Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 592 от 09.12.2025, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно гражданско дело 1011/2025
Вид
Решение № 592
Подписан
09.12.2025
Състав
Ивайло Христов Родопски, Магдалена Димова Инджова, Димитър Георгиев Цончев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 592 гр. С., 09.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Димитър Г. Цончев

Магдалена Д. Инджова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Въззивно гражданско дело № 20251800501011 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

С решение № 255/20.06.2025 г., постановено по гр.д. № *938/2024 г., по описа на Районен съд - б., е

ОСЪДЕН на основание чл. 200, ал. 1 от КТ „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“ КД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. р.п., общ. е.п., с. област, ул. "****" м.“ № *, да заплати на И. М. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. б., ул. "** н." **, ет.*, ап. * сумата от 20000,00 (двадесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (болки, страдания и неудобства), вследствие на трудова злополука от 16.06.2023 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането - 16.06.2023 г. до окончателното й изплащане;

ОСЪДЕН на основание чл. 200, ал. 3 КТ „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“ КД, ЕИК *********да заплати на И. М. Д. от 1502,82 (хиляда петстотин и два лева и осемдесет и две стотинки) лева - обезщетение за имуществени вреди, вследствие на трудова злополука от 16.06.2023 г., представляващи разликата между брутното трудово възнаграждение, следващо се за периодите 16.06.2023 г. - 12.12.2023 г. и 19.02.2024 г. - 23.03.2024 г., и получените обезщетения за временна неработоспособност, ведно със законната лихва, считано от 22.10.2024 г. до окончателното изплащане, като Е ОТХВЪРЛЕН иска за разликата над уважения размер от 1502,82 лева до пълния предявен от 2702,82 лева;

ОСЪДЕН на основание чл.86, ал. 1 от ЗЗД „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“ КД да заплати на И. М. Д. сумата от 270,41 (двеста и седемдесет лева и четиридесет и една стотинки) лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от 1502,82 лева за периода от 01.07.2023 г. до 22.10.2024 г., 1 като Е ОТХВЪРЛЕН иска за разликата над уважения размер от 270,41 лева до пълния предявен от 393,75 лева.

На основание чл. 78, ал.1 и ал.3 ГПК БРС е възложил в тежест на страните припадащите им се разноски, съобразно уважената / отхвърлена част от исковете, а на осн. чл.78, ал. 6 ГПК – в тежест на ответника такси и разноски, съразмерно с уважената част от исковите претенции.

В установения от закона срок по чл. 259, ал.1 от ГПК, ответникът и настоящ въззивник „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“ КД е обжалвал решението, като моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, а размерът на предявения и уважен иск по чл.200 КТ да бъде редуциран, като се приеме и наличие на съпричиняване от страна на увредения работник поради проявена груба небрежност, иска се отхвърляне, поради неоснователност на уважения иск за имуществени вреди, поради недоказаност. В жалбата са изложени редица доводи във връзка с направените оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението и постановяването му в нарушение на материалния закон.

Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

Претендират се разноски пред БРС и СОС.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна И. М. Д., чрез адвокат Г. Д. от САК е подала отговор на въззивната жалба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Счита постановеното решение за правилно, а решаващите изводи на съда за обосновани и съобразени с доказателствата по делото. Иска се потвърждаване на решението, както и присъждане на сторените разноски във въззивното производството за адвокатско възнаграждение. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

За да постанови решението си, РС б. е приел следното:

Не се спори между страните, че към датата на трудовата злополука ищцата се е намирала в трудово правоотношение с ответното дружество, като е заемала длъжност „касиер - продавач“.

С две разпореждания от 27.06.2023 година на НОИ ТП - С. област, процесната злополука е била приета за трудова, на основание чл. 55, ал. 1 КСО. Същите са влезли в сила на 22.06.2024 г. , като необжалвани, съгл.писмо от 11.09.2024 г. на НОИ ТП - С. област.

От медицинската документация по казуса (три епикризи и болничен лист) и от заключението на СМЕ се установява, че в резултата на трудовия инцидент ищцата е получила следните травматични увреждания: изкълчване на първа тарзометатарзакна става, скъсване на ставни връзки на ниво глезен и стъпало, които са довели до трайно ограничаване на движенията на левия 2 долен крайник за период повече от 30 дни. Проведено било оперативно лечение, чрез открито наместване и фиксация с метална остеосинтеза, която след седем месеца е била отстранена. Рехабилитацията на ищцата била продължителна, като и към момента все още имала оток в ходилото, неравност в оперативната зона, изборът на удобни обувки бил затруднен, тъй като е необходимо те да не притискат зоната.

Видно от фиш за м. май 2023 г., изд аден от ответното дружество, брутното трудово възнаграждение на ищцата за съответния месец е било 1590,52 лева.

О т удостоверение № 22-00187739/23.05.2024 г., изд. от НОИ ТП - С. област се установява, че за периода от м. юни 2023 г. до м. м. 2024 г. (вкл.) на ищцата е б и л о изплатено парично обезщетение за временна неработоспособност в общ размер 8666,72 лева.

От служебна бележка, издадена на 10.12.2024 г. от ЗЕАД „БУЛСТРАД ЖИВОТ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, се установява, че на ищцата е б и л о изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Трудова злополука“ на г. в размер на 1200,00 лева.

От заключението на ССчЕ се установява, че размерът на брутното трудово възнаграждение, което ищцата би получила в периодите 16.06.2023 г.

