Решение № 2193 от 28.05.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2193 гр. София, 09.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 102-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря ИВА Р. АЛЕКСОВА като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ Административно наказателно дело № 20211110207533 по описа за 2021 година при участието на секретаря Ива Алексова, след като разгледа докладваното от съдията н. а. х. дело № 7533 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.58д – чл.63д от ЗАНН (ред., ДВ, бр.109 от 2020г.).

Образувано е по жалба от В. И. Т. срещу Наказателно постановление с № 20-*** от 25.09.2020г., издадено от Началника на Група „Административнонаказателна дейност” (Група „АНД”) при Отдел „Пътна полиция” на Столична дирекция на вътрешните работи (ОПП-СДВР), с което: 1. на осн. чл.183, ал.5, т.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателката е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 (сто) лева за нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП; 2. на осн. чл.185 от ЗДвП на жалбоподателката е наложено и административно наказание „глоба” в размер на 20 (двадесет) лева за нарушение на чл.70, ал.3 от ЗДвП, а на осн. чл.3, ал.1 и чл.6, ал.1, т.14 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение (обн., ДВ, бр.1 от 2013г. – в сила от 04.02.2013г., изм. и доп., ред., бр.58 от 23.07.2019г.) (накр. Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР) е предвидено отнемането на 8 (осем) контролни точки.

В жалбата се твърди, че жалбоподателката не е доволна от наказателното постановление и счита, че то е незаконосъобразно, поради това, че изнесените факти в съставения Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) сер. АА № 475221/05.07.2020г. били неточни и неясни. Посочва се, че на тротоара преди пешеходната пътека имало жена, която била направила знак на жалбоподателката да премине с автомобила си. Моли наложеното наказание да бъде отменено. Прилага копие на съставения АУАН, който не била подписала с оглед несъгласие с констатираните фактически обстоятелства.

1

В съдебното заседание жалбоподателката В. И. Т., редовно призована, не се явява и не изпраща свой процесуален представител.

Въззиваемата страна (и наказващ орган) – Началник на Група „АНД” при ОПП – СДВР, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не взема отношение към жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на страните, служебно провери изцяло атакуваното наказателно постановление, извърши анализ поотделно и в съвкупност на събраните по делото доказателствени материали, съобрази законовите разпоредби, намери следното:

По фактическите обстоятелства и доказателствените материали:

На 05.09.2020г., ок. 13:30 ч., в гр. София, жалбоподателката В. И. Т. управлявала моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил марка/модел „Мерцедес ЦЛК 200” с рег.

№ ******, като се движела по бул. „А. Стамболийски”, с посока на движение от ул. „Опълченска” към бул. „Христо Ботев”.

На кръстовището, образувано от бул. „А. Стамболийски” и ул. „Антим I”, имало пешеходна пътека, обозначена с пътен знак „Д 17 – Пешеходна пътека”, по която пресичал от ляво на дясно пешеходец (неустановен по делото – бел. с.).

Автомобилът, управляван от жалб. В. Т., преминал през пешеходната пътека, но без да пропусне пресичащия от ляво на дясно по нея пешеходец, като жалбоподателката управлявала своят лек автомобил и без включени светлини през деня.

В близост до кръстовището имало полицейски патрул, съставен от свидетелите В. З. и А. С., които били със служебен автомобил, възприели поведението на водача на автомобила при преминаване през пешеходната пътека, което наложило спирането на жалб. Т. за полицейска проверка.

При проверката свидетелят А. С. (на длъжност „младши автоконтрольор”) преценил, че жалбоподателката е извършила административни нарушения и затова съставил против нея Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) сер. АА № 475221 от 05.09.2020г., в който в който били описани обстоятелствата по извършването на двете нарушения с фактическото им описание и тяхната правна квалификация (на посочената дата, място и време същата е управлявала посоченото МПС и не е пропуснала пресичащия по обозначена с пътен знак „Д 17” пешеходната пътека от ляво на дясно пешеходец /в нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП/, и управлявала автомобила без светлини през деня /в нарушение на чл.70, ал.3 от ЗДвП/). Актът бил съставен в присъствието на жалб. Т. и на един свидетел на извършването на нарушението (очевидец), подписан бил от актосъставителя и свидетеля по него, екземпляр бил връчен на нарушителката Т., която не го подписала, като отказът да подпише акта е удостоверен с подпис на един свидетел.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН писмени възражения не са постъпили.

Въз основа на съставения АУАН сер. АА № 475221/05.09.2020г., на 25.09.2020г. началникът на Група „АНД” при Отдел „Пътна полиция ” – СДВР издала процесното НП № 20-4332-016372/25.09.2020г., в което били отразени фактическите обстоятелства по извършването на сочените две административни нарушения, техните обективни характеристики (на посочените дата, място и време не пропуска пресичащия по обозначената пешеходна пътека пешеходец и се движи през деня без задължително включени светлини) и нарушените законови разпоредби (чл.119, ал.1 и чл.70, ал.3 от ЗДвП) , като с този административно-наказателен акт, на осн. чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП на жалбоподателката е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 (сто) лева за първото нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП , а на осн. чл.185 от ЗДвП на жалбоподателката е наложено и административно наказание „глоба” в размер на 20 (двадесет) лева за нарушение на чл.70, ал.3 от ЗДвП; предвидено е на осн. чл.3, ал.1 и чл.6, ал.1, т.14 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР (ред., ДВ, бр.58 от 2

23.07.2019г.) е предвидено отнемане на 8 (осем) контролни точки за първото нарушение.

НП било връчено с разписка на 11.05.2021г. на жалб. В. Т..

