Решение № 72 от 24.04.2025, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. В.П., 24.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, III СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Соня Анг. Стефанова при участието на секретаря Марияна П. Василева като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Гражданско дело № 20243610100554 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430 от ТЗ, вр. с чл.79, ал. 1 от ЗЗД, и чл.86, ал. 1 от ЗЗД от „Ю.Б.“ АД, представлявано по закон от Д. Ш. и П.Д. – изпълнителни директори срещу С. Д. И. за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: главница в размер на 4989,72 лева, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението – 09.05.2023 год. до окончателно плащане на сумата, възнаградителна лихва в размер на 1066,15 лева, начислена за периода от 05.05.2022 год. до 31.03.2023 год. и мораторна лихва в размер на 780,43 лева, дължима за периода от 05.05.2022 г. до 26.04.2023 г., за които суми има издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 98 от 12.05.2023 год. и изпълнителен лист № 96 от същата дата по ЧГД № 215/2023 г. по описа на РС – В.П..

Ищецът твърди, че с ответника се намират в договорни отношения по Договор за кредитен лимит за издаване на кредитна карта с № МК213877 от 14.07.2021г. с разрешен кредитен лимит в размер на 5000,00 лева. Излага, че на дата 05.05.2022 год. кредитополучателят е преустановил плащане на дължимите вноски за главница, като е изпаднал в забава. Допълва, че е допуснато просрочие на дължимите по кредита вноски за главница, считано от датата на изпадане в забава - 05.05.2022 год. Поддържа, че предвид допуснатото просрочие кредитът е станал изцяло и предсрочно изискуем на дата 31.03.2023 г. с връчена Покана до длъжника. С поканата е даден срок и възможност на длъжника за доброволно изпълнение на задължението по кредита, но към настоящия момент длъжникът не е изплатил дължимите суми за лихви и главница, такси и разноски по сключения договор с „Ю.Б.".

Ищцовото дружество настоява, че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на 31.03.2023 год. С настоящата искова молба, към която е приложена покана за изпълнение, в която е инкорпорирано и уведомление за настъпила предсрочна изискуемост на кредита, ищецът изрично се позовава на предсрочната изискуемост на вземанията по процесния 1

Договор за кредит с № МК213877 от 14.07.2021г.

При тези съображения моли за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените разноски в заповедното и исковото производство.

В последното открито съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител.

Преди датата на съдебното заседание е депозирано становище от редовно упълномощения му процесуален представител, в което последвният заявява, че поддържа претенциите и моли същите да бъдат уважени.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор, в който ответникът чрез назначения му особен представител заявява, че намира исковата претенция за допустима, но за неоснователна. Оспорва твърдението на ищеца, че на посочената в исковата молба дата, както и към датата на подаване на заявлението от страна на кредитора за издаване на заповед за изпълнение е настъпила предсрочна изискуемост на цялото вземане, обявена надлежно на ответника, тъй като счита, че волеизявлението на банката за настъпила предсрочна изискуемост на кредита не е досигнало до С. Д. И.. Твърди, че клаузата, с която е договорен размерът на дължимата възнаградителна лихва по кредита е неравноправна, тъй като ощетява потребителя. Допълва, че клаузата не е индивидуално уговорена и не отговаря на изискването на чл. 10 от ЗПК – да е изготвена на ясен и разбираем за потребителя език.

Предвид всичко изложено настоява исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

В съдебно заседание особеният представител се явява лично и поддържа отговора на исковата молба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

По силата на Договор за издаване и обслужване на персонална кредитна карта № МК213877, сключен на 14.07.2021 г. между ищцовото дружество и ответника, ищецът е издал на ответника кредитна карта Mastercard Standard.

От представения Договор за кредитен лимит за издаване на кредитна карта № МК213877, сключен на 14.07.2021 г. между ищцовото дружество и ответника, е видно, че ищецът е предоставил на ответника револвиращ кредит под формата на кредитен лимит, усвояван чрез кредитната карта, в размер на 5000,00 лева, съгласно условията за усвояване, ползване и погасяване, посочени в подписания договор за кредит, общите условия към него и всички други приложения. Съгласно чл. 4, ал. 1 кредитният лимит се олихвява с фиксиран годишен лихвен % в размер на 18,9 %, като всички дължими възнаграждения по договора се начисляват и добавят като задължения по кредитния лимит на Картата през съответния месечен отчетен период. Размерът на ГПР е 31,73% съгласно чл. 4, ал. 5. В чл. 4, ал. 2 и 3 от договора подробно е посочен начинът на начисляване на договорната лихва. В чл. 5, ал. 7 от договора е посочено, че при неплащане на задължителната минимална вноска на падежа, посочен в месечното извлечение, картодържателят дължи на банката обезщетение за забава в размер на законната лихва върху целия усвоен, но непогасен кредитен лимит (общата дължима сума, която се посочва от банката в издадените месечни извлечения). Съгласно чл.

7, ал. 2 от Договора при непогасяване на минималните месечни вноски по 2 последователни месечни извлечения, банката може да обяви задължението на кредитополучателя за изцяло предсрочно изискуемо.

Представена е декларация, подписана от ответника по делото, в която последният е декларирал, че се е запознал с общите условия на банката и тарифата и е съгласен със същите.

