 1/74 ид.част от 185 кв.м. (185/370), по силата на наследственото правоприемство са преминали в патримониума на Н. П. (син на М. П.а), който на основание чл.5 ЗН е наследил ½ от 5 кв.м., представляващи 1/74 от 185/370 или 1/148 ид. част от правото на собственост върху целия имот, като останалите 2.5 кв.м. идеални части или другата 1/148 ид. част от правото на собственост върху имота е преминала по наследство към наследниците на Г. Л. – нейния син Р. Д. Л., който е наследил ¼ от 185/370 кв.м. идеални части от имота, притежавани от баща му Д. Л., равняващи се на 75/296кв.м. идеални части от собствеността върху целия имот, при което квотата му в съсобствеността изразена в проценти е 25.34 %.

2

Видно от представения нотариален акт за покупко-продажба № 49, том III, дело № 656/68г. от 05.04.1968г. като собственик на другите 185 кв.м. идеални части се легитимира Д. Д. Л.. Същият е починал на 14.02.1990г. и е оставил като свои законни наследници – Г. Й.

Л. – съпруга (поч. на г.), Р. Д. Л. (син) и Д.Д. Л. – син (поч. на г.).

Г. Й. Л. оставя като свой законен наследник ищеца Р. Д. Л. – неин син, който получава 1/4 от 185/370 кв.м. ид. части, наследени от Д. Л., равняващи се на 75/296 кв.м. идеални части от целия имот или квотата му в съсобствеността изразена в проценти е 25.34 %. Останалите ¾ от 185/370 кв.м. идеални части преминават в патримониума на другия син на Г. Л. – Д.Д. Л.. Същият от своя страна оставя като свои законни наследници В. Л. – съпруга, Д. Д. Ф. – дъщеря и Д. Д. Л. – син. С оглед изложеното се налага извода, че Д.Д. Л. към датата на смъртта си се е легитимирал като собственик на общо 219/296 ид. части от целия имот, като квотата му в съсобствеността изразена в проценти е била 73.99 %. Същият е придобил чрез дарение от 1977г., 180/370 кв.м. ид. части от процесния имот от Р. Д. Б – баба, М. Й. П – леля и Г. Й. Л. – майка или 18/37 от частта на общия наследодател Й. Б.

По силата на наследственото правоприемство същият е придобил и ¼ от 185/370 кв.м. ид. части - наследствения дял на Д. Д. Л. – негов баща, както и 1/296, представляваща половината от 2.5 кв.м. или ½ от 5 кв.м. които не са били предмет на разпоредителната сделка - дарение от 1977г.

Наследствения дял на Д.Л. следва да се уголеми и с получената по наследство от баща му Д. Д. Л. ¼ от 185/370 кв.м. идеални части.

Оставащите 5 кв.м. от 185 кв.м. идеални части притежавани от Й. Б, представляват 1/74 от недвижимия имот (185 кв.м.) се наследяват по следния начин. 2.5 кв.м. идеални части от тези 5 кв.м. идеални части се по силата на наследственото правоприемство са преминали в патримониума на М. П., а впоследствие, след нейната смърт и в патримониума на сина й Н. П.. Същите представляват 1/148 от 185 кв.м., притежавани приживе от Й. Б.

Останалите 2.5 кв.м. ид. части са преминали по наследство към наследниците на Г. Й. Л. поравно – Р. Д. Л. и Д. Д. Л., като същите представляват 1/296 от 185 кв.м. ид. части притежавани приживе от Й. Б.

Димо Д. Л. е починал на 08.02.2019г. като оставя за наследници В. Л. – съпруга, В. Л.

– съпруга, Д. Д. Ф. – дъщеря и Д. Д. Л. – син. На основание чл.5 от ЗН всеки един от тях получава равна част от наследството или по 91, 25 кв.м. ид. части, равняващи се на 73/296 от дела на баща им Д. Л. или квотата им в съсобствеността се равнява на 24.66 %.

