Определение № 45 от 20.02.2024, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 45 гр. Бургас, 20.02.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла М. Цолова

Членове:

Петя Ив. Петрова Дакова

Яница С. Събева Ченалова като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Въззивно частно наказателно дело № 20242000600034 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр. чл.345 от НПК. Образувано е по частни жалби, подадени съответно от Началника на Затвора Сливен и упълномощения защитник на осъдената Н. Г. К..

С частната жалба Началникът на Затвора Сливен прави оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на първоинстанционното определение. Счита, че са налице необходимите кумулативни предпоставки по чл.70 от НК, за да се уважи предложението му за условно предсрочно освобождаване на осъдената Н. Г. К. от неизтърпяната част на наказанието лишаване от свобода. Твърди, че по време на престоя в затвора на осъдената К. са били изготвени четири оценки на правонарушител, като при всяка следваща оценка е отчетено намаляване на риска, както следва: 94 точки, 91 точки, 91 точки и 84 точки. Подчертава, че анализът на резултатите от оценките налага извод за снижение на риска от рецидив, макар и същият да остава среден. Възпроизвежда подробно намалението в точките по отделните раздели за оценка на поведението на осъдената. Изтъква, че при осъдената се наблюдава устойчива тенденция към спазване на установените правила в затворническата институция. Преценя поведението на осъдената К. като добро и примерно, тъй като същата два пъти е поощрявана, не е наказвана и няма регистрирани нарушения с нейно участие, дистанцира се от конфликтни ситуации, съобразява се с правата на останалите лишени от свобода. Счита, че тези факти налагат извод, че пенитенциарните правила са оказали своя 1 възпиращ и корекционен ефект върху осъдената. Обръща внимание, че осъдената К. проявява интерес към трудовата дейност, като полага както доброволен труд, така и труд във външни бригади, където показва положително отношение към труда и влага необходимите старание и усърдие.

Посочва, че осъдената успешно е завършила програма „Адаптация“.

Отбелязва, че в периода на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода от осъдената в затвора не са провеждани квалификационни курсове, което обстоятелство не следва да се отчита за утежняващо за осъдената. Смята, че вследствие на търпяното наказание са преодолени криминалните нагласи у осъдената. Изразява позиция, че ползотворното сътрудничество между осъдената и персонала в затвора е довело до целения с индивидуалната корекционна работа позитивен ефект. Твърди, че положителните нагласи на осъдената се потвърждават и от факта, че не са констатирани данни за риск от отклоняване от правосъдие в условията извън затвора. Заключава, че постепенното снижаване на стойностите на риска през периода на престой в затвора сочи на устойчивост в процеса на положителна промяна у осъдената К.. По тези съображения моли въззивният съд да отмени първоинстанционното определение и да постанови друго, с което да уважи предложението му за условно предсрочно освобождаване на осъдената К..

Упълномощеният защитник на осъдената Н. Г. К. релевира доводи за незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното определение. Счита, че извода на съда за липса на категорични доказателства, позволяващи заключение за поправянето на осъдената, е необоснован.

Приема, че коментираният от съда риск от извършване на нови закононарушения е формален и декларативен, като изводите в тази насока не са в съответствие с представените материали от затворническото досие на осъдената К.. Твърди, че наличните по делото писмени доказателствени средства налагат извод, че осъдената К. е дала убедителни доказателства за поправянето си по време на престоя си в затвора, тъй като същите установяват изключително добро поведение на осъдената, липса на наложени й наказания и наличието на поощрявания от затворническата администрация, каквито са „писмена похвала“ и „извънредна хранителна добавка“. Приема, че понижението от 10 точки в риска от рецидив не е малко и неоправдано е пренебрегнато от съда при формиране на извод за положителна промяна в поведението на осъдената К.. Акцентира на влошеното здравословно 2 състояние на осъдената вследствие на тежка трудова злополука, състояла се на 29.11.2022г., по време на полагане на труд на външен обект, при която осъдената е загубила зрението си на дясното си око. Позовавайки се на медицинските прогнози, че зрението на дясното око на осъдената няма да се възстанови никога, намира, че упрекът на съда, че осъдената К. не изпитва потребност от развитие на образователни компетентности, както и мотивация за повишаване на образователния статус, е несъстоятелен. Твърди, че този упрек на съда не държи сметка за обстоятелството, че след трудовата злополука и настъпилия тежък резултат на практика за осъдената К. са били недостъпни дейности и програми по чл.439а, ал.1 от НПК, тъй като тогава и понастоящем осъдената се е нуждаела от квалифицирана медицинска помощ.

Като заявява, че обемът от събрани по делото доказателства е достатъчен по смисъла на чл.439а от НПК, за да се направи категоричен извод за наличието на предпоставките по чл.70 от НК за допускане на условно предсрочно освобождаване на осъдената К., моли въззивният съд да отмени първоинстанционното определение като незаконосъобразно и вместо него да постанови друго, с което да допусне условно предсрочно освобождаване на осъдената от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода, прието за изпълнение с решение №11 от 14.02.2022г. по ЧНД №462/2022г. на Пернишкия окръжен съд.

