Определение № 943 от 11.12.2025, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 943 гр. Перник, 11.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Гражданско дело № 20251700100725 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба вх. № 7255/17.11.2025 г., подадена от Х.

Л. К. с ЕГН:********** и адрес: *** чрез адвокат Г. М. срещу Прокуратурата на Република България, с която искова молба се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и сумата от 5 096.95 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, вследствие на воденото срещу ищеца по повдигнати от ответника обвинения по наказателно производство по ПП № 36/2019 г. по описа на СП, ДП № 1/2019 г. по описа на ТС „БОП“ гр. Перник, приключило с частично прекратяване на това наказателно производство с постановление от 24.11.2020 г., постановено по описаната ПП № 36/2019 г. по описа на СП; както и законната лихва върху посочените суми, считано от 24.11.2020 г. до окончателното им изплащане; а така също и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че ищецът е бивш началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Перник към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – гр. София, считано от 24.07.2017 г.

На 04.04.2019 г. ищецът бил привлечен като обвиняем по ДП № 1/2019 г. на ТС "БОП" – Перник за участие в организирана престъпна група (ОПГ) с користна цел за получаване на подкупи (чл. 321 и чл. 301 НК), заедно с шестима свои колеги. На 03.04.2019 г. бил задържан на работното си място и принудително отведен в ОДМВР-Перник. По време на разпит от служители на ТС „БОП“ бил унижаван, държан в неведение за причината за задържането и заплашван с дългогодишен затвор, като е подканван „да си признае всичко“. Първоначално бил задържан за 24 часа по ЗМВР, след това за 72 часа с постановление на прокуратурата.

Докато бил задържан, на 03.04.2019 г. в дома му било извършено претърсване „по неотложност“ в продължение на над три часа, в присъствието на съпругата му. Поведението на полицаите било обидно и арогантно, като обърнали дома му „наопаки“. Без правно основание били иззети лични спестявания на дъщеря му в размер на 8 775 лв., 380 евро и 25 1 турски лири. По отношение на ищеца били наложени принудителни мерки: забрана да напуска пределите на Република България, считано от 10.04.2019 г.; отнето му било разрешението за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и били иззети трите му ловни оръжия (от 23.04.2019 г.), което лишило ищеца от неговото хоби. На 10.04.2019 г. ищецът бил принуден от директора на ИА „Автомобилна администрация“ да подаде заявление за прекратяване на служебното правоотношение по взаимно съгласие, вследствие на което загубил работата си (началник на ОО „АА“) след близо 20 години служба. Заради наложената забрана за напускане на страната, ищецът бил принуден да се откаже от планирано туристическо пътуване до Италия (05.05.2019 г. – 12.05.2019 г.), за което заплатил 2 044.86 лв. като туристическата агенция му удържала неустойка в размер на 1 096.95 лв. На 24.11.2020 г. (след година и половина разследване) досъдебното производство било прекратено спрямо ищеца поради липса на достатъчно събрани доказателства за поддържане на обвинението – прокуратурата приела, че „първоначалните доказателства... се явяват оскъдни и непотвърдени“.

Вследствие на незаконното му привличане като обвиняем, ищецът претърпял неимуществени вреди. Изпитвал страх от осъдителна присъда, стрес и безпокойство, довели до здравословни проблеми, безсъние и депресия. Претърпял унижение и срам от семейството си, което тежко преживяло факта, че бил обвиняем. Затворил се в себе си и започнал да избягва близките си. Обвинението (за подкуп) било широко отразено в медиите и предизвикало силна морална укоримост в обществото, на което ищецът трябвало да обяснява своята невинност. Срината била репутацията му на държавен служител, изпълнявал стриктно задълженията си 20 години, включително като директор на Главна Дирекция „ДАИ“. Вследствие на действията на прокуратурата, ищецът бил превърнат „в тъмна и непозната личност“ в очите на дъщеря си. Отнемането на ловното му право и оръжията за две години го лишило от любимото му хоби и физическа активност.

Ищецът претърпял и имуществени вреди в общ размер на 5 096.95 лв. (адвокатски хонорар от 4 000 лв. и неустойка за провалено пътуване от 1 096.95 лв.).

С исковата молба са направени доказателствени искания за събиране на писмени и гласни доказателства, както и издаване на съдебно удостоверение.

В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът - Прокуратурата на Република България е подал отговор, с който оспорва изцяло предявените искове като неоснователени и недоказани по основание и размер.

Оспорва основанието на иска, тъй като ищецът не бил ангажирал доказателства за това, че постановлението от 24.11.2020 г. за прекратяване на наказателното производство придобило стабилност. Независимо от обективния характер на отговорността по ЗОДОВ, в тежест на ищеца било да докаже твърдените вреди, непосредствената причинна връзка между вредите и обвинението, както и размера на вредите.

Претендираната сума от 100 000 лв. за неимуществени вреди била прекомерно завишена и не била съобразена с принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД. Липсвали 2 доказателства за твърдените дати на привличане като обвиняем, както и за 24-часовото и 72часовото задържане. Спрямо ищеца, освен забрана за напускане на РБ, не била налагана друга мярка за процесуална принуда. Не били ангажирани доказателства за интензивно провеждани процесуални действия с негово участие. Решението за отнемане на оръжието било взето от административен орган (Началник на 01 РУ), който действал в кръга на своята оперативна самостоятелност и за вреди от действия на трето лице прокуратурата не била пасивно легитимирана да отговаря. Служебното правоотношение на ищеца било прекратено по взаимно съгласие (чл. 103, ал. 1, т. 1 ЗДС), а не по искане на органите на прокуратурата.