От ангажираната Покана за изпълнение вх. № 20548/29.03.2023 г., връчена на ответника лично чрез ЧСИ Стоян Якимов рег. № 844 на НК, с район на действие – СГС, е видно, че 2 ищцовото дружество надлежно е известило ответника, че от датата на получаване на поканата обявява кредита за предсрочно изискуем.

Сред материалите от приложеното към настоящото дело ч.гр.д. № 215/2023 год. по описа на ВПРС има Сертификат МК213877 от 2021 год. към Групов застрахователен договор по застрахователна програма „Защита на плащанията“ № 6/А/2009, застрахователен пакет „Покритие на задълженията плюс“, ведно с общи условия за застрахователна програма „Защита на плащаниата“ на картодържателите на кредитни карти, издадени от „ЮроБанк България“ АД, за застрахователен пакет „Покритие на задълженията плюс“. Застраховано лице е ответникът.

От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът напълно кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че за периода от 18.09.2021 год. до 22.01.2022 год. по кредита са усвоени суми в общ размер на 5929,82 лева.

Вещото лице е посочило, че по кредита са били извършвани плащания в общ размер на 1648,35 лева, като банката е погасила 940,10 лева за главница, 135,55 лева за договорна лихва, 50,20 лева за мораторна лихва, 190,01 лева за такси и 332,49 лева за застраховки.

Последното извършено плащане по кредита се е осъществило на 30.09.2022 год. в размер на 263 лева. Вещото лице е изчислило, че съгласно извлечението от счетоводните книги на банката към дата 26.04.2023 год. броят на пропуснатите плащания е 12, а размерът на просрочените вноски – 6055.87 лева, включващи договорна лихва и главница, а до датата на исковата молба – 27 бр., а до датата на изготвяне на експертизата 13.03.2025 год. – 34 бр.

Посочено е, че към датата на извлечението от счетоводните книги (26.04.2023 год.) при настъпила предсрочна изискуемост на вземането на 31.03.2023 год. дължимите суми по пера са 4989,72 лева – главница, 1140,54 лева – договорна лихва, 706,04 лева – мораторна лихва или общо 6836,30 лева, каквато обща сума се претендира и в исковата молба. Вещото лице е изчислило размера на цялото задължение по пера и в хипотеза на ненастъпила предсрочна изискуемост на вземането към датата на подаване на заявлението, т.е. към датата на връчване на препис от исковата молба на особения представител на ответника – 27.12.2024 год., като сумата е по-висока от претендираната с исковата молба, тъй като ще се дължи допълнително договорна лихва върху размера на главницата при ГЛП 18.9 % за периода от датата на заявлението 10.05.2023 год. до 27.12.2024 год., както и законна лихва върху главницата. Дължимите суми в този случай (при необявена предсрочна изискуемост) биха били: 4989,72 лева – главница, 2704,44 лева – договорна лихва, 1706,29 лева – мораторна лихва или общо 9400,45 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна д.о следните правни изводи:

По допустимостта на исковата претенция:

Депозираните в настоящото производство положителни установителни искове са предявени от „Ю.Б.“ АД по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал.

1 от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответника С. Д. И., в качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК. Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 98/ 12.05.2023 год. по ч. гр. д. № 215/2023 г. на ВПРС и изпълнителен лист № 96 от същата дата. Заповедта за изпълнение и изпълнителния лист са били връчени на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което съдът с Определение № 361/01.08.2024 год., постановено по ч. гр. д. № 215/2023 г. на ВПРС е дал указания на кредитора да предяви иск за установяване на вземането срещу длъжника в законоустановения 1-месечен срок от съобщаването. Ищцовото дружество е предявило исковата си претенция в законоустановения срок. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на 3 вземания, които изцяло съответстват на задължението, посочено в заповедта за изпълнение.

Настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че исковете са допустими.

По основателността на исковата претенция:

Заявена е претенция с правно основание на осн. чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. чл. 430 от ТЗ, вр. с чл.79 от ЗЗД, вр. с чл.9 и сл. от ЗПК и чл.86 от ЗЗД - за установяване същестуването на вземания – неиздължена главница, договорна лихва по Договор за кредитен лимит за издаване на кредитна карта № МК213877 и мораторна лих ва.

Ответникът чрез назначения си особен представител релевира възражения за ненадлежно обявена на длъжника предсрочна изискуемост на кредита, както и за неравноправност на клаузите, уреждащи дължимостта на договорната лихва.

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: че твърдяното в негова полза вземане съществува по основание, размер и длъжник, както и настъпилия падеж - наличие на валидно сключен договор за кредит за текущо потребление между ищеца и ответника; че се явява изправна страна по договорното правоотношение като е предал сумата по договора на ответника; че е настъпила предсрочна изискуемост на вземането, обявена надлежно на ответника. Доколкото ответникът чрез особения си представител е навел възражение за неравноправност на клаузата, с която се уговаря дължимостта и размера на договорната лихва, в тежест на ищеца е да установи, че въпросната клауза е уговорена индивидуално.

По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадане в забава на длъжника, период на забавата и размер на претендираното обезщетение за забава.

В тежест на ответника по делото е да установи всички наведени от него положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.