Решение № 112 от 05.03.2026, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. Ловеч, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА като разгледа докладваното от ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА Гражданско дело № 20244310101689 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.250 от ГПК.

Образувано е по молба на ответника „Максо България“АД, представлявано от изп.директори Славян Емилов Ценов и Георги Христов Карпузов, чрез ст. Юрисконсулт А.

Б. с искане съдът да се произнесе в диспозитива на решението и за отхвърлянето на предявения главен насрещен осъдителен иск.

Счита, че горното е важно с оглед защитата на правата му, т.к. счита, че съдът неправилно е прогласил нищожността на процесния договор за потребителски кредит и неправилно е формирал мотиви за отхвърлянето на предявения главен насрещен осъдителен иск.

Сочи, че в диспозитива на решението съдът е изразил воля, че процесният договор за потребителски кредит е нищожен и на това основание е разгледал и уважил предявения от страна на ответника насрещен евентуален осъдителен иск за чистата стойност на главницата при условията на чл.23 от ЗПК. Изтъква, че в диспозитива на решението липсва произнасяне относно отхвърлянето на предявения главен насрещен осъдителен иск.

Съгласно разпоредбата на чл.250, ал.2 от ГПК съдът е изпратил препис от подадената молба на насрещната страна по делото с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок.

В законоустановения срок за отговор от страна на ответника не е депозиран такъв.

Молбата е допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице - ответника по делото – „Максо България“АД. Констатира се, че същата е подадена своевременно - в рамките на установения от закона /чл.250, ал.1 от ГПК/едномесечен срок .

Съдът, като съобрази изложеното в молбата и материалите по делото, намира 1 молбата за основателна.

В срока за отговор на ИМ и на основание чл.211 от ГПК ответникът „Максо България“АД е предявил насрещен иск против ищеца Н. М. М. от гр. Ловеч, с който е отправил следното искане:

1.Моли да бъдат призовани на съд с ответника по насрещния иск и след като установи изложеното в ИМ, съдът да постанови решение, с което да осъди Н. М. М. да заплати на „Максо България“АД, въз основа на процесния договор за кредит: сумата от 560,05 лв, представляваща неплатени и падежирали месечни вноски за главница за периода по погасителния план от 20.04.2024 г. до 20.10.2024 г, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното погасяване на задължението, както и сумата от 707,07 лв, представляваща неплатени и падежирали месечни вноски за договорна възнаградителна лихва по погасителния план за периода от 20.04.2024 г. до 20.10.2024г.

2.В случая, че съдът отхвърли главния иск, моли да постанови решение, с което да осъди Н. М. М. да заплати на „Максо България“АД, въз основа на процесния договор за кредит сумата от 2 237,45 лв, представляваща чистата стойност на главницата при условията на чл.23 от ЗПК, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното погасяване на задължението.

С Решение № *** от *** г., постановено по делото, съдът е прогласил за нищожен по предявения от Н. М. М., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Н. М. М., АК – Ямбол, иск с основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. чл.22 вр.чл.11, ал.1, т.10, Договор за потребителски кредит XTRA № *** г, сключен между Н. М. М., с горните данни, и „МАКСО БЪЛГАРИЯ“АД, ЕИК 204611425, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул.“Витоша“№146А, Бизнес център „България“.

С посоченото решение, съдът е осъдил, на основание чл.23 от ЗПК, Н. М. М., с горните данни да заплати на „МАКСО БЪЛГАРИЯ“АД, ЕИК 204611425, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул.“Витоша“№146А, Бизнес център „България“, представлявано от изп.директори Славян Емилов Ценов и Георги Христов Карпузов, сумата от 1 470.71 лв.(хиляда четиристотин и седемдесет лева и 71ст) – представляваща непогасената част от чистата стойност на кредита, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на насрещния иск /12.11.2024 г./ до окончателното изплащане на вземането, а иска за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 2 237.45 лв, като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.

Установява се, че с оглед изхода на спора по предявения иск за прогласяване нищожност на процесния ДПК съдът е приел пристъпил към разглеждане на евентуално съединения насрещен осъдителен иск, предявен под условие, че не бъде уважен главния насрещен осъдителен иск. В диспозитива на съдебния акт обаче съдът е пропуснал да се произнесе с отхвърлителен диспозитив по отношение на предявения главен насрещен иск.

С оглед на изложените съображения съдът намира, че следва да се допълни 2 диспозитива на Решение № *** от *** г., като предявения от ответника „Максо България“АД насрещен осъдителен иск против ищеца Н. М. М., с който е направено искане за присъждане на сумата от 560,05 лв, представляваща неплатени и падежирали месечни вноски за главница за периода по погасителния план от 20.04.2024 г. до 20.10.2024 г, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното погасяване на задължението, както и сумата от 707,07 лв, представляваща неплатени и падежирали месечни вноски за договорна възнаградителна лихва по погасителния план за периода от 20.04.2024 г. до 20.10.2024г., като неоснователен, следва да се отхвърли.

Мотивиран от горните съображения, съдът

РЕШИ:

ДОПЪЛВА, на основание чл.250 от ГПК, Решение № *** от *** г. по гр.дело № 1689/2024 г. по описа на Районен съд Ловеч, както следва:

„ОТХВЪРЛЯ предявеният от „МАКСО БЪЛГАРИЯ“АД, ЕИК 204611425, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул.“Витоша“№146А, Бизнес център „България“ против Н. М. М., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Н. М. М., АК – Ямбол насрещен иск за присъждане на сумата от 560,05 лв, представляваща неплатени и падежирали месечни вноски за главница за периода по погасителния план от 20.04.2024 г. до 20.10.2024 г, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното погасяване на задължението, както и сумата от 707,07 лв, представляваща неплатени и падежирали месечни вноски за договорна възнаградителна лихва по погасителния план за периода от 20.04.2024 г. до 20.10.2024г., като неоснователен и недоказан.“

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Настоящото решение е неразделна част от Решение №*** от *** г. по гр.дело № 1689/2024 г. по описа на Районен съд Ловеч.

Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________

3