С жалба № УРИ-433200-49831/11.05.2021г. (опис на ОПП-СДВР) жалб. В. Т. оспорила пред съда издаденото Наказателно постановление. На същата дата била заплатена сумата от 120.00 (сто и двадесет) лева, представляваща общия размер на наложените наказания (вж. л.5).

От изисканата и представена писмена справка от Отдел „ОДЦ” – СДВР от 18.01.2022г. се установява, че на кръстовището на бул. „А. Стамболийски ” и ул. „Антим I” столичната дирекция не разполага с камери за наблюдение на кръстовището, както и не разполага с информация за други съоръжения за видеонаблюдение на посоченото място, собственост на организации, юридически или физически лица (вж. л.44).

От изисканата и представена писмена справка от Дирекция „Управление и анализ на трафика” – Столична община от 18.01.2022г. се установява, че на кръстовището на бул. „А.

Стамболийски” и ул. „Антим I” столичната община няма разположена система за видеонаблюдение, както и не разполага с информация за други съоръжения за видеонаблюдение на посоченото място, собственост на организации, юридически или физически лица (вж. л.47).

От приложената по делото писмена справка от Дирекция „Вътрешна сигурност” – МВР от 06.04.2022г. се установява, че на 05.09.2020г. за времето от 17:00 ч. до 19:00 ч. младши автоконтрольор А. С. и младши автоконтрольор В. З. са били назначени в наряд със служебен автомобил „Киа Сийд” с рег. № СВ 5200 КВ, числящ се на Отдел „Пътна полиция” – СДВР; при извършен мониторинг в АИС „ВОДПК” за служебния автомобил не са установени налични файлове с видеоинформация в централната компонента на тази информационна система, която информация се съхранявала за срок от 30 дни и при липса на искане в рамките на този срок – файловете се заличават автоматично, поради което файлове с данни за въпросния полицейски автомобил не са предоставени (вж. л.54).

Изложените фактически обстоятелства се установяват от събрания по делото доказателствен материал: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните в рамките на съдебното следствие свидетели А. Л. С. и В. Ф. З., както и в приобщените по надлежния процесуален ред на чл.283 от НПК писмени доказателства: съставения АУАН (л.4), квитанция (л.5), справка-картон за водач на МПС с данни за нарушения на ЗДвП (л.6), заповед № 8121к-13180/29.10.2019г. на министъра на вътрешните работи за преназначаване на наказващ орган (л.7), акт за встъпване на наказващ орган (л.7гръб), заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи за определяне на актосъставители и наказващи органи (л.8-9), справка от СДВР (л.44), справка от Дирекция „УАТ ” – Столична община (л.47), справка от Дирекция „Вътрешна сигурност” – МВР (л.54).

Настоящият съдебен състав извърши внимателна преценка на показанията на разпитаните полицейски служители – свидетелите А. С. и В. З., и прие, че същите се явяват логични и обективни, без вътрешни противоречия, като двамата полицаи, макар и да не могат да си спомнят детайли и подробности по случая, което следва да се отдаде на характера на службата им (бел. с. – множество проверки и множество съставени АУАН за нарушения), както и на изминалия времеви период до техния разпит (бел. с. – над една година), довел до естествено „избледняване на спомените” за случая), посочват в показанията си най-важните обстоятелства по извършването на двете нарушения с техните обективни характеристики (непропускането на пресичащ пешеходец и шофиране без включени светлини за деня), като тези гласни доказателства напълно кореспондират с отразените фактически обстоятелства по АУАН, както и в другите писмени документи, и затова съдът кредитира изцяло показанията на посочените свидетели.

Съдебният състав прецени, че събраните писмени доказателства, доколкото същите 3 допълват и доизясняват фактическите обстоятелства по делото, и кореспондират с гласните доказателства, следва да бъдат кредитирани изцяло и основа своите фактически изводи и въз основа на тях. Анализът в съвкупност на събраните доказателствените материали не налага подробното им обсъждане при усл. на чл.305, ал.3, изр.2 от НПК, доколкото същите позволяват формирането на еднозначни и еднопосочни фактически изводи.

При така установените фактически обстоятелства се налагат следните свои правни изводи на първоинстанционния съдебен състав:

Жалбата е подадена от легитимирано лице (наказаното физическо лице), подадена е в срока за обжалване по чл.59, ал.2 от ЗАНН (НП е връчено на 11.05.2021г., а жалбата е подадена на същия ден), и е насочена срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол) административно-наказващ акт, с което е породила своите деволутивен и суспензивен ефект и се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата се явява частично основателна по изложените подолу съображения.

При съставяне на АУАН, респ. при издаването на НП, настоящият съдебен състав не констатира наличието на съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на оспореното НП – спазени са правилата за компетентност на органите, издали двата документа – компетентно длъжностно лице от служба за контрол (вж. чл.165, ал.1 и ал.2, т.6 от ЗДвП), заемащо длъжност „младши автоконтрольор” съгл. чл.189, ал.1 от ЗДвП и т.1.3. от Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи, е съставило АУАН сер. АА № 475221/05.01.2022г., а началникът на Група „АНД” при ОППСДВР – компетентен орган, определен от министъра на вътрешните работи, съгл. чл.189, ал.12 от ЗДвП и т.2.10. от цит. заповед, е издал обжалваното наказателно постановление.

Този състав на съда намира, че са спазени и разпоредбите на чл.40, ал.1 от ЗАНН – Актът е съставен в присъствието на един свидетел (такъв по извършване на нарушението, т. е. свидетел – очевидец) и на самата жалб. В. Т., а съгл. чл.43, ал.1 от ЗАНН е подписан от актосъставителя и свидетеля, връчен е на нарушителката – жалбоподател, която е отказала да го подпише, като отказът е удостоверен с подпис на свидетел съгл. чл.43, ал.2 от ЗАНН.