Решение № 205 от 11.06.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. Шумен, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIV-И СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламена К. Недялкова при участието на секретаря Ц. В. К. като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Административно наказателно дело № 20263630200489 по описа за 2026 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №25 – 0869 – 004241/27.01.2026год. на Началник група сектор ПП при ОДМВР - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183 ал.2 т.1 от ЗДвП на жалбоподателя П. Б. П., ЕГН ********** от гр.Шумен е наложено административно наказание “глоба” в размер на 25.56 евро, за нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДвП.

Жалбоподателят в жалбата моли съда да отмени наказателното постановление като излага доводите си затова в жалбата и в съдебно заседание. Счита, че не осъществил състава на вмененото му нарушение с довода, че ЗДвП не определял посоката за паркиране на автомобил по двупосочна двулентова улица, когато лентата за паркиране била само една. В този случай, според жалбоподателят действието на чл.94 ал.3 от ЗДвП отпадало. В съдебно заседание, редовно призован се явява лично.

Процесуалният представител на административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло. Намира вмененото нарушение за доказано. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

На 08.12.2025г. в 04.59 часа екип на сектор ПП при ОДМВР – Шумен, част от който бил и св. К. Н. М. - мл. автоконтрольор, при извършване на обход, минавайки по ул. «Сан Стефано» №27 в гр.Шумен, били констатирани няколко неправилно паркирани автомобила, между които и л.а. «Рено Клио» с рег. №Н8987АХ, собственост на жалб. П.. МПС били паркирани от лявата страна на пътя по посока обратна на движението. На жалб. П. Б. П., в качеството му на собственик на л.а. «Рено Клио» с рег. №Н8987АХ, на основание чл.186 от ЗДвП, бил съставен фиш GT №18613201/08.12.2026г. в негово отсъствие, за нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДвП - неправилно паркиране, изразяващо се в това, че не е паркирал автомобила най - дясно по посока на движението, с който му била наложена глоба в размер на 50 лева, на основание чл.183 ал.2 т.1 от ЗДвП и към МПС било закрепено уведомление.

Бил изготвен и снимков материал на паркирания автомобил.

1

Във връзка с подадено от жалбоподателя възражение срещу съставения фиш, на 16.12.2025г. св.С. Г. М. – инспектор в сектор ПП при ОДМВР – Шумен, съставила срещу жалбоподателя АУАН бл. №0553682, в негово присъствие, за нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДвП за това, че на 08.12.2025г. в 04.59 часа в гр.Шумен, на ул. «Сан Стефано» №27, не е паркирал собствения си л.а. «Рено Клио» с рег. №Н8987АХ най - вдясно по посоката си на движение, а в ляво. При предявяване на акта, жалбоподателят саморъчно отразил, че няма възражения. В законоустановения срок е депозирал писмени възражения, в които е изложил каква е организацията на движението в този район и ,че не било възможно да се паркира от дясната страна, тъй като лявото платно било превърнато в постоянен паркинг и не се ползвало за движение. Паркирането в лява лента не представлявало нарушение. Счита, че чл.94 ал.3 от ЗДвП влизал в противоречие с чл.5 ал.2 от ЗДвП. По направеното възражение била направена проверка и същото е счетено, за неоснователно.

Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите съдържащи се в административно-наказателната преписка, наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.183 ал.2 т.1 от ЗДвП на жалбоподателя П. Б. П., ЕГН ********** от гр.Шумен е наложено административно наказание “глоба” в размер на 25.56 евро, за нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели, както и приетите и приложени по делото писмени доказателства, и изготвения снимков материал. Събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на свидетелите С. Г. М., К. Н. М., Г. Ю. И. съдът кредитира като депозирани от лица, които пряко и непосредствено са възприели фактите, за които свидетелстват и по отношението, на които не са налице, каквито и да било данни за възможна заинтересованост. Няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя в нарушение, което не е извършил. Показанията им са конкретни, ясни и последователни. Така събраните гласни доказателства разкриват обстоятелства в зависимост от това към кой момент различните свидетели са били очевидци на факти и обстоятелства имащи значение по делото. Показанията на св. К. Н. М. съдът кредитират в пълен обем, тъй като отразяват преките му впечатления. Съставляват пряко доказателство по делото, тъй като е очевидец на извършеното нарушение и пресъздава това, което е възприел непосредствено, по отношение мястото и начина на паркиране на автомобила.

Кореспондират изцяло с приобщените веществени доказателства – снимки. Представените писмени доказателства, както и изготвените от контролните органи веществени доказателства /снимки/ спомагат за цялостното и пълно изясняване на разглеждания случай и са приобщени по надлежния процесуален ред. Показанията на свидетелите С. Г. М. и Г. Ю.

