Решение № 260150 от 27.11.2020, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Въззивно гражданско дело 524/2020
- Вид
- Решение № 260150
- Подписан
- 27.11.2020
- Състав
- РЕНИ ВАЛЕНТИНОВА ГЕОРГИЕВА, ЦВЕТЕЛИНА МАРИНОВА ЯНКУЛОВА, ЕМИЛИЯ АТАНАСОВА КУНЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.2, ал.5 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- §1, т.16 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл.147 · Закон за устройство на територията
- чл.151 · Закон за устройство на територията
- §6 · Закон за устройство на територията
РЕШЕНИЕ
№… гр. Плевен, 27.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ - ІV гр.с. в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.РЕНИ ГЕОРГИЕВА
2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА при секретаря ВЕЛИСЛАВА ТРИФОНОВА и в присъствието на прокурора …., като разгледа докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ ГЕОРГИЕВА в.гр.д. № 524 по описа за 2020 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 22/14.02.2020 г. по гр.д.№ 826/2018 г. по описа на РС-Л. е отхвърлен предявеният от Г.А.В. против А.Й.Т. иск по чл. 109 от ЗС да бъде осъден А.Й.Т. да премахне извършеното строителство в собствения й поземлен имот, находящ се в с. *****, обл. Плевен, с площ от 1 170 кв.м., съставляващо по регулационния план на селото имот планоснимачен № 472, парцел І – първи, в кв. 91, при граници: от две страни улица, наследници на Й.Л.С. , П.А.Т. и М.П.Д. , което строителство представлява изградена канализационна инсталация чрез полагане на канализационни тръби в описания имот до южната му граница, като възстанови предишното положение, както и да възстанови целостта на оградата, изградена по западната граница откъм ул.
Заря на описания й собствен недвижим имот чрез поставяне на премахнатите винкели и мрежа, заедно с всички законни последици, като съдът го задължи тези действия да извърши в едномесечен срок, считано от датата на влизане на съдебното решение, като неоснователен.Осъдена е Г.А.В. да заплати на А.Й.Т. направените разноски по делото в размер на 1 030 лв.
Депозирана е въззивна жалба от Г.А.В., чрез пълномощник, срещу решение № 22/14.02.2020 г. по гр.д.№ 826/2018 г. по описа на РС-Л., което се обжалва изцяло.Излагат се доводи, че същото е незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано.Прави се искане да се отмени същото изцяло и да се постанови друго такова, с което да се уважи предявеният иск с правно основание чл.109, ал.1 ЗС с всички законни последици.
За въззиваемата страна А.Й.Т. процесуалният представител изразява становище да се потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно и да се присъдят разноските за въззивната инстанция.
Въззивната жалба е процесуално допустима, а по същество основателна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като обжалваното такова е валидно и допустимо, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.Според ТР № 1/9.12.2013 г. на ВКС по тълк.д.№ 1/2013 г., ОСГТК, при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
Въззивната жалба е неоснователна.
Настоящата инстанция намира решението и за правилно, поради което по силата на чл.272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.Във връзка с доводите във въззивната жалба съдът приема следното.
На първо място от въззивницата се сочи, че изцяло незаконосъобразен и необоснован е изводът на съда, че имотът, в който въззиваемият е проникнал чрез разрушаване на масивна ограда, съществуваща повече от 80 години, не бил на въззивницата, като се позовава на показанията на свидетеля Ч. , като е извадена една реплика, която е в пълно противоречие както с останалите му показания, така и с показанията на останалите разпитани свидетели, както и с останалите факти по делото, като според него дърветата-черници са „гранична линия”.
От показанията на този свидетел, който е съсед на страните, се установява, че дърветата-черниците са били под една линия, като гранична линия, наредени по равно, отрязани на около 1.5 м.Черницата е отрязана като граница.Въззивницата са били наредили камъните и палетата на това разстояние от черницата до оградата, до къщата на въззиваемия.Външната ограда на улицата от къщата на въззивницата опира до къщата на въззиваемия, като са отрязали парче от мрежата и храсталаците, за да влязат, като са казали, е това е тяхно и са започнали да копаят и полагат ПВЦ тръби.
