Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4010 от 12.11.2024, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 11322/2023
Вид
Решение № 4010
Подписан
12.11.2024
Състав
Мирослава Данева

Цитирани разпоредби

  • чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 ал.1 т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 10 ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 33, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.430 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 4010 гр. Варна, 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослава Данева при участието на секретаря Йоанна Г. Трендафилова като разгледа докладваното от Мирослава Данева Гражданско дело № 20233110111322 по описа за 2023 година следното: и като съобрази материалите по делото, за да се произнесе, взе предвид Производството по делото е с правно основание чл.430 от ТЗ вр. чл.415 ал.1 т.3 от ГПК вр. чл.79 и чл.86 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по повод предявени от ищеца „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление в град София, район „Витоша" ул. Околовръстен път № 260 срещу ответника А. А.

М

. ЕГН

**********, с адрес: гр.

******************************************************** осъдителни искове с правно основание чл.430 от ТЗ вр. чл.415 ал.1 т.3 от ГПК за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми, а именно: сумата от 3725,88 лв., представляваща разликата над сумата от 1250.11 лв.

- главница по Договор за потребителски кредит ************* г. до претендираните 4975.99 лв. със Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК с вх.№ 1299/01.03.2023г. по описа на РС-Нови Пазар, респективно с вх.

№ 19364/14.03.2023г. по описа на РС – Варна, което е отхвърлено за тази разлика с Разпореждане № 10065/16.03.2023г., постановено по ч.гр.д.№ 3135/2023г. по описа на РС-Варна, потвърдено в тази част с Определение № 2101/01.06.2023г., постановено по въз.ч.гр.д.№ 933/2023г. по описа на ОС-Варна; сумата от 12,98 лв., представляваща разликата над сумата от 226.76 лв. възнаградителна лихва за периода 20.07.2022г. – 02.02.2023г. до претендираните 239.74 лв. със Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК с вх.

№ 1299/01.03.2023г. по описа на РС-Нови Пазар, респективно с вх. № 19364/14.03.2023г. по описа на РС – Варна, което е отхвърлено за тази разлика с Разпореждане № 10065/16.03.2023г., постановено по ч.гр.д.№ 3135/2023г. по описа на 1

РС-Варна, потвърдено в тази част с Определение № 2101/01.06.2023г., постановено по въз.ч.гр.д.№ 933/2023г. по описа на ОС-Варна; сумата от 71,96 лв., представляваща разликата над сумата от 73.17 лв. мораторна лихва за периода 20.06.2022г. до 21.02.2023г. до претендираните 145.13 лв. със Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК с вх.№ 1299/01.03.2023г. по описа на РС-Нови Пазар, респективно с вх. № 19364/14.03.2023г. по описа на РС – Варна, което е отхвърлено за тази разлика с Разпореждане № 10065/16.03.2023г., постановено по ч.гр.д.№ 3135/2023г. по описа на РС-Варна, потвърдено в тази част с Определение № 2101/01.06.2023г., постановено по въз.ч.гр.д.

№ 933/2023г. по описа на ОС-Варна; сумата от 15,00 лв., представляваща разликата над сумата от 62.50 лв. такси за периода от 01.02.2023г. до 21.02.2023г. до претендираните 77.50 лв. със Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК с вх.№ 1299/01.03.2023г. по описа на РС-Нови Пазар, респективно с вх. № 19364/14.03.2023г. по описа на РС – Варна, което е отхвърлено за тази разлика с Разпореждане № 10065/16.03.2023г., постановено по ч.гр.д.№ 3135/2023г. по описа на РС-Варна, потвърдено в тази част с Определение № 2101/01.06.2023г., постановено по въз.ч.гр.д.

№ 933/2023г. по описа на ОС-Варна; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.09.2023 г. до окончателно изплащане на задължението.

Моли се за осъждане на ответника да заплати направените разноски по делото, включитетелно и адвокатско възнаграждение.

