Решение № 21 от 23.11.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. София, 22.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгений Стайков

Членове:

Ирина Петрова

Десислава Добрева при участието на секретаря Ина Г. Андонова като разгледа докладваното от Евгений Стайков Касационно търговско дело № 20228002902703 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 307 ал. 2 във вр. с чл. 303, ал. 1 ГПК.

Образувано е по молба на К. В. Д. за отмяна на на решение №265655 от 08.09.2021 г., постановено по гр.д. №8216/2018 г. на Софийски градски съд, ГО, І-24 състав. В молбата се твърди, че : 1.) атакуваното решение противоречи на решение №10481/ 22.07.2021 г., постановено по в.гр.д. №1727/2020 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 2 състав, – основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК; 2.) вследствие на нарушаване на процесуалните правила молителката е била лишена от възможността да участва по гр.д. №8216/2018 г. на СГС и не е била надлежно представлявана – основание за отмяна по чл.303, ал.1, т. 5 ГПК и 3.) атакуваното решение е постановено при нарушаване на процесуалните правила, тъй като молителката не е била представлявана от особен представител по чл. 29 ГПК – основание за отмяна по чл.

303, ал. 1, т. 6 ГПК.

В молбата за отмяна се твърди, че въз основа на искова молба, депозирана от К. Д. на 12.07.2016 г., с решение №8671/18.12.2019 г. по гр.д. №12695/2016г. на Софийски градски съд са прогласени за нищожни клаузите на чл. 3, ал. 1. чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 2, чл. 7, ал. 2, чл. 12, ал. 1, чл. 23, ал. 1 и чл. 23. ал. 2 от сключения между К.

Д. и „Юробанк България" АД договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL49738/24.09.2008 г.; клаузите на т. IV, V, VI и VII от допълнително споразумение от 23.03.2009 г. и клаузите на чл. 2, чл.З, чл. 4, чл. 5 и чл.7 от допълнително 1 споразумение от 11.04.2011г. като с решението ответникът .Юробанк България" АД да ми възстанови на основание чл. 55. ал. 1. ЗЗД сумата от 6 469.01 швейц. франка платена без основание, съставляваща формираната в периода 11.07.2011 г.-11.07.2016 г. разлика между размера на договорената възнаградителна лихва и заплатената такава и сумата от 10 473.23 евро - платени без основание курсови разлики в периода 11.07.2011 г.-11.07.2016 г. В молбата се сочи, че с решение № 10481/22.07.2021г. по в.гр.д. №1727/2020 г. на Софийски апелативен съд, въззивният състав е обезсилил първоинстанционното решение в частта, с която е прогласена за нищожна клаузата на чл. 7. ал. 2 от договора за кредит, отменил е решението и е отхвърлил исковете в частта, в която са прогласени за нищожни клаузите на клаузите на т . IV, V, VI и VII от допълнително споразумение и клаузите на чл. 2. чл. З. чл. 4. чл. 5 и чл. 7 от допълнително споразумение от 11.04.2011 г. като в останалата част САС е потвърдил първоинстанционното решение.

В молбата се твърди, че ( след депозирането на исковата молба на К. Д. на 20.06.2018 г.), „Юробанк България" АД е предявила срещу молителката осъдителен иск, въз основа на който е било образувано гр.д. №8216/2018 г. на Софийски градски съд. На ответницата е бил назначен особен представител, който според нея не е защитил интересите й по най-добрия възможен начин и не е обжалвал постановеното осъдително решение №265655/08.09.2021 г.. по гр.д. №8216/2018г. на СГС, чиято отмяна се иска.

Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е обосновано в молбата със становището за идентичност в предмета на двете влезли в сила съдебни решения в контекста на разясненията, дадени в т. 5 от ТР №7/31.07.2017г. по тълк.д. №7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, според които основание за отмяна на неправилно решение по смисъла на чл. 303. ал. 1. т. 4. във връзка с чл. 307. ал. 4 ГПК е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата, но и когато са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо.

