Решение № 248 от 21.10.2025, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 248 гр. Перник, 21.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Въззивно гражданско дело № 20251700500434 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба на М. В. Б. и М. В. Д. срещу решение № 424/ 02.05.2025 г., постановено по гр.д. № 5672/ 2022 г., по описа на Районен съд – Перник, с което е оставена без уважение молба на М. В. Б. да бъде прогласено за обезсилено по право на основание чл. 33, ал. 3 ЗС въззивно решение № 385/ 19.10.2023 г. по в.гр.д. № 552/ 2023 г., по описа на Окръжен съд – Перник, в частта, с която е допуснато изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС в полза на М. М. И. на право на собственост по отношение на ¾ ид.ч. от недвижим имот, прехвърлени от М. В. Д. на М. В. Б. при запазено право на ползване на прехвърлителя с договор, обективиран в нотариален акт №*** от ***, том ***, рег. № ***, дело 576 от 2022 г. на нотариус Р.М. – рег.№ *** при НК, срещу цена от 899,99 лева, представляваща пазарна стойност на климатик Sang Sac -35 CH.

Жалбоподателите излагат съображения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърдят, че не са получили дължимата от ищцата М. М. И. сума от 899,99 лева нито в рамките на срока по чл. 33, ал. 3 ГПК, нито след това, както и че този факт е посочен изрично пред първоинстанционния съд. Сочат, че са направили справка в „Изипей“ АД, но им било отговорено, че няма средства за получаване от тях. Излагат, че дори парите да са били преведени на 29.10.2024 г., както се сочи от ищцата, според общите условия на „Изипей“ АД ако в срок от седем дни не бъдат потърсени от получателя, се връщат на наредителя. Жалбоподателите поддържат, че „Изипей“ АД не изпраща съобщения и не уведомява по никакъв начин получателите за сумите, подлежащи на получаване, а от друга страна законът не вменява задължение за тях ежедневно да правят проверка за това. Според М. В. Д. и М. В. Б. ищцата или процесуалният й представител е следвало да сторят необходимото, за да ги уведомят за изплащането на 1 сумата, което не е направено. Същите сочат, че М. М. И. е наясно, че те не са получили паричените средства, но не е предприела каквито и да е действия, за да изпълни задължението си, както и да се свърже с тях. В жалбата са изложени доводи, че в случая приложение намира нормата на чл. 68, б. „а“ ЗЗД, като термините „местожителство“ и „седалище“ следва да се тълкуват стеснително и да се приеме, че точното изпълнение следва да бъде по адрес на кредитора. Поради това се поддържа, че районният съд е приел неправилно, че задължението на М. М. И. е изпълнено. С оглед на тези съображения въззивниците молят атакуваното решение да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено решение, с което молбата за обезсилване по право по чл. 33, ал. 3 ЗС да бъде уважена.

Въззиваемият М. М. И. е подала отговор на въззивната жалба, с който е оспорила основателността на същата. Сочи, че с решение № 385/ 2023 г. по в.гр.д. № 552/ 2023 г., по описа на Окръжен съд – Перник, е уважен искът й за изкупуване. С неподлежащо на обжалване определение № 4640/ 16.10.2024 г. по гр.д. № 1125/ 2024 г., по описа на ВКС, II ГО, не било допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Поради това ответникът по жалбата изразява становище, че решение № 385/ 2023 г. по в.гр.д. № 552/ 2023 г., по описа на Окръжен съд – Перник, е влязло в сила на 16.10.2024 г. и срокът по чл. 30, ал.

3 ЗС изтича на 16.11.2024 г. Сочи, че в рамките на този срок неколкократно се опитала да се свърже с ответниците, аз да разбере номера на банковите им сметки, но без успех. Поради това и отново в срока до 16.11.2024 г. внесла сумата с вносна бележка в „Изипей“ АД, която била представена по делото. Според нея плащането не предполага уведомяването на ответниците. Изразява становище, че ако не са получили реално сумата са в забава. С отговора на жалбата са изложени съображения, че в хипотезата на дължими суми въз основа на влязло в сила решение по чл. 33, ал. 2 ЗС забавата на кредитора е пречка за настъпване на предвидената в чл. 33, ал. 3 ЗС последица – обезсилване на решението по чл. 32, ал. 2 ЗС по право, а длъжникът може да изпълни задължението си и след изтичането на едномесечния срок. Поради това се сочи, че внасянето на дължимата сума по сметка на кредитора в „Изипей“ АД е изпълнение на задължението и води до неговото погасяване. В подкрепа на твърденията си М. М. И. се позовава на Решение № 133/ 11.12.2020 г. по гр.д. № 244/ 2020 г. на ВКС, I ГО. Заявява, че сумата се намира в „Изипей“ АД, но за да се изтегли, е необходимо съдействие на кредитора, а в случая не били предприети такива действия за получаването й.

