Определение № 5594 от 03.12.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5594 гр. София, 03.12.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Невин Шакирова като разгледа докладваното от Невин Шакирова Касационно гражданско дело № 20258002103300 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Й. О. Б., подадена чрез процесуален представител адв.

Т. Т. срещу част от решение № 44/12.03.2025г., постановено по в.гр.д. № 529/2024г. по описа на Апелативен съд – П..

С обжалваната част от въззивното решение след частична ревизия на първоинстанционно решение № 1079/08.08.2024г. постановено по гр.д. № 9/2023г. по описа на Окръжен съд – Пловдив по предявените от С. И. И. с ЕГН [ЕГН] искове за оспорване на вземането на присъединен кредитор с правно основание чл. 464, ал. 1 от ГПК е постановено друго, с което е прието за установено по отношение на С. И. И., че вземанията на Й. О. Б. с ЕГН [ЕГН] в размер на 200 000 лева за връщане на платена от нея сума по неизпълнен договор за поръчка от 14.02.2022г. от Т. С. Д. с ЕГН [ЕГН], както и вземането й в размер на 100 000 лева, представляваща неустойка за забава при изпълнение на задължението за връщане на получената сума от 200 000 лв. по същия договор за поръчка за периода 23.02.2022г. – 24.02.2022г. по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 665/2022г. по описа на Окръжен съд – Пловдив не съществуват.

В частта, с която е потвърдено първоинстанционно решение № 1079/08.08.2024г. по гр.д. № 9/2023г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е отхвърлен предявеният от С. И. И. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 464, ал. 1 от ГПК за установяване несъществуването на вземането на присъединен кредитор – на Й. О. Б. за сумата от 70 000 лева – главница по договор за заем от 26.07.2020г. от Т. С. Д., въззивното решение не е предмет на касационно обжалване и е влязло в сила на 24.09.2025г.

1

В жалбата се поддържат касационни основания за недопустимост, евентуално за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Отправено е искане решението на въззивната инстанция да бъде допуснато до касационно обжалване, да бъде отменено и предявените искови претенции да бъдат отхвърлени.

Касационният жалбоподател поддържа недопустимост на въззивното решение в обжалваната част, като постановено по нередовна искова молба – ищецът се е позовал на нищожност на договора, от който произтичат вземанията на присъединения взискател поради накърняване на добрите нрави и поради привидност. Счита, че при въведени няколко основания за нищожност, всяко от които произтича от различни факти и може да съществува самостоятелно, липсва правен интерес от кумулативното обективно съединяване на исковете, щом правните последици от обявяването на нищожността са идентични. Когато ищецът не е обосновал правен интерес от предявяването на искове свързан с различни правни последици, които законът свързва с обявяване на нищожността, то исковете следва да се разгледат при условията на евентуалност, в поредност, произтичаща от естеството на поддържания от ищеца порок на сделката. Независимо от това въззивният съд е приел, че по искове по чл. 464, ал. 1 от ГПК, при които един от взискателите оспорва съществуването на вземанията на друг кредитор, което оспорване може да се основава на всички възражения, които могат да му се противопоставят, в т.ч. че юридическият факт, от който вземанията са възникнали, не е могъл да породи действие поради нищожност на договорите, съдът има правомощия да прецени тяхната действителност, респ. пороците, водещи до недействителност на същите. Оспорва тези изводи на въззивния съд, като противоречащи на практиката на ВКС. Поддържа също, че решаващият извод на въззивния съд за несъществуване на вземанията на присъединения взискател произтичащи от нищожен договора за поръчка като привиден, почива на предположения, а не на фактите по делото.

Отговор на касационната жалба не е депозиран от ответникът по касация С. И. И..

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ищец по делото с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени и условията на чл.

284, ал. 3, т. 1 от ГПК.

За да пристъпи към разглеждане на заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, съобрази следното:

Въззивният съд е приел за установени следните факти: С. И. И. предявила против Й. О. Б. и Т. С. Д. обективно кумулативно съединени искове по чл. 464, ал. 1 от ГПК, основани на твърдения, че ищцата е единствен наследник на Т. С. И. и в това качество е правоприемник на взискателя по изп.д. № 105/2017г. по описа на ЧСИ П. Н.. Ответницата Й. Б. е присъединен взискател по делото въз основа на удостоверения по чл. 456 от ГПК, издадено по изп.д. № 384/2021г. по описа на ЧСИ А. А. за вземания на основание договор за заем 2 сключен с втория ответник, както и за вземания на основание сключен между същите страни договор за поръчка. Всички вземания са били установени по арбитражни дела водени между физическите лица при един и същ съд – Арбитражен съд при Асоциация Български арбитражен съд. Оспорила действителността на посочените договори за заем и за поръчка като нищожни поради противоречието им с добрите нрави и поради привидност, тъй като страните по тях не са целели те да породят желаните правни последици, а единствената им цел е била да увредят нейните интереси и самите те да се облагодетелстват, доколкото след присъединяването на новите кредитори, въпреки значителното си по размер вземане тя е следвало да довнесе 159611.01 лв. за тях, за да й бъдат възложени недвижимите имоти, предмет на публична продан по делото, т.е. с присъединяването на Б. по изпълнителното дело не било възможно И. да се удовлетвори напълно, а дори за нея възникнали задължения.