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба:

Излага се, че ответникът е ползвал банков кредит, съгласно сключен с „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД Договор за потребителски кредит № ************* въз основа на който е отпусната и усвоена от кредитополучателя сумата в размер на 5417,00 лева. По силата на чл. 3, ал. 1 от Договора, за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката за първите дванадесет месеца от срока на издължаване на кредита, лихва изчислена при прилагане на фиксира годишен лихвен процент, в размер на 6,950 % процента. За срока от тринадесетия месец до крайния срок на издължаване на кредита Кредитополучателят дължи на Банката лихва, изчислена при прилагане променлив годишен лихвен процент, в размер на 6,950 % процента, плюс фиксирана фиксирана договорна надбавка. Съгласно чл. 3, ал. 8 от Договора страните се съгласяват, че годишният процент на разходите (ГПР) по кредита е в размер на 13,72 % процента. В чл. 2, ал. 2 от Договора за потребителски кредит страните уговарят и дължимостта на такси и комисионни за проучването и отпускането на процесния кредит, както и по отношение на разплащателната сметка, предназначена да обслужва кредита. Претендираната сума от ищеца в общ размер на 15,00 лева – такси за периода от 01.02.2023 г. до 21.02.2023 г., представлява 1 бр. такси на обща стойност 15,00 лв., начислена съгласно чл. 2, ал. 2 от Договора, вр. с Тарифа за таксите и комисионните на Банката, раздел XVI, б. “B”, т. 10.

Твърди се, че длъжникът не е изпълнил договорните си задължения за заплащане на дължимите погасителни вноски, а именно: не е заплатил на „Юробанк България” АД всички месечни вноски, включващи лихва и главница, с размер и падеж – съгласно погасителния план към процесния договор; не е заплатил дължимите на Банката по настоящия договор лихви (неустойки) за времето на забава върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава, съгласно чл. 9; не е заплатил дължимите на Банката по процесния договор такси.

Съгласно чл. 14, ал.1 от Договора за банков кредит, при непогасяване изцяло или отчасти на която и да е вноска от главницата или лихвата по кредита в 2 уговорения срок, както и при неизпълнение на което и да е друго задължение по настоящия договор, вземането на Банката за възстановяване на целия кредит става предсрочно изцяло изискуемо, без да се прекратява действието на договора. Съгласно договореното в чл. 19 от процесния Договор, всички уведомления и изявления във връзка с договора трябва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат получени, ако по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата с обратна разписка или с препоръчана поща достигнат до адресите на страните, посочени в началото на договора. Длъжникът не изпълни договорните си задължения, относно погасяване на дължимите вноски по погасителния план, представляващ неразделна част от Договора за потребителски кредит. На осн. чл. 14.1 от Договора, поради неплащане в уговорения срок на погасителна вноска с падеж 20.06.2022 г., съгласно погасителния план, Банката е обявила предсрочната изискуемост по кредита, без да се прекратява действието на договора, след писмено уведомяване на длъжника.

Изявлението на кредитора за отнемане на преимуществото на срока е обективирано в Покана чрез ЧСИ Даниела Златева с № 876 в регистъра на КЧСИ и район на действие ОС-Шумен. В случая се касае за т. нар. фингирано връчване, като доколкото адресата на поканата не е открит на посочения в договора адрес, въпреки усилията на връчителя, поканата е счетена за връчена на 02.02.2023 г., като това е и датата, която се счита за обявяване на предсрочна изискуемост на задължението. Възможността за фингирано връчване изрично е уредена в чл. 19 от Договора.

На 01.03.2023 г. „Юробанк България” АД подава заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК, допускане на незабавното й изпълнение и издаване на изпълнителен лист срещу длъжниците, по което е образувано ч. гр. д. №20233110103135/2023 г., по описа на Районен съд Варна, ГК, 18 - ти състав. С Определение № 2101/01.06.2023 г., постановено по в.ч.гр.д.