Мотивиран от изложеното, съдът намира, че делбата следва да бъде допусната между съделителите при следните квоти: за В. Л. – 24.66 %, за Д. Д. Ф. - 24.66 %, за Д. Д. Л. - 24.66 %, за Р. Д. Л. - 25, 34 % и за Н. П. П. - 0.68 %

При горепосочените квоти следва да бъде допусната до делба както поземления имот, така и построената в него двуетажна жилищна сграда.

Съгласно трайната съдебна практика съсобствениците на незастроен имот могат съвместно да учредят на трето лице право на строеж. С факта на построяването суперфициарят придобива собствеността, а ако правото на строеж е учредено в полза на няколко лица,с факта на построяването те придобиват построеното в съсобственост при идеални части, съответстващи на правата, при които са придобили правото на строеж. Ако само един от съсобствениците на земята учреди в полза на трето лице право на строеж, това учредяване би било противопоставимо на останалите съсобственици само досежно притежаваната от този съсобственик идеална част от имота,доколкото той би могъл и сам да застрои имота без съгласието на останалите съсобственици, т.е. без в негова полза да е учредено самостоятелно право на строеж, в който случай обаче след построяването на сградата правото на собственост ще принадлежи общо на всички съсобственици на терена при права според квотите им в съсобствеността.

От приложените по делото строителни книжа – строителен протокол № 40 от 10.07.1970г. и строителен протокол № 43 от 07.06.1974г. за дадена строителна линия и определяне на ниво, може да се направи обоснован извод, че сградата е построена през 3

1974г., като по делото няма данни в полза на някой от съделителите да е било учредявано право на строеж. Ето защо по силата на приращението чл.92 ЗС, следва да се приеме, че към този момент правото на собственост върху сградата е било придобито общо от всички съсобственици на терена към този момент – Р.Б, М. Й. П. и Г. Й. Л.. Последните три са притежавали по 1/6 ид. части или общо ½ ид.части от правото на собственост, а Д. Л. ½ ид.части от правото на собственост.

Обстоятелството, че в съдържанието на нотариалния акт № 172, том III, дело № 1342/1977г. от 21.06.1977г. двуетажната сграда не е била вписана като предмет на дарението не рефлектира върху този извод, тъй като съгласно чл.92 ЗС собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея,освен ако не е установено друго. Прехвърлянето на правото на собственост върху земята следователно прави приобретателя собственик и на всички постройки и насаждения, освен ако не е уговорено нещо различно при сключването на договора,т.е. ако изрично постройките не са изключени от предмета на разпореждане,в който случай правото на собственост върху построеното се отделя от земята по установения в чл.63 ЗС принцип като прехвърлителят го запазва за себе си. Без наличието на изрично изявление правото на строеж не би могло да се отдели от общо притежаваното право на собственост върху терена и постройките,които собственикът му е изградил,тъй като същото може да съществува самостоятелно отделно от правото на собственост върху терена само ако е надлежно учредено. В същия смисъл е и разрешението,дадено в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №529/09.07.2010г. по гр.д.№1129/2009г. на І ГО на ВКС, в което е прието, че щом продавачът не е изключил изрично от продажбата вещи /подобрения/, които се намират в мястото, то купувачът придобива всичко, което се намира в мястото:сградата, посажденията,оградата и др. като запазването на собствеността върху сградата отделно от мястото трябва да бъде изрично уговорено в нотариалния акт,за да се смята оборена презумпцията по чл.92 ЗС. В тази насока са и разясненията дадени с Решение № 756/17.03.1970 г. на ВС и № 83/70г. ОСГК, Решение №293/21.02.2000г. на Четвърто ГО на ВКС. решение № 183/18.06.2012 г. Ето защо, следва да се приеме, че по силата на сделката от 21.06.1977г., обективирана в нотариалния акт за дарение № 172, том III, дело № 1342/1977г. наследодателя на ищците – Д. Д. Л. е придобил и 180/370 кв.м. идеални части от правото на собственост върху изградената към този момент жилищна сграда, които по силата на наследственото правоприемство са наследени от тях при същите квоти.