- 12.12.2023 г. и 19.02.2024 г. - 23.03.2024 г. възлиза на 11369,54 лева, а при получено обезщетение за временна неработоспособност о т 8666,72 лева, разликата между брутното трудово възнаграждение и обезщетението възлиза на 2 702,82 лева.

По казуса са представени доказателства за проведени начален инструктаж за безопасна работа, за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товароразтоварни работи и ръчна работа с тежести в магазините, правила за безопасност на труда при извършване на товаро - разтоварни работи, инструкция за безопасна работа с електрическа транспалетна количка (ЕТК), съответните заповеди и протоколи, които ги валидират и обезпечават, протокол за оценките от успешно издържан изпит за придобиване на професионална квалификация за подемно - транспортна техника, свидетелство за правоспособност от 04.05.2022 г. и удостоверение за професионално обучение от 04.05.2022 г., с които се установява, че ищцата е завършила квалификационен курс з а „водач на електрокари и мотокари в 3 предприятията“ и е придобила правоспособност за това.

Според Протокол № 245 - ЗБУТ от 16.06.2023 г. за резултатите от извършеното разследване на злополука от 16.06.2023 г., Доклад за злополука от 16.06.2023 г., в докладна от 20.06.2023 г. и в писмени обяснения от 16.06.2023 г. от Д.Н.Г. и Н.П. Д. – в. е установено, че при транспортиране в склад на бокс с ЕТК, ищцата притиснала крака си в буфер на рампа, поради невнимание и бързане.

Св. м.а.х. (бивш работник при ответника) установява, че е била ръководител на втора смяна по време на процесния инцидент, като разбрала за него от мениджъра на филиала. Инструктажите при работодателя се провеждали надлежно, а рампата, където настъпил инцидента била тясна, две колички не можели да се разминат, а когато товарът бил по - голям, управлението на количките се затруднявало допълнително.

Св. с.д.д. (съпруг на ищцата) заявява, че в деня на злополуката съпругата му се обадила по телефона рано сутринта, за да го уведоми за случилото се и той отишъл да я прибере от работа, където установил, че тя седи на стол, закарал я на лекар в гр. б., оттам я препратили към болница в гр.

С., където била оперирана. През първия месец след операцията ищцата не можела да се обслужва самостоятелно, била обездвижена. След време започнала да се придвижва с помощта на патерица и проходилка, без да може да стъпва на увредения ляв крак, а постепенно – за кратко, а след повече от половин година – и цялото стъпало. По време на възстановяването ищцата приемала обезболяващи лекарства, а и към момента изпитвала болка при натоварване, получавала оток на левия крак, будела с е от болки през нощта.

Преди инцидента ищцата и съпругът й правели преходи в планината, като тя извършвала и домашна градинска работа, а сега получавала болки и се налагало често да сяда и почива. Според последния медицински преглед, можело да се наложи и още една операция. Ицата носела обувката на левия си крак с разхлабени връзки, а обуването на ботуш било невъзможно.

Св. Д.Н.Г. (мениджър на търговския обект) присъствала на работното място на датата на инцидента - 16.06.2023 г. Трудовата злополука се реализирала по време на първа смяна, рано сутринта, преди магазинът да отвори за клиенти, като ищцата сама й съобщила по слушалките, че е пострадала. Свидетелката Г.дошла на място, на рампата към складовото 4 помещение, където се доставяла новата стока и се предавал амбалажът. Кракът на ищцата бил притиснат откъм пръстите и петата между транспалетната количка и буфер. В момента на инцидента ищцата носела предпазни обувки.

Св. г. лично била провела първоначалния инструктаж за безопасност на служителите, а работата с ЕТК изисквала задължително преминато обучение за целта и б и л о издадено удостоверение за правоспособност, без което служителите не се допускали до работа с колички. Последните се управлявали с бутон, като нямало остатъчно спирачно движение, движели се с ниска скорост от около 2 км/ч., водачът им трябвало да следи за наличие на препятствия по пътя. В случая ищцата пострадала при движение назад с ЕТК.

Съдът е обсъдил и преценил правилно и в съответствие с установените възприятия и впечатления изложеното от разпитаните свидетели, които се явяват единни и непротиворечиви.

След като взе предвид направените с въззивната жалба оплаквания и по реда на чл. 269 от ГПК, Софийски окръжен съд, приема за установено следното :

Въззивната жалба се явява процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, Софийски окръжен съд намира следното :

Обжалваното решение не се явява нищожно. Същото е постановено от съдия от БРС, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма.

Обжалваното решение се явява процесуално допустимо.

Налице е гражданскоправен спор, между процесуално правоспособни и дееспособни страни, подведомствен на съда, като родово и местно компетентен да разгледа делото, се явява БРС. При предявяването на иска са били налице положителните процесуални предпоставки за това и не са били налице отрицателни процесуални предпоставки, водещи до неговото погасяване. Районният съд се е произнесъл именно по предявения иск.

Софийски окръжен съд следва да отбележи, че съгласно разпоредбата на 5 чл.269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата .

Същото е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от БРС, тъй като фактическите и правни констатации на настоящата инстанция съвпадат с тези, направени от районния съд в атакувания съдебен акт.

При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК и в изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл. 146 ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, изложил е мотиви, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон.

Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи настоящата съдебна инстанция намира, че към изложените правни и фактически констатации на първоинстанционния съд следва да се добави и следното: