Решение № 73 от 14.06.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Пазарджик, 14.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Венцислав Г. Петров при участието на секретаря Галина Г. Младенова като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Търговско дело № 20225200900177 по описа за 2022 година

Предявени са искове на Г. Ю. Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В., област П., ул. „Н. В.“ **, чрез адв. П. от **, срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: гр.

София, р-н Триадица, бул. „Витоша“ № 89Б, за заплащане на сумата от 30 000 лева, представляваща остатък от обезщетение за неимуществени вреди в общ размер от 75 000 лева, настъпили в резултат на пътно-транспортно произшествие (ПТП) от 02.08.2019 г., по вина на В. Ф. И., управлявал л. а. О.

В., рег. № ***, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 24.10.2022 г. до окончателното плащане (л.

185), както и на сумата от 4 666.67 лева, представляваща мораторна лихва върху обезщетението от 75 000 лева за периода от 24.11.2021 г. до 05.07.2022 г. (след допуснато изменение на иска по чл. 214, ал. 1, изр. 3 вр. чл. 232 от ГПК с протоколно определение от 05.05.2023 г., изменено по чл. 253 от ГПК с определение № 179/05.05.2023 г. и протоколно определение от о. с. з. от 02.06.2023 г.), на основание чл. 86 от ЗЗД, както и на сумата от 56.55 лева (след допуснато изменение на иска по чл. 214, ал. 1, изр. 3 вр. чл. 232 от ГПК с протоколно определение от 05.05.2023 г.), представляваща мораторна лихва за периода от 24.11.2021 г. до 05.07.2022 г. върху обезщетението от 908.98 лева за имуществени вреди /разходи за болнично лечение в периода 0205.08.2019 г. и 09-12.08.2019 г./, настъпили от същото ПТП, на основание чл.

1

86 от ЗЗД, по посочена банкова сметка с титуляр: адв. Р. П. в ТБ „****“ АД, IBAN ****. Претендира разноски.

Предявените искове се основават на следните фактически твърдения:

На 02.08.2019 г. в гр. П., на кръстовището между ул. „Б. Ш.“ и ул. „П.“ е настъпило ПТП между л. а. Д. Л., рег. № ***, собственост на Агенция „Митници“, управляван от служителя В. П. П.в и л. а. О. В., рег. № ***, управляван от В. Ф. И., в резултат на отнемане на предимството на движещия се по главния път л. а. Д., при което пострадал пътуващия в него ищец Г. Ч. причинена комплексна средна телесна повреда, подробно описана. Сочи се, че с решение № 741/06.04.2022 г. на РС - П. по АНД № 912/2022 г. В. Ф. И. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр.

2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК и освободен от наказателна отговорност, на основание чл. 78а от НК. На 11.10.2022 г. ищецът си е направил допълнителни изследвания и се установило, че в действителност има счупени 4 ребра (VI, VII, VIII и IX) по средната лопатна линия вляво, а не 3 (VII, VIII и IX) както било установено в СМЕ по наказателното дело. На 04.05.2022 г. е отправена претенция до застрахователя по чл. 380 от КЗ за заплащане на обезщетенията. Излага се, че след отправяне на 04.05.2022 г. на претенция до застрахователя за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени и имуществени вреди, на 05.07.2022 г., т. е. в тримесечния срок по чл. 496, ал.

