Решение № 114 от 08.08.2023, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. Бургас, 07.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Веселка Г. Узунова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело № 20232000500135 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Със съдебно решение № 148 от 06.02.2023г. по гр. дело № 1979/2021 г. по описа на Бургаския окръжен съд съдът е ОТХВЪРЛИЛ исковете на К. Н.

С., ЕГН ********** и И. И. С., ЕГН **********, двамата със съдебен адрес:

*******, адв. А. Т. против Т. Г. И., ЕГН ********** от г******* и Н. К. И., ЕГН ********** от *******

-за признаване за недействителен на основание чл.40 ЗЗД договорът за продажба, обективиран в нотариален акт **** от 02.02.2021г. на Нотариус с рег. №133, с район на действие БРС, като сключен от ответникапълномощник на ищците при условията на договаряне във вреда на представляваните;

-за приемане за установено, че ищците са собственици на недвижимия имот- самостоятелен обект в сграда- апартамент с идентификатор **** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Б. с площ от 70,17 кв.м., ведно с изба №22 с площ от 4,73 кв.м., находящ се в *******, находящ се в сграда с идентификатор ****, в поземлен имот с идентификатор ****, ведно с прилежащите 25/702 кв.м.ид.ч. от поземления имот.

Ищците К. Н. С., ЕГН ********** и И. И. С., ЕГН **********, двамата със съдебен адрес: *******, адв. А. Т. са депозирали въззивна жалба срещу постановеното съдебно решение,като са го оспорили пред въззивната инстанция,излагайки подробни съображения за неправилността му.Въззивната жалба е оставена без движение от БАпС с указания за отстраняване на нередовности,които са били отстранени в срок с молба вх.

1

№4679 от 25.05.2023г. С въззивната жалба е оспорен крайният извод на БОС,че с процесното пълномощно ищците са целели да прехвърлят имота в полза на ответниците, като са имали намерение този имот да остане за тях, а въз основа на този извод съдът е приел,че сключвайки договор за продажба въз основа на упълномощаването,ответниците не са увредили ищцовата страна,независимо от обстоятелството,че продажбата е извършена на цена,драстично по-ниска от средната пазарна цена за продавания апартамент.

