Решение № 679 от 13.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 679 гр. София, 13.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виктор Б. Чаушев

Членове:

Емилия Ат. Колева

Анна Кофинова при участието на секретаря Анна Щ. Тодорова в присъствието на прокурора И. В. П. като разгледа докладваното от Виктор Б. Чаушев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100604568 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава двадесет и първа НПК.

В Софийски градски съд е депозирана жалба от упълномощен защитник на подсъдимия В. К. срещу решение на Софийски районен съд – Наказателно отделение, 129 състав ,от 07.04.2025г., по НОХД 2126/2025г., с което подсъдимият В. О. К. е признат за виновен в това,че: На 07.08.2024г.,около 08,00ч., в гр.София, при управление на моторно превозно средство- лек автомобил „Мерцедес“ с ДК № ****,движещо се по бул.“Акад. И. Евстатиев Гешов“ с посока на движение от бул.“Възкресение“ към бул.“Цар Борис III“, в района на кръстовището на бул.“Акад. И. Евстатиев Гешов“ и ул.“Гюешево“, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото- хвърлил пластмасова бутилка с вода по лек автомобил „Опел –Корса“ с рег.№ ****, управляван от М.Й.П.; извадил през прозореца на шофьорската врата огнестрелно оръжие, насочвайки го срещу автомобила ,управляван от П. и казал на М.Й.П. и П.К.Т.

„Не ме интересува,че сте полицаи, сега ще се обадя на началника ви и ще се оправя и после ще оправя и вас“ , поради което и на основание

1 чл.325,ал.3;вр.ал.1 и чл.78а,ал.1 и ал.4 НК, е бил освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и е бил лишен от „право да управлява МПС“ за срок от 1 година.

С въззивната жалба се иска отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново, с което В. К. да бъде признат за невиновен и оправдан по обвинението за престъпление по чл.325,ал.3 ; вр. ал.1 НК, предявено му пред първата инстанция. Това искане на защитата е аргументирано с твърдение за допуснато нарушение на първия съд при оценката и анализа на събраните по делото доказателства, изразяващо се в позоваване на противоречиви и нелогични свидетелски показания, довело до необоснованост на съдебния акт.

В съдебно заседание упълномощения защитник на подсъдимия изразява становището си, че поддържа жалбата , тъй като свидетелските показания по делото били недостоверни и житейски нелогични. Претендира , в условия на алтернативност, и намаляване на наложените на подсъдимия наказания, които определя за завишени.

Подсъдимият К. се съгласява с претенцията, отправена от неговия защитник, като при упражняване правото си на последна дума изразява надежда,че въззивното решение ще бъде в негова полза.

В хода на въззивното производство пред настоящия съдебен състав участващия в съдебното заседание прокурор от СГП предлага първоинстанционния съдебен акт да бъде потвърден, тъй като го намира за правилен и законосъобразен.

Въззивният съд, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства намери, че жалбата на упълномощения защитник на подсъдимия К. е допустима ,тъй като е депозирана своевременно и от легитимирана страна в наказателния процес.

Съдебното производство е било проведено пред районния съд по реда на глава 28 НПК.

При постановяване на своето решение първоинстанционният съд коректно /поотделно и в съвкупност/ е анализирал всички събрани по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, която не се различава от тази описана в обвинителния акт и която всъщност не се оспорва от страните/с 2 едно изключение,което ще бъде обсъдено по-долу/, като се споделя изцяло и от въззивния съдебен състав, поради което нейното възпроизвеждане и в настоящото решение е абсолютно ненужно.

Подробно описаната в обвинителния акт , пресъздадена в мотивите към решението на районния съд и възприета изцяло и от въззивния съд фактическа обстановка непротиворечиво се установява от събраните в хода на досъдебното производство доказателства,приобщени към материалите по съдебното такова, на основание чл.378,ал.2 НПК и чл.283 НПК и закрепени по съответния процесуален ред в показанията на свидетелите М. П., Д.Д., П.Т., В.Н., С.К., Г. П. и Р.Г., в доказателствените средства, представляващи протоколи за оглед, за претърсване и изземване, за доброволно предаване , в приобщените в резултат на тези действия по разследването веществени доказателства, от заключението на балистичната експертиза.

