Определение № 20032 от 16.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20032 гр. София, 16.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Ж, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно частно гражданско дело № 20251100509342 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по повод частна жалба вх. №217784/20.06.2025 г., подадена от А. М. Ч., ищец в първоинстанционното призводство, чрез адв. Д. М., срещу Определение №26496/18.06.2025 г., постановено по гр. д. №42827/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 90 с-в, с което е оставена без уважение молба на настоящия частен жалбоподател по чл. 248 ГПК за изменение на постановено по делото Решение №4655/18.03.2025 г. в частта за разноските.

В частната жалба се застъпва становище за неправилност на обжалвания съдебен акт, като се моли същият да бъде отменен, а вместо него да бъде постановен нов такъв, с който първоинстанционното решение да бъде изменено в частта за разноските и на Еднолично адвокатско дружество „Д.

М.“, представлявано от управителя си адв. Д. М., се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 480 с ДДС. Частният жалбоподател поддържа, че присъденото възнаграждение от 200 лв. е в размер на половината от предвидения в НМРАВ минимум за оценяеми искове до 1000 лв., а именно 400 лв. без ДДС.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна в производството „Мъни Плюс Мениджмънт“ ЕАД.

При извършена служебна проверка настоящият съдебен състав констатира, че частната жалба е редовна, като отговаряща на изискванията по чл. 275, ал. 2 вр. чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК, и допустима- подадена в законоустановения едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от лице, което има правен интерес и срещу акт, подлежащ на обжалване по чл. 248, ал. 3 ГПК.

1

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено при следните мотиви.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1 ЗЗД от А. М. Ч. срещу „Мъни Плюс Мениджмънт“ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20 лв. /частичен претенция от общ размер на иска от 60 лв./, представляваща недължимо платена сума по договор за потребителски кредит №101210010/17.03.2021 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на иска до окончателно изплащане.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който предявеният осъдителен иск е признат за основателен.

С молба от 24.02.2025 г. ищецът е направил изменение на иска чрез неговото увеличаване, като се моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 21 лв. /частична претенция от 60 лв./.

В проведеното открито съдебно заседание не са се явили нито страните, нито техните процесуални представители.

С постановеното по делото решение районният съд е уважил предявеният иск, като по отношение на отговорността за разноски е приел, че релевираното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно.

Счел е, че с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, направеното признание на иска, проведеното едно съдебно заседание, възнаграждението следва да бъде присъдено до размера от 200 лв.

При това развитие на първоинстанционното производство настоящият състав намира, че определеното възнаграждение от 200 лв. се явява адекватно на извършените от процесуалния представител действия по защита интереса на ищеца. Районният съд правилно е приел, че са налице предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение под определения съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 вр. чл. 9, ал. 1 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Изцяло в духа на Решение на СЕС по дело C-438/22 г., хонорарът е съобразен с действителната фактическа и правна сложност на спора, както и с материални интерес на делото. Адвокат М. е изготвила исковата молба, инциирала производството, както и молба за изменение на иска чрез увеличението му с 1 лв., с изготвянето на които документи се изчерпват действията му по защита интересите на ищеца, поради което възнаграждение в по-висок размер би било прекомерно и несъответно на действително осъществените процесуални действия от пълномощника.

Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено изцяло на основание чл.

278, ал. 4 вр. 272 ГПК.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд, II- ж възз. гр. с-в ОПРЕДЕЛИ:

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №26496/18.06.2025 г., постановено по гр. д. №42827/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 90 с-в.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3