Исковата претенция за имуществени вреди (адвокатски хонорар и неустойка за пътуване) била напълно недоказана. Липсвали доказателства за договорено и реално изплатено възнаграждение в размер на 4 000 лв., както и за заплатена неустойка за пътуване в размер на 1 096.95 лв. и направено искане до разследващите органи за разрешение за пътуване до Италия, съответно отказ от страна на разследващите органи.

Относно началния момент на претендираната законна лихва възразява, че същата била дължима от датата, на която постановлението за прекратяване придобило стабилност (влязло в сила), а не от датата на издаването му (24.11.2020 г.), а за датата на стабилност липсвали доказателства.

Прави възражение за изтекла погасителна давност (тригодишен срок) по отношение на акцесорните претенции за законна лихва за периода от 24.11.2020 г. до 17.11.2023 г.

По направените от ищеца доказателствените искания възразява срещу допускане до разпит на свидетели, тъй като не били посочени техните имена и конкретните обстоятелства, които ще установяват (несъответствие с чл. 156 ГПК).

Съдът, извършвайки служебна проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК намира следното:

Исковата молба е редовна, а предявените с нея осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явяват процесуално допустими.

Съдът намира доказателствените искания на ищеца за основателни, доколкото са допустими, относими и необходими за установяване на релевантни за спора обстоятелства.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено в открито заседание, за което се призоват страните; следва да бъде изготвен проект на доклад по делото, който да се съобщи на страните; както и на последните да се връчи препис от настоящото определение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.02.2026 г. от 13.30 ч., за когато да се призоват страните.

Приема и прилага по делото като писмени доказателства приложените към 3 исковата молба заверени с оригиналите копия на следните документи: 1) Постановление за частично прекратяване на наказателно производство от 24.11.2020 г., постановено по ПП № 36/2019 г. по описа на Специализираната прокуратура (СП); 2) Протокол за претърсване и изземване от 03.04.2019 г., по НЧД № 1178/2019 г. по описа на Специализирания наказателен съд (СпНС); 3) Постановление от 08.04.2019 г., постановено по ПП № 36/2019 г. по описа на Специализираната прокуратура (СП); 4) Протокол за приемане на ОБВВПИ от 22.04.2019 г. по описа на Първо РУ – ОДМВР Перник; 5) Решение № 1920з - 57 / 23.04.2019 г. на Началника на Първо РУ – ОДМВР Перник; 6) Разписка от 22.04.2021 г. за получаване на оръжия; 7) Удостоверение от 03.05.2019 г., издадено по ПП № 36/2019 г. по описа на Специализираната прокуратура (СП); 8) Постановление от 24.11.2020 г. по ПП № 36/2019 г. по описа на Специализираната прокуратура (СП) за отмяна на наложена мярка за процесуална принуда; 9) Заповед № 386/21.09.2016 г. на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИА "АА") – София; 10) Заповед № 781/20.07.2017 г. на ИА "АА" – София; 11) Заявление вх. № 11-21-2725/10.04.2019 г. (от ищеца до ИА "АА"; 12) Заповед за прекратяване на служебно правоотношение № 755/10.04.2019 г; 13) Служебна бележка от 23.04.2019 г., издадена от Туристическа агенция „Бохемия“ – София; 14) Удостоверение № 313000 - 3933/24.04.2019 г., издадено от ОДМВР – Перник; 15) Отговор изх. № 1-3905 /22.05.2019 г. на ЗАД „Армеец“.

Да се издаде на ищеца съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди с друго такова от Окръжна прокуратура - Перник, от което да е видно ДП № 1/2019г. по описа на ТС „БОП“ - Перник на какъв етап от развитие се намира към момента на издаване на удостоверението и дали по същото има внесен обвинителен акт в съда, дали е прекратено, спряно или е висящо.

Предоставя възможност на ищеца да ангажира гласни доказателства – трима свидетели при режим на довеждане за установяване твърдените обстоятелства по исковата молба и какво отражение е дало воденото срещу ищеца наказателно производство на личния и професионалния му живот и какви неприятни изживявания е изпитал заради това производство.

Обявява на страните проекта на доклад по делото:

„Предмет на производството са предявени от Х. Л. К. с ЕГН:********** и адрес: *** чрез адвокат Г. М. срещу Прокуратурата на Република България искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и сумата от 5 096.95 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, вследствие на воденото срещу ищеца по повдигнати от ответника обвинения по наказателно производство по ПП № 36/2019 г. по описа на СП, ДП № 1/2019 г. по описа на ТС „БОП“ гр. Перник, приключило с частично прекратяване на това наказателно производство с постановление от 24.11.2020 г., постановено по описаната ПП № 36/2019 г. по описа на СП; както и законната лихва върху посочените суми, считано от 24.11.2020 г. до окончателното им изплащане.

Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения (чл. 146, 4 ал. 1, т. 1 ГПК):

Претърпени от ищеца имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и единствена последица от незаконното му привличане като обвиняем по горепосоченото наказателно производство.

Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника (чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК):

Така предявените обективно съединени осъдителни искове са с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, същите са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Права и обстоятелства, които се признават (чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК): - Няма такива.

Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК): - Няма такива.

Разпечатката съдържа 37 от 101 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e1c2e72d-d8a3-4044-896b-f73410d21c03