Решение № 1135 от 20.01.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1135 гр. София, 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело № 20251110146538 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правна квалификация чл.432 КЗ за сумата от 1000 лв., частично от общ размер от 4000 лв., неизплатено застрахователно обезщетение за нанесени щети на л.а.

„Киа К5“, с рег. № СВ 6111 РО, вследствие ПТП от 08.08.2025 г., причинено от виновно, противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована от ответника, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че на 08.08.2025 г. собствения му лек автомобил „Киа К5“, с рег. № СВ 6111 РО е увреден при ПТП, причинено от виновно, противоправно поведение на водача мотоциклет „Сузуки“ с рег.№ СТ 3303 Х, чиято гражданска отговорност към същата дата е била застрахована от ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”. Твърди, че в резултат на пътно-транспортното произшествие на л.а. „Киа К5“, с рег. № СВ 6111 РО са причинени щети, като са увредени подробно изброени в исковата молба детайли и части. Твърди, че претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ е предявена пред застрахователя, който е изплатил обезщетение в размер на 1004,06 лв., докато действителният размер на причинените вреди е 5004,06 лв. Предвид изложеното претендира заплащане на сумата от 1000 лв., предявена като частичен иск от общ размер на остатъчното застрахователното обезщетение от 4000 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане, както и разноските по делото.

Допуснато е изменение на иска на осн. чл. 214 ГПК чрез увеличаване на размера му до сумата 6363,76 лв., която представлява пълния размер на претенцията.

Ответникът е депозирал в законоустановения срок отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че със заплащането на обезщетение в размер на 1000 лв., определен по експертна оценка, е погасил задължението си. Счита, че това е стойността на вредите, които са в причинна връзка с ПТП-то. Сочи, че ищецът не е изразил несъгласие с определения размер на обезщетението. Навежда доводи във връзка с настъпване на тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ. Моли искът да бъде отхвърлен, претендира разноски.

1

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност по реда чл. 235 от ГПК, намира за установено следното:

Иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ вр. чл. 498, ал. 3 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД.

Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 498, ал.3 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.

45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

Като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по реда на чл.146 ал.1 т.3-4 от ГПК е обявено, че към датата на процесното ПТП – 08.08.2025 г., отговорността на водача на мотоциклет „Сузуки“ с рег.№ СТ 3303 Х е била застрахована при ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”

Също така като безспорно е изведено, че на ищеца е заплатено от страна на ответното дружество обезщетение в размер на 1004,06 лв. за процесното ПТП.

Съгласно разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 2 КЗ застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди, вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение или престой, в това число вредите, причинени на чуждо имущество.

Следва да се установи механизма на ПТП, включително наличието на причинноследствена връзка, противоправността на деянието и вината на дееца.

От заключението по САТЕ, прието без възражения, което съдът цени като обективно и компетентно, се изяснява механизмът на настъпване на ПТП-то, а именно:

На 08.08.2025 г. около 19:40 часа, в гр. София, мотоциклет „Сузуки“ с рег.№ СТ 3303 Х се движел по Околовръстен път с посока от гр. София към гр. Нови Искър и пред хотел “Симона“ водачът реализирал ПТП с движещия се пред него л.а. „Киа К5“, с рег. № СВ 6111 РО.

Горният механизъм, се потвърждава и от останалия доказателствен материал по делото, включително двустранен констативен протокол от 08.08.2025 г., в който водачът на мотоциклет „Сузуки“ с рег.№ СТ 3303 Х се е признал за виновен и показанията на свидетеля Г. П.

Заключението по СТЕ категорично установява, че е налице причинно – следствена връзка между механизма на ПТП, описан в исковата молба, както и описаните увреждания на л.а. „Киа К5“, с рег. № СВ 6111 РО.

Според чл. 20, ал. 2 ЗДвП Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Когато възникне опасност за движението, водачите са длъжни незабавно да намалят скоростта, а при необходимост - да предприемат аварийно спиране, като не извършват маневри, с които могат да застрашат своя живот или здраве, живота или здравето на други лица, както и да причинят значителни 2 материални вреди.

В случая, с оглед приетия механизъм на ПТП, съдът намира, че водачът на мотоциклет „Сузуки“ с рег.№ СТ 3303 Х не е избрал скоростта си на движение и дистанцията от движещия се пред него л.а. така, че да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие.

Следователно, при така установената фактическа обстановка следва да се приеме, че водачът на мотоциклет „Сузуки“ с рег.№ СТ 3303 Х е осъществил нарушение на правилата за движение по пътищата, а именно на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, което е предизвикало процесното ПТП.