Неоснователен е доводът на въззивницата, че не черниците са имотна граница, а сградите на възиваемия, които естествено ограждат имота на въззивницата.
Във въззивната жалба се сочи, че безспорно е установено и доказано, че никога теренът, в който е изградена канализацията от въззиваемия, не е владян от неговите праводатели, нито от него самия, като е доказано, че за да проникне в двора на въззивницата, той е разрушил масивна ограда, тъй като никога не е имал достъп до процесния терен, в който е извършил незаконно строителство.Позовава се и на показанията на свидетелката Николова, че е получила информация от възиницата, че въззиваемият е влязъл неправомерно в имота на Г. и С. .
Неоснователен с оглед на събраните по делото доказателства е соченото във въззивната жалба, че във връзка с така обсъжданите свидетелски показания изводите на съда, че въззивницата не е собственик на процесния терен, са изцяло необосновани, като неточно са възприети и обсъждани и констатациите на експертизата.
По делото са изготвени основно и допълнително заключение от ВЛ арх.К. .
В отговора на въпроса по т.2 от първото си заключение ВЛ е посочило, че границата между имоти 472 и 474 минава по северната стена на изградените в имот 474 сгради, като друга ограда не е имало и не се констатира на място, а оградата на имот 472 по улицата е подробно описана в констативната част.
Неоснователно се сочи във въззивната жалба, че този извод на ВЛ е в пълно противоречие с извода, направен от съда в мотивите на решението му за кадастралната граница между имотите в смисъл, че не съвпада с жилищните сгради на въззиваемия.
В допълнителното си заключение, което съдът възприема като обективно и компетентно, изготвено въз основа на допълнително събраните в хода на производството доказателства, се установява, че кадастралната /имотна / граница между имоти 472 и 474 не съвпада с жилищните сгради на въззиваемия и се намира на разстояние от тях съответно по границата с улицата на 86 см от сградата, а по границата между имоти 472 и 473 - на 70 см. съгласно приложения картон №9 от кадастралния план на с.***** за кв.91-приложение скица в М 1:500.ВЛ също така е посочило, че кадастралната /имотна/ граница между двата имота-472 и 474 съвпада с регулационната такава.
Във въззивната жалба се сочи, че според описанието на ВЛ на оградата откъм улицата е:”Имот с пл.№472 е ограден по уличната регулационна граница с ограда, състояща се от плътна част, изпълнена от зидария на височина до 1.0 м. и ажурна ограда от мрежа върху плътната част с декоративни храсти в имота, оградата е с дължина 41.30 м”, като ВЛ е констатирало, че към момента на огледа 76 см. от оградата са съборени и храстите нарязани на около 1.40 м. от жилищната сграда на въззиваемия, като е описана и поставената тръба за битово-фекални води с дължина 19.45 м.
С оглед на допълнителното заключение на ВЛ настоящата инстанция приема за неоснователен доводът на въззивницата, че въззиваемият е унищожил масивна ограда на въззивницата, за да проникне в двора й и без нейно съгласие в него е изградил канализация.76 см от оградата от жилищната сграда на въззиваемия са съборени, но както ВЛ е посочило, оградата се намира на 86 см от сградата.
Във въззивната жалба се сочи също така, че от доказателствата по делото се установява, че неоснователните действия на въззиваемия са извършени в дворното място на въззивницата, което тя и нейните наследодатели владеят много повече от 80 години, като всички свидетели твърдят, че то винаги е оградено така, че е опирало до къщата на въззиваемия.Сочи се също така, че грешката в кадастралния план на с.*****, одобрен през 1980 г. по смисъла на §1, т.16 от ДР на ЗКИР не може да бъде причина да се приеме, че въззивницата не е собственик на дворното място.Позовава се и на ТР № 8/23.02.2016 г. по т.д.№ 8/2014 г. на ОСГК, в което е посочено, че одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие, от тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите.За отразените данни за имотите в кадастралната карта законодателят е създал в чл.2, ал.5 ЗКИР оборима презумпция за вярност, но неправилното отразяване на правото на собственост не води до пораждане, изменение или погасяване на правото.
