Решение № 14099 от 19.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14099 гр. София, 19.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. Х. като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20241110148858 по описа за 2024 година

Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/ вр. чл. 153, ал. 1 Закон за енергетиката /ЗЕ/ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че в периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г. до имотсобственост на наследодателя на ответниците с адрес: гр. София, район „В“, бул. „А.С.“ № 96, вх. А, ет. 6, ап. 45 /абон. № 194905/ била доставяна топлинна енергия, която останала незаплатена. В посочения период действали Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на клиентите за битови нужди в гр. София, които били публикувани във в-к „Монитор“ и влезли в сила на 10.07.2016 г., в чийто чл. 33 е разписано задължението на потребителите, каквито се явявали и ответниците, да заплащат месечните си задължения в 45 – дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасяли. Имали задължение за заплащането на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 непотребеното количество топлинна енергия за отчетения период в 45-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасяли. При неизпълнение в срок, следвало да заплатят на продавача на топлинна енергия законна лихва за забава. Етажната собственост, в която се намирал топлоснабденият имот сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение с „Техем сървисис“ ЕООД. Това дружество извършвало разпределението на топлинната енергия на базата реален отчет. За топлоснабдения имот били издадени изравнителни сметки. Дължимите суми не били заплатени в определения срок.

Въз основа на изложеното ищцовото дружество иска осъждането на Димитринка Г. Х. /в лично качество и като наследник на първоначалния съсобственик/, Г. Х. К. и К. Х. К. да му заплатят следните суми: 1 822, 46 лв. – главница за доставена в периода 05.2021 г. – 04.2023 г. до имот, съсобственост на ответниците, но останала незаплатена топлинна енергия, заедно със законна лихва от 16.08.2024 г. /датата на подаване исковата молба/ до окончателното плащане; 273, 73 лв. – мораторна лихва за забава за периода 15.09.2022 г. – 08.08.2024 г.; 38, 10 лв. – главница за услугата дялово разпределение за периода 07.2021 г. – 04.2023 г. заедно със законна лихва от 16.08.2024 г. до окончателното плащане и 9, 35 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 08.08.2024 г. при следните наследствени квоти и за следните суми:

1

Д. Г. Х. за 4/6 от общото задължение или за: 1 214, 97 лв. - главница за доставена в периода 05.2021 г. – 04.2023 г. до имот, съсобственост на ответниците, но останала незаплатена топлинна енергия, заедно със законна лихва от 16.08.2024 г. /датата на подаване исковата молба/ до окончателното плащане; 182, 48 лв. – мораторна лихва за забава за периода 15.09.2022 г. – 08.08.2024 г.; 25, 40 лв. – главница за услугата дялово разпределение за периода 07.2021 г. – 04.2023 г. заедно със законна лихва от 16.08.2024 г. до окончателното плащане и 6, 23 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 08.08.2024 г.

Г. Х. К. за 1/6 от общото задължение или за: 303, 74 лв. - главница за доставена в периода 05.2021 г. – 04.2023 г. до имот, съсобственост на ответниците, но останала незаплатена топлинна енергия, заедно със законна лихва от 16.08.2024 г. /датата на подаване исковата молба/ до окончателното плащане; 45, 62 лв. – мораторна лихва за забава за периода 15.09.2022 г. – 08.08.2024 г.; 6, 35 лв. – главница за услугата дялово разпределение за периода 07.2021 г. – 04.2023 г. заедно със законна лихва от 16.08.2024 г. до окончателното плащане и 1, 55 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 08.08.2024 г.

К. Х. К. за 1/6 от общото задължение или за: 303, 74 лв. -главница за доставена в периода 05.2021 г. – 04.2023 г. до имот, съсобственост на ответниците, но останала незаплатена топлинна енергия, заедно със законна лихва от 16.08.2024 г. /датата на подаване исковата молба/ до окончателното плащане; 45, 62 лв. – мораторна лихва за забава за периода 15.09.2022 г. – 08.08.2024 г.; 6, 35 лв. – главница за услугата дялово разпределение за периода 07.2021 г. – 04.2023 г. заедно със законна лихва от 16.08.2024 г. до окончателното плащане и 1, 55 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 08.08.2024 г. Претендира разноски.

Ответницата Г. Х. К. редовно уведомена чрез своя работодател на 18.12.2024 г. – не подава отговор на исковата молба.

Ответницата Д. Г. Х. редовно уведомена на 19.12.2024 г. не подава отговор на исковата молба.

Ответникът К. Х. К. оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди липсата на облигационна връзка с ищцовото дружество. Счита, че твърдените общи условия от 2016 г., регулиращи взаимоотношенията им, нямали действие. Липсвали доказателства, че в имота имало уреди за дялово разпределение. Отсъствали данни за реално доставено количество топлинна енергия. Евентуално доставената топлинна енергия било непоискана услуга. Иска се отхвърляне на предявените искове.

В своя Молба с вх. № 155885/05.05.2025 г. третото лице-помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД не оспорва предявените от ищцовото дружество искове. Не оспорва представените с исковата молба доказателства.

От фактическа страна съдът намира следното:

По делото е представен Договор за покупко-продажба от 22.10.2008 г., съдържащ се в Нотариален акт № 56, том V с рег. № 20076, нот. дело 762/2008 г., с който продавачите В/Ч и Р.Ч. прехвърлят на купувача Х. К. Х. собствеността на техен жилищен имот с адрес: гр.