С оглед на тези съображения моли атакуваното решение да бъде потвърдено.

Окръжен съд - Перник, като прецени събраните по делото доказателства, възраженията и доводите на страните, приема следното от фактическа страна:

С решение № 536/ 22.05.2023 г. по гр.д. № 5672/ 2022 г., по описа на Районен съд – Перник, е отхвърлен предявеният от М. М. И. срещу М. В. Б. и М. В. Д. иск по чл. 33, ал. 2 ЗС за допускане на изкупуване на ¾ ид.ч. от УПИ *** в кв. *** по плана за регулация и застрояване на с. ***, Община ***, с площ от 396 кв.м., заедно с разположената в него едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 64 кв.м., върху мазе, и с подобренията и приращенията в имота.

С решение № 385/ 19.10.2023 г. по в.гр.д. № 552/ 2023 г., по описа на Окръжен съд – Перник, е отменено решението по гр.д. № 5672/ 2022 г., по описа на Районен съд – Перник, в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 33, ал. 2 ЗС, и е допуснато изкупуване в полза на М.

М. И. на право на собственост по отношение на ¾ ид.ч. от УПИ *** в кв. *** по плана за регулация и застрояване на с. ***, Община ***, с площ от 396 кв.м., заедно с разположената в него едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 64 кв.м., върху мазе, и с подобренията и приращенията в имота, които идеални части са прехвърлени на М. В. Б. от М. В. Д. с договор за замяна, обективиран в нотариален акт №***от ***, том ***, рег. № ***, дело № 576/ 2022 г., по описа на нотариус Р.М., с рег. № *** на НК, срещу цена от 899,99 лева, представляваща пазарна стойност на климатик марка Sang модел Sac-35CH. С решението е указано изрично на М. М. И., че в едномесечен срок от влизането му в сила следва да заплати на М. В. Б. сумата 899,99 лева, като е предупредена, че в противен случай решението по иска по чл. 33, ал. 2 ЗС ще бъде обезсилено по правно на основание чл. 33, ал.

2

3 ЗС.

С определение № 4640/ 16.10.2024 г. по гр.д. № 1125/ 2024 г., по описа на ВКС, II ГО, е постановено, че не се допуска до касационно обжалване решение № 385/ 19.10.2023 г. по в.гр.д. № 552/ 2023 г., по описа на Окръжен съд – Перник, като е посочено, че определението не подлежи на обжалване. С определение № 5017/ 05.11.2024 г. по гр.д. № 1125/ 2024 г., по описа на ВКС, II ГО, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка на основание чл.

247, ал. 1 ГПК в определение № 4640/ 16.10.2024 г., като е постановено вместо: „Не допуска касационно обжалване“ да се чете: „Оставя без разглеждане като недопустима подадената от М. В. Б. и М. В. Д. касационна жалба“, и същото определение е изменено в частта относно неговото обжалване, като е посочено, че подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му. Преписи от определенията са връчени на М. В. Б. и М. В. Д. чрез адв. П. на 12.11.2024 г. и на М. М. И. чрез адв. Ж. - на 08.11.2024 г.

С молба от 29.10.2024 г., депозирана по гр.д. № 5672/ 2022 г., по описа на Районен съд – Перник, М. М. И. е приложила разписка № *** за внесени 899,99 лева чрез „Изипей“ АД за изкупуване в полза на М. В. Б. във връзка с решение № 385/ 19.10.2023 г. по в.гр.д. № 552/ 2023 г., по описа на Окръжен съд – Перник.