Правилно първостепенният съд е заключил,че анализираните от него доказателства и доказателствени средства обосновават изцяло и непротиворечиво отправеното и поддържано спрямо К. обвинение.

Показанията на свидетелите М. П., Д.Д. и П.Т. са носители на пряка доказателствена информация за времето и мястото на извършване на инкриминираното деяние, за съвместното им пътуване в управлявания от св.М. П. лек автомобил „Опел“; за изразените от страна на подсъдимия,чрез подаване на звуков сигнал, претенции за отнето му предимство да премине през кръстовище с управлявания от него лек автомобил преди лекия автомобил, управляван от П.; за спиране на двата автомобила един до друг пред светофарната уредба ; за хвърлената от подсъдимия К. пластмасова бутилка с вода по лекия автомобил на св.М. П., която се ударила в прозореца на предната му дясна врата; за потеглянето на лекия автомобил „Мерцедес“, управляван от подсъдимия по булеварда,при зелен сигнал на светофара и за неговото последване от автомобила, управляван от П.; за натовареността на автомобилния трафик, бавното придвижване на автомобилите, за застигане на автомобила, управляван от подсъдимия от автомобила, управляван от П. и за насочения през прозореца на предната лява врата срещу тях от К. пистолет; за изоставането на автомобила на П. от автомобила на К. и за подадения от св.Д. сигнал до полицията; за последващото застигане автомобила на подсъдимия и за опита на свидетелите П. и Т. да проведат разговор с К., легитимирайки му се като полицейски служители;за потеглянето на К. с лекия му автомобил; за 3 последващото му открИ.е от свидетелите П., Т. и Д., след спирането на автомобила „Мерцедес“; за слизането на К. от автомобила му и за носения от него в кобур на кръста пистолет; за легитимирането на тримата свидетели, като полицейски служители и за уведомяването на подсъдимия, че са сигнализирали полицията и следва да останат на мястото до пристигане на полицейски екип, който да извърши проверка; за отправените от страна на подсъдимия К. конкретни реплики към тях; за пристигането на изпратените от 04 и от 06 РУ-СДВР полицейски екипи, съставени от свидетелите В.Н., С.К., Г.

П. и Р.Г.; за извършената от последните проверка на самоличността на лицата; за издаденото от тяхна страна разпореждане на подсъдимия да свали и остави в лекия си автомобил, носеното от него на кръста оръжие и за изпълнение на така даденото му указание. Показанията на свидетелите В.Н., С.К., Г. П. и Р.Г. изясняват обстоятелствата, при които същите , изпълнявайки служебните си задължения, като автопатрул, били изпратени за извършване на проверка по сигнала подаден от св.Д.; за пристигането им на съответното място; за самоличността на лицата, които установили там; за носеното от подсъдимия К. оръжие и за оставянето му в лекия автомобил на подсъдимия; за твърденията,направени от така установените лица,с които описват възникналия между тях инцидент; за направените от подсъдимия изявления, с които признава хвърлянето на бутилката с вода по лекия автомобил на П. и с които отрича насочването на пистолет срещу тях. Показанията на коментираните свидетели са конкретни, последователни и съответни помежду си, а така също в различни техни части се подкрепят от протокола за доброволно предаване, с който подсъдимия К. е предал носения от него пистолет „Глок“, от протокол за оглед на лекия автомобил „Опел“, от заключението на извършената балистична експертиза, обосноваваща обстоятелството,че пистолета на подсъдимия представлява огнестрелно оръжие.