Наличието на поддържаната предпоставката за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е мотивирана с твърдение, че вследствие на нарушаване на процесуалните правила молителката е била лишена от възможността да участва по гр.д. № 8216/2018г. на СГС и не е била надлежно представлявана. В молбата се сочи, че К. Д. от около 10 години живее и работи във Великобритания, като за този факт е била уведомила, както банката, така и държавата в лицето на НАП и НОИ, видно от представената справка от 02.02.2022 г. от НАП за задължителното здравно осигуряване на молителката и от представеното писмо/оферта за превалутиране, изпратено на 19.05.2016 г. по електронен път от г-жа Елена Димова – Дженкова - служител в „Юробанк България" АД, до К. Д.. Според молителката в случая е налице нарушение на процесуалните 2 правила, тъй като по делото СГС не е изискал справка от НАП да бъде предоставена информация относно подадени заявления по чл.40а ЗЗО, нито е поискал от НАП справка за регистрирани трудови договори. Акцентира се върху факта, че СГС е изискал справка от НОИ относно това дали ответницата има регистриран трудов договор, но подобна справка е следвало да бъде изискана от съответната ТД на НАП. а не от НОИ. Отделно в молбата се поддържа, че молителката не е била надлежно представлявана, тъй като назначеният й особен представител - адв. Ирена Пандова, не е била компетентна по този вид дела и не е защитила правата и законните интереси на молителката в пълна степен с оглед изложените бланкетните и необосновани възражения срещу исковата молба, липсата на възражения за наличие на неравноправни, съответно нищожни клаузи от процесния договор за банков кредит, както и неподаването на въззивна жалба срещу постановеното осъдително решение.

Изложените по-горе аргументи за наличието на основание за отмяна по чл.

303, ал. 1, т. 5 ГПК се поддържат и по отношения на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК със становището, че вследствие нарушаване на съответните правила, молителката е била или съответно не е била представлявана от лице по чл. 29 ГПК. Подчертано е, че в случай на предприета адекватна защита от страна на адв. Пандова делото е щяло да бъде висящо пред въззивната инстанция и респективно са щели да бъдат уважени възражения за нищожност на клаузи от процесния договор за кредит и за надплатени въз основа на тези клаузи суми.

С молбата за отмяна се иска присъждане на разноските, направени от молителката в производството по чл. 303 и сл. ГПК.

В срока по чл. 306, ал. 2 ГПК ответникът по молбата „Юробанк България" АД е депозирал писмен отговор, в който твърди, че не са налице поддържаните основания п о чл. 303, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 6 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение №265655/08.09.2021 г. по гр. д. №8216/2018 г. на СГС. Претендират се разноски за производството по отмяна. Сочи, че искането за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК е недопустимо, респ. неоснователна, тъй като молбата следва да бъде подадена в тримесечен срок от влизане в сила на последното решение, а към настоящия момент няма второ влязло в сила решение, което да противоречи на друго влязло в сила решение между страните. Отделно се излагат доводи за липсата на обективен идентитет, тъй като в случая не са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо.

С отговора на молбата за отмяна се оспорват доводите на молителката за наличие на основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК като се твърди, че в молбата не е посочено какво е допуснатото от съда нарушение на процесуалните правила.

Сочи се, че СГС е изпълнил всички изисквания на разпоредбите на чл. 37 - 58 ГПК по призоваване на ответницата и размяната на книжата, включително, че съдът се е 3 съобразил с нормите на чл. 46 и чл. 47 ГПК с оглед невъзможността исковата молба бъде връчена лично на ответника или на друго лице. Акцентира се, че в исковата молба е посочен адресът, за който страните са се споразумели, съгласно чл. 31 от договора за кредит. С оглед прогласения принцип в чл. 20а от ЗЗД и свободата на договаряне по чл. 9 ЗЗД банката застъпва становището, че в процесния случай, че молителката като неизправен длъжник, недобросъвестно не е посочила на банката промяната на своя адрес.

Що се отнася до поддържаното от молителката основание за отмяна по чл.

