Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 6429 от 19.03.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 9394/2025
Вид
Определение № 6429
Подписан
19.03.2026
В сила
19.03.2026
Състав
Василена Дранчовска, Цветомир Милчев Минчев, Катя Николова Велисеева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6429 гр. София, 19.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно гражданско дело № 20251100509394 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 244672/14.07.2025 г. на ответника Г. Е. Ч., чрез адв. К.П. – особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, срещу решение № 2520/15.02.2025 г., постановено по гр. дело № 41466/2023 г. по описа на СРС, 175 състав, с което по предявените от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283 срещу Г. Е. Ч., ЕГН ********** установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.

1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД е признато за установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: 114,83 лв. – дължими и неплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода от 15.03.2021 г. до 14.05.2021 г. по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги за ползване на мобилен номер + **** от 29.03.2021 г., ведно със законната лихва считано от 16.02.2023 г. до изплащане на вземането, както и 297 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 11.12.2020 г. за мобилен номер + ****, от които: 113,32 лв. – стойност на 3 месечни абонаментни такси и 183,68 лв. – неустойка за предоставено за ползване устройство XIAOMI Redmi 9C 32GB Dual Orange, с отстъпка от стандартната цена съгласно т. 7 от договора за мобилни услуги от 11.12.2020 г., ведно със законната лихва считано от 16.02.2023 г. до окончателното плащане, за които суми по ч. гр. дело № 8351/2023 г. по описа на СРС, 175 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Настоящият съдебен състав констатира, че въззивната жалба не е депозирана в законоустановения двуседмичен срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК и е просрочена, поради което следва да бъде върната, като съображенията за това са следните:

В хода на първоинстанционното производство ответникът Г. Ч. е бил представляван от назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. К.Г., по отношение на който са налице данни, че след приключване на устните състезания по делото и след постановяване на решението от 15.02.2025 г. е бил отписан от регистъра на САК, считано от 19.03.2025 г., в какъвто смисъл е подадена от него молба с вх. № 100049/20.03.2025 г., ведно с приложено към нея извлечение от протокол № 8/19.03.2025 г. от проведено заседание на САС. С оглед обезпечаване на възможността за връчване на препис от решението на ответника и предвид установеното по делото ново обстоятелство, свързано с отпадане на качеството на адвокат по отношение на действащия до този момент особен представител на 1 ответника, с разпореждане от 03.04.2025 г. съдът е изпратил ново искане до САК за определяне на друг особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК на ответника Г. Ч.. В изпълнение на посоченото разпореждане от 03.04.2025 г., по делото е постъпило писмо от 15.04.2025 г. от САК, в което е посочен адв. К.П., който с определение от 07.05.2025 г. е бил назначен за особен представител на ответника по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, като именно от този момент той следва да се счита за надлежно овластен процесуален представител на страната, поради което същият разполага с възможност да извършва валидни действия от името на ответника Ч.. В случая, видно от разписката на гърба на л. 83 от делото, че решението е надлежно връчено на ответника чрез адв. П. на 14.05.2025 г., към който момент той вече надлежно е бил назначен от съда за негов особен представител по реда на чл. 47, ал.

6 ГПК, поради което разполага с възможност да получава книжа по делото от негово име, като считано от тази дата – 14.05.2025 г. е започнал да тече и двуседмичният срок по чл. 259, ал. 1 ГПК за обжалване на решението от 15.02.2025 г., който изтича на 28.05.2025 г. (сряда, присъствен ден). С молба от 03.06.2025 г. адв. П. е посочил, че не е получил определение за назначаването му като особен представител, поради което е отправил искане за връчване на препис от същото и определяне на депозит за възнаграждението му, но видно е, че в деня на назначаването му за особен представител на ответника - на 07.05.2025 г., първоинстанционният съд е уважил и искането на адв. П. за предоставяне на електронен достъп до делото, за което свидетелства ръкописната резолюция от същата дата (л. 79 от делото на СРС), поради което следва да се приеме, че считано от тази дата той е разполагал с възможност да се запознае с всички материали по делото в т. ч. и с определението за назначаването си като особен представител от 07.05.2025 г., т. е. същият е бил наясно с основанието за участие в производството като представляващ ответника по делото още към момента на получаване на първото съобщение за решението от 15.02.2025 г. – на 14.05.2025 г. Нещо повече, на 16.04.2025 г. той сам е подал електронен пакет с искане за предоставяне на електронен достъп до делото, което е индиция, че същият е бил наясно с необходимостта от участието си в процеса и основанието за това. Ето защо, няма основание да се счита, че към момента на подаване на последващата молба от 03.06.2025 г., с която е оправдал липсата на предприети от него действия по делото с липсата на данни за назначаването му, такъв акт не е бил налице, тъй като към този момент съдът вече се е произнесъл с определение от 07.05.2025 г., назначавайки го за особен представител.

Въззивната жалба, станала повод за образуване на настоящото дело, е подадена от него едва на 14.07.2025 г., т. е. след изтичане на двуседмичния срок за обжалване на решението – 28.05.2025 г., поради което същата е просрочена и на основание чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК следва да бъде върната, а въззивното производство следва да се прекрати.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА въззивна жалба с вх. № 244672/14.07.2025 г. на ответника Г. Е. Ч., чрез адв.

К.П., срещу решение № 2520/15.02.2025 г., постановено по гр. дело № 41466/2023 г. по описа на СРС, 175 състав.

ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. дело № 9394/2025 г. по описа на СГС, ІІ-В въззивен състав.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщението на въззивника.

Председател: _______________________

2

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3