Тук е мястото да бъде посочено,че отправените от защитата съмнения в достоверността на показанията на свидетелите М. П., Д.Д. и П.Т., не намират опора в доказателствата по делото. Изтъкнатите от защитника аргументи за житейска нелогичност в твърденията на тримата свидетели за действията на подсъдимия, с които той насочил пистолета си срещу тях, не се споделят от въззивния съд. Всъщност същите тези аргументи са били изтъкнати и пред районния съд, който правилно и обосновано ги е отхвърлил в своите 4 мотиви/стр.5/. Наред с отбелязаните от първия съд обстоятелства, които не е необходимо да бъдат повтаряни, въззивния съд ще посочи и друго обстоятелство,което е от значение- марката и модела на управлявания от подсъдимия лек автомобил, който /известно за всеки настоящ водач на МПС, каквито несъмнено,освен съдебните състави са и подсъдимия и неговия защитник/ е оборудван с всички съвременни системи за управление и сигурност , позволяващи на водача му значително по-голяма свобода на движение на тялото и крайниците,особено при невисока скорост на движение на автомобила.

В показанията на коментираните трима свидетели не се установява никакво съществено противоречие относно относимите към предмета на делото фактически обстоятелства, а именно насочения от подсъдимия срещу тях пистолет. Всеки от свидетелите М. П., Д.Д. и П.Т. депозира твърдения за обстоятелствата, които е възприел лично и които описва по различен начин/с различен словесен изказ/- като „през страничния прозорец на вратата се подава дясната му ръка, както и главата на лицето“-св.М. П., „същият се подава през стъклото на шофьорската врата и успях да видя и цялата му глава и лице, и дясната му ръка“-св.Д., „водачът му се показа през прозореца,насочвайки огнестрелно оръжие-пистолет към нас“-св.Т.. Никое от така формулираните твърдения на свидетелите М. П., Д.Д. и П.Т. не поражда противоречие относно обстоятелството за насочения от К. към тях пистолет, което обстоятелство разбираемо е описано по различен начин от всеки от свидетелите, предвид различното им местонахождение в лекия автомобил „Опел“ и притежавани от тях езикови способности. За да погледне с доверие в достоверността на твърденията на свидетелите М. П., Д.Д. и П.Т., въззивния съд съобрази и това, че същото това/оспорено от защитата/ обстоятелство- за насочения срещу тях пистолет,както и обстоятелството за хвърлената бутилка с вода, всеки от тримата свидетели е споделил пред свидетелите Г. П., Р.Г., В.Н. и С.К., в много кратък период след инцидента и в присъствието на подсъдимия К., който от своя страна потвърдил второто обстоятелство,но отрекъл първото.

Поради това упрекът на защитника, че районният съд е пренебрегнал противоречията и нелогичността в доказателствените източници, е неоснователен. Районният съд е анализирал всяко от събраните доказателства, 5 като ги е съпоставил с другите доказателствени източници и е дал мотивиран отговор защо приема,че същите безпротиворечиво обосновават обвинителната теза, до което становище стигна и въззивния съд при анализа им по-горе.

От събраните в хода на досъдебното производство доказателствени източници, приобщени по съответния процесуален ред, се установява, че на посочените в обвинителния акт на СРП време и място В. О. К. е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото- хвърлил пластмасова бутилка с вода по лек автомобил „Опел –Корса“ с рег.№ ****, управляван от М.Й.П.; извадил през прозореца на шофьорската врата огнестрелно оръжие, насочвайки го срещу автомобила ,управляван от П. и казал на М.Й.П. и П.К.Т. „Не ме интересува,че сте полицаи, сега ще се обадя на началника ви и ще се оправя и после ще оправя и вас“.

Правилно така обоснованото с годни доказателства поведение на подсъдимия К. е било оценено от районния съд като съставомерно по чл.325,ал.1 и сл.НК. Действително инкриминираните действия са били извършени от К. на обществено място, позволяващо тяхното възприемане от неограничен брой други лица, представляват демонстрация на явно незачитане на установените правила за поведение и грубо нарушаване на моралните норми за обществена търпимост и толерантност при общуването с други членове на обществото. Тези „хулигански“ действия са били осъществени от К. при управление на моторно превозно средство- лек автомобил “Мерцедес“, с чиито уреди /механизми и прибори/ за управление същия е боравил, докато се придвижвал с него по улиците на гр.София.