Решение № 133 от 07.04.2023, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Стара Загора, 06.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно гражданско дело № 20225500500685 по описа за 2022 година Производството е образувано по въззивна жалба от Г. И. К., чрез адв.С.

М. от АК - София, против Решение № 345/ 13.07.2022г., постановено по гр.д.

№ 2664/2021г. по описа на Районен съд – Казанлък, което се отхвърля предявения от Г. И. К. против Л. К. Д. иск с правно основание чл. 109 от Закона за собствеността да премахне съществуваща покривна ламаринена конструкция с площ от 6 кв.м., разположена на южната част на втория етаж в сграда ПИ с идентификатор *** и реално самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по Кадастралната карта и кадастралните регистри на град К., както и находящите се движими вещи саксии, маса, столове и люлка.

Въззивницата обжалва първоинстанционното решение като незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални нарушения и необосновано. Излага подробни съображения. Счита, че съдът не обсъдил в пълнота изложените в исковата молба доводи и направените допълнителни уточнения, като съсредоточил разсъжденията си единствено върху въпроса за недоказаност на фактическия състав на предявения иск, в частност - на твърдението, че наличието на съществуващата ламаринена покривна конструкция пречи на въззивницата да упражнява в пълен обем правото си на собственост. Твърди, че първоинстанционният съд допуснал значимо процесуално нарушение, изразяващо се в неизясняване на спора от фактическа страна. Допуснал груби нарушения на материалния закон, като приел за недоказан по делото фактическия състав на чл.109 от ЗС, включващ 1 ищецът да докаже, че е собственик на имота, неоснователността на действията на трети лица спрямо собствения имот и създадените вследствие на тях пречки за упражняване правото на собственост в пълен обем. Счита, че били налице всички елементи негаторният иск да бъде уважен изцяло като напълно доказан.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск с правно основание чл.109 от ЗС. Претендира присъждане на направените в двете съдебни инстанции разноски.

Въззиваемата страна Л. К. Д., чрез пълномощника си адв.Б. П. от АК – Стара Загора, оспорва подадената жалба. Счита, че първоинстанционният съд събрал всички доказателства, с които се изясняват фактите по делото.

Моли съдът да потвърди първоинстанционното решение. Претендира присъждане на направените разноски.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и становището на другата страна, предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Ищцата Г. И. К. твърди в исковата молба, че с ответницата Л. К. Д. живеят в условията на съсобственост, считано от 2019 г., когато последната закупила ¼ ид.ч. от Поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ от 283 кв.м., с адрес на имота: гр. К., ***, с трайно предназначениеурбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-1888/26.11.2015 г. на Изпълнителен директор на АГКК и реално-самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***. по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К., на етаж 2, като самостоятелният обект се намира в сграда № 1, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 /едно/, застроена площ 65.00 кв.м., ведно с прилежащия склад № 4 и съответните идеални части от общите части на сградата, който имот, съгласно титул за собственост представлява: 1/4 ид.ч. от Дворно място, цялото с площ от 280 кв.м., съставляващо неурегулиран ПИ с пл. № 610 в кв. 201 по плана на гр. К. и реално- жилище № 4 на втория етаж от двуетажната жилищна сграда, построена в това дворно място, със застроена площ 65 кв.м., с вход от общо стълбище за втория етаж от запад, с изложение запад-юг, състоящо се от антре, баня-тоалетна, кухня, дневна, две спални и балкон, както и склад № 4, находящ се в сутерена със самостоятелен вход от юг, със съответните идеални части от общите части на сградата , съгласно НА № 156,том 1, рег. № 1568, дело № 133/2019 г. на Нотариус П.К..

Твърди, че в същия Поземлен имот с идентификатор *** тя притежава ¼ ид.ч. и реално-жилище № 2, на първи надземен етаж от двуетажната жилищна сграда, с площ 32 кв.м., с вход от юг, с изложение юг и запад, състоящо се от антре, кухня-столова и дневна-спалня, както и склад № 1, намиращ се в сутерена и баня-тоалетна в сутерена със самостоятелен вход и стълбище от юг и цялото таванско помещение, обособено в подпокривното 2 пространство с подход от общото стълбище за втория етаж и тавана, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата, съгласно НА № 27, том 7, рег. № 9524, дело № 1103/2004 г. на Нотариус П. К.. Няколко години преди ответницата да закупи процесния недвижим имот, предишните собственици поставили покривна ламаринена конструкция на таванското помещение, обособено в подпокривно пространство, нейна собственост, с цел - да изолират от получаващите се течове в жилището си. Това било извършено без нейно съгласие, но към момента, на етажа на ответницата съществувала незаконно обособена „тераса", с площ от около 6 кв.м., която желае да бъде премахната. Сочи, че съществуващата „ тераса" създава редица неудобства за нея, в качеството й на собственица на целия таван, обособен в подпокривното пространство, тъй като е застрашаваща, затрупана със саксии, маса, столове, поставена е и се ползва люлка, което не е съобразено с лабилността на конструкцията, нещо повече, във всеки един момент може да се срути и да причини сериозни щети. На следващо място, незаконно съществуващата и ползвана от ответницата „ тераса" не се поддържа - няма замазка, подова настилка, няма поставени улуци, което, при дъждовно време, е причина цялото количество дъжд да тече по стената на собственото й жилище и да руши същото. Твърди, че положила усилия за доброволно уреждане на отношенията им с ответницата, като първоначално я предупредила устно и помолила да й даде възможност да санира и укрепи собствения си таван и подпокривното пространство под него, и освободи от вещите си процесната „тераса". Получила категоричен отказ, което наложило да изпрати и връчи нотариална покана, с която уведомила ответницата за намеренията си да отпочне укрепване на подпокривното пространство и поставяне на стабилна конструкция, с посочване на конкретна дата и срок за това. Независимо от получената нотариална покана, ответницата категорично отказала да осигури достъп до „терасата" на строителните работници, които била осигурила и наела за извършването на ремонта. Същата твърдяла, че тя е собственица на процесната „ тераса" и няма да осигури достъп до нея.