Във въззивната жалба са изложени съображения в подкрепа на оплакването,че съдът неправилно е тълкувал съдържанието на процесното пълномощно,неговата цел и смисъл,а оттук и погрешно е приел,че въпреки неравноценността на договорената продажна цена и действителната стойност на продадения апартамент,увреждане няма.Въззивниците считат,че проведеното от съда тълкуване на пълномощното противоречи на редица указания на ВКС,дадени в практиката на различни състави по тълкуването и прилагането на чл.20 ЗЗД,на която са се позовали в жалбата. Считат,че макар в т.2 на пълномощното ответникът да е бил упълномощен да договаря сам със себе си,това не изключва възможността му да прехвърли имота и на трето лице,което той не представлява и именно затова той е бил упълномощен да получи от името на ищците и за тяхна сметка предложената от евентуално трето лице продажна цена.Намират,че е неправилно да се приеме,че от текста на пълномощното може да се направи извод,че целта на упълномощителите едва ли не на всяка цена апартаментът да се прехвърли само и единствено на ответниците.В тази връзка сочат,че следва да бъдат съобразени и показанията на св.М.,който е заявил,че след 2019г. ответниците са се преместили да живеят в гр.П..В тази връзка е поставен риторичен въпрос дали не е възможно пълномощното да е дадено с цел реализиране на продажба на апартамента ,така,че ищците да могат с получените пари да подпомогнат **** си при настаняването и в собствено жилище в гр.П..Самото наличие на такава възможност прави крайните изводи на съда за единствения мотив за упълномощаването необосновани. Дори и да се приеме за правилен изводът на БОС,че ищците са искали да прехвърлят апартамента на ответниците,то съдът не е дал отговор на въпроса по коя от двете сделки,за която е било издадено пълномощното е следвало да стане прехвърляне-дали желанието на ищците е било да дарят апартамента или да го продадат на ответниците.Поставят въпроса-ако ищците са искали да дарят апартамента,защо тогава са упълномощили ответника да продава и да получи заплатената от купувача продажна цена. Ако обаче става дума за две изцяло различни по правните си последици разпореждания,то тогава се поставя въпросът каква е целта на пълномощното- на кого да се дари и кому да се продаде. Ако се изходи от принципното положение,че тълкуването следва да се провежда с оглед обичаите ,практиката и добросъвестността/така Р№67/30.07.2014г.по т.д.№1843/2013г.,второ т.о.на ВКС и Р№81 от 07.07.2009г.по т.д.№761/2008г.,първо т.о.на ВКС / и се съобрази оборимата презумпция ,указана в Р№756/22.01.1996г.по гр.д.№809/95г.на първо г.о.на ВКС,че „..до доказване на противното се счита,че даденото от родителите на единия съпруг е дарение за него,а не за двамата съпрузи..“ и при изключване на хипотезата,при която дарението се прави и приема с участието на двамата съпрузи,тъй като в случая не са упълномощени двамата съпрузи,то тогава 2 смисълът на упълномощителното изявление следва да се търси в две посокибило да се дари имотът на ****та на ищците,било да се продаде апартаментът и на двамата съпрузи.Ако пълномощникът е избрал не да дари апартамента на ответницата,а да го продаде на себе си,то тогава на общо основание ,по силата на договора за продажба приобретателите по сделката следва да дължат на ищците продажната цена на апартамента.В този смисъл,пълномощникът,сам изоставяйки възможността да се дари апартаментът,остава задължен спрямо упълномощителите-продавачи да договори такава продажна цена,която да съответства на действителната,поне средна пазарна стойност и по този начин да осуети увреждането на продавачите.Същото считат,че остава валидно и в случай,че е било налице изрично упълномощаване за извършване на дарение или продажба в полза и на двамата съпрузи едновременно. Според въззивниците показанията на св.С.-Д.,**** на ответницата,са били възприети неправилно от БОС,като същите не са били кредитирани на основание чл.172 ГПК,тъй като свидетелят е заинтересуван,като противоречащ на практиката на ВКС,обективирана в Р№118 от 11.01.2021г.по гр.д.№665/2020г.на Второ г.о.на ВКС.Посочва се,че ако показанията на бащата на ответника противоречат на собствените твърдения на последния и на останалия събран по делото доказателствен материал,то свидетелските показания на ****та на ответницата не са в противоречия с останалите доказателства по делото.

Считат,че съдът е интерпретирал неправилно показанията на тази свидетелка,като дори е изопачил казаното от нея,в резултат на което е изградил неправилни изводи. Св.Д. не е заявявала,че семейството на ответниците е погасявало вноските по кредита,изтеглен формално от ищцата,с ясното намерение да послужи за закупуване на семейно жилище за ответниците с ангажимент от тяхна страна да погасяват кредита,което е станало ясно от показанията на всички свидетели.Направен е анализ на показанията на свидетелите,като се изразява становище,че БОС неправилно е кредитирал показанията на св.М.,противопоставяйки ги на показанията на ищцовата свидетелка,без да съобрази,че именно показанията на този свидетел опровергават защитната теза на ответната страна.Прави се също довод,че твърденията на ответника се опровергават и от представените банкови извлечения,в които липсват данни за съвместни плащания по кредита, от родителите на двамата ответници. На следващо място са изложени оплаквания за допуснати от съда съществени процесуални нарушения – нарушение на императивната разпоредба на чл.165 ГПК за допустимостта на свидетелски показания при разкриване на симулация.Твърдят се също допуснати нарушения на процесуалното задължение на съда да обсъди всички доказателства в тяхната съвкупност,включително и допуснати логически грешки при формирането на вътрешното му убеждение,които съгласно т.12 от ТР №1 от 17.07.2001г.съставляват съществено процесуално нарушение.

Като неправилни са оспорени изводите на БОС за липса на предпоставките за прилагане на чл.40 ЗЗД,като излагат подробни съображения в тази насока.Намират също така,че съдът не е съобразил доводите на ищците за проведено пълно доказване на недобросъвестността на пълномощника и съответно на купувачите по процесния договор,както и че неправилно съдът е търсил наличието на споразумение за увреждане по смисъла на чл.40 ЗЗД извън обективираното упълномощително изявление.В заключение се изтъква,че изводът на съда за липса на предпоставки за прилагането на чл.40 3