20233100500933/2023 г. по описа на ОС Варна, ГО ЧЖ – IV е потвърдено частично Разпореждане №10065 от 16.03.2023 г. постановено по ч.гр.д. 3135/2023 г., на РС Варна ГО, 18 състав, с което е отхвърлено заявлението на „Юробанк България“ АД за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т.2 ГПК за сумата над уважения размер от 1250,11 лв. до пълния претендиран размер от 4975,99 лв. – главница по Договор за потребителски кредит № ************* ведно със законната лихва от 01.03.2023 г.; за разликата над сумата от 226,76 лв. възнаградителна лихва за периода от 20.07.2022 г. до 02.02.2023 г. до претендираните 239,74 лв.; за разликата над сумата от 73,17 лв. мораторна лихва за периода от 20.06.2022 г. до 21.02.2023 г. до претендираните 145,13 лв.; за разликата над сумата от 62,50лв. такси до претендираните 77,50 лв. Поради неизплатеното задължение от длъжника, и отказа на РС София, да издаде Заповед за изпълнение, и на основание чл. 415, ал. 1, т.3 от ГПК , чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, за ищеца „Юробанк България” АД се поражда правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Вследствие на изложеното , се моли за уважаване на предявената искова претенция и за присъждане на направените по делото разноски.

Посочва се банкова сметка за доброволно плащане:

********************************************************

*******************************, *************

Основание: Погасяване на задължение по кредитна сделка № 5093465 Ответникът А. А. М. ЕГН **********, с адрес: ************* ******************чрез назначения му особен представител, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, в който излага становище, че предявените искове са допустими, но по съществото си са неоснователни, поради което ги оспорва по основание и по размер, и моли същите да бъдат отхвърлени.

Не се оспорва твърдението, че ответникът е сключил договор за потребителски кредит на 31.03.2022 г. с ищцовото дружество.

3

Оспорва се, че ответникът е неизправна страна по договора за потребителски кредит на 31.03.2022 г. както и че дължи претендираните главница, възнаградителна лихва, мораторна лихва и такси в посочения в исковата молба размер.

Оспорва се твърдението на ищеца, че кредитът е обявен на длъжника за предсрочно изискуем. Оспорва се, че ответникът е бил надлежно уведомен за волеизявлението на ищеца да обяви кредита като предсрочно изискуем, без да се прекратява действието на договора. Оспорва се, че всяко едно от претендираните вземания е било изискуемо към датата на подаване на исковата молба.

Излага се, че липсват безспорни доказателства, че ответникът недобросъвестно не изпълнява сключения между страните договор за потребителски кредит.

Счита се, че не е налице надлежно обявяване на кредита за предсрочно изискуем, тъй като изявлението на ищеца, обективирано в Покана, с възлагане на връчването й от ЧСИ Даниела Златева, не е достигнало до ответника. Намира за безспорно установено, че ответникът, освен адреса в гр. Нови Пазар, е регистрирал и настоящ адрес в гр. Варна, на който адрес не е правен опит за връчване на поканата.

Нито към момента на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, нито към момента на подаване на процесната искова молба, ищецът не е уведомил ответника по надлежния ред за обявяването на предсрочна изискуемост на кредита, като се счита, че с последващи действия този пропуск не може да се отстрани.

Ето защо, исковата претенция евентуално е основателна само за падежиралите и просрочени вноски към датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на иска в съда до окончателното изплащане.

Въз основа на изложеното, се моли да се постанови решение, с което да се отхвърлят изцяло като неоснователни и недоказани предявените искове.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

От приобщения към доказателствения материал Договор за потребителски кредит № ************* от *******, се установява, че „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД е отпуснала на А. А. М., кредит в размер на 5417.00 лева. Заемателят се е задължил да върне кредита в срок до 20.09.2024 г. на 30 броя месечни погасителни вноски в размер на до 12-та вноска на по 197.23 лева, а от 13-та до 30-та вноска на по 196.57 лева. Договорената възнаградителна лихва за първите дванадесет вноски /период на прилагане на фиксирана лихва/ е в размер на 6,950%, а от тринадесетата вноска до последната тридесета /период на прилагане на променлива лихва/ е уговорена лихва при прилагане на приоменлив годишен лихвен процент в размер на 6,950%. Годишният процент на разходите е в размер на 13,72%. Общата сума дължима за връщане, изчислена към момента на сключване на договора е 6333.61 лева.