Решение № 10476 от 01.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10476 гр. ******, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАЙОНЕН СЪДИЯ при участието на секретаря В.Т.Е. като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело № 20221110168520 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „**********************“ АД, чрез юрк. Г.В., срещу „************************“ АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 3285,68 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение в размер на 3270,68 лева и ликвидационни разноски в размер на 15 лева по застраховка „******” по щета № ***************, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 790,39 лева, представляваща мораторна лихва върху претендираната главница за периода от 03.08.2020 г. до датата на подаване на исковата молба в съда – 16.12.2022 г.

В исковата молба се твърди, че на 08.05.2020 г., около 13:15 часа, в гр. ****** на ул.

„******************“ и бул. „***********“ водачът М. С., управляващ товарен автомобил марка „*****“, модел „********“, с рег. № *********** и притежаващ задължителна застраховка „*****************“ на автомобилистите в ответното дружество, със срок на застрахователно покритие от 28.03.2020 г. до 27.03.2021 г., при неправилно престрояване за маневра „десен завой“ отнел предимството и реализирал ПТП със спрелия в дясната лента на пътното платно лек автомобил марка „***********“, модел „*******“, с рег. № *************, собственост на Г. М. М. и застрахован по имуществена застраховка „******” при ищцовото дружество с полица № ***********, със срок на застрахователното покритие от 10.02.2020 г. до 09.02.2021 г. Вследствие настъпилото ПТП на лекия автомобил, за който имало сключена застраховка „******”, били причинени щети, заведени при ищеца под № ***************. Ремонтът бил възложен и извършен в сервиз на „**********“ ЕООД, за 1 което била издадена фактура. С доклад по щетата било определено застрахователно обезщетение в размер на 3270,68 лева, което било изплатено на сервиза, извършил ремонта, с преводно нареждане от 23.06.2020 г. Ищецът предявил регресна претенция към застрахователя по задължителната застраховка „*****************“ на автомобилистите за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение и ликвидационните разноски в общ размер на 3285,68 лева, но с писмо вх. № ******************** г. ответникът отказал да заплати претендираната сума. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „**************************“ АД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. В. П.. Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове по основание и по размер. Оспорва описания в исковата молба механизъм на произшествието, както и причинно-следствената връзка между същия и твърдените увреждания по застрахования при ищеца лек автомобил. Твърди, че били налице обстоятелства, изключващи вината на водача М. С.. В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на процесния автомобил, който в нарушение на чл. 98 ЗДвП бил паркирал на забранено място, респ. в нарушение на чл. 20 и чл. 21 ЗДвП предприел маневра за напускане на мястото, където бил паркиран автомобилът. Оспорва предявения иск и по размер, като твърди, че претендираната сума била силно завишена и не отговаряла на действителната стойност на причинените щети. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски, включително за заплатено адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът „**********************“ АД, редовно призован, се представлява от юрк. Р.. Процесуалният представител поддържа исковата молба и оспорва депозирания отговор. В хода на устните състезания юрк. Ж. моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове в цялост като безспорно доказани от събрания по делото доказателствен материал. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. Депозира писмена защита, в която излага съображения в подкрепа на направените искания.

В съдебно заседание ответникът „**************************“ АД, редовно призован, се представлява от юрк. М.. Процесуалният представител поддържа отговора на исковата молба и оспорва предявените искове. В хода на устните състезания моли съда да постанови решение, с което да ги отхвърли изцяло като неоснователни и недоказани. От свидетелските показания и от заключението на вещото лице се установявало, че товарният автомобил бил позициониран за включване в движението, когато водачът на застрахования при ищеца автомобил предприел неправилна маневра за заобикалянето му отдясно, което довело до настъпване на процесното ПТП. В условията на евентуалност моли съда да приеме наличие на съпричиняване на вредоносния резултат. Претендира направените по 2 делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното.

Не се спори между страните, че към датата на процесното ПТП имало валидна имуществена застраховка „******“ по отношение на увредения от процесното ПТП лек автомобил марка „***********“, модел „*******“, с рег. № *************, собственост на Г. М. М.. Посоченото обстоятелство се потвърждава от представена по делото комбинирана застрахователна полица № ***********, сключена на 10.02.2020 г., със срок на застрахователното покритие от 12,00 ч. на 10.02.2020 г. до 23,59 ч. на 09.02.2021 г., с рискова клауза „П“ и начин на обезщетяване – експертна оценка, доверен сервиз. От отбелязване в застрахователната полица се установява, че годината на производство на процесния автомобил била 2011 г., а от приложено по делото копие от свидетелството за регистрация – Част ІІ е видно, че датата на първа регистрация на същия автомобил била 02.01.2011 г. С договора била определена обща застрахователна сума в размер на 17750 лева.