303, ал. 1, т. 6 от ГПК, ответната банка счита същото за недопустимо с твърдението, че разпоредбата на чл. 29 ГПК е неотносима за спора. Отделно се сочи, че молителката напълно неоснователно вменява вина на съдебния състав, че не е избрал подходящ особен представител, тъй като съдът няма правомощията да избере процесуалният представител на страната, а само може да назначи този, който е посочен от съответната адвокатска колегия.

В проведеното открито съдебно заседание на 16.10.2023 г. пълномощниците на страните поддържат съображенията, изложени в молбата за отмяна и в писмения отговор. Представени са писмени бележки от пълномощника на молителката, в което се излагат доводи за неоснователност на възраженията на ответната банка.

ВКС, Търговска колегия, състав на първо отделение, след като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира следното:

По поддържаното от молителката основание по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК за отмяна на решение №265655/08.09.2021 г. по гр. д. №8216/2018 г. на Софийски градски съд, ГО, І-24 състав.

С влязло в сила решение №265655/08.09.2021 г. по гр. д. №8216/2018 г. на СГС, ГО, І-24 с-в, чиято отмяна се иска, К. Д. е осъдена да заплати на „Юробанк България“ АД сумата 94 519.63 швейцарски франка, представляваща част от дължима главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL49738/24.09.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.06.2018 г., както и сумата 17 330.73 лв. – разноски по делото. Исковата молба на „Юробанк България“ АД е била депозирана в СГС на 20.06.2018 г.

С решение от 18.12.2019 г. по гр.д. №12695/2016г. на Софийски градски съд, ГО, І-19 състав, по иска на К. Д. срещу „Юробанк България“ АД са прогласени за нищожни клаузите на чл. 3, ал. 1, чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 2, чл. 7, ал. 2, чл. 12, ал. 1, чл.

23, ал. 1 и чл. 23. ал. 2 от сключения между К. Д. и „Юробанк България" АД договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL49738/24.09.2008 г.. Прогласени са за нищожни и клаузите на т. IV, V, VI и VII от допълнително споразумение от 23.03.2009 г. към договора за кредит и тези на чл. 2, чл.З, чл. 4, чл. 5 и чл.7 от допълнително споразумение от 11.04.2011г. към договора за кредит. С решението ответникът „ 4

Юробанк България" АД е осъден да заплати на К. Д. на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД сумата от 6 469.01 швейц. франка - платена без основание, съставляваща формираната в периода 11.07.2011 г.-11.07.2016 г. разлика между размера на договорената възнаградителна лихва и заплатената такава, сумата от 10 473.23 евро - платени без основание курсови разлики в периода 11.07.2011 г.-11.07.2016 г. и сумата 760 лв. – разноски. Исковата молба е била подадена на 12.07.2016 г. пред СРС.

С решение № 10481/22.07.2021г. по в.гр.д. №1727/2020 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 2 с-в, въззивният състав е обезсилил първоинстанционното решение в частта, с която е прогласена за нищожна клаузата на чл. 7. ал. 2 от договора за кредит, отменил решението в частта, в която са прогласени за нищожни клаузите на клаузите на т. IV, V, VI и VII от допълнително споразумение и клаузите на чл. 2, чл. 3, чл. 4, чл. 5 и чл. 7 от допълнително споразумение от 11.04.2011 г. като САС е отхвърлил исковете в тази част. В останалата му част е потвърдено първоинстанционното решение.

Въззивното решение по в.гр.д. №1727/2020 г. на САС е обжалвано с касационни жалби, както от ищцата К. Д., така и от ответника „Юробанк България“ АД. С определение № 50002/04.01.2023 г. по гр.д. № 1337/2022 г. на ВКС, ІІІ г.о., е допуснато касационно обжалване на решение № 10481/22.07.2021 г. по в.гр.д.

№1727/2020 г. на САС в обжалваната от ищцата К. Д. негова част. С определение от 27.04.2023 г. касационният състав е спрял производството делото, на основание чл.