Заявява, че ответницата действително притежава „балкон", който обаче се намира от източната страна на двуетажната жилищна сграда, в която всяка една от тях притежава жилище, и в допълнение - този балкон се притежава от нея в съсобственост с други от съсобствениците в ПИ- А.Ж.Е. и Ц.Ж.Б..

С молба уточнение вх. № 6436/08.11.2021 г. по описа на Районен съд – Казанлък, ищцата чрез пълномощника си адв. С. М., че на етажа на ответницата, /втори такъв от сградата/ в южната му част съществува покривна ламаринена конструкция с площ около 6 кв.м., условно наречена „тераса".

Тази съвкупност от ламаринени плоскости била изградена точно над входното антре на жилището на ищцата. Във въпросната конструкция ответницата Д. разположила множество движими вещи - саксии, маса, столове и люлка. Така конструираната „тераса" била застрашаваща за стабилността на сградата и можело да се срути, като причини сериозни щети на имота на ищцата, които е на първи надземен етаж от двуетажната жилищна 3 сграда. Освен това тази ламаринена конструкция била причина при дъждовно време по стената на жилището и в жилището на ищцата да се стича голямо количество вода, което на практика ерозирало постройката.

Моли съдът да постанови съдебно решение, с което да осъди Л. К. Д. да премахне за нейна сметка съществуващата покривна ламаринена конструкция, условно наречена „тераса", с площ от около 6 кв.м., разположена на южната част на втори етаж от описаната в исковата молба жилищна сграда и намираща се над входното антре на притежавания от ищцата Г. И. К., жилищен имот, описан подробно в исковата молба, при граници на „терасата" - от три страни - свободно пространство /въздух/, жилище на втори етаж - собственост на ответницата, входно антре на жилище на първи етаж - собственост на ищцата, ведно с всички поставени в нея движими вещи - саксии, маса, столове и люлка.

Ответницата Л. К. Д., чрез адв. Б. П., оспорва исковата молба като неоснователна. Твърди, че е закупила имота със съществуваща тераса от юг.

Като неоснователно действие от страна на ответницата се сочило, че ответницата Д. разположила множество движими вещи - саксии, маса, столове и люлка. Реално, изброените движими вещи присъствали на всеки балкон, който се използвал от всяко семейство. Твърди че ответницата премахнала люлката от балкона, а масата и столовете били пластмасови.

Твърди, че така конструирания балкон съществувал от много години като такъв по документацията на къщата и в Агенция по кадастър и във всички нотариални актове, предхождащи нотариален акт за покупко-продажба № 156, том I, рег.№ 1568, дело № 133 от 21.03.2019 год., заверен от нотариус П.

К. с рег. № 100 на Нотариалната камара и район на действие РС гр. Казанлък, с който станала собственик. Същият балкон присъствал и в Проект-заснемане на доброволна делба, представена в Община К., като балконът присъствал и бил изпълнен съгласно проект. Сочи, че от снимката, приложена към молбата-уточнение, ясно се виждало, че процесният балкон е покрит с ламаринена конструкция, която при дъжд пазила от наводнение първи етаж.

Премахването на ламаринената конструкция означавало, че директно при дъжд щяла да се наводнява подовата конструкция на процесния балкон; от снимката, приложена в кориците на делото, ясно се виждало, че под балкона имотът бил зазидан с тухли „Итонг" и било оставено малко прозорче за банята. Липсвал и отдушник.

Моли съдът да отхвърли като неоснователен предявения иск по чл.109 от Закона за собствеността. Претендира направените разноски пред настоящата инстанция и пред Окръжен съд, гр. Стара Загора по в.гр.д.

1106/2021 год.

За да постанови решението си КРС е приел за безспорно, че Г. И. К., е собственик на ¼ ид.ч. от поземлен имот, идентификатор *** и реално жилище № 2 на първи надземен етаж от двуетажна жилищна сграда, с площ 32 кв.м. с вход от юг, с изложение юг и запад, състоящо се от антре, кухня - столова и дневна- спалня, както и склад № 1, намиращ се на сутерена 4 и баня-тоалетна в сутерена със самостоятелен вход и стълбище от юг и цялото таванско помещение, обособено в подпокривното пространство с подход от общото стълбище за втория етаж и тавана, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата, а Л. К. Д. е собственик на ¼ ид.ч. от ПИ, идентификатор *** и реално самостоятелен обект в сграда, идентификатор *** по Кадастралната карта и кадастралните регистри на град К., на етаж две като самостоятелния обект се намира в сграда № 1, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта 1, застоена площ 65 кв.м., ведно с прилежащия склад № 4 и съответните идеални части от общите части на сградата, който имот съгласно титул за собственост представлява: ¼ ид.ч. от дворно място, цялото с площ 280 кв.м., съставляващо неурегулиран ПИ с пл. номер 610 в кв. 201 по плана на град К. и реално жилище № 4 на втория етаж от двуетажната жилищна сграда, построена в това дворно място със застроена площ 65 кв.м., с вход от общо стълбище за втория етаж от запад, с изложение запад-юг, състоящо се от антре, баня-тоалетна, кухня, дневна, две спални и балкон, както и склад № 4, находящ се в сутерена със самостоятелен вход от юг, със съответните идеални части от общите части на сградата.