София, бул. „А.С.“ № 96, вх. А, ет. 6, ап. 45 срещу посочената в договора цена.

На 13.09.2011 г. Р.Ч. е подала до директора на „Т.С.“ ЕАД Заявление с вх. № СФ-1424, с което е поискала да бъде закрита партидата на нейно име водена за имот с адрес: гр. София, бул. „А.С.“ № 96, вх. А, ет. 6, ап. 45 /абон. № 194905/ поради продажба на имота.

Общото събрание /ОС/ на Етажната собственост /ЕС/ с адрес: гр. София, бул. „А.С.“ № 96, вх. Б е избрало на 18.09.2001 г. „Техем сървисис“ ЕООД за дружество, което да монтира уреди за отчитане на топлинната енергия и да извършва услугата дялово разпределение на доставяната до жилищната сграда топлинна енергия. В изпълнение на това решение представител на ЕС е сключил с „Техем сървисис“ ЕООД Договор № 1035/15.10.2011 г. за изпълнение на възложените услуги.

На 03.06.2020 г. „Т.С.“ ЕООД /като възложител/ е сключила с „Техем сървисис“ ЕООД /като изпълнител/ Договор при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139в Закон за енергетиката.

2

По делото са приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД на клиенти в гр. София, като публикация във в. „Монитор“ с дата 11.07.2016 г.

По делото е представено и прието съобщение към Фактура № 1021593051/31.07.2022 г., адресирано до Х. К. Х., в което е посочено, че задължението за отоплителен сезон 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. по отношение на топлоснабден имот с договорна сметка № 2100257503 е в размер на 825, 67 лв.

По делото е постъпило Удостоверение за наследници № РВЕ24-УГ51-1167/08.10.2024 г., издадено от Столична община, район „В“, в което е посочено, че лицето Х. К. Х. е починал на 10.05.2024 г. и е оставил за свои наследници следните лица: Д. Г. Х. /съпруга/, Г. Х. К.

/дъщеря/ и К. Х. К. /син/.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД е представило два броя индивидуални изравнителни сметки за топлоснабдения имот.

По делото е изслушана и приета ССчЕ, според чието заключение липсват данни за извършени от абоната плащания на процесните суми. За периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г. прогнозно начислените суми за доставената топлинна енергия до имота са в размер на 1 812, 08 лв. След извършено отчитане на уредите за дялово разпределение и изготвянето на окончателна сметка в края на отоплителния сезон, за абоната на топлинна е енергия е възникнало задължение да доплати сума в размер на 33, 54 лв. за отоплителен сезон 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. Начислените и незаплатени суми за услугата дялово разпределение е за общо 22 бр. фактури в размер на 38, 10 лв. и лихва от 9, 35 лв. за периода 01.07.2021 г. – 30.04.2023 г. Върху главницата за топлинна енергия е начислена законна лихва за периода 15.09.2021 г. – 08.08.2024 г. в размер на 273, 73 лв. и върху главницата за дялово разпределение в размер на 9, 35 лв. за същия период.

В приетата по делото СТЕ е посочено, че за периода, предмет на делото в имота не е имало инсталирани отоплителни тела, а само един водомер с дистанционен отчет. Поради тази причина и ищцовото дружество не начислявало топлинна енергия. Топлата вода е изчислявана по реален отчет по т. 5.2 Приложение към чл. 61, ал. 1 Наредба № Е-РД-04-1.

Отчетът е извършен дистанционно. Топлинната енергия отдадена от сградната инсталация е изчислявана по формулата отразена в т. 6.1.1. от Приложението към Наредба № Е-РД-04-1 на база инсталирана отоплителна мощност на инсталацията и денградусите за периода.

Дължимата сума по ФДР е 1 777, 89 лв. Сумата по фактури е в размер на 1 812, 11 лв.

Сумата за получаване е в размер на 34, 64 лв. Тези суми са без предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви върху тях. Тъй като с решение на Министерски съвет от м. юли 2022 г. ДДС върху топлинната енергия анамален от 20 % на 9 %, от обощо дължимата сума по ФДР и от изравнителната сума следвало да се приспаднат 9, 83 лв.

От правна страна съдът намира следното:

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответниците е да докаже погасяване на дълга.

По отношение на твърдението за наличието на договор за доставка на топлинна енергия между страните. Действително между тях не е сключван такъв договор, но предвид спецификата на предлаганата услуга и предвид разпоредбите на Закона за енергетиката, следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна 3 енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия, каквито в настоящата хипотеза не се установяват.

От приетия по делото Договор за покупко-продажба, съдържащ се в Нотариален акт № 56, том V с рег. № 20076, нот. дело 762/2008 г. се установява, че на 22.10.2008 г. Х. К. Х. е придобил собствеността на топлофицирания апратамент и в исковия период 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г. е бил негов собственик. Смъртта му е настъпила извън исковия период и поради тази причина отговорността се търси от неговите наследници, настоящи ищци.

Предвид изложеното следва да се приеме, че за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г. между наследодателя на ответниците Х. Х. и „Т.С.“ ЕАД е съществувал договор за доставка на топлинна енергия.