1 от КЗ, изтичащ на 04.08.2022 г., ответникът е изплатил на ищеца сумата от 46 665.19 лева, от които 45 000 лева за покриване на неимуществените вреди и 1 665.19 лева за покриване на имуществените вреди, съгласно писмо изх. № ****** г. С платените 1 665.19 лева ищецът приема, че ответникът му е заплатил обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер на 908.98 лева за направените разходи във връзка с престоя в болницата и лечението му, респ. остатъкът от 756.21 лева представлява частично плащане по претенцията за обезщетение за имуществени вреди, а именно неполученото трудово възнаграждение, изчислено като разлика между трудово възнаграждение и полученото обезщетение от НОИ за временна неработоспособност. Поради това, ищецът счита, че му се дължи остатък от обезщетението за неимуществени вреди в размер на 30 000 лева - разликата между платените 45 000 лева и претендираното обезщетение за неимуществени вреди от 75 000 лева, както и мораторната лихва върху обезщетението от 75 000 лева за периода от 24.11.2021 г. до датата на частичното плащане - 05.07.2022 г., които са в размер на 4 666.67 лева, ведно със законната лихва върху 30 000 лева от датата на предявяване на иска 2 24.10.2022 г. до окончателното плащане. Претендира се и сумата от 56.55 лева, представляваща мораторна лихва върху обезщетението от 908.98 лева разходи за лечение за двата престоя в болницата, подробно описани, за периода от 24.11.2021 г. до 05.07.2022 г.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, чрез юрисконсулт Д. З., е подал отговор на исковата молба. Заявява, че дружеството е заплатило сумата от 46 665.19 лева, от които 45 000 лева за покриване на неимуществените вреди и 1 665.19 лева за покриване на имуществените вреди, с което приема, че застрахователят е изпълнил в цялост задължението си за обезщетяване на пострадолото лице и предявеният иск е изцяло неоснователен. При условие на евентуалност се навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат поради непоставен обезопасителен колан от пострадалия Ч. Оспорва се, че пропуснатата полза, изразяваща се в загуба на доход, поради временна неработоспособност не е в резултат на процесното ПТП. Излага се, че неоснователността на главния иск води и до неоснователност на акцесорния за лихви.

В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК е подадена допълнителна искова молба, в която се оспорват възраженията на ответника.

Няма подаден допълнителен отговор.

По допустимостта на производството:

Легитимацията на страните съответства на твърденията за претърпени вреди от деликт и застрахована гражданска отговорност на делинквента при ответника-застрахователно дружество.

Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 и т. 6 от ГПК.

Съдът приема, че надлежно е упражнено правото на иск, доколкото ищецът е провел описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3 от КЗ процедура за разглеждане на претенцията пред застрахователя, като го е сезирал с искане за заплащане на обезщетения на 04.05.2022 г., респ. на 05.07.2022 г. ответникът е изплатил на ищеца определена сума, с която последният не е съгласен. Искът е предявен на 24.10.2022 г., т. е. след изтичане на тримесечния срок по чл.

496, ал. 1 от КЗ.

Съдът счита, че в случая претенцията на ищеца за присъждане на законната лихва по отношение на иска за неимуществени вреди представлява материалноправна последица от евентуалното уважаване на иска за обезщетение и не се предявява като самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД (за 3 разлика от останалите искове за мораторна лихва), поради което ищецът не е длъжен да сочи размер на търсената лихва, респ. началният период за същата може да бъде променян в хода на процеса, без това да значи, че се изменя иска - арг. от чл. 214, ал. 2 от ГПК.

Изменението на исковете под формата на намаляване на претенцията по размер, респ. съкращаване на период, е допустимо, тъй като не се навежда ново основание, нито се претендира друг способ за защита, а преклузията в чл. 372, ал. 2 от ГПК не се отнася за искане за изменение на размера на иска (в този смисъл Определение № 715/10.12.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 3160/2015 г., II т. о.).

Съдът приема от фактическа страна следното:

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между ответника и водача В. И. е сключена застраховка „Гражданска отговорност (ГО) на автомобилистите“, валидна към датата на процесното ПТП, както и че ищецът е провел описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3 от КЗ процедура за разглеждане на претенцията пред застрахователя, като го е сезирал на 04.05.2022 г. с искане за заплащане на обезщетения, респ. на 05.07.2022 г. ответникът е изплатил на ищеца 46 665.19 лева, от които: 45 000 лева обезщетение за претърпените неимуществени вреди и 1 665.19 лева обезщетение за имуществените вреди, от които: 908.98 лева за направените разходи във връзка с престоя в болницата и лечението, а остатъкът от 756.21 лева за пропуснатите ползи от неполучено трудово възнаграждение (л. 45-46).

По делото е приложено решение № 741 от 06.04.2022 г. по АНД № 912/2022 г. на РС - П., влязло в сила на 22.04.2022 г., с което В. Ф. И. е признат за виновен в това, че на 02.08.2019 г. в гр. П., на кръстовището на ул.