Навела твърдения, че Д. бил пасивен през целия изпълнителен процес и трудно откриваем за призоваване, а в същото време по арбитражното дело се явил лично, за да признае вземанията, като от действията на първия ответник и от бездействията на втория може да се направи извод, че двата договора са привидни и създадени с цел увреждане интересите на ищцата, като било нелогично даването на заем с голяма сума на лице с множество кредитори и дела, което не изпълнява задължението си, а няколко месеца по-късно да се сключи нов договор със същото лице и да му се предоставят 200 000 лв. Обосновала нищожност поради противоречие с добрите нрави на клаузата за неустойка в размер на 50 000 лв. на ден. С оглед на това ищцата се позовала, че двете сделки са недействителни по отношение на нея, а вземанията на Й. Б. от Т. Д. по договор за заем от 26.07.2020г. в размер на 70 000 лв. и по договор за поръчка от 14.02.2022г. в общ размер от 300 000 лв., от които 200 000 лв. дължима за връщане по неизпълнен договор сума и 100 000 лв. неустойка, не съществуват, поради което отправила искане за признаване за установено в отношенията между страните, че тези вземания на присъединения кредитор не съществуват.

Ответницата Й. Б. оспорила предявените искове с доводи, че по сключения между ответниците договор за заем от 26.07.2020г. заемната сума е преведена по банков път и поради неизпълнение на задължението за връщане на сумата в уговорения срок, завела дело пред Арбитражния съд при АБАС, който с решението си осъдил Д. да й заплати 70 000 лв. главница по договора за заем, 7350 лв. неустойка по същия договор за периода от 03.08.2020г. до датата на завеждане на исковата молба, законна лихва върху главницата за периода от датата на завеждане на исковата молба 24.08.2020г. до окончателно изпълнение на паричното задължение и разноски от 2575.20 лв. Впоследствие страните сключили договор за поръчка, тъй като Д. обещал, че след него ще се издължи по договора за заем, като й преведе част от сумата, която остава за него и в същото време ще й осигури закупуването на автомобил, а тя се надявала по този начин да събере нещо по решението, с което той бил осъден. Поради некоректното поведение на ответника по договора за заем тя настояла в договора за поръчка да се включи сериозна неустойка, като на 21.02.2022г., 22.02.2022г. и 23.02.2022г. му превела по банков път общо 200 000 лв., а Д. трябвало да се яви на 23.02.2022г. до 15 ч. в кантората на нотариус Т. Д. заедно с продавача на автомобила, за да бъде прехвърлена собствеността. Той престанал да си вдига телефона, не се явил до 3 уговорения час в нотариалната кантора и не й върнал платената му сума. Завела дело в Арбитражен съд при АБАС за връщане на сумата 200 000лв., ведно с договорна неустойка в размер на 100 000 лв. за два дни забава. Д. подал отговор на исковата молба, с който потвърдил сключването на договора и получаването на парите, но твърдял, че неизпълнението не е по негова вина, а поради бездействие на продавача на автомобила; участвал лично в съдебното заседание по делото, а Арбитражният съд осъдил Д. да й заплати претендираните суми и 9200 лв. разноски.

Ответникът Т. Д. не е подал отговор на исковата молба.

Въззивният съд установил, че изп.д. № 105/2017г. по описа на ЧСИ П. Н., рег. № 911 и с район на действие този на Окръжен съд – П. е образувано по молба на Т. С. И. и въз основа на изпълнителен лист от 18.02.2013г., издаден по ч.гр.д. № 2710/2013г. по описа на Районен съд – Пловдив, с който „Актив Билд Инвест“ ООД, Н. Н. Н. и Т. С. Д. са осъдени да заплатят солидарно на Т. С. И. сумата от 12500 евро, представляващи част от 50 000 евро уговорена неустойка в т. ІV от спогодба от 09.04.2010г. с нотариална заверка на подписите, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.02.2013г. до окончателното й изплащане и 1390 лв. разноски по делото, първоначално образувано под № 383/2013г. по описа на ЧСИ М. О.. С разпореждане от 12.10.2021г. на ЧСИ ищцата е конституирана като взискател в качеството си на законен наследник на първоначалния взискател Т. И., съгласно удостоверение за наследници от 31.08.2021г. С разпореждане от 08.02.2022г. Й. Б. е конституирана като присъединен взискател по изпълнителното дело с вземания към длъжника Т. Д., както следва: 70000 лв. главница, 10 344.44 лв. законна лихва за периода 24.08.2020г. - 07.02.2022г., 9 925.20 лв. неолихвяеми вземания, 9 500 лв. адвокатски хонорар и 144.50 лв. такси към ЧСИ, въз основа на удостоверение от 07.02.2022г. за присъединяване по чл. 456 от ГПК по образуваното по нейна молба изп.д. № 383/2021г. по описа на ЧСИ А.

А.. Тези суми приел, че се установяват от представеното копие от изп.д. № 383/2021г. по описа на ЧСИ А. А. и изпълнителния лист, въз основа на който то е образувано, издаден по ч.т.д. № 635/2021г. по описа на Окръжен съд – Пловдив въз основа на арбитражно решение от 13.04.2021г., постановено по арб.д. № 30/2020г. на Арбитражен съд при Асоциация български арбитражен съд. Впоследствие с разпореждане от 22.03.2022г. на ЧСИ в изпълнителното дело по реда на чл. 456 от ГПК са присъединени вземанията на Й. Б. към Т.

Д. въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 665/2022г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, за сумата 200 000 лв. за връщане на платена от Б. сума по неизпълнен от Д. договор за поръчка от 14.02.2022г., 100 000 лв. неустойка за забава за периода 23.02.2022г. 24.02.2022г. и 9200 лв. разноски в производството. Този изпълнителен лист бил издаден въз основа на арбитражно решение от 08.03.2022г. по арб.д. № 45/2022г. на Арбитражен съд при Асоциация български арбитражен съд.

От прието по делото копие на арб.д. № 30/2020г. на Арбитражен съд при Асоциация български арбитражен съд, въззивният съд приел за установено, че по него е представен препис от договор за заем от 26.07.2020г., по силата на който Б. е предоставила в заем на Д.