И. касаят процедурата по съставяне на АУАН и нарушението, за което е съставен.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Притежават необходимото съдържание по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Правото на нарушителя да узнае за какво нарушение му е съставен акта и да отстоява своята теза срещу това твърдение, не е нарушено. Вмененото на нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинено и срещу какво да се защитава.

Административно – наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.183 ал.2 т.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДвП.

В конкретния случай жалбоподателят не оспорва, а и се установява от доказателствата по делото, че на посочената в АУАН и НП дата и час е паркирал собствения си л.а. «Рено Клио» с рег. №Н8987АХ в гр.Шумен, на ул. «Сан Стефано» №27, успоредно на оста на пътя, но от лявата страна на ул. «Сан Стефано» в посока кръстовището с ул. «Хаджи Димитър» като предната част на автомобила била по посока ул. «Хаджи Димитър», т.е. обратна на движението.

2

Съгласно създадена постоянна организация на движение ул. «Сан Стефано» е с двупосочно движение, а перпендикулярните на нея улици «Стефан Караджа» и «Хаджи Димитър» с еднопосочно движение. Движението по ул. «Стефан Караджа» се осъществява от ул. «Съединение» към ул. «Васил Левски», а движението по ул. «Хаджи Димитър» от ул.»Васил Левски» към ул. «Съединение». Според предоставената от Община Шумен справка паркирането в района се извършва съгласно чл.94 ал.3 и ал.4 от ЗДвП.

Основните възражения на жалбоподателя са свързани с организацията на движение в района и невъзможността според него да се паркира от дясната страна, тъй като лявото платно било превърнато в постоянен паркинг и не се ползвало за движение, поради което при паркиране от дясната страна това щяло да доведе до блокиране на движението.

Предвид на това счита, че в този случай правилото на чл.94 ал.3 от ЗДвП не действало, тъй като противоречало на чл.5 ал.2 от ЗДвП, който задължавал водачите да не създават пречки за движението.

Съгласно чл. 94 ал.3 от ЗДвП, за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Независимо дали улицата е еднопосочна или двупосочна, МПС следва да бъде спряно най-вдясно на платното за движение по посока на движението в това платно. В конкретният случай при въведено двупосочно движение по ул.

«Сан Стефано» и при липса на специална организация на паркиране, действа правилото на чл. 94 ал.3 от ЗДвП. Автомобилът е бил спрян неправилно, предвид на това, че бил паркиран на пътното платно, в което движението се осъществява в посока ул. „Стефан Караджа“ като предната му част е била насочена в посока кръстовището с ул. «Хаджи Димитър», т.е но не по посока на движението, а в обратна. За да не бъде в нарушение предната част на автомобила е следвало да бъде насочена в посока кръстовището с ул.

«Стефан Караджа».

При двупосочно движение паркирането и в двете пътни платна не е забранено, но задължително автомобилът трябва да е паркиран в най - дясната част на съответното пътно платно като предната му част трябва да е насочена по посока на движението в това платно.

Изложените от жалбоподателят възражения, че чл.94 ал.3 от ЗДвП влизал в противоречие с чл.5 ал.2 от ЗДвП, са неоснователни. Посочената разпоредба чл.5 ал.2 от ЗДвП не регламентира правила за паркиране на МПС.

Съдът намира, че нарушението е извършено, както от обективна, така и от субективна страна. Наказващият орган се е съобразил с действителната фактическа обстановка. Извършеното от жалбоподателя деяние е съставомерно и е основание за реализирането на административно – наказателната му отговорност. По делото не съществува спор относно личността на административно – наказателно отговорното лице. В хода на административнонаказателното производство и в съдебното производство, жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че той е паркирал автомобила, поради което се явява субект на административнонаказателна отговорност. Административно – наказващият орган правилно е ангажирал отговорността на жалбоподателя съобразно разпоредбата на чл.183 ал.2 т.1 от ЗДвП, предвиждаща налагане на глоба в размер на 25.57 евро /50 лева/ на водач, който е паркирал неправилно. Размерът на наложеното наказание е строго фиксиран и не подлежи на ревизия.

Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Административно наказващият орган е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което предвид изхода на делото и доколкото е осъществено процесуално представителство в открито съдебно заседание от гл. юрисконсулт, се явява основателно, съгласно разпоредбата на чл.63д ал.4 от ЗАНН.

Размерът на възнаграждение се определя от съда, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 66.47 евро /130 лева/ до 97.15 евро /190 лева/. В настоящия случай процесуалният представител на АНО е осъществил процесуално представителство в две открити съдебни заседания, делото не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което съдът намира, че следва да бъде определено и присъдено възнаграждение около минималния размер, а именно 67 евро.

3

Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №25 – 0869 – 004241/27.01.2026год. на Началник група сектор ПП при ОДМВР - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183 ал.2 т.1 от ЗДвП на жалбоподателя П. Б. П., ЕГН ********** от гр.Шумен е наложено административно наказание “глоба” в размер на 25.56 евро, за нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДвП.