Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 442 от 10.02.2020, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 14672/2017
Вид
Решение № 442
Подписан
10.02.2020
В сила
06.08.2020
Състав
ДЕСИСЛАВА ЧАВДАРОВА КАЦАРОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

Номер 442

10.02.2020г.

Град ПЛОВДИВ

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивският районен съд ХІ граждански състав

На десети февруари две хиляди и двадесета година

В публично заседание на двадесет и втори януари 2020г. в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА

Секретар:

Катя Янева като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело номер 14672 по описа за 2017 година намери за установено следното:

Обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, вр. с чл. 245, ал. 1 от КТ; чл.

86, ал. 1 от ЗЗД; чл. 215, ал. 1 КТ; чл. 262 от КТ; чл. 261 от КТ; чл. 221, ал. 1 КТ, чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Г.Д.А., ЕГН **********, чрез пълномощника адв. ********* срещу

„РЛД транс“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Рогошко шосе“ № 36, ет. 4, представлявано от *** В.Г.Д.Л..

Предявени са следните обективно съединени искове:

1. Искове с правна квалификация чл. 128, т. 2 от КТ, вр. с чл.

245, ал. 1 от КТ за осъждането на ответника да заплати на ищеца следните суми: 420 лева- трудово възнаграждение за м. април 2015г., 420 лева- ТВ за м. август 2015г., 420 лева- ТВ за м. януари 2016г., 420 лева- ТВ за м. май 2016г, 420 лева- ТВ за м. септември 2016г, 460 лева- ТВ за м. януари 2017г, 200 лева ТВ за м. февруари 2017г.

2. Искове по чл.

86, ал. 1 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца мораторна лихва за ТВ за м. април 2015г. за периода от 11.05.2015г. до 20.04.2017г. в размер на 83,02 лева; мораторна лихва за ТВ за м. август 2015г. за периода от 11.09.2015г. до 20.04.2017г. в размер на 68,66 лева, мораторна лихва за ТВ за м. май 2016г. за периода от 11.06.2016г. до 20.04.2017г. в размер на 36,63 лева, мораторна лихва за ТВ м. септември 2016г. за периода от 11.10.2016г. до 20.04.2017г. в размер на 22,64 лева.

3. Искове с правна квалификация по чл. 215, ал. 1 КТ за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 4200 лева- командировъчни пари в размер на 200 лева на месец за месеците януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, октомври, ноември, декември на 2015г. и месеците януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, ноември и декември на 2016г.

4. Искове по чл.

262 от КТ за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 2100 лева- представляваща сбор от дължимо възнаграждение за полаган извънреден труд в размер на

100 лева за 20 ч. извънреден труд за всеки месец, отнасящ се за месеците януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, октомври, ноември, декември на 2015г. и месеците януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, ноември и декември на 2016г

5. Искове с правна квалификация чл. 261 от КТ за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 2100 лева- представляваща сбор от дължимо възнаграждение за полаган нощен труд в размер на 100 лева за 20 ч. нощен труд за всеки месец януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, октомври, ноември, декември на 2015г. и месеците януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, ноември и декември на 2016г

6. Искове по по чл. 224, ал. 1 от КТ за сумата от 430 лева- обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 20 дни за 2015г.; сумата от 430 лева- обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 20 дни за 2016г.; сумата 44,50 лева- обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 3 дни за 2017г.

7. Иск по чл.

221, ал. 1 от КТ за сумата от

440 лева- обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение.

8. Искова претенция с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ за поправка на погрешно вписано основание за прекратяване на трудовото правоотношение в трудовата книжка, тъй като ТПО било прекратено от страна на работника на осн чл. 327, ал.

1, т. 2 от КТ

Ищецът твърди да е работил по трудово правоотношение с ответника- работодател, по силата на сключен между страните трудов договор от *****г. за длъжността „*****“, като ищецът извършвал международен превоз на товари с ***** с тегло над 12 тона.

Курсовете започвали винаги от ***, където се намирала автомобилната база на ответника, като ищецът осъществявал международните превози по дестинациите ***- ***********************. Датите на извършените командировки били от 25.01.2015г. до 26.04.2015г., от 30.05.2015г. до 30.08.2015г., от 03.10.2015г. до 20.12.2015г., от 30.01.2016г. до 01.05.2016г., от 05.06.2016г. до 28.08.2016г., от 01.10.2016г. до 18.12.2016г. Съгласно сключения между страните трудов договор ищецът следвало да работи при осем часов работен ден, но ищецът работил и извънредно, предимно през нощта, включително и през почивните дни и празниците. Твърди се, че в изпълнение на възложената му работа ищецът полагал минимум по 2 часа на ден извънреден труд. Сочи се, че ответникът не бил заплатил на ищеца трудови възнаграждения, командировъчни пари, възнаграждение за извънреден и нощен труд. Поради неплащане на дължимите трудови възнаграждения, ищецът прекратил едностранно ТПО на основание чл.

327, ал. 1, т. 2 от КТ, поради което ответникът му дължал обезщетение. След сезирането на Инспекцията по труда, на 04.04.2017г. ответникът връчил трудовата книжка на ищеца и заповедта за прекратяване на ТПО, с некоректно изписано основание за прекратяване.

Ответникът не бил заплатил на ищеца и обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2015г, 2016 и 2017г.

Предвид изложеното ищецът моли да бъде осъден ответника да му заплати описаните по-горе суми. Моли да се допусне предварително изпълнение на съдебното решение. Претендира законна лихва и разноски.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответното дружество, чрез пълномощника адв. ****, с който исковете се оспорват като неоснователни.

