Решение № 67 от 12.06.2026, Районен съд - Трявна
- Съд
- Районен съд - Трявна
- Дело
- Гражданско дело 319/2025
- Вид
- Решение № 67
- Подписан
- 12.06.2026
- В сила
- 16.07.2026
- Състав
- Вяра Петракиева - Велинова
Цитирани разпоредби
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.3 б.ж · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл.38 ал.1 · Закон за адвокатурата
- чл.38 ал.1 т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38 ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.138 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл.26 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26 ал.4 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.11 ал.1 т.7-12 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 ал.1 т.7-12 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 ал.1 т.7-12 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 ал.1 т.7-12 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 ал.1 т.7-12 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 ал.1 т.7-12 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 4 ал.1 т.6 · Закон за потребителския кредит
- §1 т.1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 67 гр. Трявна, 12.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРЯВНА в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Вяра Петракиева - Велинова при участието на секретаря Кремена К. Цанева като разгледа докладваното от Вяра Петракиева - Велинова Гражданско дело № 20254240100319 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от К.
О. У. против „СТИК-КРЕДИТ“АД.
В срока за отговор на исковата молба е депозирана насрещна искова молба от „СТИК-КРЕДИТ“АД.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит №1350050/02.05.2025 г., по силата на който ищцата получила заемни средства в размер на 200,00 лв. С договора било уговорено, че следва да бъде обезпечен до края на деня, следващ сключването му с банкова гаранция или поръчителство на физическо лице, одобрено от кредитора, като в противен случай дължи неустойка в размер на 300,00 лв.
Твърди се в исковата молба, че договорът за потребителски кредит е нищожен, поради противоречие с добрите нрави и със закона.
Претендира се в исковата молба да се прогласи нищожността на посочения по-горе договор за потребителски кредит.
В писмения отговор на ответника предявеният иск се оспорва като неоснователен. Твърди се от него, че договорът за потребителски кредит е действителен.
1
В насрещната искова молба се твърди, че главницата по сключения между страните договор за кредит в размер на 200,00 лв. е изцяло усвоена от длъжника. По договора длъжникът дължал общо 598,48 лв., от които: 200,00 лв. – главница, 5,64 лв. – възнаградителна лихва, 65,80 лв. – договорна неустойка и 327,04 лв. – такси, без да прави никакви плащания по него.
Претендира се в насрещната искова молба следното: Да се осъди ответника по нея да заплати сумата от 200,00 лв., представляваща неизпълнено задължение за главница по договора за кредит, ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещния иск до окончателното плащане на сумата. При условията на евентуалност – в случай, че се приеме процесният договор недействителен, да се осъди ответника по насрещния иск да заплати сумата от 200,00 лв., представляваща чистата стойност на кредита, ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещната искова молба до окончателното плащане. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.
В срока за отговора на насрещната искова молба ответникът по нея не е депозирал писмен отговор.
В открито съдебно заседание страната К. У., чрез писмено становище на упълномощения от нея адв. Е. И., поддържа предявения иск и направените оспорвания на насрещния иск.
В открито съдебно заседание страната „СТИК-КРЕДИТ“АД, чрез писмено становище на адв. Х. М. като процесуален представител, поддържа направеното оспорване на исковата молба, както и предявеният насрещен иск.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът намира следното за установено от фактическа страна:
Между страните не е спорно, а и се установява от представените писмени доказателства, че между „СТИК-КРЕДИТ“АД (като КРЕДИТОР) и К. О. У. (като ПОТРЕБИТЕЛ) е сключен договор за потребителски кредит №1350050/02.05.2025 г., при следните уговорени параметри: сума на кредита – 200,00 лева; лихвен процент по кредита – 36,00%; годишен процент на разходите (ГПР) – 39,61%; обезпечения – да, поръчител или банкова гаранция; срок на кредита – 30 дни.
В чл.17 ал.1 от договора е уговорено, че ако страните са договорили 2 обезпечение, потребителят следва в срок до 3 дни от сключване на договора, да: - осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл.138 и сл. ЗЗД с и в полза на кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други или; - предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора (включващи главница, лихви неустойки и други обезщетения, такси и други) в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения, като срокът на валидност на банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30 дни след падежа на последната вноска; - трето лице – поръчител. Според чл.17 ал.2 на договора, третото лице-поръчител, както и банковата гаранция, трябва да отговарят на изискванията посочени в ОУ и се одобрява от кредитора, по единствено негова преценка. Съгласно чл.27 на договора, в случай че потребителят не изпълни задължението по чл.17, дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение.
Според погасителния план към договора за потребителски кредит: общо дължима сума по кредита (главница +лихва) е 205,64 лв.; общо дължима сума по кредита (главница+лихва+неустойка), когато не е осигурена гаранция/поръчител е 271,44 лв.; датата на първата вноска – 01.06.2025 г.; неустойка при непредоставяне на гаранция/поръчител в 3-дневен срок от получаване на сумата по кредита – 65,80 лв. Сумата за неустойка е включена в месечната погасителна вноска по кредита.