„Б. Ш.“ и ул. „П.“, при управление на л. а. О. В., рег. № ***, е нарушил правилата за движение, а именно: чл. 50, ал. 1 от ЗДвП: „На кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство“ и чл. 46, ал. 2 от ППЗДвП: „ Пътен знак Б2 указва на водачите на пътни превозни средства, че са длъжни да спрат на „стоп-линията“, очертана с пътна маркировка, или ако няма такава - на линията, на която е поставен знакът. Преди да потеглят отново, водачите са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които имат предимство“, и по непредпазлИ.ст е причинил средни телесни повреди на Г. Ю. Ч., ЕГН 4

**********, а именно: счупване на лакътната кост на лява ръка в долна трета с разместване, довело до трайно затрудняване движенията на горен ляв крайник за около 3 - 4 месеца и счупване на три ребра вляво, по среднолопатъчната линия, довело до трайно затрудняване движенията на снагата за около 2 месеца - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, като съдът го е освободил от наказателна отговорност на основание чл. 78а, ал. 1 от НК и му е наложил административно наказание глоба.

От третото за процеса лице - водачът В. Ф. И. е постъпило уточнение, изискано по реда на чл. 192 от ГПК, че не е уведомявал застрахователя ответник за процесното ПТП.

От изслушаното по делото заключение на вещото лице д-р П. М. по допуснатата съдебномедицинска експертиза, прието от съда за пълно, обосновано и компетентно изготвено се установява следното:

Постъпил по спешност непосредствено след инцидента за лечение във ********при УМБАЛ „С. Г.“ ЕАД - гр. П. в периода 02.08.2019 - 05.08.2019 г.

Поставена диагноза: травма на други интраабдоминални органи, без открита рана в корема; множество счупвания на ребра, закрито; фрактура на лявата лакетна кост в долната част, закрито. На базата на обективната находка и проведените образни изследвания се приело, че ищецът е получил счупване на 7-мо, 8-мо и 9-то ребра вляво, счупване на лакетна кост, порезна рана и охлузвания по главата, охлузвания и по гръдния кош. Наложен имобилизационен гипсов ръкав на горна трета на лявата мишница до основата. На 09.08.2019 г. отново постъпва за лечение, поради оплакване от болки и невъзможни движения на пръстите на гипсирания крайник. Нова гипсова имобилизация на левия горен крайник. Изписан на 12.08.2019 г. На 11.10.2022 г. при рентгеново изследване на гръден кош се установило, че ищецът е с консолидирани фрактури на 6-то, 7-мо, 8-мо и 9-то ребро вляво по скапуларна линия.

При личния преглед на ищеца по настоящата СМЕ, респ. за изясняване на неговото състояние, е било направено компютърнотомографско нативно изследване на гръдния кош на ищеца, което потвърждава, че от процесното ПТП същият е получил счупване на четири ребра вляво (6-то, 7-мо, 8-мо и 9то), а не само три, както е било констатирано от наказателния съд. Експертът пояснява, че при рентгенография е възможно да се установят по-малък брой фрактури на ребра, отколкото в действителност, поради наслагването на сенки в рентгеновия образ, наличие на хрущялни част, които са 5 рентгеннегативни и пр. За разлика от нея, компютърнотомографското изследване е с много по-висока диагностична способност. Непосредствено след получаване на уврежданията, медицинските манипулации, както и в периода на раздвижване на ръката, пострадалият е изпитвал интензивни болки и страдания, налагащи обезболяващи средства. Оперативно е извършено открито наместване на счупената лява лакетна кост с вътрешна фиксация с плака. След пълно костно срастване остесинтезните средства са премахнати. Възстановяването при обичаен процес настъпва след около четири - четири месеца и половина. Движенията в лакетната става са възстановени напълно, но ищецът съобщава за чувство на стягане и дърпане в областта на оперативния ръбец, който е с дължина от 9 см.

Разпечатката съдържа 35 от 99 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e1c276f2-c7bc-43ce-87c0-d9cb91a728ee