В отговора на исковата молба се посочва, че ищецът е работил при ответника на длъжност ***** на ***** за периода от

*****г. до 13.02.2017г. На

13.02.2017г. ответникът получил молба от ищеца за прекратяване на трудовото правоотношение между страните на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ- без предизвестие поради забава в изплащането на дължими трудови възнаграждения. Ответникът сочи, не било налице посоченото от работника основание за прекратяване на ТПО, тъй като работодателят бил изплащал изцяло и без забавяне дължимите ТВ на работника, поради което не било налице валидно прекратяване на процесния трудов договор между страните. Ответникът твърди, че на ищеца му са изплатени в пълен размер и дължимите командировъчни пари, съгласно нормативните изисквания на чл. 31, ал.

1 от НСКСЧ.

Ответникът сочи, че през месец февруари 2017г., поради техническа грешка на ищеца му е била надплатена сума за ТВ. Със заповед от ****г. работодателят наредил тези надвзети суми да се удържат от ТВ на работниците. След като на

13.02.2017г. ищецът прекратил

ТПО, работодателят на осн. чл. 103, ал.

1 от ЗЗД извършил едностранно прихващане на обезщетенията, които се дължат на работника за неизползван платен годишен отпуск в размер от 600 лева, както и по чл. 221, ал. 1 от КТ за прекратяване на ТПО в размер на 440 лева.

Сочи се, че ищецът дължал на работодателя сумата от 3582,78 лева – надплатена сума поради технически грешки за периода от

01.03.2016г.-31.01.2017г., за което вземане прави възражение за прихващане.

Предвид изложеното моли за отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани, а при условията на евентуалност и като погасени поради прихващане на насрещни задължения.

Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните в хода на делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие следното:

Не се спори между страните, че между тях е съществувало трудово правоотношение за процесния период, прекратено на осн. член 327, ал. 1, т. 2 от

ГПК, считано от 13.02.2017г., по силата на което правоотношение ищецът е изпълнявал длъжността „*****“ и е извършвал международни курсове в страните от ЕС за периода 2016 г.

Представени са от ответника заповеди за командироване на работниците на длъжност ***** ***** в „РЛД Транс“ ООД, сред които е и ищецът, в които заповеди са определени размера на дневните пари по 50 евро на ден и продължителността на командировката в календарни дни. В заповедите е било отразено и обстоятелството, какъв аванс е бил предоставен на всеки от *****, респ. какъв е остатъкът за получаване в левове. Заповедите са били оспорени от ищеца, с довода, че са изготвени за нуждите на процеса. Представените заповеди представляват частни документи, издадени от една от страните – работодателя и удостоверяващи обстоятелства, касаещи командироването на ищеца за определени периоди от време и определянето на дневните пари за командировка, по които факти обаче страните не спорят.

Пред съда са били разпитани св. на ищеца. От разпита на св. В.К.Н., колега на ищеца, се установява, че курсовете стартирали от ***, както и че ***** следвало да се яви два дни по-рано от предвидения курс, като в командировката не се включвали дните за отиване и връщане, а средствата за това се поемали лично от *****, не се заплащал и престоя от два дни. Три месеца непрекъснато били в камиона. От разпита на св. И. И.И. се установява, че три месеца са в страни от ЕС и след прибирането почива 4-5 седмици.

По делото е изслушано и прието заключението на в. ли. по допуснатата ССЕ *****, както и на Д.Ж.С., изготвени на база представените по делото писмени доказателства и тези, които се съхраняват в счетоводството на ответника, които съдът кредитира като обективни и компетентно изготвени. От същите се установява, че на ищеца са били начислени и заплатени ТВ за процесните месеци в общ размер от 1809,14 лева, били са начислени и изплатени командировъчни пари за процесния период, като даже има и надплатени суми от 12136,26 лева. Относно дължимите обезщетения по чл. 224, ал. 1 и чл. 221, ал. 1 от КТ в. л. е отговорило,че такива не са били платени на ищеца, като техния размер е съответно 758,56 лева, респ. 419,20 лева. В заключението си в.л.С. е посочила, че от работодателя не са представени молби за ползване на платен годишен отпуск от ищеца в процесния период. Пропорционално на отработеното време, платеният годишен отпуск възлиза на 52дни и обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ е в брутен размер от 1153,36лв.

В тази част съдът възприема заключението на в.л. ***** като съобразено с писмените доказателства по делото, вкл. и липсата на доказателства за подаване на молби от ищеца за ползване на платения годишен отпуск.

По делото е изслушано и прието заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ ****, изготвено на база представената по делото тахографска информация, свалена от електронната карта на ищеца, което е дало заключение за точния брой отработени дни и часове по време на командировките през време на изпълнение на трудовия договор. Това заключение не е било оспорено от страните, изготвено е компетентно и обосновано, поради което и ще бъде кредитирано от съда. Относно твърдението на ищеца, че в диска се е съдържала повече информация от снетата от същия диск от вещото лице, съдът го намира за недоказано. Св., който е бил допуснат за установяване на това обстоятелство не е доведен за разпит пред съда, а и с показанията на свидетел не би могло да се установи с достатъчна степен на достоверност действителния обем на качената информация в предоставения диск, и не би могло да се разколебае експертното становище на специалиста, още повече, че това заключение не е било оспорено от страната. Липсва представен лиценз на дружеството, чийто управител е снел информацията от тахографа, каквото е твърдението на ищеца, поради което и не може да се установи автентичност на представената на хартиен носител информация. Следва да се подчертае също така, че при разпита на в.л. ****, същият заявява, че информацията за 2017 г., разчетена от него на представения от ИА“Автомобилна администрация“ диск, не съответства на тази, посочена от ищеца в представените разпечатки. Ето защо съдът намира за недоказано твърдението на ищеца, че представената от него информация е извлечена от представения магнитен носител на информация. Следователно и експертните заключения на в.л. *****, изготвени на база на тази информация не следва да бъдат ценени от съда.