Съобразно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината при непозволено увреждане се предполага до доказване на противното, като в тежест на ответника е било да опровергае презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, което по делото не е направено. Още повече, както се спомена по-горе водачът на мотоциклет „Сузуки“ с рег.№ СТ 3303 Х е признал вината си в двустранен констативен протокол от 08.08.2025 г.

Относно размера на вредите съдът намира следното:

Заключението по СТЕ категорично установява, че е налице причинно – следствена връзка между механизма на ПТП, описан в исковата молба, както и описаните увреждания на автомобил л.а. „Киа К5“, с рег. № СВ 6111 РО, противно на направените в отговора възражения в тази насока.

Заключението на експертизата, съдът кредитира като достатъчно ясно и обосновано, съответстващо с доказателствения материал по делото.

Видно от заключението на САТЕ стойността на причинените щети на увредения автомобил към момента на процесното застрахователно събитие по средни пазарни цени към датата на ПТП е 7367,82 лв.

Неоснователно е възражението, че размерът на обезщетението следва да се определи съгласно методиката на Наредба № 49/16.10.2014 г./ Наредба № 24/2006г./ В Раздел I чл. 4 от Приложение № 1 към чл. 15, ал. 4 от Наредба № 24/08.03.2006 г., към което Наредба № 49/16.10.2014 г. препраща, представляващо Методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС, по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, е предвидено, че методиката се прилага като минимална долна граница в случаите, когато не са представени надлежни доказателства (фактури) за извършен ремонт на МПС в сервиз и за случаите, когато обезщетението се определя по експертна оценка. Цитираната методика не дерогира приложението на разпоредбите на КЗ и не ограничава отговорността на застрахователя, като тя представлява указание за изчисляване на размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз. Пак според същата методика, при съдебно предявена претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие – чл. 386, ал. 2 от КЗ, като ползва заключение на вещо лице, но без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006 г. (Решение № 52/08.07.2010 г. по т. дело№ 652/2009 г. - Iт. о. ВКС)

Неоснователно е и възражението, че ищецът не сочи доказателства за извършен ремонт на автомобила. Отстраняването на вредите не е предпоставка за присъждане на обезщетение за такива, както приема и константната съдебна практика. Напротив, не следва увреденото лице да бъде задължавано да отстрани имуществените си вреди чрез ремонт на автомобила преди завеждане на делото. Възможно е увреденото лице да не разполага с 3 налични средства да извърши ремонта преди предявяване на исковата си молба, а също така да не възнамерява да отремонтира автомобила, което е изцяло в негова дискреция.

Според чл. 499 ал.2 пр. първо КЗ, при вреди на имущество обезщетението не може да надвишава действителната стойност на причинените вреди.

При определяне размера на дължимото обезщетение следва да се отчита уговорката между застрахования и застрахователя - чл.400 ал.1, ал. и ал.3 от КЗ . При положение, че друго не е уговорено се приема, че застрахователната сума е определена съгласно действителната стойност и следователно дължимото застрахователно обезщетение следва да се определи в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането, като не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност и действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество/ ал.2/, т.е по пазарната му стойност. Макар и частите, които са повредени, в действителност да не са били нови към датата на настъпване на ПТП, няма как да се вмени в задължение на застрахованото лице да намери части, със същата степен на използване и то ще е принудено да закупи нови и техният размер е неговата действителна вреда/.

В тази насока ВКС се е произнесъл и в Р № 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 627/2008 г., II т. о., ТК и Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., ТК, решение № 6 от 2.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 293/2010 г., I т. о. , решение № 79 от 2.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о на ВКС и др.

Конкретиката на случая сочи, че действителната стойност на увреденото имущество е 7367,82 лв. /заключение по САТЕ/ и до който размер ищецът има право да получи плащане по претенцията си.

С доклада по делото в тежест на ответника е било разпределено да докаже твърдението си, че по отношение на процесния автомобил е налице тотална щета. Ответникът не е поставил въпроси в тази връзка на вещото лице по допуснатата САТЕ. Ето защо по делото остава недоказано да е налице тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 от КЗ, както твърди ответното дружество. За да е налице такава е нужно стойността на разходите за необходимия ремонт на процесния автомобил да надвишава 70% от действителната му стойност. По делото няма данни за действителната стойност на автомобила. Ето защо възраженията на ответника в тази връзка са неоснователни.