Препис от молбата е изпратен на насрещните страни за сведение и становище в едноседмичен срок от получаването й, като видно от разписката към съобщението, с което е изпратена, е получена на 04.02.2025 г. чрез адв. П. – процесуален представител на М. В. Б. и М. В. Д..

На 09.12.2024 г. е подадена молба от М. В. Б. по гр.д. № 5672/ 2022 г., по описа на Районен съд – Перник, в която е посочено, че в едномесечен срок от влизане в сила на решение № 385/ 19.10.2023 г. по в.гр.д. № 552/ 2023 г., по описа на Окръжен съд – Перник, М. М. И. не му е заплатила определената сума от 899,99 лева, поради което е отправено искане на основание чл. 33, ал. 3 ЗС решението в тази му част да бъде обезсилено.

В изпълнение на указанията на съда да вземат становище по молбата на М. М. И. от 29.10.2024 г. М. В. Б. и М. В. Д. са депозирали молба по делото на 10.02.2025 г., с която са заявили, че не са получили плащане на процесната сума. Посочили са, че след направена справка в клон на „Изипей“ АД са били уведомени, че нямат средства за получаване, както и че никой не ги е уведомил за направено плащане – не им е изпращана покана, никой не ги е търсил, за да предоставят данни за плащане или банкова сметка. С молбата е посочено, че дори да е преведена сумата на 29.10.2024 г., както се твърди от ищцата, според общите условия на „Изипей“ АД тя подлежи на връщане на наредителя ако в седемдневен срок не бъде потърсена от получателя, а политиката на „Изипей“ АД не включва изпращане на съобщения или уведомяване на получателите за суми, подлежащи на получаване. Изложено е също, че насрещната страна няма задължение да проверява ежедневно дали има средства за получаване. Ответниците са изложи съображения, че ищцата и нейният процесуален представител е следвало да направят необходимото, за да ги уведомят за плащането, но това не било сторено, въпреки че по делото са посочени необходимите данни – телефон, електронен адрес и административен адрес. Заявили са, че според тях в случая е приложимо правилото на чл. 68, б. „а“ ЗЗД, според което паричните задължения следва да бъдат изпълнени в местожителството или седалището на кредитора в момента на изпълнение. С молбата от 10.02.2025 г. М. В. Б. и М. В. Д. са изложили, че М. М. И. е наясно, че не са получили процесната сума, съответно, че тя е върната, но въпреки това не ги е потърсила и не е намерила друг начин, за да изпълни задължението си. Въз основа на тези доводи са отправили искане решението, с което е допуснато изкупуването, да бъде обезсилено по право.

Препис от молбата на ответниците от 10.02.2025 г. е изпратен на ищцата за становище, като такова е депозирано по делото на 10.03.2025 г. С него М. М. И. е заявила, че искането за обезсилване по право на решението е недопустимо и неоснователно. Посочила е, че в едномесечния срок от влизане в сила на решение № 385/ 19.10.2023 г. по в.гр.д. № 552/ 2023 г., по описа на Окръжен съд – Перник, считано от 16.10.2024 г., неколкократно се 3 опитала да се свърже с ответниците, за да получи номера на банковата им сметка, но без резултат. Поради това и отново в срок депозирала сумата в „Изипей“ АД чрез вносна бележка, която била своевременно представена по делото. Счита, че плащането не предполага уведомяване на ответниците, както и че ако те не са получили сумата са изпаднали в забава. Изразява становище, че в хипотезата на чл. 33, ал. 2 ЗС забавата на кредитора е пречка да настъпи предвидената в чл. 33, ал. 3 ЗС последица от неизпълнението, а длъжникът може да изпълни задължението си и след изтичането на едномесечния срок от влизане в сила на решението по чл. 33, ал. 2 ЗС. Поради това сочи, че внасянето на сумата по сметка на кредитора в „Изипей“ АД дори и след срока води по погасяване на задължението, като се позовава на Решение № 133/ 11.12.2020 г. по гр.д. № 244/ 2020 г. на ВКС, I ГО. Ищцата изразява становище, че ако сумата не е изтеглена, се намира в „Изипей“ АД и е необходимо съдействие от страна на кредитора, за да я получи. В случая той не бил предприел действия в тази насока.