ЗЗД е неправилен и защото по делото е било опровергано твърдението на ответника в писмения му отговор за наличие на описаните от него вътрешни отношения,които да обосновават мотивите и финансирането на закупуването на процесния апартамент. Каквато и да е била целта на упълномощителя,след като той е дал възможност на пълномощника да избира да дари или да продаде апартамента,след като пълномощникът е избрал разпореждането с апартамента да стане чрез продажба,то тогава той остава обвързан от задължението да действа добросъвестно ,като договори продажна цена,която не уврежда продавача-упълномощител. Отправеното до въззивната инстанция искане е за отмяна на цялото решение на БОС и постановяване на решение от въззивния съд,с което предявените искове с правно основание чл.40 ЗЗД и чл.124 ГПК да бъдат уважени.Въззивниците нямат доказателствени искания,претендират разноски.

Препис от въззивната жалба е връчен на ответниците Т. Г. И. и Н. К.

И.,като писмен отговор в законоустановения срок е постъпил от Т. Г.

И.,подаден чрез пълномощника му адв.К.. В отговора се изразява становище за неоснователност на оплакванията във въззивната жалба на ищците,като се сочи,че БОС правилно и законосъобразно е приел,че не са налице предпоставките за обявяване на недействителността на оспорената правна сделка по реда на чл.40 ЗЗД,по силата на която Т. И.,действащ като пълномощник на ищците е прехвърлил сам на себе си и на съпругата си Н. И. апартамента,който са изплатили с техни средства.В отговора са изложени правни аргументи относно приложението на чл.40 ЗЗД в правната доктрина и съдебната практика,като са анализирани необходимите предпоставки за установяване на злоупотребата с представителна власт и договаряне във вреда на представлявания.Въззиваемият счита,че в хипотезата на настоящия казус не са били установени факти,които да обосновават извод за твърдяната от ищците злоупотреба с представителна власт ,като счита,че не могат да бъдат споделени оплакванията на въззивниците в насока,че съдът недопустимо бил тълкувал изразената в пълномощното воля на ищците.Изясняването на действителната воля на страните е изцяло в правомощията на съда при наличие на спор между тях,особено в хипотезите,в които трябва да се прецени дали е налице превратно упражняване на представителна власт. Изтъква се,че самият факт,че ответникът е разполагал с пълномощно дори да дари сам на себе си,навежда на мисълта,че ищците-родители на Н. И. са били наясно,че кредитът е платен със средства на ответниците и помощ от родителите им и в този смисъл не са очаквали насрещна парична престация.БОС правилно е анализирал установените по делото обстоятелства,изхождайки от принципите на формалната и житейската логика,както го задължава разпоредбата на чл.235 ал.2 ГПК.Посочва се,че изводите на съда се подкрепят от събраните по делото доказателства- показанията на ответниковите свидетели и заключението на СИЕ.Счита,че правилно първата инстанция е приела,че кредитът е бил отпуснат на името на И. С.,тъй като доходите на ответниците към момента на теглене на кредита не са удовлетворявали изискванията на кредитиращата банка ,като уговорката е била Т. и Н. И.и да и предоставят средствата за погасяване на вноските и след погасяването на заема апартаментът да бъде прехвърлен на тяхно име.Оспорени са оплакванията на въззивниците за това,че неправилно съдът не е кредитирал показанията на 4 св.И. С.-Д./тяхна ****/,особено в частта им,в която се дават сведения,че едва ли не вноските са били заплащани от И. С.,която е предавала сумите на **** си Н. И.,за да ги заплаща чрез електронно банкиране.Това е крайно нелогично от житейска гледна точка,тъй като през процесния период И. С. е живяла в гр.Я.,а **** и Н. И.-в гр.Б.поради което е абсурдно да се твърди,че някоя от двете ще пътува до гр.Я. или до гр.Б.за да предаде на Н. И. в брой сумата за месечна вноска,а тя да ги внесе по собствена банкова сметка и да ги нареди по сметката на майка си за погасяване на кредита.Този процес би се случил много по-лесно,ако И. С. сама бе ходила до клона на банката в гр.Я.,за да плаща вноските по кредита,за което не се изискват никакви специални умения. Показанията на св.С.-Д. са и в противоречие със заключението на СИЕ,в което се сочи,че платеното капаро,таксите за вписване на законната ипотека,застрахователни премии и др.са внасяни директно от Н. И.. Освен това,част от сумите са платени или директно от Т. И. по сметката на И. С.