Съгласно т. 12, вр. т. 10 от Общите условия за застраховка на моторни превозни средства („******”) на „**********************“ АД, частична щета на застрахованото МПС от друго пътно превозно средство, човек, животно или предмет, докато застрахованото МПС е било паркирано, е сред покритите рискове при рискова клауза „П“ – ******* ******, каквато била договорена в настоящия случай. Специалните изключения, при наличието на които застрахователят не изплащал обезщетение, били посочени в раздел ІV „******************” от общите условия. Съгласно т. 72 от общите условия при частична щета на застрахованото МПС, което към датата на начало на застраховката било на възраст над четири години до дванадесет години, считано от датата на първа регистрация, застрахователното обезщетение се определяло по един от следните начини, избран от застрахования: 1. представени оригинални фактури от сервиз, предложен от застрахователя, при условие че е платена минималната премия (т. 72.1 от общите условия); 2. представени оригинални фактури от друг сервиз след изрично писмено съгласие на застрахователя и при спазване на неговите ограничения за стойност на резервни части, сервизен час и на количество и стойност на материалите за боядисване, при условие че е платена минималната премия (т. 72.2 от общите условия); 3. по експертна оценка на оторизирано от застрахователя вещо лице (т. 72.3 от общите условия).

Не се оспорва от страните, поради което е отделено от съда като ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че по време на настъпване на застрахователното събитие е съществувал валиден договор за задължителна застраховка „*****************” на автомобилистите, сключен с ответното дружество по отношение на товарен автомобил марка „*****“, модел „********“, с рег. № ***********. Посоченото обстоятелство се потвърждава от представена по делото застрахователна полица № BG/30/**************, със срок на застрахователното покритие от 28.03.2020 г. до 27.03.2021 г.

От приетия като доказателство по делото двустранен констативен протокол за 3 пътнотранспортно произшествие (ПТП) се установява, че на 08.05.2020 г., около 13:15 часа, в гр. ****** на ул. „******************“ и бул. „***********“ водачът М. С., управляващ товарен автомобил марка „*****“, модел „********“, с рег. № ***********, реализирал ПТП със спрелия от дясната му страна лек автомобил марка „***********“, модел „*******“, с рег. № *************, управляван от Г. М.. Вследствие настъпилото ПТП на процесния автомобил, застрахован по имуществената застраховка, били причинени щети, като видимите такива били описани в протокола: предна лява врата, калник, задна лява врата, заден ляв калник, задна броня, ляв стоп. Протоколът бил подписан от двамата водачи, участвали в ПТП, без възражения, като водачът на товарния автомобил записал, че е виновен за ПТП, а другият водач – че е невинен. Протоколът е съставен в съответствие с изискванията на закона. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредба № Із-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд (заглавие изм. – ДВ, бр. 19 от 28.02.2017 г.), когато при произшествието са причинени само материални щети и между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП – Приложение № 3. Доколкото между двамата водачи – участници в инцидента не е имало спор относно механизма на ПТП и вината за неговото настъпване, то съвсем основателно е бил съставен двустранен констативен протокол за ПТП, без да е необходимо службите за контрол към МВР да посещават мястото на произшествието. Освен това съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т.

3, б. „б“ ЗДвП (изм. и доп. – ДВ, бр. 101 от 20.12.2016 г., в сила от 21.01.2017 г.), ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват движението, и попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие.

След изменението на цитираната разпоредба, в сила към датата на процесното ПТП, водачите вече нямат задължение за уведомяване на службата за контрол на МВР, на територията на която е настъпило произшествието. Двустранният протокол за ПТП, подписан от участниците в него, без посещение от служител на КАТ на мястото на инцидента, представлява частен свидетелстващ документ, който се ползва само с формална доказателствена сила. Последната установява единствено, че лицата, посочени като автори на протокола, действително са го подписали (чл. 180 ГПК), но не и верността на удостоверените в протокола факти относно механизма на произшествието, вината и причинените щети. За последните обстоятелства двустранният протокол следва да бъде преценяван от съда с оглед на всички други доказателства по делото. Съответствието на съгласуваните изявления на двамата водачи относно посочените обстоятелства с действителното фактическо положение подлежи на доказване на общо основание в процеса (вж. Решение № 15 от 25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г., І Т.О., ВКС, Решение № 98 от 25.06.2012 г. по т. д. № 750/2012 г., ІІ Т.О., ВКС). Посоченият в двустранния констативен протокол за ПТП механизъм на произшествието се потвърждава на******* и уточнява от приетото по делото заключение на автотехническата експертиза и от показанията на 4 свидетелите Г. М. М. и М. Г. С..