В тази насока следва да се посочи, че резултатът от изхода по иска по чл.109 ЗС, какъвто е предявен в процесния случай, не дава основание за извършване на поправка в кадастралната карта и кадастралните регистри, но има значение за основателността му (определение № 552/17.09.2013 г. на ВКС по гр.д.№ 3767/2013 г., ІV г.о., решение № 133/01.06.2016 г. на ВКС по гр.д.№ 2346/2015 г., І г.о.).
С оглед на доказателствата по делото не може да се приеме, че е налице грешка в кадастралния план на с.***** от 1980 г.Северните стени на жилищните сгради в имот 474 в кв.91 по плана на с.***** не са имотна граница между имотите на въззивницата и въззиваемия.Те не са били такива, видно и от трасировъчните карнети по плана от 1927 г.
На следващо място във въззивната жалба се сочи, че имотът, в който въззиваемият е проникнал чрез разрушаване на масивна ограда и е извършил незаконно строителство, въззивницата притежава по наследство от своите родители и прародители.
По делото е приложен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 106, том І, издаден по нотариално дело № 198/1963 г. на Плевенски народен съд, с който дядото на въззивницата Б.А.Т. е признат за собственик на парцел ХІ в кв.91 по плана на с.***** от 1927 г., като тази парцела е закупил през 1933 г. с площ 2 080 кв.м., като в този нотариален акт като съсед е записан П. А. -брат на Б. А. , както и А. А. , също негов брат.Сочи се, че така описаният парцел е бил разделен на два парцела от по 1 180 кв.м. и 900 кв.м и по-малката парцела е била продадена от Б. Т. на Й.С. , като по регулационния план на с.*****, одобрен през 1980 г., парцелът от 1 180 кв.м. е означен като УПИ І, отреден за имот пл.№ 472 в кв.91 по плана на с.*****.
От приложения договор за доброволна делба от 21.10.2014 г., нотариален акт за собственост на недвижим имот от 04.04.1996 г. и скица № 272/29.07.2016 г. имотът на въззивницата е посочен като такъв с площ от 1 170 кв.м., т.е. разликата е с 10 кв.м. по-малко.От приложения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 23.08.2002 г. е видно, че УПИ с площ от 900 кв.м. съгласно регулационния план от 1980 г. е с номер ІІ-473.От извадката от трасировъчните карнети на с.***** от 1927 г. е видно, че граничната линия между двата имота-ХІ и ХІІІ се намира на отстояние от изградената в имот ХІІІ сграда.Разделението на имота от 2 080 кв.м. не касае имота на въззиваемия.
Във въззивната жалба се сочи, че са били разпитани като свидетели В.Т. и Т.С. , като от СТЕ, от писмените доказателства /скица № 272/29.07.2016 г. и др./, а и показанията на свидетелите на въззивницата е видно, че никога въззиваемият, нито праводателите му, са били собственици на място в двора на въззивницата, което да е стигало до черниците и да е с около 70 см разстояние от къщата им.
От показанията на свидетелката Т. , майка на въззиваемия, се установява, че къщата е купувана през 2006 г. на нейно име.Знае от собствениците на къщата, че зад нея има място, което е тяхно - до черниците е мястото, което е 70 см., което е неизполваемо.Когато са купили къщата, преди да заминат за Испания, е имало теч, тръбите са били замръзнали, разкопали са и са видели къде са тръбите.Искали са единствено да направят ремонт и са попитали съпруга на въззивницата може ли да си сменят тръбите и той е казал, че няма проблем.Въззиваемият е влязъл с братовчед си и са орязали храстите, за да направят място, колкото им е мястото - 70 см.При второто замерване е излязло същото място и са им дали документ, че е тяхно, след което са влезли синът й и братовчед му и са сменили тръбата.
От показанията на свидетеля Т.С. , братовчед на въззиваемия, се установява, че са изрязали храстите, които са в неговия имот.На оградата само телта са отстранили, която е в имота на А.-колкото е границата, белязана със спрей.След като архитектът втори път е замерил, са подменили канализацията, която е по стената на къщата.