Апелативна прокуратура – Бургас чрез своя представител прокурор Й. Г. е депозирала писмено становище, с което заявява, че частните жалби са основателни. Намира за необоснован извода на първостепенния съд, че липсват данни за настъпили трайни положителни промени в поведението на осъденото лице. Изтъква, че към 26.01.2024г. осъдената К. вече е изтърпяла фактически повече от две трети от общото наказание лишаване от свобода в размер на 2 години, 7 месеца и 27 дни, а неизтърпеният остатък от наложеното наказание лишаване от свобода е в размер на 8 месеца и 16 дни, като е зачетено времето на положен труд. Приема, че правилно е обсъден фактът, че рискът за вреди към обществото не е налице, а рискът от рецидив е с низходяща тенденция – от първоначално 94 точки към 84 точки, определен като среден. Подчертава, че на осъдената К. не са налагани дисциплинарни наказания, поощрявана е двукратно, същата полага доброволен труд, за което са налице положителни отзиви от прекия й работодател и от администрацията на затвора. Смята, че проведената през мес. юни 2023г. промяна на режима на 3 изтърпяване на наказанието лишаване от свобода от общ в лек е индиция за това, че при осъдената има позитивна личностна промяна. Изразява позиция, че до голяма степен е отпаднал рискът за криминализация на личността и е налице възможност за адекватна социална интеграция. Приема за необоснована преценката на първоинстанционния съд, че изтърпяването на повече от две трети от наказанието лишаване от свобода не е достатъчно да мотивира извод за наличие на предпоставките по чл.70 от НК за допускане на условно предсрочно освобождаване.

Отстоява тезата, че първоинстанционният съд не е оценил в достатъчна степен влошеното здравословно състояние на осъдената след претърпяна трудова злополука в областта на окото и получена почти пълна загуба на зрението, поради което е спряна от работа, считано от 30.09.3023г. По изложените съображения счита, че въззивният съд следва да отмени като незаконосъобразно и необосновано първоинстанционното определение, с което е оставена без уважение молбата на осъдената Н. К. /очевидно се има предвид предложението на Началника на Затвора Сливен/ за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода, наложено в размер на 2 години, 7 месеца и 27 дни от съд на Република Италия. Не предлага решение по съществото на спора.

Настоящите частни жалби са подадени съответно от началника на затвора и от защитника на осъденото лице, които имат право на обжалване съгласно чл.440, ал.2 от НПК и в предвидения за това преклузивен седмодневен срок по чл.342, ал.1, предл.1 от НПК, поради което те са допустими.

Първоинстанционното производство е образувано по предложение на Началника на Затвора Сливен за условно предсрочно освобождаване на осъдената Н. Г. К. на основание чл.437, ал.2 вр. чл.438 от НПК вр. чл.70, ал.1 от НК.

Проявявайки дължимата процесуална активност, съдът е събрал необходимите относими и достатъчни доказателства, обстойно и задълбочено е анализирал същите, като въз основа на тях обосновано е приел за категорично установена изложената в определението фактическа обстановка, която се споделя и от настоящата инстанция.

Безспорно е установено по делото от фактическа страна следното:

4

Лишената от свобода Н. Г. К. е за първи път в затвора, където понастоящем, считано от 03.01.2022г., изтърпява наказание от две години, седем месеца и 27 дни лишаване от свобода при първоначален общ режим.

Със Заповед рег. №РД-11 от 22.06.2023г. на началника на Затвора Сливен режимът за изтърпяване на наказанието е променен на лек.

С решение №11 от 14.02.2022г. по ЧНД №462/2022г. на Окръжен съд – Перник българската държава приема за изпълнение две решения на съда в гр.

Флоренция, Република Италия, с които е постановено осъдената Н. Г. К. да изтърпява наказание лишаване от свобода за срок от две години, седем месеца и 27 дни, определено й като общо за съвкупност от престъпления – кражба и вещно укривателство, извършени на 26.07.2014г. и 18.03.2014г., предмет на разглеждане на две наказателни дела на съда в гр. Флоренция, Република Италия, които престъпления са квалифицирани по чл.195, ал.1, т.5 и чл.215 от НК на Република България.

Към 19.01.2024г. осъдената К. е изтърпяла фактически една година, 11 месеца и 4 дни, от положения в затвора труд й е приспаднато два месеца и 7 дни. Към посочената дата остатъкът от наказанието е 8 месеца и 23 дни, а към днешна дата неизтърпеният остатък от същото наказание е 7 месеца и 22 дни.

Наличните в затворническото досие документи, приобщени към доказателствения материал по делото и информацията, съдържаща се в системата за оценка на осъден правонарушител, както и изобилната медицинска документация установяват следното:

Осъдената К. като непълнолетна двукратно е била призната за виновна в извършване на престъпления кражба с правна квалификация съответно по чл.195, ал.1, т.4 вр. чл.194, ал.1 от НК и по чл.194, ал.1 от НК, за които са й били наложени наказания обществено порицание. За тези осъждания е настъпила реабилитация по право.

С одобрено от съда споразумение от 19.12.2019г. по НОХД №20011/2019г. на Софийски районен съд осъдената К. е била призната за виновна в извършване на престъпление кражба по чл.194, ал.1 от НК, за което й е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от три години, който щеше да изтече на 19.12.2022г.

Видно от документите, приложени в затворническото досие, осъдената К.

5 е споделила факти, характерни за представители на етноса на кардарашите – гастроли в чужбина с цел джебчийски кражби. Признала, че е извършвала джебчийски кражби в Италия, Испания, Австрия, Германия и др. Разказала, че е пребивавала две години в затвор в Малта заедно с мъжа си и други български граждани от ромски произход, но не може или не иска да обясни точно за какво престъпление през 2017г. е била задържана и осъдена. При осъдената К. се е формирала трайна криминална нагласа. Същата принадлежи към субкултурата на кардарашите, като кражбата се явява основен източник на доходи и наред с това удовлетворява потребности от рискови и авантюристични потребности.

В България осъдената К. никога не е полагала трудова дейност. Развела се със съпруга си Симеон Георгиев Филипов, за да възстанови предбрачното си фамилно име К. и така да прикрие самоличността си. Живее на семейни начала с бившия си съпруг Симеон Георгиев Филипов, който понастоящем пребивава в Англия заедно с трите им деца.

Разпечатката съдържа 31 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e1c1aae0-d143-41ad-ab8e-573b8498524e