От заключението на допуснатата по делото съдебно счетоводна експертиза на вещото лице К. Н. Д., прието като доказателство по делото, се установява следното: 1. В годишния процент на разходите по договора за потребителски кредит е включен ГЛП в размер на 36,00%. Не са включени допълнителни разходи по неизпълнение на кредитните задължения, като неустойки, лихви за просрочия, други такси; 2. Включването на неустойката за непредоставяне на обезпечение води до оскъпяване на кредита със 135,72%; 3.
По процесния договор за кредит длъжникът не е извършил плащания. Според 3 обясненията на вещото лице в о.с.з. на 12.05.2026 г., при включване на неустойката от 65,80 лв., равняваща се на 33,64 евро, ГПР по договора ще нарасне на 3868,11%.
При гореустановеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД.
Предявен е насрещен иск с правно основание чл.79 ал.1 ГПК, а при условията на евентуалност спрямо него иск с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД.
По предявения иск за нищожност с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД Между страните е сключен договор за потребителски кредит, поради което неговата действителност следва да бъде съобразена с изискванията, както на специалния закон - Закона за потребителския кредит (ЗПК), така и с общите изисквания за валидност на договорите съгласно Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
В хода на разглеждане на делото ответникът е въвел като възражение, че по отношение на процесния договор за кредит са неприложими правилата на ЗПК, на основание чл. 4 ал.1 т.6 ЗПК. Съгласно него, разпоредбите на ЗПК не се прилагат за договори за кредит със срок за погасяване на задължението до три месеца и при които се дължат незначителни разходи. Съдът намира възражението за неоснователно. Макар сключеният между страните договор за кредит да е със срок за погасяване на задължението до три месеца, а именно за срок от 30 дни, предвидената в него неустойка в размер на 65,80 лв. представлява близо 30% от размера на главницата по кредита. Този размер на разхода по кредита не е незначителен, поради което и по отношение на него не са изпълнени предпоставките по чл.4 ал.1 т.6 ЗПК, изключващи приложението на този закон.
По силата на чл.22 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, когато не са спазени изискванията на чл.11 ал.1 т.7-12 ЗПК.
Разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК регламентира, че договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния 4 процент на разходите по определения в приложение №1 начин. Съгласно чл.19 ал.1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Легална дефиниция на „общ разход по кредита за потребителя“ се съдържа в §1 т.1 от ДР на ЗПК, а това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, като общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
В случая, договор за потребителски кредит №1350050/02.05.2025 г. е посочен ГПР от 39,61%, но съдът счита, че този размер не отразява реалния такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита и по-конкретно не включва неустойка за непредоставяне на обезпечение по договора. Съдът счита, че неустойката за непредставяне на обезпечение следва да се включи в размера на ГПР, тъй като представлява „общ разход по кредита за потребителя“ по смисъла на §1 т.1 от ДР на ЗПК. Неустойката за непредоставяне на обезпечение е пряко свързана с договора за потребителски кредит и е била известна на кредитора при сключването му. Тя е част от погасителния план към договора за кредит и е посочена като дължима наред с уговорената като кредит сума в размер на 200,00 лв. и договорна лихва в размер на 5,64 лв. Следователно се дължи независимо от своевременното изпълнението на задължението за главница и лихва по уговорения погасителен план, като се кумулира с тях. Размерът на неустойката от 65,80 лв. е около 30% от предоставената като кредит сума от 200,00 лв. Това показва, че по своя характер неустойката за непредоставяне на обезпечение няма обезпечителна и обезщетителна функции, а притежава санкционна функция и представлява по същество скрит косвен разход за 5 кредитополучателя, който увеличава значително цената на кредита, но не е включен в размера на ГПР. Това е видно и от заключението на съдебносчетоводната експертиза, според което при включване на неустойката за непредоставяне на обезпечение в размер на 65,80 лв. ГПР по кредита би нараснал от посочения в договора размер – 39,61% на 3868,11%, а кредитът би се оскъпил с 135,72%. Следователно, действителният ГПР на процесния договор за кредит не съответства на посочения в него ГПР, като освен това значително надвишава максимално допустимият размер по чл.19 ал.4 от ЗПК.
Посочването в договора за кредит на ГПР, различен от действителния се приравнява по последица на липсващ ГПР в договора за кредит. Този извод следва и от т.55 на решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/2022 г. на Съда на Европейския съюз, където е посочено, че с оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по чл.3 б.ж от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както непосочването на този процент. Според СЕС, санкция изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер. По изложените съображения съдът намери, че поради неспазване на императивната разпоредба на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК и на основание чл.22 ЗПК процесният договор за потребителски кредит е недействителен.